Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/42“
м (→Некоригирана) |
(→Одобрена: с корекции) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 1. Образни употреби, които се използват за окачествяване на лица (най-често това са метафорично употребени думи — названия на животни), се дават на нов ред без абзац с бел. <i>Прен.</i> и се тълкуват с дефиниция, чрез която се посочва при какви случаи се употребява тълкуваната дума, напр.: лиси`ца <i>ж.</i> 1. Хищно бозайно животно с червеникава козина и с дълга | + | {{+}} |
| + | 1. Образни употреби, които се използват за окачествяване на лица (най-често това са метафорично употребени думи — названия на животни), се дават на нов ред без абзац с бел. <i>Прен.</i> и се тълкуват с дефиниция, чрез която се посочва при какви случаи се употребява тълкуваната дума, напр.: <b>лиси`ца</b> <i>ж.</i> 1. Хищно бозайно животно с червеникава козина и с дълга рунтава опашка. | ||
| − | <i>Прен.</i> За хитър човек. <i>Ти да се махаш! — удари по бюрото | + | <i>Прен.</i> За хитър човек. <i>Ти да се махаш! — удари по бюрото кметът… Ти ще ме учиш мене кое е законно и кое не е… Познавам те аз тебе, знам каква лисица си ти!</i> Г. Караславов… |
| − | 2. Образни експресивни употреби на думи от рода на <i>пиленце, гълъбче, свиня</i> и под., с които се изразява отношението, чувството на говорещото лице към даден обект, се дават също на нов ред без абзац с бел. <i>Прен. | + | 2. Образни експресивни употреби на думи от рода на <i>пиленце</i>, <i>гълъбче</i>, <i>свиня</i> и под., с които се изразява отношението, чувството на говорещото лице към даден обект, се дават също на нов ред без абзац с бел. <i>Прен.</i>, съответно стилистична бележка (<i>Гальов.</i> или <i>Руг.</i>) и тълкуване: „За изразяване на…“, напр.: <b>гъ`лъбче</b>… <i>Прен. Гальов.</i> За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. <i>Ана, да не ти е зле, гълъбче?</i> Й. Йовков… <i>Домакинята влезна в салона със засмяно лице, носейки на ръце Николчо. — Ето го гълъбчето!</i> Ив. Вазов…; <b>свиня`</b>… <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. <i>Назад, свини гявурски! Бягайте! — Жените се отстраниха.</i> Ив. Вазов… |
| − | Незатвърдени в общоупотребимия език образни експресивни употреби, характерни за отделен писател, се дават на същия ред след знак • с бел. Обр. (в обикновен шрифт) и без тълкуване, напр. | + | Незатвърдени в общоупотребимия език образни експресивни употреби, характерни за отделен писател, се дават на същия ред след знак • с бел. Обр. (в обикновен шрифт) и без тълкуване, напр. <b>гъ`рлица</b>… • Обр. <i>Другарко, сещам аз последний час настава .. / Ти, моя гърлица, едничка радост в дните/ на самост, на тъга и на беди горчиви, / пред тях ти затвори на моя дом вратите.</i> П. П. Славейков… |
| − | С особени затруднения е свързано определянето на случаите, когато общоприети номинативни значения на думите се използват в художествената литература за изграждане на поетичен образ (най-често при персонификация на неодушевени предмети). Това е един от най-неразработените както в лексикологията (респективно стилистиката), така и в теорията на | + | С особени затруднения е свързано определянето на случаите, когато общоприети номинативни значения на думите се използват в художествената литература за изграждане на поетичен образ (най-често при персонификация на неодушевени предмети). Това е един от най-неразработените както в лексикологията (респективно стилистиката), така и в теорията на лексикографията въпроси. В Речника подобни случаи се дават (когато са по-често употребими) след примерите на съответното значение след знак • с бел. Обр. и без тълкуване, напр. <b>плач</b>… Стонове, вопли, хълцания, придружени със сълзи; ридание (Примери). • Обр. <i>Спира цигулката горестен плач — / старецът немощно става.</i> Хр. Смирненски…; <b>бе`здна</b>… Много дълбока, като че без дъно пропаст. • Обр. <i>Нищо вече не ги свързваше… Дори външността им издаваше бездната, която разделяше душите им.</i> Д. Димов… |
| − | |||
| + | <b>VII.</b> Разкриването на значението на думата във връзката и взаимоотношението й с останалите лексикални единици в българския език налага да се установи (когато това е необходимо), от една страна, задължителната лексикална съчетаемост на отделни значения на дадени думи и, от друга, конструктивната обусловеност на някои значения (проявяването им в точно определена синтактична комбинация от думи). И в двата случая налице е | ||
Текуща версия към 15:56, 4 декември 2012
1. Образни употреби, които се използват за окачествяване на лица (най-често това са метафорично употребени думи — названия на животни), се дават на нов ред без абзац с бел. Прен. и се тълкуват с дефиниция, чрез която се посочва при какви случаи се употребява тълкуваната дума, напр.: лиси`ца ж. 1. Хищно бозайно животно с червеникава козина и с дълга рунтава опашка.
Прен. За хитър човек. Ти да се махаш! — удари по бюрото кметът… Ти ще ме учиш мене кое е законно и кое не е… Познавам те аз тебе, знам каква лисица си ти! Г. Караславов…
2. Образни експресивни употреби на думи от рода на пиленце, гълъбче, свиня и под., с които се изразява отношението, чувството на говорещото лице към даден обект, се дават също на нов ред без абзац с бел. Прен., съответно стилистична бележка (Гальов. или Руг.) и тълкуване: „За изразяване на…“, напр.: гъ`лъбче… Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. Ана, да не ти е зле, гълъбче? Й. Йовков… Домакинята влезна в салона със засмяно лице, носейки на ръце Николчо. — Ето го гълъбчето! Ив. Вазов…; свиня`… Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. Назад, свини гявурски! Бягайте! — Жените се отстраниха. Ив. Вазов…
Незатвърдени в общоупотребимия език образни експресивни употреби, характерни за отделен писател, се дават на същия ред след знак • с бел. Обр. (в обикновен шрифт) и без тълкуване, напр. гъ`рлица… • Обр. Другарко, сещам аз последний час настава .. / Ти, моя гърлица, едничка радост в дните/ на самост, на тъга и на беди горчиви, / пред тях ти затвори на моя дом вратите. П. П. Славейков…
С особени затруднения е свързано определянето на случаите, когато общоприети номинативни значения на думите се използват в художествената литература за изграждане на поетичен образ (най-често при персонификация на неодушевени предмети). Това е един от най-неразработените както в лексикологията (респективно стилистиката), така и в теорията на лексикографията въпроси. В Речника подобни случаи се дават (когато са по-често употребими) след примерите на съответното значение след знак • с бел. Обр. и без тълкуване, напр. плач… Стонове, вопли, хълцания, придружени със сълзи; ридание (Примери). • Обр. Спира цигулката горестен плач — / старецът немощно става. Хр. Смирненски…; бе`здна… Много дълбока, като че без дъно пропаст. • Обр. Нищо вече не ги свързваше… Дори външността им издаваше бездната, която разделяше душите им. Д. Димов…
VII. Разкриването на значението на думата във връзката и взаимоотношението й с останалите лексикални единици в българския език налага да се установи (когато това е необходимо), от една страна, задължителната лексикална съчетаемост на отделни значения на дадени думи и, от друга, конструктивната обусловеност на някои значения (проявяването им в точно определена синтактична комбинация от думи). И в двата случая налице е
