Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1042“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>разбила леда и бълболеше весело в дълбоката тишина на мрачната зимна нощ.</i> Г. Караславов, ОХ III, 545. <i>От моста надолу реката пак се разбързва.. И все така на вид спокойна, а шуми и бълболи като далечна стихия, пълнеща с ека си цялата околност.</i> П. Росен, | + | <i>разбила леда и бълболеше весело в дълбоката тишина на мрачната зимна нощ.</i> Г. Караславов, ОХ III, 545. <i>От моста надолу реката пак се разбързва .. И все така на вид спокойна, а шуми и бълболи като далечна стихия, пълнеща с ека си цялата околност.</i> П. Росен, ВПШ, 122. <i>Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдаръм, …, три чучура, които бълболят и сипят студена като сълза вода.</i> Й. Йовков, ПК, 10-11. |
| − | 2. <i>Прех. Диал.</i> Говоря бързо, неразбрано, неясно; джомоля, бъбля. <i>Бълболеше нещо там, но не го разбрах. | + | 2. <i>Прех. Диал.</i> Говоря бързо, неразбрано, неясно; джомоля, бъбля. <i>Бълболеше нещо там, но не го разбрах.</i> // Говоря слабо, неправилно (за някакъв чужд език). <i>Научил да бълболи на гръцки.</i> △ <i>Бълболи турски.</i> |
| − | 3. <i>Непрех. Диал.</i> За птици — издавам гърлени звуци. <i>Наизправиле са сред двора ония ми ти дърти грозни цигане,.., заревали, запели, щото попукват сърцето дору и на гърлестия брадат мисир, който, в | + | 3. <i>Непрех. Диал.</i> За птици — издавам гърлени звуци. <i>Наизправиле са сред двора ония ми ти дърти грозни цигане, .., заревали, запели, щото попукват сърцето дору и на гърлестия брадат мисир, който, в одвъдния двор се изпотрепва да бълболи.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 50-51. <b>бълболя се</b> <i>страд. от</i> бълболя (във 2 знач.). |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪЛБО`ТЕНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> бълботя; бъблене, бъбрене, бълбочене, бълбукане, бълболене. <i>Ето я и Мановата воденица, .., нейните два камъка, които някога така сладко припяваха на речното бълботене, сега мълчат.</i> Ем. Манов, ДСР, 484. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪЛБО`ТЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> бълбо`ти`х, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Бълболя (в 1 знач.); бъбля, бълбукам, бълболя, бълбоча. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪЛБО`ЧА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех.</i> Бълболя (в 1 знач.); бъбля, бълбукам, бълботя. <i>Под тях реката бълбочеше към пролома — висок, отвесен, сякаш разцепен от гигантска брадва.</i> П. Стъпов, ГОВ, 129. | ||
| − | + | — Други (диал.) форми: <em>бълбу`ча</em>, <em>бърбо`ча</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪЛБО`ЧЕНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> бълбоча; бъблене, бълбукане, бълботене. <i>Овчарят се научи да разбира шепота на горските листа, бълбоченето на потоците, песните на птичките.</i> Д. Талев, СК, 115. | ||
| − | + | — Други (диал.) форми: <em>бълбу`чене</em>, <em>бърбо`чене</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪЛБУ`КАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> За река, поток и др. — тека, изтичам, като издавам еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бълболя, бъбля, бълботя, бълбоча. <i>Едва бълбукаше реката долу по каменистото корито, а високо над манастира „Света троица“ скалите се розовееха от последните зари на залеза.</i> В. Геновска, СГ, 322. <i>Само водата покрай градината бълбукаше и денем, и нощем все същата песен.</i> З. Сребров, МСП, 22. <i>Водата, .., бълбукаше през два големи чучура и пълнеше коритото за водопой.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 88.{{попр|Добавяне на точка.}} //За вода, течност обикн. в съд или затворено пространство — издавам равномерен, пресеклив шум при движение. <i>Крайцерът леко се полюляваше. Водата в трюмовете бълбукаше и плискаше.</i> Д. Добревски, БКН, 112. <i>Когато вдишваше дълбоко тютюневия{{попр|Отпечатано: „пютюневия“.}} дим, белите мехурчета в наргилето бълбукаха.</i> М. Марчевски, П, 43. | ||
| − | + | — Друга форма: <em>бърбу`кам</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪЛБУ`КАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бълбукам; бълболене, бъблене, бълботене, бълбочене. <i>Скоро станът на четата утихна. Чуваше се само .. бълбукането на близкото поточе.</i> Д. Линков, ЗБ, 112. <i>От стар меден чучур шуртеше вода и монотонното й бълбукане като че ли шептеше чудна приказка.</i> Д. Кисьов, Щ, 180. | ||
| − | — | + | — Друга форма: <em>бърбукане</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪЛБУНИ`КАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Бълбукам. <i>Тихо бълбуникаше потока между папратите: бъл-бъл-бъл-бук! бъл-бук!</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 320. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪЛБУНИ`КАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> бълбуникам; бълбукане. <i>Глухо долиташе отвън бълбуникането на поточето.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 301. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪЛ-БУ`К</b> и удвоено или утроено <b>бъл-бъл-бъл-бук</b> <i>междум.</i> За наподобяване на лек, еднообразен шум от река, поток. <i>Тихо бъблуникаше потока между папратите: бъл-бъл-бъл-бук! бъл-бук!</i> Йв. Хаджимарчев, ОК, 320. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪ`ЛВАМ</b>, -аш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех.</i> 1. Изхвърлям през устата храна, стомашен сок, кръв и под., които стомахът не може да задържи; повръщам. <i>Имал един внезапен припадък, почнал да бълва кръв и току-що го занесли, .., у дома му, той издъхнал.</i> Бълг., 1902, бр. 449. 3. <i>Сладко ги ядеш, кисело ще ги бълваш.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 121. // Съзнателно изхвърлям от устата си нещо, което е в нея. <i>На пазара имаше цирк — трима мъже подхвърляха горящи факли и нажежени топки, друг един бълваше огън.</i> М. Марчевски, ОТ, 64. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | БЪЛБУНИ`КАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> бълбуникам; бълбукане. <i>Глухо долиташе отвън бълбуникането на поточето.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 301. | ||
| − | |||
| − | БЪЛ- | ||
| − | |||
| − | |||
2. За кратер и под. — изхвърлям със сила вън от себе си нещо в голямо количество; изригвам. <i>Всеки три-четири часа кратерът бълваше дим и разнасяше серни изпарения.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 79. <i>Помпите бълваха мощни струи вода, издигаха високи фонтани.</i> К, 1963, кн. 9, 3. // За оръдие и др. — изстрелвам снаряди, огън. <i>А кога бълва нашата артилерия, те следят с очи, де пада гранатата.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 122. <i>На южния фронт неприятелят предприе настъпление. Няколко дни под ред неговата артилерия бълва желязо върху скалите, поляните, долищата и пътеките на Македония.</i> К. Петканов, МЗК, 252. <i>Само пред фронта на трета дружина се появиха две самоходни оръдия, обърнаха срещу настъпващите вериги зелените си дула и почнаха да бълват огън.</i> П. Вежинов, BP, 126. • Обр. <i>Изходите на подземната железница започнаха да бълват хора. Мъже и жени отиваха на работа.</i> Ал. Бабек, МЕ, 240. | 2. За кратер и под. — изхвърлям със сила вън от себе си нещо в голямо количество; изригвам. <i>Всеки три-четири часа кратерът бълваше дим и разнасяше серни изпарения.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 79. <i>Помпите бълваха мощни струи вода, издигаха високи фонтани.</i> К, 1963, кн. 9, 3. // За оръдие и др. — изстрелвам снаряди, огън. <i>А кога бълва нашата артилерия, те следят с очи, де пада гранатата.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 122. <i>На южния фронт неприятелят предприе настъпление. Няколко дни под ред неговата артилерия бълва желязо върху скалите, поляните, долищата и пътеките на Македония.</i> К. Петканов, МЗК, 252. <i>Само пред фронта на трета дружина се появиха две самоходни оръдия, обърнаха срещу настъпващите вериги зелените си дула и почнаха да бълват огън.</i> П. Вежинов, BP, 126. • Обр. <i>Изходите на подземната железница започнаха да бълват хора. Мъже и жени отиваха на работа.</i> Ал. Бабек, МЕ, 240. | ||
| − | |||
Текуща версия към 22:00, 3 април 2014
разбила леда и бълболеше весело в дълбоката тишина на мрачната зимна нощ. Г. Караславов, ОХ III, 545. От моста надолу реката пак се разбързва .. И все така на вид спокойна, а шуми и бълболи като далечна стихия, пълнеща с ека си цялата околност. П. Росен, ВПШ, 122. Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдаръм, …, три чучура, които бълболят и сипят студена като сълза вода. Й. Йовков, ПК, 10-11.
2. Прех. Диал. Говоря бързо, неразбрано, неясно; джомоля, бъбля. Бълболеше нещо там, но не го разбрах. // Говоря слабо, неправилно (за някакъв чужд език). Научил да бълболи на гръцки. △ Бълболи турски.
3. Непрех. Диал. За птици — издавам гърлени звуци. Наизправиле са сред двора ония ми ти дърти грозни цигане, .., заревали, запели, щото попукват сърцето дору и на гърлестия брадат мисир, който, в одвъдния двор се изпотрепва да бълболи. Ил. Блъсков, ПБ, 50-51. бълболя се страд. от бълболя (във 2 знач.).
БЪЛБО`ТЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълботя; бъблене, бъбрене, бълбочене, бълбукане, бълболене. Ето я и Мановата воденица, .., нейните два камъка, които някога така сладко припяваха на речното бълботене, сега мълчат. Ем. Манов, ДСР, 484.
БЪЛБО`ТЯ, -иш, мин. св. бълбо`ти`х, несв., непрех. Рядко. Бълболя (в 1 знач.); бъбля, бълбукам, бълболя, бълбоча.
БЪЛБО`ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Бълболя (в 1 знач.); бъбля, бълбукам, бълботя. Под тях реката бълбочеше към пролома — висок, отвесен, сякаш разцепен от гигантска брадва. П. Стъпов, ГОВ, 129.
— Други (диал.) форми: бълбу`ча, бърбо`ча.
БЪЛБО`ЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълбоча; бъблене, бълбукане, бълботене. Овчарят се научи да разбира шепота на горските листа, бълбоченето на потоците, песните на птичките. Д. Талев, СК, 115.
— Други (диал.) форми: бълбу`чене, бърбо`чене.
БЪЛБУ`КАМ, -аш, несв., непрех. За река, поток и др. — тека, изтичам, като издавам еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бълболя, бъбля, бълботя, бълбоча. Едва бълбукаше реката долу по каменистото корито, а високо над манастира „Света троица“ скалите се розовееха от последните зари на залеза. В. Геновска, СГ, 322. Само водата покрай градината бълбукаше и денем, и нощем все същата песен. З. Сребров, МСП, 22. Водата, .., бълбукаше през два големи чучура и пълнеше коритото за водопой. Ж. Колев и др., ЧБП, 88.* //За вода, течност обикн. в съд или затворено пространство — издавам равномерен, пресеклив шум при движение. Крайцерът леко се полюляваше. Водата в трюмовете бълбукаше и плискаше. Д. Добревски, БКН, 112. Когато вдишваше дълбоко тютюневия* дим, белите мехурчета в наргилето бълбукаха. М. Марчевски, П, 43.
— Друга форма: бърбу`кам.
БЪЛБУ`КАНЕ ср. Отгл. същ. от бълбукам; бълболене, бъблене, бълботене, бълбочене. Скоро станът на четата утихна. Чуваше се само .. бълбукането на близкото поточе. Д. Линков, ЗБ, 112. От стар меден чучур шуртеше вода и монотонното й бълбукане като че ли шептеше чудна приказка. Д. Кисьов, Щ, 180.
— Друга форма: бърбукане.
БЪЛБУНИ`КАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Бълбукам. Тихо бълбуникаше потока между папратите: бъл-бъл-бъл-бук! бъл-бук! Ив. Хаджимарчев, ОК, 320.
БЪЛБУНИ`КАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълбуникам; бълбукане. Глухо долиташе отвън бълбуникането на поточето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 301.
БЪЛ-БУ`К и удвоено или утроено бъл-бъл-бъл-бук междум. За наподобяване на лек, еднообразен шум от река, поток. Тихо бъблуникаше потока между папратите: бъл-бъл-бъл-бук! бъл-бук! Йв. Хаджимарчев, ОК, 320.
БЪ`ЛВАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. 1. Изхвърлям през устата храна, стомашен сок, кръв и под., които стомахът не може да задържи; повръщам. Имал един внезапен припадък, почнал да бълва кръв и току-що го занесли, .., у дома му, той издъхнал. Бълг., 1902, бр. 449. 3. Сладко ги ядеш, кисело ще ги бълваш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 121. // Съзнателно изхвърлям от устата си нещо, което е в нея. На пазара имаше цирк — трима мъже подхвърляха горящи факли и нажежени топки, друг един бълваше огън. М. Марчевски, ОТ, 64.
2. За кратер и под. — изхвърлям със сила вън от себе си нещо в голямо количество; изригвам. Всеки три-четири часа кратерът бълваше дим и разнасяше серни изпарения. Гр. Угаров, ПСЗ, 79. Помпите бълваха мощни струи вода, издигаха високи фонтани. К, 1963, кн. 9, 3. // За оръдие и др. — изстрелвам снаряди, огън. А кога бълва нашата артилерия, те следят с очи, де пада гранатата. Ив. Вазов, Съч. VI, 122. На южния фронт неприятелят предприе настъпление. Няколко дни под ред неговата артилерия бълва желязо върху скалите, поляните, долищата и пътеките на Македония. К. Петканов, МЗК, 252. Само пред фронта на трета дружина се появиха две самоходни оръдия, обърнаха срещу настъпващите вериги зелените си дула и почнаха да бълват огън. П. Вежинов, BP, 126. • Обр. Изходите на подземната железница започнаха да бълват хора. Мъже и жени отиваха на работа. Ал. Бабек, МЕ, 240.
