Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/14“
Xakepxakep (беседа | приноси) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
---- | ---- | ||
<b>ВАДЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Срок, определено време да се изплати полица или дължима сума. <i>За остатъка [от парите] ще да са моля да ма почакате до края на януарий, т.е. още един месец от вадето на полицата.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 405. <i>Стоил написал, че дава в заем на Богдана 2 500 гроша, който той е длъжен да му заплати, когато дойде срокът (вадето).</i> Хр. Максимов, СбЗР, 22. <i>Времето за изплащание на този дълг беше със срок (ваде) от 9 до 18 месеци: горе-долу до една година трябваше да са наплати.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 60. | <b>ВАДЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Срок, определено време да се изплати полица или дължима сума. <i>За остатъка [от парите] ще да са моля да ма почакате до края на януарий, т.е. още един месец от вадето на полицата.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 405. <i>Стоил написал, че дава в заем на Богдана 2 500 гроша, който той е длъжен да му заплати, когато дойде срокът (вадето).</i> Хр. Максимов, СбЗР, 22. <i>Времето за изплащание на този дълг беше със срок (ваде) от 9 до 18 месеци: горе-долу до една година трябваше да са наплати.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 60. | ||
| − | — От араб. през тур. vâde. — Друга (диал.) форма: вааде`. | + | — От араб. през тур. vâde. — Друга (диал.) форма: <em>вааде`</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВА`ДЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вадя<sup>4</sup> като <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. За животинска кожа — който е щавен, обработен. <i>Секи бързаше да са сподобие с тая драгоценност [новата книга], която увиваше в по два-три ката вадени кожи и я изучаваше наизуст от край до край.</i> | + | <b>ВА`ДЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вадя<sup>4</sup> като <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. За животинска кожа — който е щавен, обработен. <i>Секи бързаше да са сподобие с тая драгоценност [новата книга], която увиваше в по два-три ката вадени кожи и я изучаваше наизуст от край до край.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 25. |
2. За човек — който е опитен (Ст. Младенов, БТР). | 2. За човек — който е опитен (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | ◇ <b>Вадена кожа | + | ◇ <b>Вадена кожа</b>. <i>Диал.</i> Опитен, о`правен човек. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВА`ДЕНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вадя<sup>1</sup> <i>и от</i> вадя се. <i>Той има случай скоро да се покаже и кавалер, когато майката, при вадене пари за билета, ненадейно полита от едно тръсване към негова страна и той я обфаща с ръцете си.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 76. <i>Отдавна не беше идвал в града си, хората го бяха забравили; а ваденето на паспорт, което преди се извършваше за ден-два, сега беше станало бавна и трудна работа.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 555. <i>Вадене на каменни въглища. Вадене на цвекло.</i> | + | <b>ВА`ДЕНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вадя<sup>1</sup> <i>и от</i> вадя се. <i>Той има случай скоро да се покаже и кавалер, когато майката, при вадене пари за билета, ненадейно полита от едно тръсване към негова страна и той я обфаща с ръцете си.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 76. <i>Отдавна не беше идвал в града си, хората го бяха забравили; а ваденето на паспорт, което преди се извършваше за ден-два, сега беше станало бавна и трудна работа.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 555. <i>Вадене на каменни въглища.</i> <i>Вадене на цвекло.</i> |
---- | ---- | ||
<b>ВА`ДЕНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вадя<sup>2</sup> <i>и от</i> вадя се; напояване. <i>Вадене на домати и пиперки.</i> | <b>ВА`ДЕНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вадя<sup>2</sup> <i>и от</i> вадя се; напояване. <i>Вадене на домати и пиперки.</i> | ||
| Ред 30: | Ред 31: | ||
<b>ВА`ДЕЩ СЕ</b>, -а се, -о се, <i>мн.</i> -и се. <i>Прич. сег. деят. от</i> вадя се като <i>прил.</i> Който може да се вади, да се изкарва извън мястото, където се намира. <i>Вътрешният обем на шкафа е разпределен на изолирани отделения, всяко от които е с индивидуална плъзгаща се или вадеща се вратичка с матово стъкло.</i> Вл. Помаков, ПДП (превод), 136. | <b>ВА`ДЕЩ СЕ</b>, -а се, -о се, <i>мн.</i> -и се. <i>Прич. сег. деят. от</i> вадя се като <i>прил.</i> Който може да се вади, да се изкарва извън мястото, където се намира. <i>Вътрешният обем на шкафа е разпределен на изолирани отделения, всяко от които е с индивидуална плъзгаща се или вадеща се вратичка с матово стъкло.</i> Вл. Помаков, ПДП (превод), 136. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАДЖИ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар.</i> Който предизвиква неприязнено чувство, омраза; омразен, ненавистен, проклет, пуст. <i>А как искаше да слуша, как го интересуваше тая ваджишка външна политика!</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 105 | + | <b>ВАДЖИ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар.</i> Който предизвиква неприязнено чувство, омраза; омразен, ненавистен, проклет, пуст. <i>А как искаше да слуша, как го интересуваше тая ваджишка външна политика!</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 105. <i>— Трябва да помислим за изборите ей, хубаво да помислим. Мене много ме е страх от таз ваджишка тайна стаичка…</i> Й. Йовков, Б, 69. <i>— Ела мари, Веденке, ела барем кравичката да ми издоиш, че аз не мога от таз ваджишка болест нищо да подхвана — посрещна я бабичката.</i> Ст. Марков, ДБ, 248. <i>— Ката вечер под Делидимовия яз я чакам. Не идва… — Кажи ми, мале ма, от камък ли беше ваджишкото й сърце?</i> З. Сребров, Избр. разк., 129. |
| − | |||
| − | <i>— Трябва да помислим за изборите ей, хубаво да помислим. Мене много ме е страх от таз ваджишка тайна стаичка…</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАДЖИ`Я</b>, - | + | <b>ВАДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Простонар.</i> Укорно или гальовно название на нещо; пущина. <i>Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията!</i> Ал. Константинов, Съч. I, 213. <i>— Да му се не види ваджията! — мърмори Тодораки, както всякога. — Изправил Палешника току пред дюгеня си един камък, не може човек да мине…</i> Д. Немиров, Б, 109. <i>Като опитен войник, той познаваше снарядите по гласа и често казваше, че нито веднъж не се е излъгал. — Познавам ги по свирката тия ваджии и отдалече знам къде ще се лепне.</i> Л. Стоянов, X, 27. |
— Вер. от ит. uggia „омраза“. | — Вер. от ит. uggia „омраза“. | ||
| Ред 40: | Ред 39: | ||
<b>ВАДИДУ`ШНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> Човек, който измъчва, тормози, ограбва хората; душевадец. <i>— Така е, чедо, — нареждаше тя, нямаш ли имот, и добитък не можеш да гледаш. Тоя изедник, тоя вадидушник, Черкезина, що народ е изгорил…</i> Кр. Григоров, ОНУ, 38. | <b>ВАДИДУ`ШНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> Човек, който измъчва, тормози, ограбва хората; душевадец. <i>— Така е, чедо, — нареждаше тя, нямаш ли имот, и добитък не можеш да гледаш. Тоя изедник, тоя вадидушник, Черкезина, що народ е изгорил…</i> Кр. Григоров, ОНУ, 38. | ||
| − | — Друга форма: <em></em> | + | — Друга форма: <em>вадоду`шник</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВА`ДИЦА</b> <i>ж. Остар. Умал. от</i> вада; вадичка. <i>Водата в обикновений си вид (..) се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки.</i> К. Смирнов, З, 52. <i>Изворът извира и тече по земята на вадици.</i> Д. Манчев, БЕ II, 97. <i>Той бил полугол и час по час отривал лицето си, по което текле изобилни вадици пот.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 64. | + | <b>ВА`ДИЦА</b> <i>ж. Остар. Умал. от</i> вада; вадичка. <i>Водата в обикновений си вид ( .. ) се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки.</i> К. Смирнов, З, 52. <i>Изворът извира и тече по земята на вадици.</i> Д. Манчев, БЕ II, 97. <i>Той бил полугол и час по час отривал лицето си, по което текле изобилни вадици пот.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 64. |
---- | ---- | ||
<b>ВА`ДИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> вада. <i>Пояхме зеленчуковото си бостанче нощя и по едно време водата намаля, намаля и спря. Дядо ми викна: „Я тръгни по вадичката и да видиш кой ни прави пакост!“</i> Б. Обретенов, С, 105. <i>Отгоре, от пролома, се спущаше една бистра вадичка, която пресичаше платото на железопътната линия и минаваше досам колибката на бай Младена.</i> Д. Калфов, КР, 48. <i>Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, потекоха</i> | <b>ВА`ДИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> вада. <i>Пояхме зеленчуковото си бостанче нощя и по едно време водата намаля, намаля и спря. Дядо ми викна: „Я тръгни по вадичката и да видиш кой ни прави пакост!“</i> Б. Обретенов, С, 105. <i>Отгоре, от пролома, се спущаше една бистра вадичка, която пресичаше платото на железопътната линия и минаваше досам колибката на бай Младена.</i> Д. Калфов, КР, 48. <i>Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, потекоха</i> | ||
Текуща версия към 18:53, 22 април 2014
ВАДЕ`, мн. -та, ср. Остар. и диал. Срок, определено време да се изплати полица или дължима сума. За остатъка [от парите] ще да са моля да ма почакате до края на януарий, т.е. още един месец от вадето на полицата. Хр. Ботев, Съч., 1929, 405. Стоил написал, че дава в заем на Богдана 2 500 гроша, който той е длъжен да му заплати, когато дойде срокът (вадето). Хр. Максимов, СбЗР, 22. Времето за изплащание на този дълг беше със срок (ваде) от 9 до 18 месеци: горе-долу до една година трябваше да са наплати. Ил. Блъсков, ПБ, 60.
— От араб. през тур. vâde. — Друга (диал.) форма: вааде`.
ВА`ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вадя4 като прил. Остар. и диал. 1. За животинска кожа — който е щавен, обработен. Секи бързаше да са сподобие с тая драгоценност [новата книга], която увиваше в по два-три ката вадени кожи и я изучаваше наизуст от край до край. З. Стоянов, ЗБВ I, 25.
2. За човек — който е опитен (Ст. Младенов, БТР).
◇ Вадена кожа. Диал. Опитен, о`правен човек.
ВА`ДЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от вадя1 и от вадя се. Той има случай скоро да се покаже и кавалер, когато майката, при вадене пари за билета, ненадейно полита от едно тръсване към негова страна и той я обфаща с ръцете си. Ив. Вазов, Съч. XI, 76. Отдавна не беше идвал в града си, хората го бяха забравили; а ваденето на паспорт, което преди се извършваше за ден-два, сега беше станало бавна и трудна работа. Ст. Дичев, ЗС II, 555. Вадене на каменни въглища. Вадене на цвекло.
ВА`ДЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вадя2 и от вадя се; напояване. Вадене на домати и пиперки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ДЕНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от вадя3 и от вадя се; клеветене, злословене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ДЕНЕ4 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вадя4 и от вадя се; щавене. Стипцата ся употребява за лекарство, за вапсувание .., за вадене на кожите за фабриките. Д. Мутев, ЕИ, 126.
ВА`ДЕНКА ж. Разг. Картинка, която след намокряне се залепва и отпечатва върху някакъв предмет; ваденче.
ВА`ДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Ваденка. Сандев продаваше на децата ваденчета, плочи, тетрадки. Ем. Станев, ИК I и II, 326.
— Друга (диал.) форма: ва`дянче.
ВА`ДЕЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от вадя се като прил. Който може да се вади, да се изкарва извън мястото, където се намира. Вътрешният обем на шкафа е разпределен на изолирани отделения, всяко от които е с индивидуална плъзгаща се или вадеща се вратичка с матово стъкло. Вл. Помаков, ПДП (превод), 136.
ВАДЖИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който предизвиква неприязнено чувство, омраза; омразен, ненавистен, проклет, пуст. А как искаше да слуша, как го интересуваше тая ваджишка външна политика! Г. Караславов, Избр. съч. X, 105. — Трябва да помислим за изборите ей, хубаво да помислим. Мене много ме е страх от таз ваджишка тайна стаичка… Й. Йовков, Б, 69. — Ела мари, Веденке, ела барем кравичката да ми издоиш, че аз не мога от таз ваджишка болест нищо да подхвана — посрещна я бабичката. Ст. Марков, ДБ, 248. — Ката вечер под Делидимовия яз я чакам. Не идва… — Кажи ми, мале ма, от камък ли беше ваджишкото й сърце? З. Сребров, Избр. разк., 129.
ВАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Простонар. Укорно или гальовно название на нещо; пущина. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ал. Константинов, Съч. I, 213. — Да му се не види ваджията! — мърмори Тодораки, както всякога. — Изправил Палешника току пред дюгеня си един камък, не може човек да мине… Д. Немиров, Б, 109. Като опитен войник, той познаваше снарядите по гласа и често казваше, че нито веднъж не се е излъгал. — Познавам ги по свирката тия ваджии и отдалече знам къде ще се лепне. Л. Стоянов, X, 27.
— Вер. от ит. uggia „омраза“.
ВАДИДУ`ШНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който измъчва, тормози, ограбва хората; душевадец. — Така е, чедо, — нареждаше тя, нямаш ли имот, и добитък не можеш да гледаш. Тоя изедник, тоя вадидушник, Черкезина, що народ е изгорил… Кр. Григоров, ОНУ, 38.
— Друга форма: вадоду`шник.
ВА`ДИЦА ж. Остар. Умал. от вада; вадичка. Водата в обикновений си вид ( .. ) се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки. К. Смирнов, З, 52. Изворът извира и тече по земята на вадици. Д. Манчев, БЕ II, 97. Той бил полугол и час по час отривал лицето си, по което текле изобилни вадици пот. Л. Каравелов, Съч. VII, 64.
ВА`ДИЧКА ж. Умал. от вада. Пояхме зеленчуковото си бостанче нощя и по едно време водата намаля, намаля и спря. Дядо ми викна: „Я тръгни по вадичката и да видиш кой ни прави пакост!“ Б. Обретенов, С, 105. Отгоре, от пролома, се спущаше една бистра вадичка, която пресичаше платото на железопътната линия и минаваше досам колибката на бай Младена. Д. Калфов, КР, 48. Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, потекоха
