Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1011“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 89. <i>Гневът на столицата загърмя буреносно. Това беше последния удар за умиращата | + | 89. <i>Гневът на столицата загърмя буреносно. Това беше последния удар за умиращата власт на Смилеца.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 112. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БУ`РЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> буре; малко буре. <i>Ето и буренцето. Колко е мъничко! Под канелката имаше паничка.</i> Г. Караславов, Тат., 256. <i>Той бе отворил едно буренце ланска сливовица.</i> Елин Пелин, Съч. III, 112-113. | |
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. | 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУ`РЕНЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бурен; малък бурен. <i>Мама приклеква на пътеката пред една лехичка ..: тук отскубне тя буренче или тревица, там разслаби с клечка земята около някое цвете и му пооправи листата…</i> Т. Влайков, Пр I, 194. <i>Машините можеха да окопаят царевицата за три, най-много за четири дни. И хората ти щяха да плевят пшеницата, буренче нямаше да остане…</i> А. Гуляшки, СВ, 311-312. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУРЕНЯ`САЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> буренясам като <i>прил.</i> Който е обрасъл, покрит с бурени. <i>Той отиде до прозорчето и вдигна перденцето. Зад къщичката се простираше празно буренясало място.</i> Д. Ангелов, ЖС, 94. <i>По обезличените и буренясали гробове са сложени на пъстри месали хляб и ко`лива.</i> Елин Пелин, Съч. II, 14. <i>През деня нямаше нищо весело из тия буренясали криви улички с разградени дворове и пробити плевни.</i> А. Гуляшки, ЗР, 64. <i>Буренясали ниви.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУРЕНЯ`САМ</b>. Вж. <em>буренясвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУРЕНЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>буреня`сам</b>, -аш, <i>св. непрех.</i> Обраствам, покривам се с бурен. <i>Преди година цялата долина беше изоставена и буренясала.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 74. <i>— Гробът непогледван, хусарски гроб — продънил се е и буренясал — едвам личи.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 322. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУРЕНЯ`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буренясвам. <i>Не трябва да се допуска буренясване на посевите.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУРЖОА`</b><sup>1</sup>, <i>ед.</i> и <i>мн., м.</i> 1. Лице (лица), което принадлежи (които принадлежат) към класата на буржоазията. <i>Народът е рекъл, че ще управлява, няма да даде властта пак на буржоата .. ще управлява и ще проявява самоинициатива и дисциплина.</i> П. Славински, ПЗ, 186. <i>През дългогодишната ми актьорска работа, .., изучавал съм с интерес бита на нашия народ, живота на бедняка, на селския туз, на дребния чиновник, на работника, на еснафа, на буржоата.</i> Т, 1954, кн. 10, 38. <i>По тротоарите стоят навъсени буржоа, скрили брадички в кожените яки на палтата си, и неохотно свалят бомбета при преминаването на ковчезите.</i> В. Геновска, ПЮФ, 45. | ||
| − | + | 2. <i>Истор.</i> През феодализма в Западна Европа — гражданин от средното съсловие. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— Фр. bourgeois. | — Фр. bourgeois. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БУРЖОА<sup>2</sup>, <i>ед.</i> и <i>мн., м. Печат.</i> 1. Само <i>ед.</i> Мярка за височина на печатарска буква от девет пункта. | + | <b>БУРЖОА`</b><sup>2</sup>, <i>ед.</i> и <i>мн., м. Печат.</i> 1. Само <i>ед.</i> Мярка за височина на печатарска буква от девет пункта. |
2. Печатарска буква, която има такава височина. | 2. Печатарска буква, която има такава височина. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУРЖОА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи към буржоазията или е свързан с нея, отнася се до нея. <i>Под фалшивия претекст, че общината няма откъде да плаща наем на салоните, буржоазните съветници се обявяват против публичните заседания на съвета.</i> К. Странджев, ЖБ, 132. <i>Великата руска революция откри пътя и за нашето освобождение от мрака на буржоазното робство.</i> Д. Добревски, БКН, 264. <i>Буржоазно общество.</i> <i>Буржоазен строй.</i> <i>Буржоазна държава.</i> <i>Буржоазна класа.</i> <i>Буржоазна партия.</i> | ||
| − | + | 2. Който е свойствен, характерен за буржоазията и нейната идеология, поведение, привички и под. <i>Ние трябва да подигнем културното ниво на пролетариата, да го просветим, .. да може той да разбира буржоазните философски спекулации</i>. Ем. Станев, ИК I-II, 67. <i>По-ясен беше Банков, .., когато изказваше презрението си .. към съпрузите Нинови, които бяха в Дебрица въплъщението на еснафщина и буржоазен егоизъм и самодоволство.</i> Д. Талев, И, 298-299. <i>Буржоазен морал.</i> <i>Буржоазни възгледи.</i> <i>Буржоазен национализъм.</i> <i>Буржоазен мироглед.</i> <i>Буржоазна идеология.</i> <i>Буржоазен предразсъдък.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Буржоазна революция</b>. <i>Филос.</i> Социална революция, която има за цел да премахне феодалния строй или неговите остатъци в една страна и да установи власт на буржоазията, благоприятна за развитието на капитализма. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУРЖОА`ЗИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Класа в епохата след феодализма, която притежава капитали и средства за производство и ръководи процесите в индустрията, търговията и финансите (противопоставена на пролетариата според марксическата политикономия и социология) и обикн. има и политическа власт. <i>Българската буржоазия не иска да разбере, че властта е тежко изпитание.</i> К. Странджев, ЖБ, 89. <i>Развитието на капиталистически отношения в страната води неизбежно .. и до възникването на нови класи — буржоазия и наемни работници.</i> Ист. X и XI кл, 119. <i>Градска буржоазия.</i> <i>Селска буржоазия.</i> <i>Търговска буржоазия.</i> <i>Финансова буржоазия.</i> <i>Монополистическа буржоазия.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Истор.</i> Във феодалното общество на Западна Европа — гражданското съсловие. | |
| − | + | ◇ <b>Дребна буржоазия</b>. <i>Филос.</i> Собственици на малки, свързани с пазара предприятия, в които те влагат своя и на семейството си труд с цел да задоволят своите потребности. | |
| + | <b>Едра буржоазия</b>. <i>Филос.</i> Най-едрите собственици | ||
Текуща версия към 17:53, 21 март 2014
89. Гневът на столицата загърмя буреносно. Това беше последния удар за умиращата власт на Смилеца. Ив. Вазов, Съч. XIV, 112.
БУ`РЕНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. от буре; малко буре. Ето и буренцето. Колко е мъничко! Под канелката имаше паничка. Г. Караславов, Тат., 256. Той бе отворил едно буренце ланска сливовица. Елин Пелин, Съч. III, 112-113.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.
БУ`РЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бурен; малък бурен. Мама приклеква на пътеката пред една лехичка ..: тук отскубне тя буренче или тревица, там разслаби с клечка земята около някое цвете и му пооправи листата… Т. Влайков, Пр I, 194. Машините можеха да окопаят царевицата за три, най-много за четири дни. И хората ти щяха да плевят пшеницата, буренче нямаше да остане… А. Гуляшки, СВ, 311-312.
БУРЕНЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от буренясам като прил. Който е обрасъл, покрит с бурени. Той отиде до прозорчето и вдигна перденцето. Зад къщичката се простираше празно буренясало място. Д. Ангелов, ЖС, 94. По обезличените и буренясали гробове са сложени на пъстри месали хляб и ко`лива. Елин Пелин, Съч. II, 14. През деня нямаше нищо весело из тия буренясали криви улички с разградени дворове и пробити плевни. А. Гуляшки, ЗР, 64. Буренясали ниви.
БУРЕНЯ`САМ. Вж. буренясвам.
БУРЕНЯ`СВАМ, -аш, несв.; буреня`сам, -аш, св. непрех. Обраствам, покривам се с бурен. Преди година цялата долина беше изоставена и буренясала. К. Петканов, ЗлЗ, 74. — Гробът непогледван, хусарски гроб — продънил се е и буренясал — едвам личи. Ст. Загорчинов, ДП, 322.
БУРЕНЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буренясвам. Не трябва да се допуска буренясване на посевите.
БУРЖОА`1, ед. и мн., м. 1. Лице (лица), което принадлежи (които принадлежат) към класата на буржоазията. Народът е рекъл, че ще управлява, няма да даде властта пак на буржоата .. ще управлява и ще проявява самоинициатива и дисциплина. П. Славински, ПЗ, 186. През дългогодишната ми актьорска работа, .., изучавал съм с интерес бита на нашия народ, живота на бедняка, на селския туз, на дребния чиновник, на работника, на еснафа, на буржоата. Т, 1954, кн. 10, 38. По тротоарите стоят навъсени буржоа, скрили брадички в кожените яки на палтата си, и неохотно свалят бомбета при преминаването на ковчезите. В. Геновска, ПЮФ, 45.
2. Истор. През феодализма в Западна Европа — гражданин от средното съсловие.
— Фр. bourgeois.
БУРЖОА`2, ед. и мн., м. Печат. 1. Само ед. Мярка за височина на печатарска буква от девет пункта.
2. Печатарска буква, която има такава височина.
БУРЖОА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който принадлежи към буржоазията или е свързан с нея, отнася се до нея. Под фалшивия претекст, че общината няма откъде да плаща наем на салоните, буржоазните съветници се обявяват против публичните заседания на съвета. К. Странджев, ЖБ, 132. Великата руска революция откри пътя и за нашето освобождение от мрака на буржоазното робство. Д. Добревски, БКН, 264. Буржоазно общество. Буржоазен строй. Буржоазна държава. Буржоазна класа. Буржоазна партия.
2. Който е свойствен, характерен за буржоазията и нейната идеология, поведение, привички и под. Ние трябва да подигнем културното ниво на пролетариата, да го просветим, .. да може той да разбира буржоазните философски спекулации. Ем. Станев, ИК I-II, 67. По-ясен беше Банков, .., когато изказваше презрението си .. към съпрузите Нинови, които бяха в Дебрица въплъщението на еснафщина и буржоазен егоизъм и самодоволство. Д. Талев, И, 298-299. Буржоазен морал. Буржоазни възгледи. Буржоазен национализъм. Буржоазен мироглед. Буржоазна идеология. Буржоазен предразсъдък.
◇ Буржоазна революция. Филос. Социална революция, която има за цел да премахне феодалния строй или неговите остатъци в една страна и да установи власт на буржоазията, благоприятна за развитието на капитализма.
БУРЖОА`ЗИЯ ж. 1. Класа в епохата след феодализма, която притежава капитали и средства за производство и ръководи процесите в индустрията, търговията и финансите (противопоставена на пролетариата според марксическата политикономия и социология) и обикн. има и политическа власт. Българската буржоазия не иска да разбере, че властта е тежко изпитание. К. Странджев, ЖБ, 89. Развитието на капиталистически отношения в страната води неизбежно .. и до възникването на нови класи — буржоазия и наемни работници. Ист. X и XI кл, 119. Градска буржоазия. Селска буржоазия. Търговска буржоазия. Финансова буржоазия. Монополистическа буржоазия.
2. Истор. Във феодалното общество на Западна Европа — гражданското съсловие.
◇ Дребна буржоазия. Филос. Собственици на малки, свързани с пазара предприятия, в които те влагат своя и на семейството си труд с цел да задоволят своите потребности.
Едра буржоазия. Филос. Най-едрите собственици
