Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/956“
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>възраст,…, елегантно облечен, с два брилянтови пръстена на лявата ръка.</i> СбЦГМГ, 110-111. • Обр. <i>Изведнъж две едри брилянтови сълзи бликнаха и се проточиха по бузите на | + | <i>възраст,…, елегантно облечен, с два брилянтови пръстена на лявата ръка.</i> СбЦГМГ, 110-111. • Обр. <i>Изведнъж две едри брилянтови сълзи бликнаха и се проточиха по бузите на болната…</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 92. |
---- | ---- | ||
<b>БРИЛЯНТОПОДО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който има блясък на брилянт. <i>Брилянтоподобни звезди блещукаха на тъмносиния свод.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 46. | <b>БРИЛЯНТОПОДО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който има блясък на брилянт. <i>Брилянтоподобни звезди блещукаха на тъмносиния свод.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 46. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИЛЯ`НТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> брилянт; малък брилянт. <i>Пред мене стоеше една дама на около тридесет и пет години.. Външността й беше доста очебийна… Около голата й шия беше завързана широка синя панделка, в средата на която блещеше голямо златно сърце, цялото отрупано с брилянтчета.</i> Г. Белев, КВА, 158-159. <i>Звездиците трептяха като разноцветни брилянтчета.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 172. | + | <b>БРИЛЯ`НТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> брилянт; малък брилянт. <i>Пред мене стоеше една дама на около тридесет и пет години .. Външността й беше доста очебийна… Около голата й шия беше завързана широка синя панделка, в средата на която блещеше голямо златно сърце, цялото отрупано с брилянтчета.</i> Г. Белев, КВА, 158-159. <i>Звездиците трептяха като разноцветни брилянтчета.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 172. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИ`МКА</b> <i>ж.</i> 1. Всяко едно кръгче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан; бод<sup>1</sup>. <i>За отмора тя бе взела да плете чорап. Дългите чорапени игли бързо се премятаха в ръцете й и връзваха бримка след бримка.</i> Д. Спространов, С, 181. <i>Отново седна на мястото си. Но работата й не спореше вече — не можеше да улучи бримките, кълбото й час по час се търкулваше из полата.</i> Ил. Волен, МДС, 33. <i>До същото това място,. | + | <b>БРИ`МКА</b> <i>ж.</i> 1. Всяко едно кръгче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан; бод<sup>1</sup>. <i>За отмора тя бе взела да плете чорап. Дългите чорапени игли бързо се премятаха в ръцете й и връзваха бримка след бримка.</i> Д. Спространов, С, 181. <i>Отново седна на мястото си. Но работата й не спореше вече — не можеше да улучи бримките, кълбото й час по час се търкулваше из полата.</i> Ил. Волен, МДС, 33. <i>До същото това място, .. скоро се приближи главният отред, който наистина не броеше повече от осемдесет души, затова пък това бяха тежко обръжени во`йни: ездачите, облечени от главата до петите в оплетени от железни бримки ризници.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 423. <i>Загледах се и на плетивото ми се пусна бримка.</i> |
| − | 2. Ред от такива разплетени кръгчета обикн. на чорап, бельо и др. <i>Тъкмо беше облякла палтото си — една бримка на чорапа | + | 2. Ред от такива разплетени кръгчета обикн. на чорап, бельо и др. <i>Тъкмо беше облякла палтото си — една бримка на чорапа й [На Катя] се пусна и отпълзя чак до коляното.</i> М. Грубешлиева, ПП, 13. <i>Имам бримка на чорапа си.</i> |
| − | + | ◇ <b>Ловя (хващам / хвана) бримки</b>. Изплитам отново бримки, който са се разплели. | |
---- | ---- | ||
<b>БРИМКАДЖИ`ЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена, която се занимава с изплитане на изпуснати бримки на чорапи. <i>— Како, дай ми пари да взема чорапите ти от бримкаджийката.</i> Д. Димов, ЖСМ, 71. | <b>БРИМКАДЖИ`ЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена, която се занимава с изплитане на изпуснати бримки на чорапи. <i>— Како, дай ми пари да взема чорапите ти от бримкаджийката.</i> Д. Димов, ЖСМ, 71. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<b>БРИ`МКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бримка. | <b>БРИ`МКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бримка. | ||
| − | + | ◇ <b>Бримково стълбче</b>. <i>Спец.</i> Бримките, които всяка отделна игла образува във вертикална посока при плетенето. | |
---- | ---- | ||
<b>БРИМКО`САН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който е направен от бримки. <i>За да тичат по-бързо, съборените бойци хвърляха щитове и шлемове, смъкваха бримкосаните си ризници, режеха връзките на железните си наколенници.</i> О. Василев, 33, 71. | <b>БРИМКО`САН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който е направен от бримки. <i>За да тичат по-бързо, съборените бойци хвърляха щитове и шлемове, смъкваха бримкосаните си ризници, режеха връзките на железните си наколенници.</i> О. Василев, 33, 71. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
2. Който е със закърпени бримки. <i>Бримкосан чорап.</i> | 2. Който е със закърпени бримки. <i>Бримкосан чорап.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИ`МЧА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв. прех.</i> Правя бримки на плетиво или на тъкан, бримча се <i>страд. Когато на бялата бродерия предстои да загради края на един плат в разни комбинации от зъбчета или кръгчета, тогава се бримчи като плик и се нарича „фестон“.</i> Б. Божиков и др., ИО, 79. | + | <b>БРИ`МЧА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв. прех.</i> Правя бримки на плетиво или на тъкан, <b>бримча се</b> <i>страд. Когато на бялата бродерия предстои да загради края на един плат в разни комбинации от зъбчета или кръгчета, тогава се бримчи като плик и се нарича „фестон“.</i> Б. Божиков и др., ИО, 79. |
---- | ---- | ||
<b>БРИ`САНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бриша <i>и от</i> бриша се; бришене. | <b>БРИ`САНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бриша <i>и от</i> бриша се; бришене. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИТА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Великобритания. <i> | + | <b>БРИТА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Великобритания. <i>Варвара превеждаше, мислейки вътрешно: „Не са те избрали съвсем сполучливо… Ти си въобразяваш, че ние сме глупаци, но продължавай!…“ Британецът сякаш разбра това и се намръщи.</i> Д. Димов, Т, 565. |
---- | ---- | ||
<b>БРИТА`НКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Великобритания. | <b>БРИТА`НКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Великобритания. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИТА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до британец и до Великобритания. <i>Британска империя. Британски острови.</i> | + | <b>БРИТА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до британец и до Великобритания. <i>Британска империя.</i> <i>Британски острови.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БРИ`ТВА</b> <i>ж. Диал.</i> Джобно ножче, което се затваря в процепен чирен. | <b>БРИ`ТВА</b> <i>ж. Диал.</i> Джобно ножче, което се затваря в процепен чирен. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>БРИ`ТИ</b> <i>мн. Истор.</i> Келтски племена, които съставят основното население на Британия от VIII в. пр. н. е. до англосаксонското завоюване на острова през V-VI в. | <b>БРИ`ТИ</b> <i>мн. Истор.</i> Келтски племена, които съставят основното население на Британия от VIII в. пр. н. е. до англосаксонското завоюване на острова през V-VI в. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИ`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до келтските племена | + | <b>БРИ`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до келтските племена брити. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИ`ФИНГ</b> <i>м. Нов.</i> 1. Кратка, сбита информация за някакво събитие, решение и под., която дават пред журналисти официални лица, правителствени дейци и др. <i>Брифингът бе организиран като част от новата медийна политика на корпорацията.</i> 24 часа, 1999, бр. 47, 29. 2. Кратък инструктаж. | + | <b>БРИ`ФИНГ</b> <i>м. Нов.</i> 1. Кратка, сбита информация за някакво събитие, решение и под., която дават пред журналисти официални лица, правителствени дейци и др. <i>Брифингът бе организиран като част от новата медийна политика на корпорацията.</i> 24 часа, 1999, бр. 47, 29. |
| + | |||
| + | 2. Кратък инструктаж. | ||
— Англ. briefing. | — Англ. briefing. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИЧ</b><sup>1</sup>, бри`чът, бри`ча, <i>мн.</i> бри`чове, след <i>числ.</i> бри`ча, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бръснач. <i>— Пази боже от калпав брич и от | + | <b>БРИЧ</b><sup>1</sup>, бри`чът, бри`ча, <i>мн.</i> бри`чове, след <i>числ.</i> бри`ча, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бръснач. <i>— Пази боже от калпав брич и от неучена жена.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 177. <i>Никола бричат бербере / със позлатени бричове.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 385. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Обричвам / обрича без брич</b> <i>някого. Диал.</i> Измамвам, излъгвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо. | ||
| + | |||
| + | <b>Умът ми реже като брич</b>. <i>Диал.</i> Много бързо и лесно схващам, много съм умен и съобразителен. <i>Умът й реже като брич — мисли си Велко.</i> Д. Талев, И, 244. | ||
---- | ---- | ||
<b>БРИЧ</b><sup>2</sup>, бри`чът, бри`ча, <i>мн.</i> бри`чове, след <i>числ.</i> бри`ча, <i>м.</i> Вид панталони широки горе и встрани, а от коляното надолу тесни. <i>Адютантът беше висок и строен момък, напет, стегнат с контешки бричове и с високи желти чизми.</i> Й. Йовков, Разк. I, 201. <i>Към скалите, идейки от седловината, се</i> | <b>БРИЧ</b><sup>2</sup>, бри`чът, бри`ча, <i>мн.</i> бри`чове, след <i>числ.</i> бри`ча, <i>м.</i> Вид панталони широки горе и встрани, а от коляното надолу тесни. <i>Адютантът беше висок и строен момък, напет, стегнат с контешки бричове и с високи желти чизми.</i> Й. Йовков, Разк. I, 201. <i>Към скалите, идейки от седловината, се</i> | ||
Текуща версия към 08:29, 20 февруари 2014
възраст,…, елегантно облечен, с два брилянтови пръстена на лявата ръка. СбЦГМГ, 110-111. • Обр. Изведнъж две едри брилянтови сълзи бликнаха и се проточиха по бузите на болната… Ив. Вазов, СбНУ II, 92.
БРИЛЯНТОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който има блясък на брилянт. Брилянтоподобни звезди блещукаха на тъмносиния свод. Ив. Вазов, Съч. XII, 46.
БРИЛЯ`НТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от брилянт; малък брилянт. Пред мене стоеше една дама на около тридесет и пет години .. Външността й беше доста очебийна… Около голата й шия беше завързана широка синя панделка, в средата на която блещеше голямо златно сърце, цялото отрупано с брилянтчета. Г. Белев, КВА, 158-159. Звездиците трептяха като разноцветни брилянтчета. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 172.
БРИ`МКА ж. 1. Всяко едно кръгче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан; бод1. За отмора тя бе взела да плете чорап. Дългите чорапени игли бързо се премятаха в ръцете й и връзваха бримка след бримка. Д. Спространов, С, 181. Отново седна на мястото си. Но работата й не спореше вече — не можеше да улучи бримките, кълбото й час по час се търкулваше из полата. Ил. Волен, МДС, 33. До същото това място, .. скоро се приближи главният отред, който наистина не броеше повече от осемдесет души, затова пък това бяха тежко обръжени во`йни: ездачите, облечени от главата до петите в оплетени от железни бримки ризници. Ст. Загорчинов, ДП, 423. Загледах се и на плетивото ми се пусна бримка.
2. Ред от такива разплетени кръгчета обикн. на чорап, бельо и др. Тъкмо беше облякла палтото си — една бримка на чорапа й [На Катя] се пусна и отпълзя чак до коляното. М. Грубешлиева, ПП, 13. Имам бримка на чорапа си.
◇ Ловя (хващам / хвана) бримки. Изплитам отново бримки, който са се разплели.
БРИМКАДЖИ`ЙКА ж. Разг. Жена, която се занимава с изплитане на изпуснати бримки на чорапи. — Како, дай ми пари да взема чорапите ти от бримкаджийката. Д. Димов, ЖСМ, 71.
БРИ`МКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бримка.
◇ Бримково стълбче. Спец. Бримките, които всяка отделна игла образува във вертикална посока при плетенето.
БРИМКО`САН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е направен от бримки. За да тичат по-бързо, съборените бойци хвърляха щитове и шлемове, смъкваха бримкосаните си ризници, режеха връзките на железните си наколенници. О. Василев, 33, 71.
2. Който е със закърпени бримки. Бримкосан чорап.
БРИ`МЧА, -иш, мин. св. -их, несв. прех. Правя бримки на плетиво или на тъкан, бримча се страд. Когато на бялата бродерия предстои да загради края на един плат в разни комбинации от зъбчета или кръгчета, тогава се бримчи като плик и се нарича „фестон“. Б. Божиков и др., ИО, 79.
БРИ`САНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бриша и от бриша се; бришене.
БРИТА`НЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Великобритания. Варвара превеждаше, мислейки вътрешно: „Не са те избрали съвсем сполучливо… Ти си въобразяваш, че ние сме глупаци, но продължавай!…“ Британецът сякаш разбра това и се намръщи. Д. Димов, Т, 565.
БРИТА`НКА ж. Жена от основното население на Великобритания.
БРИТА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до британец и до Великобритания. Британска империя. Британски острови.
БРИ`ТВА ж. Диал. Джобно ножче, което се затваря в процепен чирен.
БРИ`ТИ мн. Истор. Келтски племена, които съставят основното население на Британия от VIII в. пр. н. е. до англосаксонското завоюване на острова през V-VI в.
БРИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до келтските племена брити.
БРИ`ФИНГ м. Нов. 1. Кратка, сбита информация за някакво събитие, решение и под., която дават пред журналисти официални лица, правителствени дейци и др. Брифингът бе организиран като част от новата медийна политика на корпорацията. 24 часа, 1999, бр. 47, 29.
2. Кратък инструктаж.
— Англ. briefing.
БРИЧ1, бри`чът, бри`ча, мн. бри`чове, след числ. бри`ча, м. Остар. и диал. Бръснач. — Пази боже от калпав брич и от неучена жена. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. Никола бричат бербере / със позлатени бричове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 385.
◇ Обричвам / обрича без брич някого. Диал. Измамвам, излъгвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.
Умът ми реже като брич. Диал. Много бързо и лесно схващам, много съм умен и съобразителен. Умът й реже като брич — мисли си Велко. Д. Талев, И, 244.
БРИЧ2, бри`чът, бри`ча, мн. бри`чове, след числ. бри`ча, м. Вид панталони широки горе и встрани, а от коляното надолу тесни. Адютантът беше висок и строен момък, напет, стегнат с контешки бричове и с високи желти чизми. Й. Йовков, Разк. I, 201. Към скалите, идейки от седловината, се
