Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/161

>13 Както се бяха уговорили, в неделя сутринта Герасим Ранков отиде в зъболекарския кабинет, за да му съобщи Илел резултата от срещата си с професор Бойдев. — Да, най-страшни са „преустроените“... — говореше Илел, като зад блаженството от запушената пура се мъчеше да скрие нетърпимото си възбуждение и страха от нерешения въпрос: да каже ли или да премълчи пред Ранков „клозетната история“ с Бойдев. — Новоизпеченият комунист ми държа цяла правоверна комунистическа реч. Дори ми прочете един свой гаден доклад пред съветските специалисти... Можеш ли да си представиш, разкрил им всичко: от акнакарийското съглашение до подробностите, че нашият Макавей от контролното бюро страдал от паркинсонова болест! — Той винаги е бил един мръсник, който умее да се прикрива зад параванчета от благонравни фрази. — Отрупа ме с доказателства, че идеите, които имал, не му позволявали да стане предател на комунистическата си родина и да изневери на партията си! — И какво стана в края на краищата? Съгласи ли се? — Д-да... Собствено, още нищо определено. Дадох му срок да си помисли. Утре следобед ще ми даде окончателния отговор. Надявал се, че ще може да завербува човек, по-близък до съветските специалисти. Ранков трепна. Той загледа смутения Илел упорито, със злоради очи. В необикновено съобразителния му мозък проблесна: „Хвана ли се в клопката, глупак!“ — „Да си помисли“!... Остави го да си помисли? Не ти подписа декларация, нищо! Никакви гаранции?... Йожи, кажи ми къде и какво работиш сега? — попита изненадващо Ранков с подсилено невинен тон. — Не е ли по-разумно за всеки случай да не се знае кой е идвал тук? — Да, разбира се. Навярно си инструктиран от централата да криеш дори и от мен?!... Но работиш в Лондон, нали? — Да предположим в Лондон. Е какво? — изрече Илел с недобро предчувствие. Ранков продължи възбудено: — Думата беше за Бойдев. Поиска ти да си помисли и ти се съгласи, така ли? — Не е точно тъй... Бедата е, че Лидия не беше успяла