Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/162

добре да го подготви. Моето появяване му причини страшен нервен шок. Изпадна в такова душевно сътресение, че стана невъзможно изобщо да разговарям с него. Тръшна се на леглото, закри глава и започна да стене, като че се намираше на заколение! Афектацията му беше толкова силна, че не можеше да мисли и говори разумно. Главата му почервеня, очите му се помътиха, по лицето му започнаха да играят нервни тикове като на луд. Започна да крещи, че ще се самоубие. Дори се нахвърли върху мен да изтръгне моята кутийка с отрова?... Побоях се, че ще се умопобърка. Съобразих, че в такова състояние не бива повече да го плаша. Нищо няма да постигнем, ако не му дадем възможност да се успокои и да прецени, че няма друг изход, освен да ни сътрудничи. — Така... така... — мънкаше със самодоволна усмивка Ранков, гледаше пушека от пурата си и очевидно нещо напрегнато съобразяваше. Илел говореше все по нервно : — Заплахите, че ще разкрием миналото му пред комунистите — а ние само с това разполагаме, за да го принудим, — всичките ми опити изобщо да му въздействувам с принуда останаха безрезултатни. Мисля, че можем да го спечелим само с доверие и, главно, да го уверим, че няма да искаме от него никакви вредителски действия, а само информация за геоложките проучвания. Особено важно е да му гарантираме, че при най-малката опасност от разкриване на мрежата ще го изтеглим в чужбина и там ще му дадем работа. — Така!... — все поклащаше насмешливо глава Ранков, зает с някаква щастлива за него мисъл. Илел му обясняваше тъй подробно и с увлечение случилото се с Бойдев, за да се оправдае. Той подозираше, че Ранков е доловил някаква фатална грешка в това, което е направил с Бойдев. Добре познаваше той Герасим Ранков: когато иска да прокара свой замисъл, да наложи свое разбиране — този човек умееше да бъде неукротимо страстен и убедителен, измисляше неочаквани доводи и ставаше невъзможно да го обориш. И нещо по-лошо: когато му се наложеше да промени своя теза, той със същата изобретателност и убедителност можеше да поддържа точно противоположното. Често съвсем без стеснение той говореше за едного днес едно, утре обратното — и винаги изглеждаше прав! Илел знаеше как двуличието на неговия характер се проявяваше във всичко: в търговската конкурентна борба, в симпатиите и