Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/67“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | За да омекоти увлечението | + | За да омекоти увлечението на другаря си, което очевидно търпеше възражения, Пьотр Никитич се намеси. Но с тона си някак подсказваше, че уважава убежденията на главния научен ръководител : |
| − | — Впрочем, между българските другари има забележителни сондьори! Някои провеждат сондажите си с такава култура на работата, че много от нашите съветски буровики могат да се поучат от тях. Например Йонко Маринов... А на Калиакра? — оживи | + | — Впрочем, между българските другари има забележителни сондьори! Някои провеждат сондажите си с такава култура на работата, че много от нашите съветски буровики могат да се поучат от тях. Например Йонко Маринов... |
| − | — Това наистина е забележително, Степан! — вметна Никитин. — Продълбали са седемстотин | + | — А на Калиакра? — оживи се Илин. — Там Алеко Николов сам си е построил желязна сонда на мястото на дървената. Изчисленията му дал главният инженер на експедицията, чертежите приготвил някой друг. И какво? Оказа се, че с крелиусна сонда той се наема да достигне хиляда метра дълбочина!... |
| − | — Да не забравя, Пьотр Никитич. Предлагам за калиак- | + | — Това наистина е забележително, Степан! — вметна Никитин. — Продълбали са седемстотин метра с такъв широк диаметър... Невероятно е как кулата е издържала тежестта на лоста! |
| + | — Да не забравя, Пьотр Никитич. Предлагам за калиак-ренския сондаж да се изпрати на Алеко Николов благодарствено писмо. Или цялата бригада някак да бъде отличена. Там имат един забележителен майстор, който е бил сондьор в Иран и в Австралия. .. | ||
— Бай Арго! Зная... | — Бай Арго! Зная... | ||
Бойдев продължаваше да ръфа може би вече трийсетия рак и не ги слушаше. Зает със свои мисли, той прекъсна разговора на двамата : | Бойдев продължаваше да ръфа може би вече трийсетия рак и не ги слушаше. Зает със свои мисли, той прекъсна разговора на двамата : | ||
| Ред 9: | Ред 10: | ||
— Да, вече можем да тръгваме. | — Да, вече можем да тръгваме. | ||
— Утре вечер аз трябва да отпътувам за София — продължи Бойдев. — Имам лекции през идната седмица. Но към края на седмицата ще се върна във Варна, за да проуча добруджанските материали. | — Утре вечер аз трябва да отпътувам за София — продължи Бойдев. — Имам лекции през идната седмица. Но към края на седмицата ще се върна във Варна, за да проуча добруджанските материали. | ||
| − | Слънцето клонеше към заник над далечната, равна по всички страни на хоризонта земя. То пръскаше по небето и по малкото облаци меки светлочервени, сиворозови, студено-сини и зелени багри, които не се задържаха дълго, превръщаха се във въздушно сияние и сякаш загръщаха | + | Слънцето клонеше към заник над далечната, равна по всички страни на хоризонта земя. То пръскаше по небето и по малкото облаци меки светлочервени, сиворозови, студено-сини и зелени багри, които не се задържаха дълго, превръщаха се във въздушно сияние и сякаш загръщаха земята, |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:44, 18 август 2014
Страницата е проверена
