Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/910“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`РЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бор<sup>1</sup>; малък бор. <i>Сред широкия двор, .., се издигаше .. кичест бор — единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко борче от светите рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците.</i> Елин Пелин, Съч. III, 9-10. <i>Изглежда, че тук са се развили упорити боеве, защото боровата гора е унищожена. Дърветата са били покосени и изсъхнали. Но на тяхно място са посадени нови мънички борчета.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 148. <i>Високият склон зад гарата също беше залесен с пъстра и приятна за окото зеленина — борчета, лещак и хвойнови храсти.</i> М. Марчевски, П, 187. <i>Гребете от дерето вода и поливайте тия борчета, що посадиха учениците пролетта.</i> Н. Хайтов, ПП, 21. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`РЧЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Борер (в 1 знач.). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРЧЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Диал. Умал. от</i> борец. <i>Кам ви всички ония борчета деца, които по училищата зимат първите дарила?</i> Й. Груев, СП (превод), 286. | ||
| − | + | 2. <i>Нов.</i> Обикн. <i>ирон.</i> Борец (в 4 знач.). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`РЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се бори или проявява готовност за борба за осъществяване на някаква идея, идеал. <i>Малко бяха тогава турците, които познаваха напредничава и борческа Европа, които познаваха културата й, чиито умове бяха озарени от чистия блясък на напредничавите идеи.</i> Д. Талев, И, 76. <i>Сирашка скръб във песни не изплаква, / защото той е борчески поет.</i> Бл. Димитрова, Л, 34. <i>Борчески народ. // Който е присъщ на борец (в 1-3 знач.) или на борба. <i>Историческите народни песни имат огромно възпитателно значение. През вековете на тежкото турско робство те са крепили борческия дух на народа, волята му за борба и победа.</i> Христом. VI кл, 25. <i>Първоначално християнството било религия на потиснатите, но то нямало борчески характер.</i> Ист. V кл, 1980, 246. | ||
| − | + | 2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борбен. <i>Когато влязох в килията, Нено стана от постелята и игривите му очи, .., тутакси запламтяха и заиграха. В тях се забелязваше и радост, и борческа страст, и надежда.</i> Сл. Трънски, Н, 10. <i>Борчески лозунг.</i> <i>Борческа поезия.</i> <i>Борчески песни.</i> <i>Борчески стихове.</i> | |
| − | + | 3. Който се отнася до борец (в 1-3 знач.) или до борба за осъществяване на някаква идея, идеал. <i>По-нататък бригадирецът разказва борческата биография на своя паднал другар и патрон.</i> Г. Караславов, ПМ, 72. <i>За пръв път Раковски подчинява борческите усилия на народа на цялостен революционно-стратегически план.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 50. <i>Той е тъй кипял в борбата, / и така е много патил, / че да почне да говори — / цяла борческа история!</i> Ас. Босев, ДО, 95. | |
| − | + | 4. Който се отнася до борец (в 4 знач.). <i>Борческа фирма.</i> // <i>Нов</i>. Който е присъщ на борец (в 4 знач.). <i>Борческо самочувствие.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`РЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> борчески. <i>Литературната история изучава и антиреалистичните, реакционните и упадъчни течения — но ги изучава критично, борчески — като течения, с които се е борила в своето развитие прогресивната литература.</i> Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 156. <i>Изхождаме от наличността на критиката, от нейните значителни достижения, .. — за да се стремим да я тласнем напред, да я направим борчески бдителна.</i> Г. Бакалов, Избр. пр. 508-509. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`РЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Качество или проява на борчески (в 1 знач.). <i>Вярно е, че тази морална изтънченост и духовна деликатност не е борчество. Лилиев сякаш стои настрана от големите обществени движения и борби, от революционната вълна.</i> Е. Каранфилов, Б III, 148. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`РЧЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко. Простонар. Умал.</i> от борч. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРЧЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил.</i> 1. <i>Простонар.</i> Обикн. с гл. съм. Който дължи някому пари; длъжен. <i>— Защо сте се толкова изплашили? — каза Иван на Богдана, като разглеждаше призовката. — Само вие ли сте борчлии на Стоила? Цялото село има да му дава.</i> Хр. Максимов, СбЗР, 32. <i>— Борчлия ми е, юзбаши ефенди! — пискливо проплака евреинът. — Тамам пет хиляди гроша ми дължи.</i> А. Христофоров, А, 306. <i>След смъртта му Трифон прегледал сметките сам и, разбира се, изкарал Тихо борчлия.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 263. <i>Едно време во еден град се сторила голема скъпия. Тамо живел еден сиромах и борчлия чоек.</i> Нар. прик., СбНУКШ, 175. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Който е задължен за нещо; длъжен. <i>Тая нива по-напред, .. беше селска ливада и селото остаяше да коси сеното й само един човек. А пък тоя човек беше борчлия да пази и да чисти тоя кладенец.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 84. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Остар.</i> Който е задължен за нещо; длъжен. <i>Тая нива по-напред,. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. Като <i>същ.</i> <b>борчлия</b> <i>м.</i> а) <i>Простонар.</i> Човек който има паричен дълг; длъжник. <i>Цял живот парите бяха най-голямата грижа на Софрония, цял живот бе работил като вол и щеше да умре борчлия.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ II, 357. <i>— Зло, братко, зло! Сиромаси сме! Борчлии сме! Лихвари и адвокати ще ни задушат! Няма кой да ни помогне!</i> Хр. Максимов, СбЗР, 7. <i>В неделя било сватбата / в понделник на ракията, / а че са събрали прибрали, / бащините му длъжници, / дядовите му борчлии / борчове да им приплаща.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 66. <i>Борчлията ни сладко яде, ни сладко пие.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 53. б) <i>Диал.</i> Човек, който е дал някому пари на заем. <i>Задлъжнел е левен Дуко / по софийските дукяне, / .. / Издойдоа борчлиите / да си сакат борчовето.</i> | ||
Текуща версия към 15:24, 23 януари 2014
БО`РЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от бор1; малък бор. Сред широкия двор, .., се издигаше .. кичест бор — единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко борче от светите рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Елин Пелин, Съч. III, 9-10. Изглежда, че тук са се развили упорити боеве, защото боровата гора е унищожена. Дърветата са били покосени и изсъхнали. Но на тяхно място са посадени нови мънички борчета. Г. Караславов, Избр. съч. III, 148. Високият склон зад гарата също беше залесен с пъстра и приятна за окото зеленина — борчета, лещак и хвойнови храсти. М. Марчевски, П, 187. Гребете от дерето вода и поливайте тия борчета, що посадиха учениците пролетта. Н. Хайтов, ПП, 21.
БО`РЧЕ2, мн. -та, ср. Борер (в 1 знач.).
БОРЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Диал. Умал. от борец. Кам ви всички ония борчета деца, които по училищата зимат първите дарила? Й. Груев, СП (превод), 286.
2. Нов. Обикн. ирон. Борец (в 4 знач.).
БО`РЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се бори или проявява готовност за борба за осъществяване на някаква идея, идеал. Малко бяха тогава турците, които познаваха напредничава и борческа Европа, които познаваха културата й, чиито умове бяха озарени от чистия блясък на напредничавите идеи. Д. Талев, И, 76. Сирашка скръб във песни не изплаква, / защото той е борчески поет. Бл. Димитрова, Л, 34. Борчески народ. // Който е присъщ на борец (в 1-3 знач.) или на борба. Историческите народни песни имат огромно възпитателно значение. През вековете на тежкото турско робство те са крепили борческия дух на народа, волята му за борба и победа. Христом. VI кл, 25. Първоначално християнството било религия на потиснатите, но то нямало борчески характер. Ист. V кл, 1980, 246.
2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борбен. Когато влязох в килията, Нено стана от постелята и игривите му очи, .., тутакси запламтяха и заиграха. В тях се забелязваше и радост, и борческа страст, и надежда. Сл. Трънски, Н, 10. Борчески лозунг. Борческа поезия. Борчески песни. Борчески стихове.
3. Който се отнася до борец (в 1-3 знач.) или до борба за осъществяване на някаква идея, идеал. По-нататък бригадирецът разказва борческата биография на своя паднал другар и патрон. Г. Караславов, ПМ, 72. За пръв път Раковски подчинява борческите усилия на народа на цялостен революционно-стратегически план. Ив. Унджиев, ВЛ, 50. Той е тъй кипял в борбата, / и така е много патил, / че да почне да говори — / цяла борческа история! Ас. Босев, ДО, 95.
4. Който се отнася до борец (в 4 знач.). Борческа фирма. // Нов. Който е присъщ на борец (в 4 знач.). Борческо самочувствие.
БО`РЧЕСКИ. Нареч. от прил. борчески. Литературната история изучава и антиреалистичните, реакционните и упадъчни течения — но ги изучава критично, борчески — като течения, с които се е борила в своето развитие прогресивната литература. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 156. Изхождаме от наличността на критиката, от нейните значителни достижения, .. — за да се стремим да я тласнем напред, да я направим борчески бдителна. Г. Бакалов, Избр. пр. 508-509.
БО`РЧЕСТВО, мн. няма, ср. Качество или проява на борчески (в 1 знач.). Вярно е, че тази морална изтънченост и духовна деликатност не е борчество. Лилиев сякаш стои настрана от големите обществени движения и борби, от революционната вълна. Е. Каранфилов, Б III, 148.
БО`РЧЕЦ, мн. няма, м. Рядко. Простонар. Умал. от борч.
БОРЧЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. 1. Простонар. Обикн. с гл. съм. Който дължи някому пари; длъжен. — Защо сте се толкова изплашили? — каза Иван на Богдана, като разглеждаше призовката. — Само вие ли сте борчлии на Стоила? Цялото село има да му дава. Хр. Максимов, СбЗР, 32. — Борчлия ми е, юзбаши ефенди! — пискливо проплака евреинът. — Тамам пет хиляди гроша ми дължи. А. Христофоров, А, 306. След смъртта му Трифон прегледал сметките сам и, разбира се, изкарал Тихо борчлия. Н. Ферманджиев, РХ, 263. Едно време во еден град се сторила голема скъпия. Тамо живел еден сиромах и борчлия чоек. Нар. прик., СбНУКШ, 175.
2. Остар. Който е задължен за нещо; длъжен. Тая нива по-напред, .. беше селска ливада и селото остаяше да коси сеното й само един човек. А пък тоя човек беше борчлия да пази и да чисти тоя кладенец. Ив. Вазов, Съч. XVI, 84.
3. Като същ. борчлия м. а) Простонар. Човек който има паричен дълг; длъжник. Цял живот парите бяха най-голямата грижа на Софрония, цял живот бе работил като вол и щеше да умре борчлия. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 357. — Зло, братко, зло! Сиромаси сме! Борчлии сме! Лихвари и адвокати ще ни задушат! Няма кой да ни помогне! Хр. Максимов, СбЗР, 7. В неделя било сватбата / в понделник на ракията, / а че са събрали прибрали, / бащините му длъжници, / дядовите му борчлии / борчове да им приплаща. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 66. Борчлията ни сладко яде, ни сладко пие. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 53. б) Диал. Човек, който е дал някому пари на заем. Задлъжнел е левен Дуко / по софийските дукяне, / .. / Издойдоа борчлиите / да си сакат борчовето.
