Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/5“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
(Одобрена)
 
(Не са показани 23 междинни версии от 4 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
{e}ПЪРВА ЧАСТ{/e}
+
| Първа част
ПРАТЕНИК НА СВОБОДНИЯ СВЯТ
+
 
{e}1{/e}
+
Пратеник на свободния свят
 +
 
 +
 
 +
> 1
 +
 
 
Аргир Льолчев четеше писмото поседнал върху порутените камънаци на старинната Калиакренска крепост.
 
Аргир Льолчев четеше писмото поседнал върху порутените камънаци на старинната Калиакренска крепост.
София, Велики вторник.
+
P>
Съпруже мой, милий!
+
София, Велики вторник.
Откакто съм тук, ти неизменно си в представите ми — добричкият, любимият Арго от моите деветнайсет години. Особено сега, през Страстната седмица, аз все по-често се разтушавам с незабравимите мигове от онова време и всяка вечер ходя в Руската черкова, за да се чувствувам в обстановката на най-хубавите преживявания от живота ни. Спомни си, че на Разпети петък ние за първи път се срещнахме в Цариград, когато аз {sup}4{/sup} излизах със запалена свещица от черква. Тези великденски празници са свързани с моята първа, истинска любов I
+
Съпруже мой, милий!
А защо сега ти не си при мен? Защо ме оставяш да ходя на черква сама като религиозните бабички, които доброволно се любуват на собствените си мъки чрез мъките на Спасителя? ...
+
 
, Почти на всеки пасаж Льолчев си пробъбряше свое тълкуване. Той негодуваше против жена си, но без да нарушава превзетия начин, по който го бе привикнала да разговаря с нея:
+
Откакто съм тук, ти неизменно си в представите ми — добричкият, любимият Арго от моите деветнайсет години. Особено сега, през Страстната седмица, аз все по-често се разтушавам с незабравимите мигове от онова време и всяка вечер ходя в Руската черкова, за да се чувствувам в обстановката на най-хубавите преживявания от живота ни. Спомни си, че на Разпети петък ние за първи път се срещнахме в Цариград, когато аз излизах със запалена свещица от черква. Тези великденски празници са свързани с моята първа, истинска любов!
 +
А защо сега ти не си при мен? Защо ме оставяш да ходя на черква сама като религиозните бабички, които доброволно се любуват на собствените си мъки чрез мъките на Спасителя?...
 +
P$
 +
 
 +
 
 +
Почти на всеки пасаж Льолчев си пробъбряше свое тълкуване. Той негодуваше против жена си, но без да нарушава превзетия начин, по който го бе привикнала да разговаря с нея:
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 13:10, 27 януари 2015

Корекцията на страницата е одобрена