Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/8“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не са показани 17 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| + | като умен мъж се задоволяваш само да бъдеш галантен, да ги очароваш с културата и добрия си вкус, да бъдеш забавен и увлекателен, но никога — лигав!… | ||
| + | Изобщо бих искала да живееш така, че да запазиш до късна старост здравето на силите си. Всичко във всекидневието да превръщаш в удоволствие: да се храниш в най-добрите ресторанти и обедът да ти бъде не нужда, а наслада. Всеки ден да имаш време за интересна книга, за приятна музика или да видиш хубава изложба, театър, балет. Всяка привечер в определен час да излизаш на разходка и преди да се прибереш у дома, да минаваш край деликатесен магазин, за да купиш сардела, напитки или шоколадови бонбони. И всичко да вършиш с изискани маниери — да приличаш на галантен кавалер от началото на века с твоето пардесю реглан и лачени обувки с гети!… | ||
| + | |||
— Ха, сега пък ти е хрумнало да ме превръщаш в някакъв стар, смешен господин! | — Ха, сега пък ти е хрумнало да ме превръщаш в някакъв стар, смешен господин! | ||
| − | Нали ще дойдеш, мили? Ела, макар и само за да изпълниш един каприз на твоята съпруга за годишнината от първата ни среща : да излезем на Възкресение от черква, пазейки в шепите си, както някога, пламъчетата на свещиците — и да си обещаем, че ще пазим завинаги пламъка на сърцата си | + | |
| + | Нали ще дойдеш, мили? Ела, макар и само за да изпълниш един каприз на твоята съпруга за годишнината от първата ни среща: да излезем на Възкресение от черква, пазейки в шепите си, както някога, пламъчетата на свещиците — и да си обещаем, че ще пазим завинаги пламъка на сърцата си! | ||
| + | Целува те страстно и те очаква | ||
твоята Лидия. | твоята Лидия. | ||
| − | Льолчев извърна писмото да го прочете отново, но стигна | + | |
| − | „Прави се на наивно момиченце! Като ми е съчинила хубаво писмо, мисли, че е успяла да прикрие фалша | + | Льолчев извърна писмото да го прочете отново, но стигна нейде до средата и не продължи — досадно му беше. Мислеше си: |
| + | „Прави се на наивно момиченце! Като ми е съчинила хубаво писмо, мисли, че е успяла да прикрие фалша си… Всички тия чувства и хубави намерения са мними. Нещо прикрива зад тях.“ | ||
Той си тръгна към сондата. Объркан душевно, той искаше да отложи за по-късно решението да замине, или да остане тук. Измъчваше го предчувствието, че Лидия — за кой ли път вече! — ще разстрои живота му. | Той си тръгна към сондата. Объркан душевно, той искаше да отложи за по-късно решението да замине, или да остане тук. Измъчваше го предчувствието, че Лидия — за кой ли път вече! — ще разстрои живота му. | ||
| − | + | „Предполагам, че е уредила нещо за жителството. Може би ми е намерила и работа, но не смее да ми каже направо. | |
| − | |||
Текуща версия към 11:05, 25 август 2015
като умен мъж се задоволяваш само да бъдеш галантен, да ги очароваш с културата и добрия си вкус, да бъдеш забавен и увлекателен, но никога — лигав!…
Изобщо бих искала да живееш така, че да запазиш до късна старост здравето на силите си. Всичко във всекидневието да превръщаш в удоволствие: да се храниш в най-добрите ресторанти и обедът да ти бъде не нужда, а наслада. Всеки ден да имаш време за интересна книга, за приятна музика или да видиш хубава изложба, театър, балет. Всяка привечер в определен час да излизаш на разходка и преди да се прибереш у дома, да минаваш край деликатесен магазин, за да купиш сардела, напитки или шоколадови бонбони. И всичко да вършиш с изискани маниери — да приличаш на галантен кавалер от началото на века с твоето пардесю реглан и лачени обувки с гети!…
— Ха, сега пък ти е хрумнало да ме превръщаш в някакъв стар, смешен господин!
Нали ще дойдеш, мили? Ела, макар и само за да изпълниш един каприз на твоята съпруга за годишнината от първата ни среща: да излезем на Възкресение от черква, пазейки в шепите си, както някога, пламъчетата на свещиците — и да си обещаем, че ще пазим завинаги пламъка на сърцата си! Целува те страстно и те очаква твоята Лидия.
Льолчев извърна писмото да го прочете отново, но стигна нейде до средата и не продължи — досадно му беше. Мислеше си: „Прави се на наивно момиченце! Като ми е съчинила хубаво писмо, мисли, че е успяла да прикрие фалша си… Всички тия чувства и хубави намерения са мними. Нещо прикрива зад тях.“ Той си тръгна към сондата. Объркан душевно, той искаше да отложи за по-късно решението да замине, или да остане тук. Измъчваше го предчувствието, че Лидия — за кой ли път вече! — ще разстрои живота му. „Предполагам, че е уредила нещо за жителството. Може би ми е намерила и работа, но не смее да ми каже направо.
