Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/898“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>в бели гуменки, облечена в току-що изгладена бяла престилка, с колосано бяло боне на главата, чевръсто и леко се спускаше по стълбите.</i> Б. Болгар, Б, 122. // Домашна, обикн. дантелена женска шапчица. <i>Че е била нещо си личеше, според преценката на Домна, в незамрялото още кокетство на старата, в тия букли, дето си навиваше по косата, в бонето, което слагаше вечер преди лягане на главата си.</i> Б. Болгар, Б, 71. |
| − | 2. <i>Спец.</i> Шлем за летци, танкисти, водолази и др., в който са монтирани слушалки и микрофон за водене на разговор. <i>Някъде иззад тях навярно ще се покаже вражият самолет, да — ето го! — Завой наляво, след мен! — чува в бонето Вутов гласа на водача.</i> НА, 1959, бр. 3439, 2. <i>Когато стъпихме върху палубата на „Първи май“, младите водолази тъкмо обличаха своя другар — старши водолаз Ради Хр. Ненов.. Наложиха му телефонното боне (..) През кръста го опасаха с колан.</i> А. Каралийчев, ПД, 62. <i>Пилотско боне. | + | 2. <i>Спец.</i> Шлем за летци, танкисти, водолази и др., в който са монтирани слушалки и микрофон за водене на разговор. <i>Някъде иззад тях навярно ще се покаже вражият самолет, да — ето го! — Завой наляво, след мен! — чува в бонето Вутов гласа на водача.</i> НА, 1959, бр. 3439, 2. <i>Когато стъпихме върху палубата на „Първи май“, младите водолази тъкмо обличаха своя другар — старши водолаз Ради Хр. Ненов .. Наложиха му телефонното боне ( .. ) През кръста го опасаха с колан.</i> А. Каралийчев, ПД, 62. <i>Пилотско боне.</i> // Вид кожена или от друг материал предпазна шапка за мотористи. |
— Фр. bonet. | — Фр. bonet. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОНЕ`ЛА</b> <i>ж. Диал.</i> Вилица; фаркулица. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БОНЗ, | + | <b>БОНЗ</b>, бо`нзът, бо`нза, <i>мн.</i> бо`нзове, след <i>числ.</i> бо`нза, <i>м. Книж.</i> Будистки жрец или монах в Япония, Китай и други съседни страни. <i>Всички почитаха Хара-Карасута-Кхи-Ямацура за неговото хлътнало-восъчно лице на свещенноюродив бонз в храма на богиня Ци.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 64. |
— От яп. през фр. bonze. | — От яп. през фр. bonze. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНИТА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Сел.-стоп.</i> Бонитировка, ботиниране. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНИТЕ`Т</b> <i>м. Сел.-стоп.</i> Условен показател за продуктивността на почва или гора. | ||
| − | + | — Нем. Bonität. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОНИТЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Сел.-стоп. Прил. от</i> бонитет. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОНИТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Сел.-стоп.</i> Правя комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност, <b>бонитирам се</b> <i>страд.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНИТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Сел-стоп. Отгл. същ. от</i> бонитирам <i>и от</i> бонитирам се; бонитировка, бонитация. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНИТИРО`ВКА</b> <i>ж. Сел.стоп.</i> Комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност; бонитиране, бонитация. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНИТИРО`ВЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Сел.стоп.</i> Който е свързан с бонитировка. <i>Бонитировъчна скала.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНИФИКА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Търг.</i> Добавка над договорната цена на стока заради по-високо качество от уговореното. | ||
| − | + | 2. Подобряване на качеството на нещо, обикн. зърнени храни. <i>Грижите по опазване на храните трябва да бъдат още по-големи, като се вземе предвид .., че .. чистотата и качеството на същите, вследствие нарушаването на наредбата за бонификацията и сортировката, на някои места са чувствително влошени.</i> ОФ, 1950, бр. 1933, 2. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Подобряване на качеството на нещо, обикн. зърнени храни. <i>Грижите по опазване на храните трябва да бъдат още по-големи, като се вземе предвид .., че. . чистотата и качеството на същите, вследствие нарушаването на наредбата за бонификацията и сортировката, на някои места са чувствително влошени.</i> ОФ, 1950, бр. 1933, 2. | ||
3. <i>Спорт.</i> В многоетапни колоездачни състезания — подобряване с определено време постижението на състезателите, класирали се от първо до трето място в съответния етап, с оглед на крайния резултат. | 3. <i>Спорт.</i> В многоетапни колоездачни състезания — подобряване с определено време постижението на състезателите, класирали се от първо до трето място в съответния етап, с оглед на крайния резултат. | ||
— От фр. bonification. | — От фр. bonification. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БОНИФИЦИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Подобрявам, правя нещо по-качествено, по-годно за използуване, | + | <b>БОНИФИЦИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Подобрявам, правя нещо по-качествено, по-годно за използуване, <b>бонифицирам се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | БОНИФИЦИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> бонифицирам <i>и от</i> | + | <b>БОНИФИЦИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> бонифицирам <i>и от</i> бонифициирам се. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БО`НО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Разписка за получени пари; бон. | |
— Ит. bono. | — Ит. bono. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНСА`Й</b>, <i>мн.</i> -а`и, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Японско изкуство за отглеждане на миниатюрни дръвчета в саксия чрез подрязване на корените и клоните и други манипулации. <i>В основата на бонсай лежи съзерцанието и блаженството от сливането на човек с цялата вселена.</i> Диал., 1990, бр. 8, 15. | ||
| − | + | 2. Миниатюрно дръвче в саксия, отглеждано според принципите на това изкуство. <i>Японците казват, че да отглеждаш бонсай .., е като да свириш на музикален инструмент.</i> Диал., 1990, бр. 8, 15. <i>Сред най-интересното в нея [изложбата] са саксии с екзотични тропически растения, както и миниатюрни дръвчета — бонсай.</i> ДТ, 2000, бр. 252, 31. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От яп. през англ. bonsai. — Друга форма: <em>бонза`й</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНСИ`СТ</b> <i>м.</i> Член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС), антифашистка организация на българското студентство (1930-1945). <i>Той слушал внимателно всички лекции .. И същевременно бил между най-дейните бонсисти.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 317. <i>Вечерта в малката стаичка се събраха бонсистите. Преди, Сенко винаги се вълнуваше пред срещите си със студенти. (Та той беше завършил само прогимназия, а те, висшисти).</i> К. Константинова, НДД, 116-117. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНСИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Членка на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОНСИ`СТКИ`</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до БОНСС или до бонсист (бонсистка). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`НСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Българския общ народен студентски | ||
Текуща версия към 15:09, 15 януари 2014
в бели гуменки, облечена в току-що изгладена бяла престилка, с колосано бяло боне на главата, чевръсто и леко се спускаше по стълбите. Б. Болгар, Б, 122. // Домашна, обикн. дантелена женска шапчица. Че е била нещо си личеше, според преценката на Домна, в незамрялото още кокетство на старата, в тия букли, дето си навиваше по косата, в бонето, което слагаше вечер преди лягане на главата си. Б. Болгар, Б, 71.
2. Спец. Шлем за летци, танкисти, водолази и др., в който са монтирани слушалки и микрофон за водене на разговор. Някъде иззад тях навярно ще се покаже вражият самолет, да — ето го! — Завой наляво, след мен! — чува в бонето Вутов гласа на водача. НА, 1959, бр. 3439, 2. Когато стъпихме върху палубата на „Първи май“, младите водолази тъкмо обличаха своя другар — старши водолаз Ради Хр. Ненов .. Наложиха му телефонното боне ( .. ) През кръста го опасаха с колан. А. Каралийчев, ПД, 62. Пилотско боне. // Вид кожена или от друг материал предпазна шапка за мотористи.
— Фр. bonet.
БОНЕ`ЛА ж. Диал. Вилица; фаркулица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОНЗ, бо`нзът, бо`нза, мн. бо`нзове, след числ. бо`нза, м. Книж. Будистки жрец или монах в Япония, Китай и други съседни страни. Всички почитаха Хара-Карасута-Кхи-Ямацура за неговото хлътнало-восъчно лице на свещенноюродив бонз в храма на богиня Ци. Ив. Вазов, Съч. XII, 64.
— От яп. през фр. bonze.
БОНИТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Сел.-стоп. Бонитировка, ботиниране.
БОНИТЕ`Т м. Сел.-стоп. Условен показател за продуктивността на почва или гора.
— Нем. Bonität.
БОНИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Сел.-стоп. Прил. от бонитет.
БОНИТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Сел.-стоп. Правя комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност, бонитирам се страд.
БОНИТИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Сел-стоп. Отгл. същ. от бонитирам и от бонитирам се; бонитировка, бонитация.
БОНИТИРО`ВКА ж. Сел.стоп. Комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност; бонитиране, бонитация.
БОНИТИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Сел.стоп. Който е свързан с бонитировка. Бонитировъчна скала.
БОНИФИКА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Търг. Добавка над договорната цена на стока заради по-високо качество от уговореното.
2. Подобряване на качеството на нещо, обикн. зърнени храни. Грижите по опазване на храните трябва да бъдат още по-големи, като се вземе предвид .., че .. чистотата и качеството на същите, вследствие нарушаването на наредбата за бонификацията и сортировката, на някои места са чувствително влошени. ОФ, 1950, бр. 1933, 2.
3. Спорт. В многоетапни колоездачни състезания — подобряване с определено време постижението на състезателите, класирали се от първо до трето място в съответния етап, с оглед на крайния резултат.
— От фр. bonification.
БОНИФИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Подобрявам, правя нещо по-качествено, по-годно за използуване, бонифицирам се страд.
БОНИФИЦИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от бонифицирам и от бонифициирам се.
БО`НО, мн. няма, ср. Остар. Разписка за получени пари; бон.
— Ит. bono.
БОНСА`Й, мн. -а`и, м. 1. Само ед. Японско изкуство за отглеждане на миниатюрни дръвчета в саксия чрез подрязване на корените и клоните и други манипулации. В основата на бонсай лежи съзерцанието и блаженството от сливането на човек с цялата вселена. Диал., 1990, бр. 8, 15.
2. Миниатюрно дръвче в саксия, отглеждано според принципите на това изкуство. Японците казват, че да отглеждаш бонсай .., е като да свириш на музикален инструмент. Диал., 1990, бр. 8, 15. Сред най-интересното в нея [изложбата] са саксии с екзотични тропически растения, както и миниатюрни дръвчета — бонсай. ДТ, 2000, бр. 252, 31.
— От яп. през англ. bonsai. — Друга форма: бонза`й.
БОНСИ`СТ м. Член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС), антифашистка организация на българското студентство (1930-1945). Той слушал внимателно всички лекции .. И същевременно бил между най-дейните бонсисти. Г. Караславов, Избр. съч. III, 317. Вечерта в малката стаичка се събраха бонсистите. Преди, Сенко винаги се вълнуваше пред срещите си със студенти. (Та той беше завършил само прогимназия, а те, висшисти). К. Константинова, НДД, 116-117.
БОНСИ`СТКА ж. Членка на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС).
БОНСИ`СТКИ` -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до БОНСС или до бонсист (бонсистка).
БО`НСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Българския общ народен студентски
