Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/753“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>списъците на приетите кандидат-студенти. Как е синът ти, вътре ли е?</i> 2. Бивам ощетен материално, защото не ми излиза сметката и трябва да заплатя със собствени пари недостига в обществена или държавна каса. <i>Както и да пресмятаха трудодните и рентата си, двамата братя бяха уверени, че са „вътре“.</i> Ст. Даскалов, СД, 522. <i>В края на всеки месец — ако щете, вярвайте — аз бивах вътре със стотици яйца.</i> Г. Краев, Ч, 84. |
| − | <b> | + | > <b>Вътре в</b> <i>сложен предлог.</i> <i>Остар.</i> За означаване на време, в продължение на което се извършва действието. <i>В няколко минути вътре бежанците видяха изведнъж, че съвсем развиделяло.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 68. <i>И вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната.</i> Елин Пелин, Съч. I, 204. <i>Може би новината бързо беше се разнесла от уста в уста, но вътре в няколко минути цялото село беше на крак.</i> Й. Йовков, Ж{{попр|Премахната излишна запетая.}} 1945, 123. <i>— Аз, бай Тодоре, .., ще ви спра воденичките вътре в две години.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 196. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРЕ-</b>. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който се намира или се извършва в пределите на нещо; вътрешно-, напр.: <em>вътревидов</em>, <em>вътреклетъчен</em>, <em>вътресъдов</em> и др. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРЕВИ`ДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Биол</i>. Който се извършва, става в пределите на даден вид; вътрешновидов. <i>Хибридизацията дава възможност да се комбинират ценни наследствени признаци и качества от две форми или от два сорта, принадлежащи към един и същ вид (вътревидова хибридизация) или от два вида растения (между видова хибридизация).</i> Д. Циков, КСКР, 24. <i>Примери на междувидова и вътревидова конкуренция се срещат в растениевъдната практика на всяка крачка.</i> Н. Митрева, 16-17. <i>Вътревидова борба.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРЕКЛЕ`ТЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се намира или се извършва в пределите на клетката; вътрешноклетъчен. <i>Противоп.</i> Извънклетъчен. <i>Около 70% от водата на човешкия организъм се намира вътре в самите клетки. Тя се нарича вътреклетъчна вода.</i> В. Койчева, Б, 90. <i>Вътреклетъчно смилане.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРЕСО`РТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Биол.</i> Който се извършва, става при определен сорт. <i>Правилно проведеният масов отбор, съчетан с висока агротехника и вътресортово кръстосване, позволява да се подобри за кратък срок даден недоброкачествен сорт.</i> ОБиол. X кл, 156. <i>Вътресортово опрашване.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРЕУТРО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Биол.</i> Който се извършва или протича в утробата на човек или животно. <i>Противоп.</i> извънутробен. <i>В периода на новородеността (няколко седмици .. след раждането) се извършват най-големите промени, .., при които организмът се преустройва коренно, за да се приспособи от вътреутробен към извънутробния живот.</i> Пр, 1954, кн. 1, 27. <i>Вродените сърдечни пороци са резултат от аномалии в развитието на сърцето или на прекарани ендокардити по време на вътреутробното развитие.</i> М. Василев и др., ВБ, 199. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ТРЕШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> 1. Който се намира вътре в пределите на нещо или е свързан с пространството вътре в нещо. <i>Противоп.</i> външен. <i>С изключение на крайните сиромашки къщи — пренебрегнати от башибозуците — всички главни и вътрешни махали бяха станали плячка на пожара.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. <i>В средата на широкия вътрешен двор стърчеше джамия.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 24. <i>Още същата вечер той повика няколко от своите приятели и .. затвори се с тях во вътрешната стая на механата.</i> Т. Влайков, Съч. III, 201. <i>Тя е с колони, с хубав външен изглед и с отлично вътрешно разпределение.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 82. <i>Влязохме в стаичката на словенеца-капитан. Вътрешната обстановка се състоеше от походно легло, сгъваема масичка и платнен стол.</i> Г. Белев, КВА, 302. <i>Градът, сгушил се в полите на Пелистер, .., има своя красота и поезия. Двукатните му къщи напомнят по стил и вътрешна уредба домовете на първите люде на венецианската република.</i> Д. Спространов, С, 72. <i>Вътрешна стълба.</i> <i>Вътрешна врата.</i> <i>Вътрешна стена.</i> <i>Вътрешна украса.</i> // Който се извършва, който протича вътре, в пределите на нещо. <i>Витамин „А“ стимулира вътрешното клетъчно дишане.</i> РД, 1960, бр. 1371 2. <i>Вътрешно кръстосване.</i> // Който действа, влияе отвътре върху някого или нещо. <i>Противоп.</i> външен. <i>Вътрешни условия.</i> <i>Вътрешни фактори.</i> | ||
| − | + | 2. Който се намира зад или на задната страна на външна повърхност на предмет. <i>Противоп.</i> външен. <i>Той бръкна във вътрешния джоб на палтото си.</i> Кр. Велков, СБ, 145. <i>Той искаше да прикрие занятието си, но не успя, и аз забележих, че пришиваше един нов джеб на вътрешната страна на антерията си.</i> Ал. Константинов, БГ, 7. <i>Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 27. <i>Той се върна отново към заглавието, сложи пръст върху долната винетка на вътрешната корица, погледна ме и каза.</i> Г. Белев, КВА, 168-169. <i>Вътрешна мазилка.</i> <i>Вътрешна обвивка.</i> <i>Вътрешен пласт.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
3. Който се отнася до дейност вътре в държава, учреждение, предприятие, организация и под. <i>Противоп.</i> външен. <i>Той [Каравелов] определяше какви отношения трябва да съществуват между освободени и освободители: ни непризнателност от страна на българите, ни вътрешна намеса от</i> | 3. Който се отнася до дейност вътре в държава, учреждение, предприятие, организация и под. <i>Противоп.</i> външен. <i>Той [Каравелов] определяше какви отношения трябва да съществуват между освободени и освободители: ни непризнателност от страна на българите, ни вътрешна намеса от</i> | ||
| − | |||
Текуща версия към 07:01, 22 юли 2015
списъците на приетите кандидат-студенти. Как е синът ти, вътре ли е? 2. Бивам ощетен материално, защото не ми излиза сметката и трябва да заплатя със собствени пари недостига в обществена или държавна каса. Както и да пресмятаха трудодните и рентата си, двамата братя бяха уверени, че са „вътре“. Ст. Даскалов, СД, 522. В края на всеки месец — ако щете, вярвайте — аз бивах вътре със стотици яйца. Г. Краев, Ч, 84.
> Вътре в сложен предлог. Остар. За означаване на време, в продължение на което се извършва действието. В няколко минути вътре бежанците видяха изведнъж, че съвсем развиделяло. Ив. Вазов, Съч. VII, 68. И вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Елин Пелин, Съч. I, 204. Може би новината бързо беше се разнесла от уста в уста, но вътре в няколко минути цялото село беше на крак. Й. Йовков, Ж* 1945, 123. — Аз, бай Тодоре, .., ще ви спра воденичките вътре в две години. Ем. Станев, ИК I и II, 196.
ВЪТРЕ-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който се намира или се извършва в пределите на нещо; вътрешно-, напр.: вътревидов, вътреклетъчен, вътресъдов и др.
ВЪТРЕВИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който се извършва, става в пределите на даден вид; вътрешновидов. Хибридизацията дава възможност да се комбинират ценни наследствени признаци и качества от две форми или от два сорта, принадлежащи към един и същ вид (вътревидова хибридизация) или от два вида растения (между видова хибридизация). Д. Циков, КСКР, 24. Примери на междувидова и вътревидова конкуренция се срещат в растениевъдната практика на всяка крачка. Н. Митрева, 16-17. Вътревидова борба.
ВЪТРЕКЛЕ`ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се намира или се извършва в пределите на клетката; вътрешноклетъчен. Противоп. Извънклетъчен. Около 70% от водата на човешкия организъм се намира вътре в самите клетки. Тя се нарича вътреклетъчна вода. В. Койчева, Б, 90. Вътреклетъчно смилане.
ВЪТРЕСО`РТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който се извършва, става при определен сорт. Правилно проведеният масов отбор, съчетан с висока агротехника и вътресортово кръстосване, позволява да се подобри за кратък срок даден недоброкачествен сорт. ОБиол. X кл, 156. Вътресортово опрашване.
ВЪТРЕУТРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Биол. Който се извършва или протича в утробата на човек или животно. Противоп. извънутробен. В периода на новородеността (няколко седмици .. след раждането) се извършват най-големите промени, .., при които организмът се преустройва коренно, за да се приспособи от вътреутробен към извънутробния живот. Пр, 1954, кн. 1, 27. Вродените сърдечни пороци са резултат от аномалии в развитието на сърцето или на прекарани ендокардити по време на вътреутробното развитие. М. Василев и др., ВБ, 199.
ВЪ`ТРЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се намира вътре в пределите на нещо или е свързан с пространството вътре в нещо. Противоп. външен. С изключение на крайните сиромашки къщи — пренебрегнати от башибозуците — всички главни и вътрешни махали бяха станали плячка на пожара. Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. В средата на широкия вътрешен двор стърчеше джамия. Гр. Угаров, ПСЗ, 24. Още същата вечер той повика няколко от своите приятели и .. затвори се с тях во вътрешната стая на механата. Т. Влайков, Съч. III, 201. Тя е с колони, с хубав външен изглед и с отлично вътрешно разпределение. Г. Караславов, Избр. съч. X, 82. Влязохме в стаичката на словенеца-капитан. Вътрешната обстановка се състоеше от походно легло, сгъваема масичка и платнен стол. Г. Белев, КВА, 302. Градът, сгушил се в полите на Пелистер, .., има своя красота и поезия. Двукатните му къщи напомнят по стил и вътрешна уредба домовете на първите люде на венецианската република. Д. Спространов, С, 72. Вътрешна стълба. Вътрешна врата. Вътрешна стена. Вътрешна украса. // Който се извършва, който протича вътре, в пределите на нещо. Витамин „А“ стимулира вътрешното клетъчно дишане. РД, 1960, бр. 1371 2. Вътрешно кръстосване. // Който действа, влияе отвътре върху някого или нещо. Противоп. външен. Вътрешни условия. Вътрешни фактори.
2. Който се намира зад или на задната страна на външна повърхност на предмет. Противоп. външен. Той бръкна във вътрешния джоб на палтото си. Кр. Велков, СБ, 145. Той искаше да прикрие занятието си, но не успя, и аз забележих, че пришиваше един нов джеб на вътрешната страна на антерията си. Ал. Константинов, БГ, 7. Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Той се върна отново към заглавието, сложи пръст върху долната винетка на вътрешната корица, погледна ме и каза. Г. Белев, КВА, 168-169. Вътрешна мазилка. Вътрешна обвивка. Вътрешен пласт.
3. Който се отнася до дейност вътре в държава, учреждение, предприятие, организация и под. Противоп. външен. Той [Каравелов] определяше какви отношения трябва да съществуват между освободени и освободители: ни непризнателност от страна на българите, ни вътрешна намеса от
