Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/689“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | възвестявам нещо, като свиря с тръба. <i>И, щом възлезе на върха, възтръбиха ангели дохождането на жреца.</i> Н. Райнов, БЛ, 107. <b>възтръбявам се</b>, <b>възтръбя се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТРЪБЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Ритор. Отгл. същ. от</i> възтръбявам <i>и от</i> възтръбявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> Който е малко тъжен. <i>Жената пред него му се видя възтъжна и потисната, въпреки старанието й да изглежда ведра.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪ`ЖНО</b>. <i>Нареч. от</i> възтъжен; малко тъжно. <i>— Не беше ли подхвърлил Елин Пелин шеговито, възтъжно и мъдро по шопски, че ако у нас би се родил гений, би бил гений на завистта?</i> Б. Болгар, ОП, 149. <i>Той се усмихна възтъжно, а в гласа му се долавяше лека горчивина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> Който е по-тъмен от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Тяхната къща е нисичка и собата им възтъмна.</i> Т. Влайков, Пр I, 252-253. <i>Беше голям стар вълк с възтъмна козина.</i> Й. Йовков, АМГ, 170. <i>Доктор Филев поглеждаше към кръглата маса, където над всички стърчеше високият трети секретар с белия път на рядката възтъмна коса.</i> Б. Несторов, АР, 107. <i>Човекът .. беше висок благообразен старец с дълга сребърнобяла брада и кротък поглед. По възтъмното му сухо лице се четеше смирение и доброта.</i> Д. Ангелов, ЖС, 27. |
| − | |||
| − | 27. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪ`МНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възтъмен. <i>От къщи ще влезеш в собата. Тя е възтъмничка, прозорците й са малки, с дебели старовремски пармаци.</i> Т. Влайков, Съч. II, 206. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪ`МНО</b>. <i>Нареч. от</i> възтъмен. С гл. <em>съм</em>, <em>ставам</em> и под. в 3 <i>л. ед.</i> Означава, че някъде е по-тъмно от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Възтъмно е в огнището, не играят светлини и сенки, ала иде оттам топъл ласкав дъх.</i> А. Дончев, СВС, 189. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪ`НИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възтънък. <i>На десетина крачки напред вървеше стройна, възтъничка млада жена в елегантен светъл костюм.</i> Л. Дилов, ПБД, 136. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪ`НЪК</b>, -нка, -нко, <i>мн.</i> -нки, <i>прил.</i> Който е по-тънък от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Той беше трийсет, трийсет и пет годишен, възтънък и висок.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 12. <i>— Минко, да направиш питите възтънки, да ги подупчиш с пръсти знаеш — като млада булка.</i> Ц. Гинчев, ГК, 61. <i>Гласът му възтънък, мек и сладкозвучен — в черкова пееше много хубаво.</i> Т. Влайков, Пр I, 209. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪ`П</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-тъп от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Подвитите нагоре показалци, възтъпата долна челюст със слаба трапчинка по средата, .., във всички това той виждаше забелязани особености у стария Найден.</i> Д. Немиров, Д, 22. <i>И изпод тях тихо се леят дивни струи от звуци, малко възтъпи и някак дрезгави, ала тъй са сладки и толкова приятно западат в сърцето на човека!</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪРЖЕСТВУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Книж.</i> Вземам надмощие над някого или над нещо, като спечелвам бляскава победа. <i>Той знаеше: рано или късно справедливата борба се възнаграждава, рано или късно правдата възтържествува.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 398. <i>— Поздравете я от мен! Радвам се, че сте добре. И заради вас, и заради справедливостта, която не можеше да не възтържествува.</i> Л. Дилов, ПБД, 132. <i>Злото владее в този свят, мислеше си той и ако доброто възтържествува, то неговото тържество е краткотрайно и се изкупва със страшни страдания и реки от кръв.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 204. <i>Многожелаемата минута най-сетне настана, за да възтържествува правдата над мрака и азиатската варварщина.</i> НБ, 1877, бр. 75, 291. <i>Работите в Турско от ден на ден стават по-тежки. Партията за бой в Петербург приближава да възтържествува.</i> ДЗ, 1868, бр. 12, 48. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЪРЖЕСТВУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възтържествувам. <i>Никога революция не изненада повече и не учуди по-малко: тя избухна в най-пълната тишина: тя се показа най-естествена, защото беше най-справедлива. На това се дължи и невероятно бързото й и пълно възтържествуване.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 232. <i>И сега има хора, които разчитат на своите дребни кариеристични сметки повече, отколкото на възтържествуването на правото и гражданската сигурност и свобода.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 410. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЯ`СНО</b>. <i>Нареч. от</i> възтесен. С гл. <em>съм</em>, <em>ставам</em> и под. в 3 <i>л. ед.</i> Означава, че някъде е по-тясно от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Тук е възтясно.</i> △ <i>В стаята беше възтясно и нямаше място за много мебели.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗХВА`ЛА</b> <i>ж. Книж.</i> Похвала, изразена в силна степен, за нещо, което по всеобщо признание има изключителни качества или много висока стойност. <i>В обширния предговор на своя най-известен труд „Христоития“ той [Р. Попович] прави възторжена възхвала на просветата.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 25. <i>Той [Вергилий] получил всестранно образование и създал безсмъртни произведения, от които най-забележителното е поемата „Енеида“. Тя представлява възхвала на славното минало на Рим начело с Август и неговите предци.</i> Ист. V кл, 143. <i>Двайсет певци-стихоплетци в черни дрехи вървяха пред войската. Всеки хвалеше</i> |
| − | |||
Текуща версия към 01:25, 12 юни 2015
възвестявам нещо, като свиря с тръба. И, щом възлезе на върха, възтръбиха ангели дохождането на жреца. Н. Райнов, БЛ, 107. възтръбявам се, възтръбя се страд.
ВЪЗТРЪБЯ`ВАНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от възтръбявам и от възтръбявам се.
ВЪЗТЪ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е малко тъжен. Жената пред него му се видя възтъжна и потисната, въпреки старанието й да изглежда ведра.
ВЪЗТЪ`ЖНО. Нареч. от възтъжен; малко тъжно. — Не беше ли подхвърлил Елин Пелин шеговито, възтъжно и мъдро по шопски, че ако у нас би се родил гений, би бил гений на завистта? Б. Болгар, ОП, 149. Той се усмихна възтъжно, а в гласа му се долавяше лека горчивина.
ВЪЗТЪ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е по-тъмен от обикновеното или отколкото се очаква. Тяхната къща е нисичка и собата им възтъмна. Т. Влайков, Пр I, 252-253. Беше голям стар вълк с възтъмна козина. Й. Йовков, АМГ, 170. Доктор Филев поглеждаше към кръглата маса, където над всички стърчеше високият трети секретар с белия път на рядката възтъмна коса. Б. Несторов, АР, 107. Човекът .. беше висок благообразен старец с дълга сребърнобяла брада и кротък поглед. По възтъмното му сухо лице се четеше смирение и доброта. Д. Ангелов, ЖС, 27.
ВЪЗТЪ`МНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възтъмен. От къщи ще влезеш в собата. Тя е възтъмничка, прозорците й са малки, с дебели старовремски пармаци. Т. Влайков, Съч. II, 206.
ВЪЗТЪ`МНО. Нареч. от възтъмен. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде е по-тъмно от обикновеното или отколкото се очаква. Възтъмно е в огнището, не играят светлини и сенки, ала иде оттам топъл ласкав дъх. А. Дончев, СВС, 189.
ВЪЗТЪ`НИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възтънък. На десетина крачки напред вървеше стройна, възтъничка млада жена в елегантен светъл костюм. Л. Дилов, ПБД, 136.
ВЪЗТЪ`НЪК, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Който е по-тънък от обикновеното или отколкото се очаква. Той беше трийсет, трийсет и пет годишен, възтънък и висок. Й. Йовков, Ж 1945, 12. — Минко, да направиш питите възтънки, да ги подупчиш с пръсти знаеш — като млада булка. Ц. Гинчев, ГК, 61. Гласът му възтънък, мек и сладкозвучен — в черкова пееше много хубаво. Т. Влайков, Пр I, 209.
ВЪЗТЪ`П, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-тъп от обикновеното или отколкото се очаква. Подвитите нагоре показалци, възтъпата долна челюст със слаба трапчинка по средата, .., във всички това той виждаше забелязани особености у стария Найден. Д. Немиров, Д, 22. И изпод тях тихо се леят дивни струи от звуци, малко възтъпи и някак дрезгави, ала тъй са сладки и толкова приятно западат в сърцето на човека! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1.
ВЪЗТЪРЖЕСТВУ`ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Вземам надмощие над някого или над нещо, като спечелвам бляскава победа. Той знаеше: рано или късно справедливата борба се възнаграждава, рано или късно правдата възтържествува. Ст. Дичев, ЗС I, 398. — Поздравете я от мен! Радвам се, че сте добре. И заради вас, и заради справедливостта, която не можеше да не възтържествува. Л. Дилов, ПБД, 132. Злото владее в този свят, мислеше си той и ако доброто възтържествува, то неговото тържество е краткотрайно и се изкупва със страшни страдания и реки от кръв. Г. Караславов, Избр. съч. II, 204. Многожелаемата минута най-сетне настана, за да възтържествува правдата над мрака и азиатската варварщина. НБ, 1877, бр. 75, 291. Работите в Турско от ден на ден стават по-тежки. Партията за бой в Петербург приближава да възтържествува. ДЗ, 1868, бр. 12, 48.
ВЪЗТЪРЖЕСТВУ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възтържествувам. Никога революция не изненада повече и не учуди по-малко: тя избухна в най-пълната тишина: тя се показа най-естествена, защото беше най-справедлива. На това се дължи и невероятно бързото й и пълно възтържествуване. Ив. Вазов, Съч. XXV, 232. И сега има хора, които разчитат на своите дребни кариеристични сметки повече, отколкото на възтържествуването на правото и гражданската сигурност и свобода. Ем. Станев, ИК I и II, 410.
ВЪЗТЯ`СНО. Нареч. от възтесен. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде е по-тясно от обикновеното или отколкото се очаква. Тук е възтясно. △ В стаята беше възтясно и нямаше място за много мебели.
ВЪЗХВА`ЛА ж. Книж. Похвала, изразена в силна степен, за нещо, което по всеобщо признание има изключителни качества или много висока стойност. В обширния предговор на своя най-известен труд „Христоития“ той [Р. Попович] прави възторжена възхвала на просветата. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Той [Вергилий] получил всестранно образование и създал безсмъртни произведения, от които най-забележителното е поемата „Енеида“. Тя представлява възхвала на славното минало на Рим начело с Август и неговите предци. Ист. V кл, 143. Двайсет певци-стихоплетци в черни дрехи вървяха пред войската. Всеки хвалеше
