Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/425“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който бързо и лесно се поддава на впечатления и ги изживява силно, дълбоко, който възприема нещата с особена чувствителност. <i>Впечатлителен и слаб той рано или късно, .., щеше да обади моралния си съучастник</i>. Ив. Вазов, Съч. XXV, 125. <i>Всичко хубаво пленяваше впечатлителната й душа.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 572. <i>Неговата денонощна мисъл е за народа, него трови общата народна неволя, която — като по-мощен духом и по-впечатлителен, — той чувствува много по-силно.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 1-1. <i>Откак раниха баща й и особено откак лекарят идва да го преглежда и майка й съвсем посърна, тя беше станала много тъжна и много впечатлителна.</i> Г. Караславов, ОХ III, 506. <i>Баща ми като дете и юноша бил паметлив, впечатлителен, .., ученолюбив и добър разказвач.</i> Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 7. <i>Ние се съглашаваме, че едни деца са развиват рано, а други късно; че едни деца биват впечатлителни, а други немарливи.</i> Знан., 1875, бр. 9, 140. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Който прави силно впечатление. <i>Главният тоя певец на пролетта, приготвил ся веднъж да пее песента на природата, захваща с .. едни слаби звукове, ,. и след малко употребява напълно сичките извори на несравнимия си орган: .. звукове привлекателни и впечатлителни.</i> Д. Попов, СбРС (превод), 105. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> впечатлителен (във 2 знач.); ярко, изразително. <i>Да изложим работата ясно и толкози кратко и впечатлително, щото без труд да са разбира нейното състояние.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 166. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на впечатлителен. <i>Впечатлителността и паметта са били силно развити у него и там дето те са стигнали, той е можел да възпроизведе в своите повести верни и точни картини.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 57. <i>Образите във вражеския лагер Вежинов е майсторски моделирал, с крайно икономични средства, но живо и пластично. Те ни показват и писателската впечатлителност на Вежинов, неговата способност да улови характерното.</i> С, 1951, кн. 6, 181. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛЯ`</b>. Вж. <em>впечатлявам</em><sup>2</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впечатле`н</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> впечатля`х, <i>св., прех. Остар.</i> Запазвам, задържам, затвърдявам в съзнанието си нещо; впечатвам, впечатявам. <i>Кога подир время ще лежа аз в гроба, ви ще ми благодарите за тойзи мой совет, .. Затова впечатлейте длъбоко в памятта си следующето изречение: Срам и благоприличие укрепяват и ум, и тяло.</i> С. Радулов, НД (превод), 23. <b>впечатлявам се</b>, <b>впечатлея се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впечатле`я се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> С предл. <em>в</em>. Дълбоко се отразявам, запазвам в съзнанието на някого; впечатвам се, впечатявам се. <i>Събитията би могли др се впечатлеят в детинската памят.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 14. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впечатля`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. <i>Рядко.</i> Правя, създавам силно впечатление у някого. <i>Продължихме по пътя с надеждата, .. че ще нахлуем в някое непознато селище в тъмнината като същински снежни човеци и нашето пристигане ще изненада и впечатли планинците.</i> Й. Радичков, НД, 250. <i>Не знам защо тъкмо това събитие [унижението на хаджията] ме впечатли толкова силно .. Понякога идва по пътищата на асоциациите, понякога в сънищата ми и аз се събуждам подтиснат.</i> Д. Жотев, ПМИ, 121. <i>Да, така приказваше дядо Михалаки Георгиев за партиите по това време и особено ме впечатлиха думите му, когато той с горест каза, че дълбоко корумпираният държавнически апарат, .. трови живота ни.</i> СбЦГМГ, 123. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Предизвиквам, внушавам някакво чувство у някого. <i>Той уби двайсет филистимяни и бог им впечатли такъв един страх, щото ся избиваха един друг, или хвъргаха оръжията си, та по-скоро да бягат.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 376. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВПЕЧАТЛЯВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впечатля` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. <i>Книж.</i> С предл. <em>от</em>. Изживявам силно въздействието на нещо, което възприемам, преживявам. <i>Всички се впечатляват от туй, че върху нашата камбанария вместо кръст стърчат свирепо огромни мустаци.</i> Й. Радичков, В, 185. <i>Иван Фунев се трогваше от ясната, изчистена форма на класиката. Той се впечатляваше от майсторството на старите скулптори, като гледаше дълго творбите им.</i> НК, 1970, бр. 52, 3. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Остар.</i> Предизвиквам, внушавам някакво чувство у някого. <i>Той уби двайсет | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Остар.</i> С предл. <em>в</em>. Дълбоко се затвърдявам в съзнанието на някого. <i>Минех ли край къщата, най-малките неща, .., обръщаха вниманието ми и се впечатляваха в ума ми.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. <i>Нужно е да направи доволно время упражнения върху разни упражнения, на които правите и добри изражения, като се впечатлят в ума му, ще можат занапред да го улесняват във всяка случка да ся изражава свободно и прилично.</i> Д. Попов, СбРС (превод), 1-2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛЯ`ВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> впечатлявам<sup>1</sup> <i>и от</i> впечатлявам се; впечатване, впечатяване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛЯ`ВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> впечатлявам<sup>2</sup> <i>и от</i> впечатлявам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕЧАТЛЯ`ВАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. сег. деят. от</i> впечатлявам<sup>2</sup> като <i>прил. Книж.</i> Който се откроява, прави силно впечатление. <i>Марето беше млада жена със сини очи, малко вирнато носле и доста впечатляваща фигура.</i> Ч. Шинов, БС, 24. <i>Беше</i> | ||
Текуща версия към 00:02, 12 декември 2014
ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който бързо и лесно се поддава на впечатления и ги изживява силно, дълбоко, който възприема нещата с особена чувствителност. Впечатлителен и слаб той рано или късно, .., щеше да обади моралния си съучастник. Ив. Вазов, Съч. XXV, 125. Всичко хубаво пленяваше впечатлителната й душа. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 572. Неговата денонощна мисъл е за народа, него трови общата народна неволя, която — като по-мощен духом и по-впечатлителен, — той чувствува много по-силно. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 1-1. Откак раниха баща й и особено откак лекарят идва да го преглежда и майка й съвсем посърна, тя беше станала много тъжна и много впечатлителна. Г. Караславов, ОХ III, 506. Баща ми като дете и юноша бил паметлив, впечатлителен, .., ученолюбив и добър разказвач. Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 7. Ние се съглашаваме, че едни деца са развиват рано, а други късно; че едни деца биват впечатлителни, а други немарливи. Знан., 1875, бр. 9, 140.
2. Остар. Който прави силно впечатление. Главният тоя певец на пролетта, приготвил ся веднъж да пее песента на природата, захваща с .. едни слаби звукове, ,. и след малко употребява напълно сичките извори на несравнимия си орган: .. звукове привлекателни и впечатлителни. Д. Попов, СбРС (превод), 105.
ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛНО. Остар. Нареч. от впечатлителен (във 2 знач.); ярко, изразително. Да изложим работата ясно и толкози кратко и впечатлително, щото без труд да са разбира нейното състояние. Т. Шишков, ТС (превод), 166.
ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на впечатлителен. Впечатлителността и паметта са били силно развити у него и там дето те са стигнали, той е можел да възпроизведе в своите повести верни и точни картини. К. Величков, ПССъч. VIII, 57. Образите във вражеския лагер Вежинов е майсторски моделирал, с крайно икономични средства, но живо и пластично. Те ни показват и писателската впечатлителност на Вежинов, неговата способност да улови характерното. С, 1951, кн. 6, 181.
ВПЕЧАТЛЯ`. Вж. впечатлявам2.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ1, -аш, несв.; впечатле`н, -е`еш, мин. св. впечатля`х, св., прех. Остар. Запазвам, задържам, затвърдявам в съзнанието си нещо; впечатвам, впечатявам. Кога подир время ще лежа аз в гроба, ви ще ми благодарите за тойзи мой совет, .. Затова впечатлейте длъбоко в памятта си следующето изречение: Срам и благоприличие укрепяват и ум, и тяло. С. Радулов, НД (превод), 23. впечатлявам се, впечатлея се страд.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ СЕ несв.; впечатле`я се св., непрех. Остар. С предл. в. Дълбоко се отразявам, запазвам в съзнанието на някого; впечатвам се, впечатявам се. Събитията би могли др се впечатлеят в детинската памят. Г. Йошев, КВИ (превод), 14.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ2, -аш, несв.; впечатля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Рядко. Правя, създавам силно впечатление у някого. Продължихме по пътя с надеждата, .. че ще нахлуем в някое непознато селище в тъмнината като същински снежни човеци и нашето пристигане ще изненада и впечатли планинците. Й. Радичков, НД, 250. Не знам защо тъкмо това събитие [унижението на хаджията] ме впечатли толкова силно .. Понякога идва по пътищата на асоциациите, понякога в сънищата ми и аз се събуждам подтиснат. Д. Жотев, ПМИ, 121. Да, така приказваше дядо Михалаки Георгиев за партиите по това време и особено ме впечатлиха думите му, когато той с горест каза, че дълбоко корумпираният държавнически апарат, .. трови живота ни. СбЦГМГ, 123.
2. Остар. Предизвиквам, внушавам някакво чувство у някого. Той уби двайсет филистимяни и бог им впечатли такъв един страх, щото ся избиваха един друг, или хвъргаха оръжията си, та по-скоро да бягат. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 376.
ВПЕЧАТЛЯВАМ СЕ несв.; впечатля` се св., непрех. 1. Книж. С предл. от. Изживявам силно въздействието на нещо, което възприемам, преживявам. Всички се впечатляват от туй, че върху нашата камбанария вместо кръст стърчат свирепо огромни мустаци. Й. Радичков, В, 185. Иван Фунев се трогваше от ясната, изчистена форма на класиката. Той се впечатляваше от майсторството на старите скулптори, като гледаше дълго творбите им. НК, 1970, бр. 52, 3.
2. Остар. С предл. в. Дълбоко се затвърдявам в съзнанието на някого. Минех ли край къщата, най-малките неща, .., обръщаха вниманието ми и се впечатляваха в ума ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. Нужно е да направи доволно время упражнения върху разни упражнения, на които правите и добри изражения, като се впечатлят в ума му, ще можат занапред да го улесняват във всяка случка да ся изражава свободно и прилично. Д. Попов, СбРС (превод), 1-2.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от впечатлявам1 и от впечатлявам се; впечатване, впечатяване.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от впечатлявам2 и от впечатлявам се.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от впечатлявам2 като прил. Книж. Който се откроява, прави силно впечатление. Марето беше млада жена със сини очи, малко вирнато носле и доста впечатляваща фигура. Ч. Шинов, БС, 24. Беше
