Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/405“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 3 <i>л. ед.</i | + | 3 <i>л. ед.</i> а) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой се чувства неограничен, свободен, независим. <i>— Волно и свободно ще бъде всекиму в нашето деспотство и не ще има ни отроци-ратаи, ни парици-орачи и сеячи, ни роби и робини за господарева челяд и людска неволя.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 465-466. б) Означава, че някъде има свобода, че няма притеснения, ограничения. <i>Беше хубаво, волно, свежо. Миришеше на младост, както казва Любен Каравелов.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 78. <i>Вий, значи, българин? … Мерси… / сега у вас е друго, волно… / У нас — война, ни миг покой</i>. О. Орлинов, П, 67. <i>Правих си къща, ала не бе на волно, та ми излезе скъпа.</i> Н. Геров, РБЯ I, 147. |
| − | + | 3. <i>Остар.</i> Доброволно. <i>Но младежите тъй си са те. Хвърлят ся волно в устата на вълка.</i> К. Величков и др., ЛБ (превод), 35. <i>На бедствията чашата горчива / до устните си волно аз допрях.</i> К. Величков, ПССъч II, 114. | |
| − | |||
| − | 3. <i>Остар.</i> Доброволно. <i>Но младежите тъй си са те. Хвърлят ся волно в устата на вълка.</i> К. Величков и др., ЛБ (превод), 35. <i>На бедствията чашата горчива / до устните си волно аз допрях.</i> К. Величков, ПССъч | ||
| − | |||
| − | |||
4. <i>Остар. Воен.</i> Свободно (команда). | 4. <i>Остар. Воен.</i> Свободно (команда). | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Волно или (и) неволно</b>. Обикн. <i>вмет.</i> Без значение, независимо дали съзнателно, с участие на волята или (и) несъзнателно, без да искам, случайно. <i>На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха волно или неволно, че е от село.</i> Елин Пелин, Съч. I, 200. <i>Венчев във всичко изхожда от себе си, от своето необуздано честолюбие. И е готов да прегази всичко друго, може да стигне волно или неволно и до предателство.</i> Д. Талев, ГЧ, 160. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВОЛНОДУ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Книж.</i> Който има качества на волнодумец. <i>Освен тези, що нямат талант да търпят, освен няколко хиляди волнодумни изгнаници, всеки раб божий с християнско смирение ще ни отговори: „не, днес си добре живеем с турците“.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 120. <i>— Па те зеха войник и сега слугуваш тук на някой си поручик, нали? — додаде волнодумният войник със закривената шапка.</i> Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 377. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВОЛНОДУ`МЕЦ</b>, <i>мн.</i> -мци, <i>м. Книж.</i> Човек, който мисли самостоятелно и не признава догми и авторитети или който казва открито и без ограничения това, което мисли; волномисленик. <i>— За голяма свобода и за либерални начала дип да не говорим — забележи полушеговито един от групата, който се смяташе за някакъв волнодумец и минуваше за един вид правителствен опозиционер.</i> Т. Влайков, Съч. III, 55. <i>Златоуст и Лойола, Лютер и Калвин онемяха пред „волнодумците“ на XVIII-ий и мислителите на XIX-ий век.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 134. <i>Някога Кондарев беше се вслушвал с възторг в думите на своя учител, „пропити със свята злоба и дързост“, в парадоксите и метафорите на тоя провинциален естет, идеалист и волнодумец.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 55. <i>В ония години прозвището „социалист“ е било много привлекателно за напредничавите интелигенти. За „редовните хора“ обаче „социалист“ не е бил само привърженик на движението, но и всеки свободомислящ, всеки волнодумец.</i> Ив. Богданов, СП, 178. <i>Ако ли пък някой по-отворен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета, грабват го тоя волнодумец, затварят го в обора, дето прибират селския бик.</i> Т. Влайков, Съч. III, 145. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЛНОДУ`МИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Волнодумство; свободомислие. <i>— Волнодумие няма да позволим — викаше попът, пребледнял от яд, — който не желае да се вразуми, ето му пътя! На добър му час!</i> К. Калчев, ЖП, 14. <i>Наистина, всичко у Каравелова бе ново и прелъстително за непорочната още румелийска интелигенция: .., неговата живост на темперамента, волнодумието му.</i> С. Радев, ССБ I, 477. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВОЛНОДУ`МСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Качество или проява на волнодумец; волнодумие, свободомислие. <i>Достатъчно е било да заподозре той някого от своите полуубити раи или заимодавци във волнодумство и негодувание, .., и тоя последният е пропаднал.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 205-206. <i>Ала по един явно доловим начин им дава да разберат, че туй е зарад тяхното волнодумство.</i> Т. Влайков, Съч. III, 191. <i>И ако вие си позволявате да проявявате противозаконно волнодумство… не ме правете поне съучастник в престъплението си!</i> П. Славински, ПЩ, 75. <i>И сам се учудих на своето волнодумство. Думите сами излизаха от устата ми.</i> С. Таджер, ПМ, 163-164. <i>Но бързо си изгърмял барута Манол Пиронков. И обществената му дейност, и стиховете му, и анархистичните му волнодумства, .. — всичко се изпарило.</i> М. Кюркчиев, ВВ, 86. <i>Школската дисциплина не допуща никакви волнодумства.</i> Знан., 1875, бр. 22-23, 352. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВОЛНОДУ`МСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> Проявявам волнодумство, постъпвам като волнодумец. |
| − | |||
| − | 23, 352. | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЛНОКРИ`Л</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> За птица — който лети волно, свободно, невъзпиран, неограничаван от нищо. <i>Дружината неочаквано осъмна / в съседство с волнокрилите орли.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 65. <i>Волнокрили чайки.</i> • Обр. <i>Какви са тия песни волнокрили, / пробудили могъщи, скрити сили / в един двубой неравен и велик!</i> К. Зидаров, СП, 69. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЛНОМИ`СЛЕНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Свободомислещ човек; волнодумец. <i>На развитието на Ботйовата поезия, както и на социалната му мисъл, са влияли изключително разни руски волномисленици.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 189. | ||
Текуща версия към 02:43, 2 декември 2014
3 л. ед. а) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой се чувства неограничен, свободен, независим. — Волно и свободно ще бъде всекиму в нашето деспотство и не ще има ни отроци-ратаи, ни парици-орачи и сеячи, ни роби и робини за господарева челяд и людска неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 465-466. б) Означава, че някъде има свобода, че няма притеснения, ограничения. Беше хубаво, волно, свежо. Миришеше на младост, както казва Любен Каравелов. Ив. Вазов, Съч. XV, 78. Вий, значи, българин? … Мерси… / сега у вас е друго, волно… / У нас — война, ни миг покой. О. Орлинов, П, 67. Правих си къща, ала не бе на волно, та ми излезе скъпа. Н. Геров, РБЯ I, 147.
3. Остар. Доброволно. Но младежите тъй си са те. Хвърлят ся волно в устата на вълка. К. Величков и др., ЛБ (превод), 35. На бедствията чашата горчива / до устните си волно аз допрях. К. Величков, ПССъч II, 114.
4. Остар. Воен. Свободно (команда).
◇ Волно или (и) неволно. Обикн. вмет. Без значение, независимо дали съзнателно, с участие на волята или (и) несъзнателно, без да искам, случайно. На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха волно или неволно, че е от село. Елин Пелин, Съч. I, 200. Венчев във всичко изхожда от себе си, от своето необуздано честолюбие. И е готов да прегази всичко друго, може да стигне волно или неволно и до предателство. Д. Талев, ГЧ, 160.
ВОЛНОДУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Който има качества на волнодумец. Освен тези, що нямат талант да търпят, освен няколко хиляди волнодумни изгнаници, всеки раб божий с християнско смирение ще ни отговори: „не, днес си добре живеем с турците“. Хр. Ботев, Съч., 1929, 120. — Па те зеха войник и сега слугуваш тук на някой си поручик, нали? — додаде волнодумният войник със закривената шапка. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 377.
ВОЛНОДУ`МЕЦ, мн. -мци, м. Книж. Човек, който мисли самостоятелно и не признава догми и авторитети или който казва открито и без ограничения това, което мисли; волномисленик. — За голяма свобода и за либерални начала дип да не говорим — забележи полушеговито един от групата, който се смяташе за някакъв волнодумец и минуваше за един вид правителствен опозиционер. Т. Влайков, Съч. III, 55. Златоуст и Лойола, Лютер и Калвин онемяха пред „волнодумците“ на XVIII-ий и мислителите на XIX-ий век. Хр. Ботев, Съч., 1929, 134. Някога Кондарев беше се вслушвал с възторг в думите на своя учител, „пропити със свята злоба и дързост“, в парадоксите и метафорите на тоя провинциален естет, идеалист и волнодумец. Ем. Станев, ИК I-II, 55. В ония години прозвището „социалист“ е било много привлекателно за напредничавите интелигенти. За „редовните хора“ обаче „социалист“ не е бил само привърженик на движението, но и всеки свободомислящ, всеки волнодумец. Ив. Богданов, СП, 178. Ако ли пък някой по-отворен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета, грабват го тоя волнодумец, затварят го в обора, дето прибират селския бик. Т. Влайков, Съч. III, 145.
ВОЛНОДУ`МИЕ, мн. няма, ср. Книж. Волнодумство; свободомислие. — Волнодумие няма да позволим — викаше попът, пребледнял от яд, — който не желае да се вразуми, ето му пътя! На добър му час! К. Калчев, ЖП, 14. Наистина, всичко у Каравелова бе ново и прелъстително за непорочната още румелийска интелигенция: .., неговата живост на темперамента, волнодумието му. С. Радев, ССБ I, 477.
ВОЛНОДУ`МСТВО, мн. -а, ср. Книж. Качество или проява на волнодумец; волнодумие, свободомислие. Достатъчно е било да заподозре той някого от своите полуубити раи или заимодавци във волнодумство и негодувание, .., и тоя последният е пропаднал. З. Стоянов, ЗБВ III, 205-206. Ала по един явно доловим начин им дава да разберат, че туй е зарад тяхното волнодумство. Т. Влайков, Съч. III, 191. И ако вие си позволявате да проявявате противозаконно волнодумство… не ме правете поне съучастник в престъплението си! П. Славински, ПЩ, 75. И сам се учудих на своето волнодумство. Думите сами излизаха от устата ми. С. Таджер, ПМ, 163-164. Но бързо си изгърмял барута Манол Пиронков. И обществената му дейност, и стиховете му, и анархистичните му волнодумства, .. — всичко се изпарило. М. Кюркчиев, ВВ, 86. Школската дисциплина не допуща никакви волнодумства. Знан., 1875, бр. 22-23, 352.
ВОЛНОДУ`МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Проявявам волнодумство, постъпвам като волнодумец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВОЛНОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. За птица — който лети волно, свободно, невъзпиран, неограничаван от нищо. Дружината неочаквано осъмна / в съседство с волнокрилите орли. Хр. Смирненски, Съч. I, 65. Волнокрили чайки. • Обр. Какви са тия песни волнокрили, / пробудили могъщи, скрити сили / в един двубой неравен и велик! К. Зидаров, СП, 69.
ВОЛНОМИ`СЛЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Свободомислещ човек; волнодумец. На развитието на Ботйовата поезия, както и на социалната му мисъл, са влияли изключително разни руски волномисленици. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 189.
