Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/386“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>в това време в къщата е да наготви, .. и нагости доволно возачите.</i> Ил. Блъсков, СК, 29. <i>Минувахме сега из най-чудни места и аз само подир дълги колебания оставих возача да вдигне покрива на файтона</i>. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. <i>Колата спря. Слязохме и, по указанието на возача, тръгнахме из една пътека между дърветата.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ</b>. Вж. | + | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ`</b>. Вж. <em>возблагодарявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>возблагодаря`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възблагодарявам. <i>Как можем .. да возблагодарим вас за всичките ваши милости!“</i> БК (превод), 31. <i>Не отбягнувай и недей се отегчава за да возблагодариш свое чедо и да изпълниш ония негови детски охоти и желания, които са неповинни [цитат от К. Фотинов].</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 721. <i>Радете, колкото можете, да бъдат благодарни от вас учителите ви, тогава и они ще радят да ви возблагодарят.</i> С. Радулов, НД (превод), 114. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>возблагодаря се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възблагодарявам се. <i>Тие [родителите] не спават, за да ви благодарят и воистина не ся возблагодаряват за друго нещо, освен когато ви мислят как сте благополучни.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 92. <i>Ти, който си добродетелен, возблагодари ся на художеството си и щастието си, за да не низведе и смути ума ти преполнението.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 100-101. <i>Защо този големий добитък [слонът] не яде мясо, .., ами ся возблагодарява токмо с трева, която ся намира вред и никога не ся совершава.</i> П. Берон, БРП, 101. <i>Наяли се и возолагодарили му се.</i> Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> возблагодарявам <i>и от</i> возблагодарявам се; възблагодаряване. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЗБРАНЯ</b>. Вж. возбранявам. | + | <b>ВОЗБРАНЯ`</b>. Вж. <em>возбранявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБРАНЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>возбраня`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех. Остар. Книж.</i> Възбранявам. <i>За това високо служение, което извършваха началниците на народа, всекий бе длъжен да им воздава голяма почест и совършена покорност, кога ти заповядаха или возбраняваха нечто во имя закона.</i> С. Радулов, НД (превод), 55. <i>Много добре, но такава сватба никой не може да я возбрани.</i> П. Радов, КТБР, 82. <i>Както облаците возбраняват солнцето от да свети, така и страстите возбраняват и потемняват словесността.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 107. <i>Мнозина от тях можат и да превождат, ако не им возбраняваха житейските други попечения.</i> Р. Попович, X, 78. <i>Человеците със своето остроумие и изкуство измислиха средства, с които слободно преминуват тия бездни, които им ся виждаха, че са изкопани, за да ги возбранят.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 19. <b>возбранявам с</b>е, <b>возбраня се</b> <i>страд. Светът да са не приучи в зло обикновение, защо като привикне, тогава само сос силата на правителството може да са возбрани.</i> П. Радов, КТБР, 79. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБРАНЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> возбранявам <i>и от</i> возбранявам се; възбраняване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБУ`ДЯ`</b>. Вж. <em>возбуждам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБУ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>возбу`дя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св.</i>, <i>прех. Остар. Книж.</i> Възбуждам. <i>Тоя ся старае само да возбуди страх в господина си. Добрият колонист от ничто не ся бои; той счита себе безопасен между своите неволници, към които е бил всякога снизходителен и милостив.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 198. <i>Тогава най-здраво положените началства не могат освен да паднат и с тяхното шумливо падение да возбудят веселие.</i> Ч, 1871, бр. 13, 397. <i>Бог да дава здравие, старание и терпение на сичките, които са заемат усердно с шелководството; и да возбуди ревност между учените да следат за шелководството.</i> З. Княжески, ПРШ (превод), XI-XII. <i>Треба на старите с тия [преводните] книги да возбудим вниманието, за да са поразбудят.</i> Р. Попович, X, 70. <i>Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противникаот естеството на работата, която .. има свойството да возбужда фанатизма.</i> Ч, 1871, бр. 13, 393. <b>возбуждам се</b>, <b>возбудя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБУ`ЖДАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>возбу`дя се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Остар. Книж.</i> Възбуждам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗБУ`ЖДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> возбуждам <i>и от</i> возбуждам се; възбуждане. <i>Аз дължа за возбуждането на желанието ми към живопиството на иконата, която видях, когато дойдох най-напред у вас.</i> П. Бобеков, БВК (побълг.), 35. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЗВИСЯ</b>. Вж. возвисявам. | + | <b>ВОЗВИСЯ`</b>. Вж. <em>возвисявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗВИСЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>возвися`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех. Остар. Книж.</i> Възвисявам. <i>Сички плачеха от радост, а поповете, със сълзи на очите, возвисиха своите молитви към Бога.</i> С, 1872, бр. 31, 244. <i>Да го возвисим в собствените му очи и да му обясним, че и той може да направи големи добрини.</i> С. Радулов, ГМП (превод), XX. <b>возвисявам се</b>, <b>возвися се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗВИСЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>возвися` се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възвисявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗВИША`</b>. Вж. <em>возвишавам</em>. |
| − | + | ---- | |
| + | <b>ВОЗВИША`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>возвиша`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възвишавам. <i>А дето мисли г. критик да покруси честта на издателя на Буквеницата, всуе ся е трудил, .., сега г. критик нито</i> | ||
Текуща версия към 01:44, 14 ноември 2014
в това време в къщата е да наготви, .. и нагости доволно возачите. Ил. Блъсков, СК, 29. Минувахме сега из най-чудни места и аз само подир дълги колебания оставих возача да вдигне покрива на файтона. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. Колата спря. Слязохме и, по указанието на возача, тръгнахме из една пътека между дърветата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`. Вж. возблагодарявам.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; возблагодаря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Възблагодарявам. Как можем .. да возблагодарим вас за всичките ваши милости!“ БК (превод), 31. Не отбягнувай и недей се отегчава за да возблагодариш свое чедо и да изпълниш ония негови детски охоти и желания, които са неповинни [цитат от К. Фотинов]. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 721. Радете, колкото можете, да бъдат благодарни от вас учителите ви, тогава и они ще радят да ви возблагодарят. С. Радулов, НД (превод), 114.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ СЕ несв.; возблагодаря се св., непрех. Остар. и диал. Възблагодарявам се. Тие [родителите] не спават, за да ви благодарят и воистина не ся возблагодаряват за друго нещо, освен когато ви мислят как сте благополучни. Е. Васкидович, ПП (превод), 92. Ти, който си добродетелен, возблагодари ся на художеството си и щастието си, за да не низведе и смути ума ти преполнението. А. Гранитски, ПР (превод), 100-101. Защо този големий добитък [слонът] не яде мясо, .., ами ся возблагодарява токмо с трева, която ся намира вред и никога не ся совершава. П. Берон, БРП, 101. Наяли се и возолагодарили му се. Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 17.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от возблагодарявам и от возблагодарявам се; възблагодаряване.
ВОЗБРАНЯ`. Вж. возбранявам.
ВОЗБРАНЯ`ВАМ, -аш, несв.; возбраня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възбранявам. За това високо служение, което извършваха началниците на народа, всекий бе длъжен да им воздава голяма почест и совършена покорност, кога ти заповядаха или возбраняваха нечто во имя закона. С. Радулов, НД (превод), 55. Много добре, но такава сватба никой не може да я возбрани. П. Радов, КТБР, 82. Както облаците возбраняват солнцето от да свети, така и страстите возбраняват и потемняват словесността. А. Гранитски, ПР (превод), 107. Мнозина от тях можат и да превождат, ако не им возбраняваха житейските други попечения. Р. Попович, X, 78. Человеците със своето остроумие и изкуство измислиха средства, с които слободно преминуват тия бездни, които им ся виждаха, че са изкопани, за да ги возбранят. Е. Васкидович, ПП (превод), 19. возбранявам се, возбраня се страд. Светът да са не приучи в зло обикновение, защо като привикне, тогава само сос силата на правителството може да са возбрани. П. Радов, КТБР, 79.
ВОЗБРАНЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от возбранявам и от возбранявам се; възбраняване.
ВОЗБУ`ДЯ`. Вж. возбуждам.
ВОЗБУ`ЖДАМ, -аш, несв.; возбу`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възбуждам. Тоя ся старае само да возбуди страх в господина си. Добрият колонист от ничто не ся бои; той счита себе безопасен между своите неволници, към които е бил всякога снизходителен и милостив. С. Радулов, ГМП (превод), 198. Тогава най-здраво положените началства не могат освен да паднат и с тяхното шумливо падение да возбудят веселие. Ч, 1871, бр. 13, 397. Бог да дава здравие, старание и терпение на сичките, които са заемат усердно с шелководството; и да возбуди ревност между учените да следат за шелководството. З. Княжески, ПРШ (превод), XI-XII. Треба на старите с тия [преводните] книги да возбудим вниманието, за да са поразбудят. Р. Попович, X, 70. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противникаот естеството на работата, която .. има свойството да возбужда фанатизма. Ч, 1871, бр. 13, 393. возбуждам се, возбудя се страд.
ВОЗБУ`ЖДАМ СЕ несв.; возбу`дя се св., непрех. Остар. Книж. Възбуждам се.
ВОЗБУ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от возбуждам и от возбуждам се; възбуждане. Аз дължа за возбуждането на желанието ми към живопиството на иконата, която видях, когато дойдох най-напред у вас. П. Бобеков, БВК (побълг.), 35.
ВОЗВИСЯ`. Вж. возвисявам.
ВОЗВИСЯ`ВАМ, -аш, несв.; возвися`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възвисявам. Сички плачеха от радост, а поповете, със сълзи на очите, возвисиха своите молитви към Бога. С, 1872, бр. 31, 244. Да го возвисим в собствените му очи и да му обясним, че и той може да направи големи добрини. С. Радулов, ГМП (превод), XX. возвисявам се, возвися се страд.
ВОЗВИСЯ`ВАМ СЕ несв.; возвися` се св., непрех. Остар. Книж. Възвисявам се.
ВОЗВИША`. Вж. возвишавам.
ВОЗВИША`ВАМ, -аш, несв.; возвиша`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възвишавам. А дето мисли г. критик да покруси честта на издателя на Буквеницата, всуе ся е трудил, .., сега г. критик нито
