Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/344“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУ`ТРЕ</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Вътре. <i>Мудрият полага всегда в действие тия трите нечта: остава света, прежде да ся остави от света; сограждава гроба си, прежде да дойде времято да ся положи внутре.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 10. |
| − | — От рус. внутри, внутрь. — Друга (остар.) форма: < | + | — От рус. внутри, внутрь. — Друга (остар.) форма: <em>внъ`тре</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУ`ТРЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Вътрешен. <i>Образът й [на жената] въобще и изгледът й изражават една необикновена живостност, която показва внутренно удоволствие и спокойствие.</i> Ч, 1871, бр. 12, 358. <i>Можеме с уверение да кажеме защо древнейшего негово [на манастира] состояние от самото му начало да е било най-изрядното, най-цветущето и най-благоприятното, разсмотряемо не толко по внешния му вид, но и по внутренният.</i> Н. Рилски, ОМР, 22. |
| − | — От рус. | + | — От рус. внутренный. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУ`ТРЕННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар. Книж.</i> Вътрешност. <i>Той стояше у двери на прага, бяло й облекло совершено я обрисуваше на темний грунт, кого составяше отзаде й малоосветеная внутренност подвижному дому.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 1-2. |
| − | — Рус. внутренность. — Друга (остар.) форма: в | + | — Рус. внутренность. — Друга (остар.) форма: в <em>внъ`тренност</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУ`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> внук <i>и от</i> внучка. <i>— Дядо, отвори ми, дядо! Старецът пусна внучето при себе си, взема го на ръце и дълго го милва с овлажнели очи.</i> Елин Пелин, Съч. III, 65. <i>Юрталанката бавеше внучетата си, влачеше се постоянно след дъщеря си и я гледаше в очите.</i> Г. Караславов, С, 149. <i>Там спеше и дядо Димко, .., съвсем грохнал и състарен, защото наскоро през една дъждовна нощ бяха най-зверски изклали цялото му семейство — жена, снаха и две момченца, внучета.</i> П. Михайлов, МП, 113. <i>Но минали три години, а ни на една от дъщерите не се родило дете, и затъжил цар Станимир, че ще умре, без да се порадва на мило внуче.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 254. |
| − | — Други (диал.) форми: | + | — Други (диал.) форми: <em>уну`че</em>, <em>мну`че</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУ`ЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. гальов. от</i> внуче. <i>— Пък и внученце вече си имам, по Голяма Богородица навърши годинка…</i> Ст. Марков, ДБ, 450. <i>— Дайте шепичка и мене / от малините червени / и от тия вкусни гъбки, / че си нямам пусти зъбки / че ми време не остава: цял ден внученцата бавя!</i> В. Паспалеева, МСС, 12. |
| − | |||
| − | В. Паспалеева, МСС, 12. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУ`ЧКА</b> ж 1. Лице от женски пол по отношение на баба си и на дядо си. <i>Умряла бе и единствената му дъщеря, .. И нейният мъж бе умрял. При стареца бе останала Христина, хубавата му внучка.</i> Елин Пелин, Съч. I, 167. <i>Хаджи Вълко има честта да се види и с внучки. На първата година снаха му си доби женска рожба.</i> И. Блъсков, ПБ I, 60. <i>А внучката ще носи всичко: името, / очите, устните, косите — на незримата.</i> Е. Багряна, ВС, 39. <i>И те питат с Фернандес / внук ли искаш или внучка.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 126. |
| − | 2. <i>Диал.</i> Внука (във 2 и 3 знач.). <i>Доде си тъй приказваха, доде и дядо | + | 2. <i>Диал.</i> Внука (във 2 и 3 знач.). <i>Доде си тъй приказваха, доде и дядо Добрьовата внучка от даскала .. Момченцето седна на дядовото си коляно.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 33. <i>Лазар Глаушев бе идвал много пъти тук и си спомняше, че сегашният Йоан Глаушев, втори братовчед на баща му, го посрещаше все с едни и същи думи: — Е, внучко… Живи бехме пак да се видиме. Ха добре дошъл!</i> Д. Талев, ПК, 375-376. |
| − | — Други (диал.) форми: | + | — Други (диал.) форми: <i>уну`чка</i>, <em>мну`чка</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУ`ЧКИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който принадлежи на внучка, който е на внучка. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВНУША</b>. Вж. внушавам. | + | <b>ВНУША`</b>. Вж. <em>внушавам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУША`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>внуша`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; втълпявам. <i>Сеньор Николас държи под опекунството си цяла една група от бразилски интелектуалци, на които внушава непрекъснато своите несъстоятелни теории за изкуството.</i> Св. Минков, ДА, 53. <i>Валентин беше внушил на майка си, че Асен му завижда.</i> Д. Кисьов, Щ, 253. <i>Искаше да й внуши да отделя повече време за детето, да не го оставя на слугинята, да не губи времето си само по журове и тенис.</i> М. Грубешлиева, ПП, 216. <i>Иречек се старае да му внуши, че квартирата е тясна за домашните му.</i> Ал. Константинов, БГ, 41. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Правя, предизвиквам да се появи у някого чувство, убеждение и др. под.; вдъхвам, будя. <i>Той й внушаваше непобедим страх и омраза.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 196. <i>Тука тя [майка ми] скри своята тъга и с нежни и крепки думи страеше се да ми внуши бодрост.</i> К. Величков, ПССъч I, 126. <i>Той седна на голям камък до нея. Бащински поглед, кротък глас, прошарена коса — всичко внушаваше доверие.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 82. <i>— Да внушим страх и трепет .. камък върху камък да не остане от такива села!</i> Д. Талев, ГЧ, 59. | |
| + | 3. <i>Мед.</i> Въздействам чрез слово върху психиката на болен човек в будно или хипнотично състояние с лечебна цел. <b>внушавам се</b>, <b>внуша се</b> <i>страд.</i> <i>— Панчев, мисля, че на тия офицери постоянно трябва да се внушава предпазливост. Познавам ги добре, за паради и високопарни изявления ги бива, но за конспирация май са зелени.</i> В. Нешков, Н, 358. <i>И той [директорът на „Никотиана“] поиска настойчиво да се внушат много неща на министъра на вътрешните работи</i> | ||
Текуща версия към 02:00, 11 октомври 2014
ВНУ`ТРЕ нареч. Остар. Книж. Вътре. Мудрият полага всегда в действие тия трите нечта: остава света, прежде да ся остави от света; сограждава гроба си, прежде да дойде времято да ся положи внутре. А. Гранитски, ПР (превод), 10.
— От рус. внутри, внутрь. — Друга (остар.) форма: внъ`тре.
ВНУ`ТРЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Вътрешен. Образът й [на жената] въобще и изгледът й изражават една необикновена живостност, която показва внутренно удоволствие и спокойствие. Ч, 1871, бр. 12, 358. Можеме с уверение да кажеме защо древнейшего негово [на манастира] состояние от самото му начало да е било най-изрядното, най-цветущето и най-благоприятното, разсмотряемо не толко по внешния му вид, но и по внутренният. Н. Рилски, ОМР, 22.
— От рус. внутренный.
ВНУ`ТРЕННОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. Вътрешност. Той стояше у двери на прага, бяло й облекло совершено я обрисуваше на темний грунт, кого составяше отзаде й малоосветеная внутренност подвижному дому. С. Радулов, ГМП (превод), 1-2.
— Рус. внутренность. — Друга (остар.) форма: в внъ`тренност.
ВНУ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от внук и от внучка. — Дядо, отвори ми, дядо! Старецът пусна внучето при себе си, взема го на ръце и дълго го милва с овлажнели очи. Елин Пелин, Съч. III, 65. Юрталанката бавеше внучетата си, влачеше се постоянно след дъщеря си и я гледаше в очите. Г. Караславов, С, 149. Там спеше и дядо Димко, .., съвсем грохнал и състарен, защото наскоро през една дъждовна нощ бяха най-зверски изклали цялото му семейство — жена, снаха и две момченца, внучета. П. Михайлов, МП, 113. Но минали три години, а ни на една от дъщерите не се родило дете, и затъжил цар Станимир, че ще умре, без да се порадва на мило внуче. К. Величков, ПССъч. VIII, 254.
— Други (диал.) форми: уну`че, мну`че.
ВНУ`ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от внуче. — Пък и внученце вече си имам, по Голяма Богородица навърши годинка… Ст. Марков, ДБ, 450. — Дайте шепичка и мене / от малините червени / и от тия вкусни гъбки, / че си нямам пусти зъбки / че ми време не остава: цял ден внученцата бавя! В. Паспалеева, МСС, 12.
ВНУ`ЧКА ж 1. Лице от женски пол по отношение на баба си и на дядо си. Умряла бе и единствената му дъщеря, .. И нейният мъж бе умрял. При стареца бе останала Христина, хубавата му внучка. Елин Пелин, Съч. I, 167. Хаджи Вълко има честта да се види и с внучки. На първата година снаха му си доби женска рожба. И. Блъсков, ПБ I, 60. А внучката ще носи всичко: името, / очите, устните, косите — на незримата. Е. Багряна, ВС, 39. И те питат с Фернандес / внук ли искаш или внучка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 126.
2. Диал. Внука (във 2 и 3 знач.). Доде си тъй приказваха, доде и дядо Добрьовата внучка от даскала .. Момченцето седна на дядовото си коляно. Ил. Блъсков, ЗК, 33. Лазар Глаушев бе идвал много пъти тук и си спомняше, че сегашният Йоан Глаушев, втори братовчед на баща му, го посрещаше все с едни и същи думи: — Е, внучко… Живи бехме пак да се видиме. Ха добре дошъл! Д. Талев, ПК, 375-376.
— Други (диал.) форми: уну`чка, мну`чка.
ВНУ`ЧКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който принадлежи на внучка, който е на внучка.
ВНУША`. Вж. внушавам.
ВНУША`ВАМ, -аш, несв.; внуша`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; втълпявам. Сеньор Николас държи под опекунството си цяла една група от бразилски интелектуалци, на които внушава непрекъснато своите несъстоятелни теории за изкуството. Св. Минков, ДА, 53. Валентин беше внушил на майка си, че Асен му завижда. Д. Кисьов, Щ, 253. Искаше да й внуши да отделя повече време за детето, да не го оставя на слугинята, да не губи времето си само по журове и тенис. М. Грубешлиева, ПП, 216. Иречек се старае да му внуши, че квартирата е тясна за домашните му. Ал. Константинов, БГ, 41.
2. Правя, предизвиквам да се появи у някого чувство, убеждение и др. под.; вдъхвам, будя. Той й внушаваше непобедим страх и омраза. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 196. Тука тя [майка ми] скри своята тъга и с нежни и крепки думи страеше се да ми внуши бодрост. К. Величков, ПССъч I, 126. Той седна на голям камък до нея. Бащински поглед, кротък глас, прошарена коса — всичко внушаваше доверие. Г. Стаматов, Разк. II, 82. — Да внушим страх и трепет .. камък върху камък да не остане от такива села! Д. Талев, ГЧ, 59.
3. Мед. Въздействам чрез слово върху психиката на болен човек в будно или хипнотично състояние с лечебна цел. внушавам се, внуша се страд. — Панчев, мисля, че на тия офицери постоянно трябва да се внушава предпазливост. Познавам ги добре, за паради и високопарни изявления ги бива, но за конспирация май са зелени. В. Нешков, Н, 358. И той [директорът на „Никотиана“] поиска настойчиво да се внушат много неща на министъра на вътрешните работи
