2. Остар. Грам. Цифрови означения, сочещи реда при изброяване. А в сегашното употребление, каквото синките просвещени народи ги [препинателните знаци] употребяват, прилагат ся йоще: 1) Почивателна (-) 2) Кавички („ “) 3) Вноски: 1, 2, 3, 4. Ив. Момчилов, ПСЕ, 171. С вноските ся означава това място в речта, на което ся относят поставените надолу редушки. Ив. Момчилов, ПСЕ, 179.
ВНО`СНО-ИЗНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до внос и износ. „Смятаме, че трябва да се национализира и вносно-износната търговия на едро…“* Т. Кюранов, АП, 92. Вносно-износна централа.
ВНО`СЧИЦА ж. Умал. от вноска; малка вноска.
ВНО`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв. (остар.); внеса`, -е`ш, мин. св. вне`сох, прин. мин. св. деят. вне`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Внасям; внисам, вносям. Така тъкмя и ние с Тошо да направим: .. ще си направим един сговор пред хора — ето е`, аз толкова вноса, това и това е мое, каквото спечелим, еди-как ще си го делим — и тогава ще подкачим работата. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 121. Тя пестяше, зачтото знаяше, че мъж да вноси с кола, а жена да износи с игла, пак къща опразнява. Й. Груев, КН 4 (превод), 83. Всеки от другарите зима по една или по няколко деленици, и чтом ся запише член на дружеството, вноси една част, напр. една пета и половина от сумата на акциите, колкото е земал. Лет., 1874, 219. внося се, внеса се страд. Съдът има право, .., да отреди да ся разгледа делото при затворени врата. Това отреждане на съда ся обявява публично и ся вноси в протокола. ВП, 110-111.
ВНО`СЯМ, -яш, несв. (остар.); внеса`, -е`ш, мин. св. вне`сох, прич. мин. св. деят. вне`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Внасям; внисам, внося. Дебелата артерия е съединена с десний затвор на сръцето и внося нечистата кръв само в белий дроб. НКАФ (превод), 54. У Франция работят хубави копринени платове, кашемири, .. Главни произведения, что износят навън, са: вина ( .. ), ракия, .. А за вътре вносят най-много: метали, каменни въглища, дръвета за градене. Й. Груев, УЗ, 96, На жената са гледа как държи (къщата), а на мъжът — какво внося. П. Р. Славейков, БП I, 284. вносям се, внеса се страд. Устните жалби ся вносят в протокола на съдовний член, който е извършвал диренето, или в протокола на полицията. ВП, 103. Из Романия ся изкарва навън: жито, добитък и сол, а вносят ся памучни, копринени и вълнени платове. Й. Груев, УЗ, 75.
ВНУК, вну`кът, вну`ка, мн. вну`ци, зват. вну`че, м. 1. Лице от мъжки пол по отношение на баба си и на дядо си. Неин ли е тоя дом с тежките старинни мебели, минавали години наред от дядото на сина и от сина на внука? М. Грубешлиева, ПП, 21. —Дядо Павле, твоите синове, внуци и правнуци, събрани тая вечер на обща народна трапеза, искат да те чуят. А. Каралийчев, НЗ, 123. И богат е Цеко много — / другар на хайдуци — / има челяд многобройна: / деца, снахи, внуци. Ив. Вазов, Съч. IV, 8.
2. Диал. Племенник. Много време по-сетне узнах, че осъдените не са били баща и син, а чича и внук. К. Величков, ПССъч. I, 86. Любезний внуче Стойко, каквото си търсил, чичовото, таквоз си и намерил. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16.
3. Разш. Потомък. Скоро по величествените върхове на тая стара майка ( .. ), .., ще се развее гордият пряпорец на българский герой, внук на славний Крума, Асеня и Симеона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 45. И такива чудеса, / за забравяне не са! Да се чуе надалеко / наште внуци да го знаят; / паметта му чак до века / да се помни и да трае! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 289. Аз, внук на своите деди, ( .. ) крепях народните беди. Хр. Смирненски, Съч. II, 102.
— Други (диал.) форми: уну`к, мнук.
ВНУ`КА ж. и м. Диал. 1. Внучка (в 1 знач.). Дъщеря на византийския севастократор Константина и внука на императора Андроника, Мария имаше горделивата осанка на рода си и нейните погледи, .., се впиваха, живи и стремителни, дето погледнеше. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. — Коя ли?… Яна ще го вземе. Цялото село вече ги преговаря. Баба Ерина се изненада: — Росафината внука ли? К. Петканов, СВ, 148. Петър свеза мир с Константина и Романа. После отиде в Цариград и ожени се за внука царева, дъщеря первородна Хрисофона сина царева. Хр. Павлович, Ц, 35.
2. Разш. Внук или внучка. — Значи да умреш искаш? И ти, и синовете, и внуките? Г. Стоев, ЦЗ, 18. — Да видя еднъж внука от тебе, ела тогава стой насреща ми. Ст. Чилингиров, РК, 109. Там ще ся слави, / от днес във веки, / негово [на падишаха] имя, от наште внуки. Ч, 1871, бр. 17, 542.
3. Племенница или племенник. Ти идеше, мило брате, / и се` едно ме прашаше, / за моята мила керка, / за твоята мила внука. Нар. пес., СбНУ III, 69.
— Други форми: уну`ка, мну`ка.
ВНУ`КИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на внука, който принадлежи на внука; внучкин.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВНУ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на внук, който принадлежи на внук. Внуковото му решение да вземе една мома от прост род и сиромашка, не му харесваше и той доста се мъчи да отклони Христа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 30.
