Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/290“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>фатят влакарите, / влакарите, рибарите.</i> Нар. пес., СбБрМ, 458. | <i>фатят влакарите, / влакарите, рибарите.</i> Нар. пес., СбБрМ, 458. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛА`КНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Влакнест (във 2 знач.). <i>Най-сетне отдръпна се завесата и той [бай Ганьо] се яви в натура, с влакнати гърди и с нашарени от чорапите нозе.</i> Ал. Константинов, БГ, 13. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛА`КНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който е направен от влакна. <i>Влакнена връв.</i> |
| − | 2. <i>Прен. Диал.</i> Който е много тънък. <i>Па дойдоха на влакнен мост,/ .. / току дойде грешна майка,/ | + | 2. <i>Прен. Диал.</i> Който е много тънък. <i>Па дойдоха на влакнен мост, / .. / току дойде грешна майка, / .. / ми се скина отпреде мост.</i> Нар. пес., СбБрМ, 50. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛА`КНЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Спец.</i> Който е съставен от влакна, който се характеризира с наличие на влакна, който е във вид на влакна. <i>Много от блатата в умерените и северните страни са отчасти или изцяло изпълнени с влакнеста, жълта до тъмнокафява маса от растителни останки, наречена торф.</i> Геол. IX кл, 46. <i>У други растения, .., главният корен слабо се развива, но затуй пък у тях израстват корени от подземната част на стъблото. Те образуват снопче. Такива корени се наричат брадати или влакнести.</i> Бтн V и VI кл (превод), 30. <i>Влакнеста структура.</i> |
| − | <i> | + | 2. <i>Разг.</i> Който е покрит, обрасъл с косми, влакна; космат. <i>Той се раздвижи цял в креслото, дори за миг издигна и сложи върху масата двете си ръце, но като видя, че ние ги гледаме, гузно ги отдръпна — те бяха наистина необикновено грамадни, влакнести и груби.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 17. <i>Тя [мечката] се въртеше тромаво, хапеше, блъскаше с лапи, дращеше, но все не можеше да оварди влакнестия си корем от острите зъби на глиганите.</i> О. Василев, ДГ, 102. • Обр. <i>От ляво и дясно се продължава гребена на Белмекен с ред стръмнини, върхове, ту плешиви, ту обвити като с гъжви от влакнести, подвижни мъгли.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 69. <i>От югозапад нахлуха тежки, влакнести облаци и времето изведнъж омекна.</i> А. Гуляшки, МТс, 298. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЛАКНЕСТО-</b>. <i>Спец.</i> Първа съставна част на сложни думи със значение: който има съставки във форма на влакна, напр.: влакнестохрущялен, | + | <b>ВЛАКНЕСТО-</b>. <i>Спец.</i> Първа съставна част на сложни думи със значение: който има съставки във форма на влакна, напр.: <em>влакнестохрущялен</em>, <em>влакнестозърнести</em> др. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЛАКНИНА</b>, <i>мн.</i> - | + | <b>ВЛАКНИНА`</b>, <i>мн.</i> -и`, <i>ж. Спец.</i> Материя, обикн. органична, с влакнеста структура. <i>Какви трябва да бъдат силажите за свине и птици? Преди всичко те трябва да съдържат малко сурови влакнини (целулоза, лигнин и др.) и да са богати на каротин.</i> Т. Дарджонов, МПЖ, 42. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЛАКНО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Непресукана нишка от вълна, памук, коприна и под. <i>В районите на средната и северната зона .. отглеждат лен-дългунец (..), който дава дълго, тънко влакно.</i> Бтн V и VI кл (превод), | + | <b>ВЛАКНО`</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Непресукана нишка от вълна, памук, коприна и под. <i>В районите на средната и северната зона .. отглеждат лен-дългунец ( .. ), който дава дълго, тънко влакно.</i> Бтн V и VI кл (превод), 138. <i>Овцете от тази порода [меринофлайш] трябва винаги да са в добро телесно състояние, .. Такива животни са по-здрави и по-устойчиви на заболявания и, най-важното, дават по-висока продукция доброкачествена вълна със здрави влакна.</i> Пр, 1953, кн. 1, 27. <i>Бръмчете, мои пъргави вретена, / от златните копринени влакна / да изтъчеме гиздава премена / за всички в нашта хубава страна.</i> ВН, 1953, бр. 307, 1. |
| − | + | 2. <i>Спец.</i> Обикн. <i>мн.</i> Нишки от всякакъв вид (естествени, изкуствени или синтетични), които служат като суровина за производство на текстилни изделия. <i>Воеводов се изправи зад бюрото си и помоли присъствуващите да му оказват помощ и да помислят с какви възможности и средства биха могли рязко да увеличат производството на полиестерни влакна.</i> А. Михайлов, ДП, 7-8. <i>Изкуствени влакна.</i> <i>Синтетични влакна.</i> <i>Целулозни влакна.</i> // Само <i>ед. Събир.</i> Много нишки от един и същи вид, които служат като текстилна суровина. <i>Осигурява се също така и изкупуването на памучното влакно на справедливи, предварително определени цени.</i> ОФ, 1950, ор. 1716, 2. <i>От 1 куб. метър дървесина се получават около 200 кг целулоза, от която пък се получават около 180 кг изкуствено влакно.</i> ВН, 1958, бр. 2051, 4. | |
| − | + | 3. <i>Диал.</i> Косъм от човек или животно. <i>По-силен руменец заливаше страните й и често пъти в лъчите на светлината размотани от косата й влакна блещяха като златни жици.</i> Й. Йовков, ВАХ, 55. <i>[Агоп], .., като си разгърди дочената риза, зачеса с две ръце буйните влакна под нея, които се сплитаха на ситни къдрици.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 155. <i>Останалите оредели влакна по главата му се бяха разбъркали и му придаваха жалък вид.</i> К. Калчев, ДНГ, 111. <i>Косата му бе рядка и над слепите очи бе зела да се прошарва с бели влакна.</i> Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 37. <i>Кравата има дебела кожа и влакна; овцата има по-тънка кожа, а по-дълговласа вълна.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 14. | |
| − | + | 4. <i>Спец.</i> Дълга нишка, на която се прикачва кукичката на въдица. <i>Натопихме влакната на въдиците в най-дълбокия вир. Една огромна пъстърва заплющя на студените камъни.</i> А. Каралийчев, С, 22. <i>Едрата риба силно повлече наляво, после рязко смени посоката и потърси спасение в подмола. Влакното се изопна, звънна като струна и се събра на кълбо в ръцете му. А.</i> Мандаджиев, ОЩ, 86. <i>— Ето! Английска въдица, с влакно от японска коприна! Заповядай.</i> Д. Калфов, КР, 14. | |
| − | + | 5. <i>Анат.</i> Междуклетъчно образувание в тъкан на човешки или животински организъм, което придава на тъканта здравина или е неин основен структурен елемент. <i>Мускулно влакно.</i> <i>Нервно влакно.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 5. <i>Анат.</i> Междуклетъчно образувание в тъкан на човешки или животински организъм, което придава на тъканта здравина или е неин основен структурен елемент. <i> | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 6. <i>Бот.</i> Клетка от растителна тъкан с удължена вретеновидна форма и силно задебелени целулозни или вдървенели стени. | ||
Текуща версия към 05:49, 29 август 2014
фатят влакарите, / влакарите, рибарите. Нар. пес., СбБрМ, 458.
ВЛА`КНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Влакнест (във 2 знач.). Най-сетне отдръпна се завесата и той [бай Ганьо] се яви в натура, с влакнати гърди и с нашарени от чорапите нозе. Ал. Константинов, БГ, 13.
ВЛА`КНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който е направен от влакна. Влакнена връв.
2. Прен. Диал. Който е много тънък. Па дойдоха на влакнен мост, / .. / току дойде грешна майка, / .. / ми се скина отпреде мост. Нар. пес., СбБрМ, 50.
ВЛА`КНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който е съставен от влакна, който се характеризира с наличие на влакна, който е във вид на влакна. Много от блатата в умерените и северните страни са отчасти или изцяло изпълнени с влакнеста, жълта до тъмнокафява маса от растителни останки, наречена торф. Геол. IX кл, 46. У други растения, .., главният корен слабо се развива, но затуй пък у тях израстват корени от подземната част на стъблото. Те образуват снопче. Такива корени се наричат брадати или влакнести. Бтн V и VI кл (превод), 30. Влакнеста структура.
2. Разг. Който е покрит, обрасъл с косми, влакна; космат. Той се раздвижи цял в креслото, дори за миг издигна и сложи върху масата двете си ръце, но като видя, че ние ги гледаме, гузно ги отдръпна — те бяха наистина необикновено грамадни, влакнести и груби. Г. Райчев, Избр. съч. II, 17. Тя [мечката] се въртеше тромаво, хапеше, блъскаше с лапи, дращеше, но все не можеше да оварди влакнестия си корем от острите зъби на глиганите. О. Василев, ДГ, 102. • Обр. От ляво и дясно се продължава гребена на Белмекен с ред стръмнини, върхове, ту плешиви, ту обвити като с гъжви от влакнести, подвижни мъгли. Ив. Вазов, Съч. XVII, 69. От югозапад нахлуха тежки, влакнести облаци и времето изведнъж омекна. А. Гуляшки, МТс, 298.
ВЛАКНЕСТО-. Спец. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има съставки във форма на влакна, напр.: влакнестохрущялен, влакнестозърнести др.
ВЛАКНИНА`, мн. -и`, ж. Спец. Материя, обикн. органична, с влакнеста структура. Какви трябва да бъдат силажите за свине и птици? Преди всичко те трябва да съдържат малко сурови влакнини (целулоза, лигнин и др.) и да са богати на каротин. Т. Дарджонов, МПЖ, 42.
ВЛАКНО`, мн. -а, ср. 1. Непресукана нишка от вълна, памук, коприна и под. В районите на средната и северната зона .. отглеждат лен-дългунец ( .. ), който дава дълго, тънко влакно. Бтн V и VI кл (превод), 138. Овцете от тази порода [меринофлайш] трябва винаги да са в добро телесно състояние, .. Такива животни са по-здрави и по-устойчиви на заболявания и, най-важното, дават по-висока продукция доброкачествена вълна със здрави влакна. Пр, 1953, кн. 1, 27. Бръмчете, мои пъргави вретена, / от златните копринени влакна / да изтъчеме гиздава премена / за всички в нашта хубава страна. ВН, 1953, бр. 307, 1.
2. Спец. Обикн. мн. Нишки от всякакъв вид (естествени, изкуствени или синтетични), които служат като суровина за производство на текстилни изделия. Воеводов се изправи зад бюрото си и помоли присъствуващите да му оказват помощ и да помислят с какви възможности и средства биха могли рязко да увеличат производството на полиестерни влакна. А. Михайлов, ДП, 7-8. Изкуствени влакна. Синтетични влакна. Целулозни влакна. // Само ед. Събир. Много нишки от един и същи вид, които служат като текстилна суровина. Осигурява се също така и изкупуването на памучното влакно на справедливи, предварително определени цени. ОФ, 1950, ор. 1716, 2. От 1 куб. метър дървесина се получават около 200 кг целулоза, от която пък се получават около 180 кг изкуствено влакно. ВН, 1958, бр. 2051, 4.
3. Диал. Косъм от човек или животно. По-силен руменец заливаше страните й и често пъти в лъчите на светлината размотани от косата й влакна блещяха като златни жици. Й. Йовков, ВАХ, 55. [Агоп], .., като си разгърди дочената риза, зачеса с две ръце буйните влакна под нея, които се сплитаха на ситни къдрици. Ст. Чилингиров, ХНН, 155. Останалите оредели влакна по главата му се бяха разбъркали и му придаваха жалък вид. К. Калчев, ДНГ, 111. Косата му бе рядка и над слепите очи бе зела да се прошарва с бели влакна. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 37. Кравата има дебела кожа и влакна; овцата има по-тънка кожа, а по-дълговласа вълна. П. Р. Славейков, ПЧ, 14.
4. Спец. Дълга нишка, на която се прикачва кукичката на въдица. Натопихме влакната на въдиците в най-дълбокия вир. Една огромна пъстърва заплющя на студените камъни. А. Каралийчев, С, 22. Едрата риба силно повлече наляво, после рязко смени посоката и потърси спасение в подмола. Влакното се изопна, звънна като струна и се събра на кълбо в ръцете му. А. Мандаджиев, ОЩ, 86. — Ето! Английска въдица, с влакно от японска коприна! Заповядай. Д. Калфов, КР, 14.
5. Анат. Междуклетъчно образувание в тъкан на човешки или животински организъм, което придава на тъканта здравина или е неин основен структурен елемент. Мускулно влакно. Нервно влакно.
6. Бот. Клетка от растителна тъкан с удължена вретеновидна форма и силно задебелени целулозни или вдървенели стени.
