Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/185“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>човека,.. | + | <i>човека, .., той е длъжен да устрои работите така, щото вигодите на сякого да са съображават с вигодите на другите.</i> Знан., 1875, III-IV. <i>Ескирос говори, че е нещастен онзи народ, у когото са появлява робска наклонност към материалните вигоди.</i> Знан., 1875, бр. 13, 203. |
| − | + | — От рус. выгода. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИГО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Изгоден. <i>А ако ти, наместо вигодна и бърза кариера, пожелаеш да съхраниш своето собствено уважение, своята отличителна лична независимост и чувствата на своето човеческо достойнство, то трябва по-напред от сичко да приготовиш в школата онова, щото ще да ти бъде пособие през живота.</i> Знан., 1875, бр. 14, 219-220. | ||
| − | — | + | — ОТ рус. выгодный. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИГО`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> вигоден; изгодност. |
| − | — | + | — От рус. выгодность. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИГО`Н</b> <i>м.</i> 1. Диво животно, голямо колкото овца,от рода на ламите, разпространено в Южна Америка, което има изключително ценна вълна. Lama vicugna. <i>Тук [в Чили] ще видите .. много добитък, най-вече вигони или едри овце, които дават скъпоценна вълна и служат за товарни животни.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 295. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Вълна от това животно. | 2. Вълна от това животно. | ||
| Ред 19: | Ред 17: | ||
3. Плат от вълната на това животно. | 3. Плат от вълната на това животно. | ||
| − | — От фр. | + | — От фр. vigogne. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИГО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до вигон. <i>От вигонната прежда могат да се изработват различни видове килими, черги… и др.</i> ВН, 1959, бр. 2480, 3. <i>Вигонна предачница.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИД</b><sup>1</sup>, видъ`т, вида`, <i>мн.</i> ви`дове, след <i>числ.</i> ви`да, <i>м.</i> 1. Начинът, по който изглежда лице или предмет, когато се възприема зрително; външен изглед, външност. <i>Пък и самият му вид привличаше и предразполагаше. Той беше висок, кокалест човек и докато косата и мустаците му бяха бели като сняг, веждите му си оставаха съвсем черни.</i> Й. Йовков, ВАХ, 155. <i>Раковски го знаеше по име и по вид, макар и да не беше намирал повод да го отличи за храбростта му в миналите битки.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 213. <i>Те се отдалечиха с бързи крачки, озадачени от думите на непознатия и от странния му вид.</i> М. Грубешлиева, ПП, 111. <i>Той имаше вид на благородник, който веднага би обявил дуел, ако някой се усъмни в честта му.</i> Д. Димов, Т, 525. <i>Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 22. <i>Напети къщички се угледно белеят / и радват погледа там с охолний си вид.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 85. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Обикн. със съгл. опред. Външният облик, изражението на лицето и под. като проява на вътрешното състояние, настроение, чувство и др. <i>Вратата се отвори и влезе един млад изящен турчин, с интелигентен вид.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 28. <i>Сега Адамов имаше доволния и щастлив вид на собственик, който заобикаля имението си.</i> Й. Йовков, Разк. II, 19. <i>На другия ден Еникий се яви пред братята блед, тъжен и с отчаян вид.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 90. <i>Не се мина много време външните врата се отвориха. Дочоолу се спусна да види дали не ще иде желаният гост, но веднага се върна с недоволен вид.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 302. <i>Христина отвърна на поздрава му с изненадан вид, като че едва сега го е видяла.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 167. | |
| − | + | 3. Обикн. с несъгл. или съгл. опред. Присъствие, наличие на нещо, възприето със зрението; гледка. <i>Неусетно Еньо се намери на първата своя нива, .. При нейния вид Еньо забрави мъката си и злината му мина.</i> Елин Пелин, Съч. III, 110. <i>Кой би я [тълпата] възпрял да ни стъпче, да ни разкъса на мястото, да ни хвърли през моста в реката, озверена веднъж от миризмата на барута и от вида на окървавените трупове?</i> К. Величков, ПССъч. I, 53. <i>Той усещаше, още отначало, някакво противно чувство при вида на тоя момък.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. <i>И едно радостно и самодоволно чувство я обзе при вида на това свое имане.</i> Т. Влайков, Съч. II, 119. <i>Всичкото му красноречие и философия изчезнаха като дим пред вида на тая любовна сцена…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 106. | |
| − | + | 4. <i>Остар.</i> Изглед, гледка, пейзаж. <i>На юг и на запад се вълнуват картините на Люлин планина, на Вискер планина, Граховското поле и Осоговската планина. Пространства безконечни, видове омайни, гледка възхитителна и незабравима.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. <i>И ще се научи [Захарий] да рисува хора и гори, и полета, които общо се наричаха и от русите, и от французите пейзажи или видове.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 253. <i>Те живееха в наета къща, отдето се отваряше прекрасен вид на Родопите.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 15. <i>Тъга ми чудна на сърце навява / видът на рой селца и градове.</i> К. Христов, Избр. ст, 27. | |
| + | 5. Само в съчет. с предл. <em>в</em> и съгл. опред. Състояние, форма на съществуване, проявление на нещо. <i>— Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид…</i> Ив. Вазов, Съч. XIX, 28. <i>В драматическите произведения животът е отразен, така да се каже, в по-сгъстен вид.</i> Т, 1954, кн. 5, 17. <i>Всъщност мисълта на Главния беше много по-сложна и .. Тя съдържаше в кондензиран вид и всичко, което бе станало до днес.</i> А. Наковски, БС, 87. <i>Към среброто и златото, които в чист вид са много меки, за увеличаване на твърдостта им при изготвяне на монети и други предмети всякога прибавят</i> | ||
Текуща версия към 18:35, 9 юли 2014
човека, .., той е длъжен да устрои работите така, щото вигодите на сякого да са съображават с вигодите на другите. Знан., 1875, III-IV. Ескирос говори, че е нещастен онзи народ, у когото са появлява робска наклонност към материалните вигоди. Знан., 1875, бр. 13, 203.
— От рус. выгода.
ВИГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Изгоден. А ако ти, наместо вигодна и бърза кариера, пожелаеш да съхраниш своето собствено уважение, своята отличителна лична независимост и чувствата на своето човеческо достойнство, то трябва по-напред от сичко да приготовиш в школата онова, щото ще да ти бъде пособие през живота. Знан., 1875, бр. 14, 219-220.
— ОТ рус. выгодный.
ВИГО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вигоден; изгодност.
— От рус. выгодность.
ВИГО`Н м. 1. Диво животно, голямо колкото овца,от рода на ламите, разпространено в Южна Америка, което има изключително ценна вълна. Lama vicugna. Тук [в Чили] ще видите .. много добитък, най-вече вигони или едри овце, които дават скъпоценна вълна и служат за товарни животни. С. Бобчев, ПОС (превод), 295.
2. Вълна от това животно.
3. Плат от вълната на това животно.
— От фр. vigogne.
ВИГО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до вигон. От вигонната прежда могат да се изработват различни видове килими, черги… и др. ВН, 1959, бр. 2480, 3. Вигонна предачница.
ВИД1, видъ`т, вида`, мн. ви`дове, след числ. ви`да, м. 1. Начинът, по който изглежда лице или предмет, когато се възприема зрително; външен изглед, външност. Пък и самият му вид привличаше и предразполагаше. Той беше висок, кокалест човек и докато косата и мустаците му бяха бели като сняг, веждите му си оставаха съвсем черни. Й. Йовков, ВАХ, 155. Раковски го знаеше по име и по вид, макар и да не беше намирал повод да го отличи за храбростта му в миналите битки. Ст. Дичев, ЗС I, 213. Те се отдалечиха с бързи крачки, озадачени от думите на непознатия и от странния му вид. М. Грубешлиева, ПП, 111. Той имаше вид на благородник, който веднага би обявил дуел, ако някой се усъмни в честта му. Д. Димов, Т, 525. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 22. Напети къщички се угледно белеят / и радват погледа там с охолний си вид. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 85.
2. Обикн. със съгл. опред. Външният облик, изражението на лицето и под. като проява на вътрешното състояние, настроение, чувство и др. Вратата се отвори и влезе един млад изящен турчин, с интелигентен вид. Ив. Вазов, Съч. XII, 28. Сега Адамов имаше доволния и щастлив вид на собственик, който заобикаля имението си. Й. Йовков, Разк. II, 19. На другия ден Еникий се яви пред братята блед, тъжен и с отчаян вид. Елин Пелин, Съч. IV, 90. Не се мина много време външните врата се отвориха. Дочоолу се спусна да види дали не ще иде желаният гост, но веднага се върна с недоволен вид. Ал. Константинов, Съч. I, 302. Христина отвърна на поздрава му с изненадан вид, като че едва сега го е видяла. Ем. Станев, ИК I и II, 167.
3. Обикн. с несъгл. или съгл. опред. Присъствие, наличие на нещо, възприето със зрението; гледка. Неусетно Еньо се намери на първата своя нива, .. При нейния вид Еньо забрави мъката си и злината му мина. Елин Пелин, Съч. III, 110. Кой би я [тълпата] възпрял да ни стъпче, да ни разкъса на мястото, да ни хвърли през моста в реката, озверена веднъж от миризмата на барута и от вида на окървавените трупове? К. Величков, ПССъч. I, 53. Той усещаше, още отначало, някакво противно чувство при вида на тоя момък. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. И едно радостно и самодоволно чувство я обзе при вида на това свое имане. Т. Влайков, Съч. II, 119. Всичкото му красноречие и философия изчезнаха като дим пред вида на тая любовна сцена… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 106.
4. Остар. Изглед, гледка, пейзаж. На юг и на запад се вълнуват картините на Люлин планина, на Вискер планина, Граховското поле и Осоговската планина. Пространства безконечни, видове омайни, гледка възхитителна и незабравима. Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. И ще се научи [Захарий] да рисува хора и гори, и полета, които общо се наричаха и от русите, и от французите пейзажи или видове. Вл. Свинтила, СЗЗ, 253. Те живееха в наета къща, отдето се отваряше прекрасен вид на Родопите. Ив. Вазов, Съч. XXV, 15. Тъга ми чудна на сърце навява / видът на рой селца и градове. К. Христов, Избр. ст, 27.
5. Само в съчет. с предл. в и съгл. опред. Състояние, форма на съществуване, проявление на нещо. — Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид… Ив. Вазов, Съч. XIX, 28. В драматическите произведения животът е отразен, така да се каже, в по-сгъстен вид. Т, 1954, кн. 5, 17. Всъщност мисълта на Главния беше много по-сложна и .. Тя съдържаше в кондензиран вид и всичко, което бе станало до днес. А. Наковски, БС, 87. Към среброто и златото, които в чист вид са много меки, за увеличаване на твърдостта им при изготвяне на монети и други предмети всякога прибавят
