Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/124“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>скръб, принчипе,.. Ако се докаже твърдението, че православната църква наистина е християнска общност,.., негово светейшество би помислил да поеме покровителството на един княз от православно вероизповедание.</i> Д. Добревски, БИ, 110. <i>Министерството ще се състои от следующите лица: г. Петко Каравелов В. Радославов г. К. Стоилов — министър на външните дела и вероизповеданията.</i> С Радев, ССБ II, 134-135. | + | <i>скръб, принчипе, .. Ако се докаже твърдението, че православната църква наистина е християнска общност, .., негово светейшество би помислил да поеме покровителството на един княз от православно вероизповедание.</i> Д. Добревски, БИ, 110. <i>Министерството ще се състои от следующите лица: г. Петко Каравелов .., В. Радославов .., г. К. Стоилов — министър на външните дела и вероизповеданията.</i> С. Радев, ССБ II, 134-135. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРОИЗПОВЕДА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до вероизповедание; вероизповеден. <i>Вероизповедален въпрос.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРОИЗПОВЕ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> Вероизповедален. <i>Ставаха шумливи .. събори, не толкоз за вероизповедни въпроси, но, най-паче и особено, за черковното подчинение на новокръщените тогаз българи.</i> Ч, 1870, бр. 4, 116. <i>Каква ще бъде тая бъдеща Балкания, .., гдето общият интерес ще примири племенните умрази и вероизповедните съперничества?</i> Пряп., 1903, бр. 17, 2. <i>Предопределението на жените е трояко, следователно и възпитанието им трябва да бъде ..: нравствено, умствено и вероизповедно.</i> П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРОИЗПОВЕ`ДНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Вероизповедален; вероизповеден. <i>Сега, когато влезне някой в една от калните и влажните колиби, .., вижда на онова място, гдето друг път седели идоли, вероизповеднически книги.</i> П. Р. Славейков, СК, 70. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРОИЗПОВЕ`ДНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> вероизповеден. <i>Вероизповедно те са делят на православни, католици или латинци, .., и мюсюлмани.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 49. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРОЛО`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> 1. Който прикрито действа със зла умисъл и с измама, като престъпва дадена дума, обещание; коварен, подъл, лукав. <i>Консерваторите наистина са хитри, интриганти и вероломни, но нашите партизани пък са храбри и неустрашими.</i> Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 152. <i>Искаме да избегнем кръвта, но ако потрябва, ще отмъстим на вероломния враг!</i> Й. Вълчев, СКН, 410. | ||
| − | <b> | + | 2. Който съдържа, който крие в себе си измяна и зли помисли, намерения; коварен, подъл. <i>— Ще я наредим тая работа! — отвръща някак неопределено запасното полковниче и в едисоновския му мозък започва да зрее един вероломен план.</i> Св. Минков, РТК, 112. <i>От гърдите и раменете й [на Ирина] се излъчваше някаква магнетична сила, недостъпна за разума и стара като света. Павел усети тази вероломна сила и с леко усилие на волята отклони погледа си от Ирина.</i> Д. Димов, Т, 681. <i>Тъмен спомен, вероломен, / в морна памет в миг възспи`ра.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 40. <i>Тя със трепет си припомни / нощните любовни срещи, / и постъпки вероломни, / и цалувките горещи.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 52. // За очи, поглед, усмивка — който изразява зли помисли, намерения; коварен. <i>Очите й, студени, черни и вероломни, гледаха с втренчената неподвижност на змия.</i> Д. Димов, ОД, 12. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРОЛО`МНИК</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Коварен, подъл човек. <i>В това време „Независимост“ пише: „Кой може да обича един тиранин? Кой може да не чувствува презрение и отвращение към един вероломник и клетвопрестъпник?“</i> С. Радев, ССБ I, 343. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРОЛО`МНО</b>. <i>Нареч. от</i> вероломен; коварно, подло, лукаво. <i>Той бе и огорчен, .. и възмутен от това, че Цеко измамнически, вероломно бе изменил на дадената дума.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 32. <i>Новата народна партия — това е било само едно прикритие, за да могат вероломно да заграбят цялата власт и после да изтласкат либералите.</i> Т. Влайков, Съч. III, 71. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРОЛО`МНОСТ,</b> -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> вероломен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРОЛО`МСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на вероломен. <i>Ако фактите дойдат да опровергаят това, което те вчера са твърдели, общоделците не ще се забавят да излязат с едно „обяснение“, .., че всичко се дължи напр. на хитростта на монархизма или на вероломството на отделните личности.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 451. <i>Събирането на данъците ставаше се` по-безпощадно, .. Масата, която си припомнуваше добре обещанията на либералите, виждаше сега в поведението на Каравелова едно голямо вероломство и роптаеше.</i> С. Радев, ССБ I, 249. | ||
| − | + | 2. Вероломна постъпка. <i>— Никога, никога няма да тласна Борислава против великодушния Асеня! Такова вероломство би опозорило любовта ми.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 37. <i>На няколко места [Паисий] отбелязва, че ако гърците са сполучвали понякога да победят българите, това се е дължало на тяхното коварство, на интригите и вероломствата им.</i> Б. Пенев, НБВ, 52. <i>Щом жестокостта не помагала, хищните немски графове я заменяли с вероломство. Един от тях поканил 30 славянски князе на пир и по време на пира наредил изменнически да ги избият.</i> Ист. VI кл, 49. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕРОНА`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Апт.</i> Бял прах със слабо горчив вкус, използван като успокояващо и сънотворно средство. <i>Макар че беше спал до късно и бе взел два пъти силна доза веронал за успокоение на нервите си, Братоев се намираше в лошо състояние.</i> Ив. Мартинов, М, 7. <i>Често се среща и отравяне със сънотворни средства — луминал, веронал, .. и др.</i> НТМ, 1966, кн. 211-212, 52. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Вероломна постъпка. <i>— Никога, никога няма да тласна Борислава против великодушния Асеня! Такова вероломство би опозорило любовта ми.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, | ||
| − | |||
| − | 37. <i>На няколко места [Паисий] отбелязва, че ако гърците са сполучвали понякога да победят българите, това се е дължало на тяхното коварство, на интригите и вероломствата им.</i> Б. Пенев, НБВ, 52. <i>Щом жестокостта не помагала, хищните немски графове я заменяли с вероломство. Един от тях поканил 30 славянски князе на пир и по време на пира наредил | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| + | — Нем. Veronal. | ||
Текуща версия към 08:34, 2 юни 2014
скръб, принчипе, .. Ако се докаже твърдението, че православната църква наистина е християнска общност, .., негово светейшество би помислил да поеме покровителството на един княз от православно вероизповедание. Д. Добревски, БИ, 110. Министерството ще се състои от следующите лица: г. Петко Каравелов .., В. Радославов .., г. К. Стоилов — министър на външните дела и вероизповеданията. С. Радев, ССБ II, 134-135.
ВЕРОИЗПОВЕДА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до вероизповедание; вероизповеден. Вероизповедален въпрос.
ВЕРОИЗПОВЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Вероизповедален. Ставаха шумливи .. събори, не толкоз за вероизповедни въпроси, но, най-паче и особено, за черковното подчинение на новокръщените тогаз българи. Ч, 1870, бр. 4, 116. Каква ще бъде тая бъдеща Балкания, .., гдето общият интерес ще примири племенните умрази и вероизповедните съперничества? Пряп., 1903, бр. 17, 2. Предопределението на жените е трояко, следователно и възпитанието им трябва да бъде ..: нравствено, умствено и вероизповедно. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5.
ВЕРОИЗПОВЕ`ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Вероизповедален; вероизповеден. Сега, когато влезне някой в една от калните и влажните колиби, .., вижда на онова място, гдето друг път седели идоли, вероизповеднически книги. П. Р. Славейков, СК, 70.
ВЕРОИЗПОВЕ`ДНО. Книж. Нареч. от вероизповеден. Вероизповедно те са делят на православни, католици или латинци, .., и мюсюлмани. С. Бобчев, ПОС (превод), 49.
ВЕРОЛО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който прикрито действа със зла умисъл и с измама, като престъпва дадена дума, обещание; коварен, подъл, лукав. Консерваторите наистина са хитри, интриганти и вероломни, но нашите партизани пък са храбри и неустрашими. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 152. Искаме да избегнем кръвта, но ако потрябва, ще отмъстим на вероломния враг! Й. Вълчев, СКН, 410.
2. Който съдържа, който крие в себе си измяна и зли помисли, намерения; коварен, подъл. — Ще я наредим тая работа! — отвръща някак неопределено запасното полковниче и в едисоновския му мозък започва да зрее един вероломен план. Св. Минков, РТК, 112. От гърдите и раменете й [на Ирина] се излъчваше някаква магнетична сила, недостъпна за разума и стара като света. Павел усети тази вероломна сила и с леко усилие на волята отклони погледа си от Ирина. Д. Димов, Т, 681. Тъмен спомен, вероломен, / в морна памет в миг възспи`ра. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 40. Тя със трепет си припомни / нощните любовни срещи, / и постъпки вероломни, / и цалувките горещи. Ив. Вазов, Съч. IV, 52. // За очи, поглед, усмивка — който изразява зли помисли, намерения; коварен. Очите й, студени, черни и вероломни, гледаха с втренчената неподвижност на змия. Д. Димов, ОД, 12.
ВЕРОЛО`МНИК, -ът, -а, мн. -ци, м. Коварен, подъл човек. В това време „Независимост“ пише: „Кой може да обича един тиранин? Кой може да не чувствува презрение и отвращение към един вероломник и клетвопрестъпник?“ С. Радев, ССБ I, 343.
ВЕРОЛО`МНО. Нареч. от вероломен; коварно, подло, лукаво. Той бе и огорчен, .. и възмутен от това, че Цеко измамнически, вероломно бе изменил на дадената дума. Т. Харманджиев, КЕД, 32. Новата народна партия — това е било само едно прикритие, за да могат вероломно да заграбят цялата власт и после да изтласкат либералите. Т. Влайков, Съч. III, 71.
ВЕРОЛО`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вероломен.
ВЕРОЛО`МСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на вероломен. Ако фактите дойдат да опровергаят това, което те вчера са твърдели, общоделците не ще се забавят да излязат с едно „обяснение“, .., че всичко се дължи напр. на хитростта на монархизма или на вероломството на отделните личности. Г. Георгиев, Избр. пр, 451. Събирането на данъците ставаше се` по-безпощадно, .. Масата, която си припомнуваше добре обещанията на либералите, виждаше сега в поведението на Каравелова едно голямо вероломство и роптаеше. С. Радев, ССБ I, 249.
2. Вероломна постъпка. — Никога, никога няма да тласна Борислава против великодушния Асеня! Такова вероломство би опозорило любовта ми. Ив. Вазов, Съч. XX, 37. На няколко места [Паисий] отбелязва, че ако гърците са сполучвали понякога да победят българите, това се е дължало на тяхното коварство, на интригите и вероломствата им. Б. Пенев, НБВ, 52. Щом жестокостта не помагала, хищните немски графове я заменяли с вероломство. Един от тях поканил 30 славянски князе на пир и по време на пира наредил изменнически да ги избият. Ист. VI кл, 49.
ВЕРОНА`Л, мн. няма, м. Апт. Бял прах със слабо горчив вкус, използван като успокояващо и сънотворно средство. Макар че беше спал до късно и бе взел два пъти силна доза веронал за успокоение на нервите си, Братоев се намираше в лошо състояние. Ив. Мартинов, М, 7. Често се среща и отравяне със сънотворни средства — луминал, веронал, .. и др. НТМ, 1966, кн. 211-212, 52.
— Нем. Veronal.
