Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/93“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| − | + | ---- | |
| − | 1872, бр. 34, 257. <i>Тогава султанът, като видял своето безсилие, утвърдил | + | <b>ВЕЗИ`РИН</b>, <i>мн.</i> везири, <i>м. Простонар.</i> Везир. <i>Вчера стана демонстрация от 2000 българе, които ходиха при портата и искаха от везирина да върне епископа им.</i> С, 1872, бр. 34, 257. <i>Тогава султанът, като видял своето безсилие, утвърдил Пазваноглу за видински везирин .. над цяла България.</i> НБ, 1876, бр. 20, 78. <i>Сюлейман са срещна тука с везирина и двамата потеглиха към Багдад.</i> С. Бобчев, СОИ (превод), 102. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЗИ`РИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Жена на везир; везирка. <i>Рисано царице, млада везирице.</i> СбАИ, 192. |
| − | |||
| − | 192. | ||
2. Майка на везир (Ст. Младенов, БТР). | 2. Майка на везир (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЗИ`РКА</b> <i>ж.</i> Жена на везир. <i>Я си имам до три мили сестри; / первата йе у цара царица, / втората йе у везир везирка.</i> СбБрМ, 389. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЗИ`РОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> везир; везирев. <i>Нека дойде, всичко ще му опростя; — и после изпратил везировия пратеник с отговор.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 223. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЗИ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който принадлежи на везир или е свързан с везир. <i>В мирно време властта ги [свободните войни] е заставяла да прекарват по шест месеца в Цариград или в Одрин — да се грижат за султанските и везирски коне или пък да косят сено.</i> В. Пенев, НБВ, 5. <i>През Казанлъшко престанаха да минават анадолски манафи и везирски делибашии и да грабят и последния къшей от устата на хората.</i> П. Константинов, ПИГ, 82. <i>Секи новоизбран патриарх трябва да внесе известна сума и в султанския, и във везирския .. дворец.</i> С, 1872, бр. 47, 373. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЗИ`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> В Османската империя — длъжност на везир. <i>Той пък бил покръстен херцеговинец, влязъл под кожата на султана, получил от него везирството и дъщеря му за жена.</i> М. Марчевски, ТС, 92-93. <i>Харам да ми е царството и везирството.</i> П. Р. Славейков, БП II, 192. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЗИ`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> везир; млад везир. |
2. Дете на везир. | 2. Дете на везир. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЗМО`</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср.</i> Ушита, везана върху плат украса; везба. <i>На края, когато силите я изоставяха [Баба Сребра] само боядисваше и везеше и учеше другите. Имаше купища платна с везмо по тях, .., и те ходеха от село в село да се учат от тях жените да красят носията си.</i> А. Дончев, ВР, 157. <i>Със съвършена простота е направена женската носия от Виево. Тая цепната встрани малинова фуста, богато обточена в полите от черен гайтан — по съчетание на цветовете, по кройка и везмо, — е истинско произведение на изкуството.</i> Н. Хайтов, ШГ, 108. <i>Хорото се виеше на три пояса. Слънцето играеше по пъстрите и ситни везма на момите и младите булки.</i> К. Петканов, П, 62. // Предмет, на който се изработва или е изработена такава украса; везба. <i>Майка й беше втикнала в ръцете й везмо, заставила я бе да седне на чергата, тури и газениче на стол до нея — нека везе да се теши.</i> А. Страшимиров, ЕД, 167. <i>Дано да е така .. — прошепна момата и отново наведе глава над везмото.</i> Д. Спространов, ОП, 284. <i>Кина не харесваше загриженото лице на майка си и се помъчи да я разсмее. Разправи й за дружките си, за везмата им и коя какви дарове е приготвила.</i> К. Петканов, МЗК, 71. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЗНИ`</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>везна`</b> <i>ж.</i> 1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на малки тежести. <i>Минавах един мост, дето златари теглеха обици и гривни в малки везни.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 67. <i>Спрях право пред един рибарски магазин .. — Дайте ми тази мряна! Момчето грабна мряната, претегли я на везните — килограм и петдесет.</i> Д. Калфов, КР, 44. <i>Юпитер станал от седалището си на Олимп, подигнал златните везни и турил на тях два жребия.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 84. <i>Че тръгна Демир, отиде, / Влашко в Букурещ / да тегли злато с везни.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 85. • Обр. <i>Везните на щастието, които невидима ръка държеше високо над жестокия бой, привеждаха се и клоняха вече на една страна.</i> Й. Йовков, Разк. II, 160-161. <i>Етиопската империя не рухна само от това, че везните на съдбата случайно се бяха наклонили не в нейна полза.</i> М. Миланов, ТМП, 63. <i>Олга много бе мислила през тия дни. На везни бе сложила всички съображения.</i> Б. Болгар, Б, 135. | ||
| − | + | 2. Само <i>мн.</i> Нечленувано, като собствено име. <i>Астрон.</i> Едно от дванадесетте зодиакални съзвездия, което се наблюдава върху южния небосклон. <i>Тези съзвездия са 12 на брой и тъй като повечето от тях носят имена на животни, се наричат с общото име зодиак (кръг на животните). Тези съзвездия са: Овен, Телец, .., Дева, Везни, Скорпион.</i> Астр. XI кл, 1964, 28. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Само <i>мн.</i> Нечленувано, като собствено име. <i>Астрон.</i> Едно от дванадесетте зодиакални съзвездия, което се наблюдава върху южния небосклон. <i>Тези съзвездия са 12 на брой и тъй като повечето от тях носят имена на животни, се наричат с общото име зодиак (кръг на животните). Тези съзвездия са: Овен, Телец,.., Дева, Везни, Скорпион.</i> Астр. XI кл, 1964, 28. | ||
| − | 3. Само <i>мн. Астрон.</i> Седмият знак от зодиака и вторият от трите въздушни знака (23. IX — 21. X), зодия на месец октомври. <i>Мъжете везни са прецизни работници. | + | 3. Само <i>мн. Астрон.</i> Седмият знак от зодиака и вторият от трите въздушни знака (23. IX — 21. X), зодия на месец октомври. <i>Мъжете везни са прецизни работници.</i> // <i>Разг.</i> Мъж или жена от този зодиакален знак. <i>Везната е кокетна и суетна.</i> △ <i>Всички везни се лепят за мене.</i> |
| − | + | ◇ <b>Аналитични везни</b>. <i>Спец.</i> Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до +/- 0,001 г. | |
| − | <b> | + | <b>Аптекарски везни</b>. Чувствителни везни, използвани във фармацията, които могат да мерят много малки количества. |
| + | > <b>Везните <се> наклоняват (<се> накланят) / <се> наклонят</b> <i>нанякъде.</i> <i>Разг.</i>; <b>Везните натягат / натегнат</b> <i>на нечия страна.</i> <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Нещо, някой получава предимство, предпочитание пред друго нещо или някой | ||
Текуща версия към 11:23, 18 май 2014
ВЕЗИ`РИН, мн. везири, м. Простонар. Везир. Вчера стана демонстрация от 2000 българе, които ходиха при портата и искаха от везирина да върне епископа им. С, 1872, бр. 34, 257. Тогава султанът, като видял своето безсилие, утвърдил Пазваноглу за видински везирин .. над цяла България. НБ, 1876, бр. 20, 78. Сюлейман са срещна тука с везирина и двамата потеглиха към Багдад. С. Бобчев, СОИ (превод), 102.
ВЕЗИ`РИЦА ж. 1. Жена на везир; везирка. Рисано царице, млада везирице. СбАИ, 192.
2. Майка на везир (Ст. Младенов, БТР).
ВЕЗИ`РКА ж. Жена на везир. Я си имам до три мили сестри; / первата йе у цара царица, / втората йе у везир везирка. СбБрМ, 389.
ВЕЗИ`РОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от везир; везирев. Нека дойде, всичко ще му опростя; — и после изпратил везировия пратеник с отговор. Ст. Ботьов, К (превод), 223.
ВЕЗИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на везир или е свързан с везир. В мирно време властта ги [свободните войни] е заставяла да прекарват по шест месеца в Цариград или в Одрин — да се грижат за султанските и везирски коне или пък да косят сено. В. Пенев, НБВ, 5. През Казанлъшко престанаха да минават анадолски манафи и везирски делибашии и да грабят и последния къшей от устата на хората. П. Константинов, ПИГ, 82. Секи новоизбран патриарх трябва да внесе известна сума и в султанския, и във везирския .. дворец. С, 1872, бр. 47, 373.
ВЕЗИ`РСТВО, мн. няма, ср. В Османската империя — длъжност на везир. Той пък бил покръстен херцеговинец, влязъл под кожата на султана, получил от него везирството и дъщеря му за жена. М. Марчевски, ТС, 92-93. Харам да ми е царството и везирството. П. Р. Славейков, БП II, 192.
ВЕЗИ`РЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от везир; млад везир.
2. Дете на везир.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЗМО`, мн. -а`, ср. Ушита, везана върху плат украса; везба. На края, когато силите я изоставяха [Баба Сребра] само боядисваше и везеше и учеше другите. Имаше купища платна с везмо по тях, .., и те ходеха от село в село да се учат от тях жените да красят носията си. А. Дончев, ВР, 157. Със съвършена простота е направена женската носия от Виево. Тая цепната встрани малинова фуста, богато обточена в полите от черен гайтан — по съчетание на цветовете, по кройка и везмо, — е истинско произведение на изкуството. Н. Хайтов, ШГ, 108. Хорото се виеше на три пояса. Слънцето играеше по пъстрите и ситни везма на момите и младите булки. К. Петканов, П, 62. // Предмет, на който се изработва или е изработена такава украса; везба. Майка й беше втикнала в ръцете й везмо, заставила я бе да седне на чергата, тури и газениче на стол до нея — нека везе да се теши. А. Страшимиров, ЕД, 167. Дано да е така .. — прошепна момата и отново наведе глава над везмото. Д. Спространов, ОП, 284. Кина не харесваше загриженото лице на майка си и се помъчи да я разсмее. Разправи й за дружките си, за везмата им и коя какви дарове е приготвила. К. Петканов, МЗК, 71.
ВЕЗНИ` мн., ед. (рядко) везна` ж. 1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на малки тежести. Минавах един мост, дето златари теглеха обици и гривни в малки везни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 67. Спрях право пред един рибарски магазин .. — Дайте ми тази мряна! Момчето грабна мряната, претегли я на везните — килограм и петдесет. Д. Калфов, КР, 44. Юпитер станал от седалището си на Олимп, подигнал златните везни и турил на тях два жребия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 84. Че тръгна Демир, отиде, / Влашко в Букурещ / да тегли злато с везни. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 85. • Обр. Везните на щастието, които невидима ръка държеше високо над жестокия бой, привеждаха се и клоняха вече на една страна. Й. Йовков, Разк. II, 160-161. Етиопската империя не рухна само от това, че везните на съдбата случайно се бяха наклонили не в нейна полза. М. Миланов, ТМП, 63. Олга много бе мислила през тия дни. На везни бе сложила всички съображения. Б. Болгар, Б, 135.
2. Само мн. Нечленувано, като собствено име. Астрон. Едно от дванадесетте зодиакални съзвездия, което се наблюдава върху южния небосклон. Тези съзвездия са 12 на брой и тъй като повечето от тях носят имена на животни, се наричат с общото име зодиак (кръг на животните). Тези съзвездия са: Овен, Телец, .., Дева, Везни, Скорпион. Астр. XI кл, 1964, 28.
3. Само мн. Астрон. Седмият знак от зодиака и вторият от трите въздушни знака (23. IX — 21. X), зодия на месец октомври. Мъжете везни са прецизни работници. // Разг. Мъж или жена от този зодиакален знак. Везната е кокетна и суетна. △ Всички везни се лепят за мене.
◇ Аналитични везни. Спец. Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до +/- 0,001 г.
Аптекарски везни. Чувствителни везни, използвани във фармацията, които могат да мерят много малки количества.
> Везните <се> наклоняват (<се> накланят) / <се> наклонят нанякъде. Разг.; Везните натягат / натегнат на нечия страна. Остар. и диал. Нещо, някой получава предимство, предпочитание пред друго нещо или някой
