Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/757“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | гръдната или коремната кухина. <i>Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности.</i> Л. Стоянов, X, 99. <i>Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички | + | гръдната или коремната кухина. <i>Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности.</i> Л. Стоянов, X, 99. <i>Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички жреци започнаха един през друг да гадаят.</i> Й. Вълчев, СКН, 41. // Такива животински органи, използвани като хранителен продукт. <i>На скара се пекат кебапчета, кюфтета, .., животински вътрешности и др.</i> Л. Петров и др., БНК, 59. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРЕШНОСТОПА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се намира в границите на стопанство. <i>Разположението на вътрешностопанските пътища .. трябва да се съгласува и с изискванията на другите елементи на организацията на територията.</i> М. Мичев и др., З, 146. | ||
| − | <b> | + | 2. Който се отнася до обект, явление в границите на стопанство. <i>Отделянето на земи за железопътни и автомобилни пътища трябва да бъде съгласувано с основните елементи на вътрешностопанското земеустройство.</i> М. Мичев и др., З, 36. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРЕШНОСЪЮ`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който става, съществува в рамките на един съюз. <i>Вътрешносъюзна демокрация.</i> <i>Вътрешносъюзни решения.</i> <i>Вътрешносъюзни отношения.</i> <i>Вътрешносъюзни проблеми.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРЕШНОТЪРГО`ВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с вътрешна търговия. <i>Вътрешнотърговска организация.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРЕШНОЯ`ДРЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Физ.</i> Който се намира или се извършва във вътрешността на атомното ядро. <i>Вътрешноядрен процес.</i> <i>Вътрешноядрена енергия.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪТРОМЕ`Р</b> <i>м. Спец.</i> Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ТЪК</b>, <i>мн.</i> (рядко) -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. <i>И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга.</i> Т. Влайков, Пр I, 62-63. <i>Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия — тъкането.</i> Ив. Коларов, Е, 35. <i>„Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, / най съм се на бас хванала, / .. / на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци“.</i> Нар. пес., СбВСт, 363. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ТЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> вътък. <i>Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки.</i> А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪХ</b> <i>междум. Диал.</i> 1. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | 2. | + | 2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. <i>Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх! .. Свети Константин иде! .. Въх!</i> К. Петканов, ОВ, 199. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЧЕЛОВЕ`ЧАВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>въчеловеча` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечавам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> въчеловечавам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЧЕЛОВЕ`ЧА` СЕ</b>. Вж. <em>въчеловечавам се</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> въшка; въшчица, въшле. | ||
| − | <b> | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ШИ</b>, -а, -е, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> въшка. <i>Въша гнида.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ШКА</b> <i>ж.</i> 1. Малко безкрило паразитно насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Pediculus. <i>И глад беше, и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав.</i> Г. Караславов, С, 163. <i>Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му.</i> Д. Талев, ПК, 79. <i>Да осветлиш ума на селянина, .., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци, .. — има ли идеал по-висок от тоя.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. <i>Нищо са не купува с въшки.</i> П. Р. Славейков, БП I, 317. <i>У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. <i>Хващам въшки.</i> <i>Дрешна въшка.</i> <i>Главова въшка.</i> | ||
| − | + | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. <i>— За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува.</i> Д. Спространов, С, 120. | |
| − | < | + | 2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. <i>Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни .., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения.</i> М. Йосифов, НН, 6. <i>Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна („пожара“), .., щитоносната въшка („чернилка“).</i> ОФ, 1950, бр. 1737, 2. |
| − | + | ◇ <b>Кръвна въшка</b>. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Eriosoma lanigerum. | |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | <b>Лозова въшка</b>. <i>Разг.</i> Филоксера. <i>Достатъчно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква пакост</i> | ||
Текуща версия към 04:42, 24 юли 2015
гръдната или коремната кухина. Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности. Л. Стоянов, X, 99. Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички жреци започнаха един през друг да гадаят. Й. Вълчев, СКН, 41. // Такива животински органи, използвани като хранителен продукт. На скара се пекат кебапчета, кюфтета, .., животински вътрешности и др. Л. Петров и др., БНК, 59.
ВЪТРЕШНОСТОПА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в границите на стопанство. Разположението на вътрешностопанските пътища .. трябва да се съгласува и с изискванията на другите елементи на организацията на територията. М. Мичев и др., З, 146.
2. Който се отнася до обект, явление в границите на стопанство. Отделянето на земи за железопътни и автомобилни пътища трябва да бъде съгласувано с основните елементи на вътрешностопанското земеустройство. М. Мичев и др., З, 36.
ВЪТРЕШНОСЪЮ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който става, съществува в рамките на един съюз. Вътрешносъюзна демокрация. Вътрешносъюзни решения. Вътрешносъюзни отношения. Вътрешносъюзни проблеми.
ВЪТРЕШНОТЪРГО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна търговия. Вътрешнотърговска организация.
ВЪТРЕШНОЯ`ДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се намира или се извършва във вътрешността на атомното ядро. Вътрешноядрен процес. Вътрешноядрена енергия.
ВЪТРОМЕ`Р м. Спец. Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.
ВЪ`ТЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга. Т. Влайков, Пр I, 62-63. Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия — тъкането. Ив. Коларов, Е, 35. „Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, / най съм се на бас хванала, / .. / на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци“. Нар. пес., СбВСт, 363.
ВЪ`ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вътък. Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки. А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.
ВЪХ междум. Диал. 1. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).
2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх! .. Свети Константин иде! .. Въх! К. Петканов, ОВ, 199.
ВЪЧЕЛОВЕ`ЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; въчеловеча` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. Вчовечавам се.
ВЪ`ЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от въчеловечавам се.
ВЪЧЕЛОВЕ`ЧА` СЕ. Вж. въчеловечавам се.
ВЪШЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въшле.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪ`ШИ, -а, -е, мн. -и. Прил. от въшка. Въша гнида.
ВЪ`ШКА ж. 1. Малко безкрило паразитно насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Pediculus. И глад беше, и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав. Г. Караславов, С, 163. Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му. Д. Талев, ПК, 79. Да осветлиш ума на селянина, .., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци, .. — има ли идеал по-висок от тоя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. Нищо са не купува с въшки. П. Р. Славейков, БП I, 317. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. Хващам въшки. Дрешна въшка. Главова въшка.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. — За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува. Д. Спространов, С, 120.
2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни .., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения. М. Йосифов, НН, 6. Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна („пожара“), .., щитоносната въшка („чернилка“). ОФ, 1950, бр. 1737, 2.
◇ Кръвна въшка. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Eriosoma lanigerum.
Лозова въшка. Разг. Филоксера. Достатъчно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква пакост
