Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/743“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
пиян. 2. Замогвам се материално. <b>Върти ми се над главата.</b> <i>Разг.</i> Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. <i>Тук Ботьо беше запрян насамо, което беше знак, че работата му не отива добре</i>, <i>върти се над главата му бесилницата.</i> 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 52. <b>Върти ми се пред очите.</b> <i>Разг.</i> Не мога да пазя равновесие, олюлявам се, залитам. <b>Върти ми се свят (главата).</b> <i>Разг</i>. Губя равновесие и ми е лошо. <i>Почувствува лек шемет от виното, разтърси глава и се изправи да види дали наистина му се върти свят.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 61. <i>Колелото тракаше и камъните трептяха, а на мене се въртеше главата, защото се бях навеждал напред-назад подир стареца</i>.
+
пиян. 2. Замогвам се материално.
  
А. Дончев, ВР, 237. <b>Въртя глава</b> <i>някому. Разг.</i> Заканвам се някому. <i>Мирно седи, ов-чарко будалко, / че е тука моя мили брата, / на менека руса глава връти, / а на тебе остра сабля маха!</i> Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 367. <b>Въртя дряновица (камшик, бич, калъч).</b> <i>Разг.</i> Потискам, властвам със сила. — <i>Какъв човек е новият ви кмет, разбран ли е?</i>
+
<b>Върти ми се над главата</b>. <i>Разг.</i> Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. <i>Тук Ботьо беше запрян насамо, което беше знак, че работата му не отива добре, върти се над главата му бесилницата.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 52.
  
<i>попита той.</i> — <i>От брадат турчин по-проклет. Върти дряновицата и постила тръне на царщината.</i> Ем. Станев, ИК Ш, 336. <i>Ходил по Европа, а сега дошъл, ефен-дим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 21. <b>Въртя люляка.</b> <i>Остар.</i> Играя първостепенна роля. <i>Волята не по-малко от сърцето си има дял в работата на дисциплината. Дори може се рече</i><i><sub>4</i></sub> <i>че тя тука води хорото, върти люле-ка.</i> И. Груев, Н, 1881, кн. 2, 188. <b>Въртя мустак (мустака си, мустаците си).</b> <i>Разг.</i> 1. Изразявам задоволството си от нещо (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 2. Самост. или с предл. на (към). За мъж — заглеждам някоя жена и се стремя да й покажа, че я харесвам (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 3. Изразявам недоволството, яда или смущението си от нещо или някого (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). <i>Попът върти мустак, па ме гледа кръв-нишки и ми казва, че му</i> [магарето] <i>направило зян на нивата, та го продал да си изкара зарара.</i> М. Георгиев, Избр.разк., 202. <b>Въртя на кътен зъб</b> <i>някого. Разг.</i> Карам някого да върши каквото аз искам, командвам го. <b>Въртя на пръска си&gt;</b> <i>някого. Разг.</i> Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам го както желая. <i>Толкова време кмету-ваше, въртеше на пръст селото, че и министри.</i> Н. Кирилов, ПД, 128. <i>Той бе подо-чул, че Пиронев е завършил вече учението си и че се тъкмял да си отваря адвокатска кантора в града. &quot;Ще успее!</i> — <i>думаше си той.</i> — <i>Хората на пръст ще върти&quot;.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 345. <b>Въртя на (шиш) ръжен</b> <i>някого. Разг.</i> Създавам големи неприятности на някого, подлагам го на големи изпитания, мъчения; измъчвам, изтезавам.
+
<b>Върти ми се пред очите</b>. <i>Разг.</i> Не мога да пазя равновесие, олюлявам се, залитам.
  
<i>Кольо никак не беше спокоен за Нонка.. Каквато е лоша и надута</i> [свекърва й], <i>ще върти Нонето на шиш и ще я гризе като кокал!</i> И. Петров, НЛ, 140. <i>Цяла една нощ въртя Султана баба си на ръжен и успя да й вземе всички ключове от сандъци и долапи.</i> Д. Талев, ЖС, 62. <i>И чака дядо Личко да си дойде негова Здравко от царска служба</i>
+
<b>Върти ми се свят (главата)</b>. <i>Разг</i>. Губя равновесие и ми е лошо. <i>Почувствува лек шемет от виното, разтърси глава и се изправи да види дали наистина му се върти свят.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 61. <i>Колелото тракаше и камъните трептяха, а на мене се въртеше главата, защото се бях навеждал напред-назад подир стареца</i>. А. Дончев, ВР, 237.
  
<i>еднаж да си дойде.. Ще подеме работата и ще наведе главите на тия</i> [синове], <i>що на шиш го въртят сега.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 249. <b>Въртя опашка.</b> <i>Разг.</i> 1. Докарвам се пред някого, подмазвам му се, лаская го.
+
<b>Въртя глава</b> <i>някому. Разг.</i> Заканвам се някому. <i>Мирно седи, овчарко будалко, / че е тука моя мили брата, / на менека руса глава връти, / а на тебе остра сабля маха!</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 367.
  
<i>Не се е променило много нещо и там, и тук,.. Само страхът у поповете и болярите стана по-голям, стъписаха се, въртят опашки.</i> Д. Талев, С II, 2. <i>Пренебр.</i> За жена
+
<b>Въртя дряновица (камшик, бич, калъч)</b>. <i>Разг.</i> Потискам, властвам със сила. <i>— Какъв човек е новият ви кмет, разбран ли е? — попита той. — От брадат турчин по-проклет. Върти дряновицата и постила тръне на царщината.</i> Ем. Станев, ИК III, 336. <i>Ходил по Европа, а сега дошъл, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 21.
  
— с лошо поведение съм, неморална съм. <b>Въртя се в &lt;затворен, омагьосан, порочен&gt; кръг.</b> Не намирам разрешение на нещо, тъй като стигам като резултат до изходното си положение. <i>Беше удивително да гледаш как едните пречеха на другите, другите на третите. Така работата се въртеше в кръг и каквото едните правеха, останалите го разваляха.</i> И. Вълчев, СКН, 526. <i>Книгите, впечатленията от произведенията на изкуството, критиката, рефлексията</i>
+
<b>Въртя люляка</b>. <i>Остар.</i> Играя първостепенна роля. <i>Волята не по-малко от сърцето си има дял в работата на дисциплината. Дори може се рече, че тя тука води хорото, върти люлека.</i> Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 188.
  
— <i>омагьосания кръг, из който се върти целият наш мир.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 100. <b>Въртя се като калайджийка; въртя се като калайджийско дъно.</b> <i>Диал.</i> За жена — непостоянна и вятърничава съм. <b>Въртя се като калайджия.</b> <i>Разг.</i> Постоянно, непрекъснато се въртя. <i>А директорът .. се върти като калайджия в коженото си кресло, усмихва се йезуитски и все разправя, че сконтовият комитет не се е събирал още на заседание.</i> Св. Минков, РТК, 119. <b>Въртя се като куче пред (на) касапница.</b> <i>Разг.</i> Намирам се, задържам се, въртя се някъде, като чакам нещо упорито, с нетърпение и настойчиво. <i>Той прекоси парка и твърдо реши да не се върти като куче пред касапница. С.</i> Чернишев, ЛО, 102. <b>Въртя се като муха без глава.</b> <i>Разг. Пренебр.</i> Мотая се, лутам се и не съумявам да започна да върша нещо сериозно, смислено или не зная какво трябва да върша; суетя се. — <i>Сърненци пак ще ни натупат. Ей на, и във вестника ги хвалят. Ама техният председател си знае работата,.. А нашият е баба</i>, <i>само се върти като муха без глава.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 135. <b>Въртя се като на тръни.</b> <i>Разг.</i> Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, нещо ме безпокои, тревожа се за нещо. <i>Качиха се на сайванта. Мишо гледаше сивите греди,.. Старият се въртеше като на тръни</i> — <i>искаше му се да го заприказва, да го запита.</i> Г. Караславов, СИ, 300. <b>Въртя се като патка (гъска, пате) в мъгла.</b> <i>Разг.</i> Много съм объркан, не мога да се ориентирам в нещата и не зная какво да правя. <i>Ако ние бяхме работили къртовски, нямаше много войници на фронта и много сиромаси</i>
+
<b>Въртя мустак (мустака си, мустаците си)</b>. <i>Разг.</i> 1. Изразявам задоволството си от нещо (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 2. Самост. или с предл. <em>на</em> (<i>към</i>). За мъж — заглеждам някоя жена и се стремя да й покажа, че я харесвам (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 3. Изразявам недоволството, яда или смущението си от нещо или някого (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). <i>Попът върти мустак, па ме гледа кръвнишки и ми казва, че му [магарето] направило зян на нивата, та го продал да си изкара зарара.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 202.
  
 +
<b>Въртя на кътен зъб</b> <i>някого.</i> <i>Разг.</i> Карам някого да върши каквото аз искам, командвам го.
 +
 +
<b>Въртя на пръст&lt;а си&gt;</b> <i>някого.</i> <i>Разг.</i> Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам го както желая. <i>Толкова време кметуваше, въртеше на пръст селото, че и министри.</i> Н. Кирилов, ПД, 128. <i>Той бе подочул, че Пиронев е завършил вече учението си и че се тъкмял да си отваря адвокатска кантора в града. „Ще успее! — думаше си той. — Хората на пръст ще върти“.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 345.
 +
 +
<b>Въртя на (шиш) ръжен</b> <i>някого.</i> <i>Разг.</i> Създавам големи неприятности на някого, подлагам го на големи изпитания, мъчения; измъчвам, изтезавам. <i>Кольо никак не беше спокоен за Нонка .. Каквато е лоша и надута [свекърва й], ще върти Нонето на шиш и ще я гризе като кокал!</i> И. Петров, НЛ, 140. <i>Цяла една нощ въртя Султана баба си на ръжен и успя да й вземе всички ключове от сандъци и долапи.</i> Д. Талев, ЖС, 62. <i>И чака дядо Личко да си дойде негова Здравко от царска служба — еднаж да си дойде .. Ще подеме работата и ще наведе главите на тия [синове], що на шиш го въртят сега.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 249.
 +
 +
<b>Въртя опашка</b>. <i>Разг.</i> 1. Докарвам се пред някого, подмазвам му се, лаская го. <i>— Не се е променило много нещо и там, и тук, .. Само страхът у поповете и болярите стана по-голям, стъписаха се, въртят опашки.</i> Д. Талев, С II, 2. <i>Пренебр.</i> За жена — с лошо поведение съм, неморална съм.
 +
 +
<b>Въртя се в &lt;затворен, омагьосан, порочен&gt; кръг</b>. Не намирам разрешение на нещо, тъй като стигам като резултат до изходното си положение. <i>Беше удивително да гледаш как едните пречеха на другите, другите на третите. Така работата се въртеше в кръг и каквото едните правеха, останалите го разваляха.</i> Й. Вълчев, СКН, 526. <i>Книгите, впечатленията от произведенията на изкуството, критиката, рефлексията — омагьосания кръг, из който се върти целият наш мир.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 100.
 +
 +
<b>Въртя се като калайджийка; въртя се като калайджийско дъно</b>. <i>Диал.</i> За жена — непостоянна и вятърничава съм.
 +
 +
<b>Въртя се като калайджия</b>. <i>Разг.</i> Постоянно, непрекъснато се въртя. <i>А директорът .. се върти като калайджия в коженото си кресло, усмихва се йезуитски и все разправя, че сконтовият комитет не се е събирал още на заседание.</i> Св. Минков, РТК, 119.
 +
 +
<b>Въртя се като куче пред (на) касапница</b>. <i>Разг.</i> Намирам се, задържам се, въртя се някъде, като чакам нещо упорито, с нетърпение и настойчиво. <i>Той прекоси парка и твърдо реши да не се върти като куче пред касапница.</i> С. Чернишев, ЛО, 102.
 +
 +
<b>Въртя се като муха без глава</b>. <i>Разг. Пренебр.</i> Мотая се, лутам се и не съумявам да започна да върша нещо сериозно, смислено или не зная какво трябва да върша; суетя се. <i>— Сърненци пак ще ни натупат. Ей на`, и във вестника ги хвалят. Ама техният председател си знае работата, .. А нашият е баба, само се върти като муха без глава.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 135.
 +
 +
<b>Въртя се като на тръни</b>. <i>Разг.</i> Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, нещо ме безпокои, тревожа се за нещо. <i>Качиха се на сайванта. Мишо гледаше сивите греди, .. Старият се въртеше като на тръни — искаше му се да го заприказва, да го запита.</i> Г. Караславов, СИ, 300. <b>Въртя се като патка (гъска, пате) в мъгла</b>. <i>Разг.</i> Много съм объркан, не мога да се ориентирам в нещата и не зная какво да правя. <i>Ако ние бяхме работили къртовски, нямаше много войници на фронта и много сиромаси</i>

Текуща версия към 18:28, 18 юли 2015

Страницата е проверена


пиян. 2. Замогвам се материално.

Върти ми се над главата. Разг. Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. Тук Ботьо беше запрян насамо, което беше знак, че работата му не отива добре, върти се над главата му бесилницата. З. Стоянов, ЗБВ III, 52.

Върти ми се пред очите. Разг. Не мога да пазя равновесие, олюлявам се, залитам.

Върти ми се свят (главата). Разг. Губя равновесие и ми е лошо. Почувствува лек шемет от виното, разтърси глава и се изправи да види дали наистина му се върти свят. К. Петканов, ЗлЗ, 61. Колелото тракаше и камъните трептяха, а на мене се въртеше главата, защото се бях навеждал напред-назад подир стареца. А. Дончев, ВР, 237.

Въртя глава някому. Разг. Заканвам се някому. Мирно седи, овчарко будалко, / че е тука моя мили брата, / на менека руса глава връти, / а на тебе остра сабля маха! Нар. пес., СбНУ XLIV, 367.

Въртя дряновица (камшик, бич, калъч). Разг. Потискам, властвам със сила. — Какъв човек е новият ви кмет, разбран ли е? — попита той. — От брадат турчин по-проклет. Върти дряновицата и постила тръне на царщината. Ем. Станев, ИК III, 336. Ходил по Европа, а сега дошъл, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците. Н. Ферманджиев, РХ, 21.

Въртя люляка. Остар. Играя първостепенна роля. Волята не по-малко от сърцето си има дял в работата на дисциплината. Дори може се рече, че тя тука води хорото, върти люлека. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 188.

Въртя мустак (мустака си, мустаците си). Разг. 1. Изразявам задоволството си от нещо (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 2. Самост. или с предл. на (към). За мъж — заглеждам някоя жена и се стремя да й покажа, че я харесвам (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 3. Изразявам недоволството, яда или смущението си от нещо или някого (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Попът върти мустак, па ме гледа кръвнишки и ми казва, че му [магарето] направило зян на нивата, та го продал да си изкара зарара. М. Георгиев, Избр. разк., 202.

Въртя на кътен зъб някого. Разг. Карам някого да върши каквото аз искам, командвам го.

Въртя на пръст<а си> някого. Разг. Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам го както желая. Толкова време кметуваше, въртеше на пръст селото, че и министри. Н. Кирилов, ПД, 128. Той бе подочул, че Пиронев е завършил вече учението си и че се тъкмял да си отваря адвокатска кантора в града. „Ще успее! — думаше си той. — Хората на пръст ще върти“. Г. Караславов, ОХ IV, 345.

Въртя на (шиш) ръжен някого. Разг. Създавам големи неприятности на някого, подлагам го на големи изпитания, мъчения; измъчвам, изтезавам. Кольо никак не беше спокоен за Нонка .. Каквато е лоша и надута [свекърва й], ще върти Нонето на шиш и ще я гризе като кокал! И. Петров, НЛ, 140. Цяла една нощ въртя Султана баба си на ръжен и успя да й вземе всички ключове от сандъци и долапи. Д. Талев, ЖС, 62. И чака дядо Личко да си дойде негова Здравко от царска служба — еднаж да си дойде .. Ще подеме работата и ще наведе главите на тия [синове], що на шиш го въртят сега. Ц. Церковски, Съч. II, 249.

Въртя опашка. Разг. 1. Докарвам се пред някого, подмазвам му се, лаская го. — Не се е променило много нещо и там, и тук, .. Само страхът у поповете и болярите стана по-голям, стъписаха се, въртят опашки. Д. Талев, С II, 2. Пренебр. За жена — с лошо поведение съм, неморална съм.

Въртя се в <затворен, омагьосан, порочен> кръг. Не намирам разрешение на нещо, тъй като стигам като резултат до изходното си положение. Беше удивително да гледаш как едните пречеха на другите, другите на третите. Така работата се въртеше в кръг и каквото едните правеха, останалите го разваляха. Й. Вълчев, СКН, 526. Книгите, впечатленията от произведенията на изкуството, критиката, рефлексията — омагьосания кръг, из който се върти целият наш мир. Ив. Вазов, Съч. XV, 100.

Въртя се като калайджийка; въртя се като калайджийско дъно. Диал. За жена — непостоянна и вятърничава съм.

Въртя се като калайджия. Разг. Постоянно, непрекъснато се въртя. А директорът .. се върти като калайджия в коженото си кресло, усмихва се йезуитски и все разправя, че сконтовият комитет не се е събирал още на заседание. Св. Минков, РТК, 119.

Въртя се като куче пред (на) касапница. Разг. Намирам се, задържам се, въртя се някъде, като чакам нещо упорито, с нетърпение и настойчиво. Той прекоси парка и твърдо реши да не се върти като куче пред касапница. С. Чернишев, ЛО, 102.

Въртя се като муха без глава. Разг. Пренебр. Мотая се, лутам се и не съумявам да започна да върша нещо сериозно, смислено или не зная какво трябва да върша; суетя се. — Сърненци пак ще ни натупат. Ей на`, и във вестника ги хвалят. Ама техният председател си знае работата, .. А нашият е баба, само се върти като муха без глава. Г. Караславов, Избр. съч. X, 135.

Въртя се като на тръни. Разг. Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, нещо ме безпокои, тревожа се за нещо. Качиха се на сайванта. Мишо гледаше сивите греди, .. Старият се въртеше като на тръни — искаше му се да го заприказва, да го запита. Г. Караславов, СИ, 300. Въртя се като патка (гъска, пате) в мъгла. Разг. Много съм объркан, не мога да се ориентирам в нещата и не зная какво да правя. Ако ние бяхме работили къртовски, нямаше много войници на фронта и много сиромаси