Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/583“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Вятърът като източник на енергия. <i>Вятърът е неизчерпаем източник на енергия .. Ненапразно вятърът е получил вече названието | + | Вятърът като източник на енергия. <i>Вятърът е неизчерпаем източник на енергия .. Ненапразно вятърът е получил вече названието „сини въглища“.</i> П. Марков, А (превод), 75. <i>В значително по-големи размери се използува силата на вятъра (сини въглища).</i> К. Дойчев, МП (превод), 21. |
| − | — Други (диал.) форми: | + | — Други (диал.) форми: <em>въ`глеща</em>, <em>во`глища</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪГЛИЩА`Р </b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който приготвя или продава дървени въглища. <i>Забелязваме край шосето група работници около големи димящи клади — това са въглищари, които приготвят дървени въглища.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 124. <i>Пушекът се точи през дърветата. От долината идва хлад. Долу в пропастта шуми реката. Въглищарите горят кюмюр.</i> З. Сребров, МСП, 75. | ||
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>въглеща`р</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪГЛИЩА`РКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Жена въглищар. | ||
| − | + | 2. Жена на въглищар. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪГЛИЩА`РКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Вид лисица с тъмен косъм. <i>Бе [лисицата] навършила едва девет месеца от деня, в който беше се появила на тоя свят и само шест — от как майка й — старата въглищарка — беше я прогонила от родната гора.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 71. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪГЛИЩА`РНИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Място, където се приготвят дървени въглища. <i>Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 44. | |
| − | |||
| − | |||
2. Място, където се продават въглища. | 2. Място, където се продават въглища. | ||
| − | 3. <i>Остар.</i> Помещение, навес, където се държат въглища. <i>Гирджикът, щом влезе в къщата.. влезе. | + | 3. <i>Остар.</i> Помещение, навес, където се държат въглища. <i>Гирджикът, щом влезе в къщата .. влезе .. в готварнята и оттам във въглищарницата.</i> П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 32. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪГЛИЩА`РСКИ</b>, а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до въглищар. <i>Пораснал бе въглищарският син.</i> Н. Хайтов, ШГ, 79. <i>Въглищарска колиба.</i> | |
| − | + | 2. Който се отнася до въглища; въглищен. <i>Тук-там в далечината бавно се стелеше гъст дим от въглищарски пещи — приготвяха дървени въглища.</i> К. Константинов, ППГ, 349-350. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪГЛИЩА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Поминък, работа на въглищар. <i>Рударството, въглищарството и металодобиването са били обикновено поминък на най-бедното и най-дивото планинско население.</i> П. Делирадев, В, 205. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪГЛИЩА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> въглищар. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ГЛИЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил.</i> Който се отнася до въглища. <i>— Аз съм ходил във въглищна мина и съм се възхищавал от героизма на миньорите, които дълбаят въглищните пластове дълбоко под земята и далеч от животворната слънчева светлина.</i> В. Цокова, ВС, 41. <i>Тия полуголи хора изглеждат на негри. Всичко у тях е зачернено с въглищен прах.</i> Кр. Белев, З, 41. <i>Въглищни залежи.</i> <i>Въглищен басейн.</i> <i>Въглищен рудник.</i> <i>Въглищен комбайн.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪГЛЯ`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Въглищар. <i>Кмет и най-личен първенец в селото бе един човек, който допреди въстанията е бил въгляр в горите.</i> А. Страшимиров, УШ, 32. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪГЛЯ`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Въглищарка. | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪГЛЯ`РНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Въглищарница (в 1 знач.). <i>Над тая синева из едно скалисто ущелие вън от гъстата гора се дигаше и рееше сега тънък и горещ дим от изтлял повидимому голям огън. Там е било въглярница — ми обади другарят.</i> А. Страшимиров, УШ, 30. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪГЛЯ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> въгляр; въглищарски. <i>Планинецът запрегнал въглярската си кола, покрил в нея със сено ранения въстаник, за да го отведе и скрие уж в някаква пещера, па потеглил и спрял далеч над една пропаст.</i> А. Страшимиров, УШ, 37. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪГЛЯ`САМ</b>. Вж. <em>въглясвам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪГЛЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въгля`сам</b>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Ставам, превръщам се на въглен; овъглявам се. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪГЛЯ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> въглясам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>-ВЪД</b>. Втора съставна част на сложни думи със значение: човек, който отглежда полезни животни или растения, напр.: <em>птицевъд</em>, <em>свиневъд</em>, <em>полевъд</em> и др. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪДВОРЕ`НИЕ</b> <i>ср. Остар. Книж.</i> Въдворяване. <i>Правителството имаше всички основания да вярва, че победата му ще бъде голяма. Населението, уморено от борби, щеше да върви инстинктивно с властта, понеже чакаше от нея въдворение на спокойствието.</i> С. Радев, ССБ I, 353. <i>За тях важеше само това, .. да се избави человекът от неправдите и страданията, на които е изложен, да разрушат препятствията, които пречат за въдворението на свободата и щастието.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 27. <i>Неговото [на цар Александър] всемогущество ще послужи не само на Славянството, но и на всемирния прогрес чрез въдворението на правдата и справедливостта там, дето днес не са чуе друго освен плач.</i> СПл, 1876, бр. 25, 100. | ||
| − | + | — Друга форма: <em>водворе`ние</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | - | + | <b>ВЪДВОРЯ`</b>. Вж. <em>въдворявам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪДВОРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въдворя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Книж.</i> Чрез някакви мерки или принудително правя нещо да почне да съществува, да настане, да настъпи; установявам. <i>Дигна се шум. Някои дами станаха. Председателят едвам въдвори</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 01:14, 20 март 2015
Вятърът като източник на енергия. Вятърът е неизчерпаем източник на енергия .. Ненапразно вятърът е получил вече названието „сини въглища“. П. Марков, А (превод), 75. В значително по-големи размери се използува силата на вятъра (сини въглища). К. Дойчев, МП (превод), 21.
— Други (диал.) форми: въ`глеща, во`глища.
ВЪГЛИЩА`Р , -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който приготвя или продава дървени въглища. Забелязваме край шосето група работници около големи димящи клади — това са въглищари, които приготвят дървени въглища. Н. Фурнаджиев, МП, 124. Пушекът се точи през дърветата. От долината идва хлад. Долу в пропастта шуми реката. Въглищарите горят кюмюр. З. Сребров, МСП, 75.
— Друга (диал.) форма: въглеща`р.
ВЪГЛИЩА`РКА1 ж. 1. Жена въглищар.
2. Жена на въглищар.
ВЪГЛИЩА`РКА2 ж. Диал. Вид лисица с тъмен косъм. Бе [лисицата] навършила едва девет месеца от деня, в който беше се появила на тоя свят и само шест — от как майка й — старата въглищарка — беше я прогонила от родната гора. Ем. Станев, ПЕГ, 71.
ВЪГЛИЩА`РНИЦА ж. 1. Място, където се приготвят дървени въглища. Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол. Ем. Станев, ПЕГ, 44.
2. Място, където се продават въглища.
3. Остар. Помещение, навес, където се държат въглища. Гирджикът, щом влезе в къщата .. влезе .. в готварнята и оттам във въглищарницата. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 32.
ВЪГЛИЩА`РСКИ, а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до въглищар. Пораснал бе въглищарският син. Н. Хайтов, ШГ, 79. Въглищарска колиба.
2. Който се отнася до въглища; въглищен. Тук-там в далечината бавно се стелеше гъст дим от въглищарски пещи — приготвяха дървени въглища. К. Константинов, ППГ, 349-350.
ВЪГЛИЩА`РСТВО, мн. няма, ср. Поминък, работа на въглищар. Рударството, въглищарството и металодобиването са били обикновено поминък на най-бедното и най-дивото планинско население. П. Делирадев, В, 205.
ВЪГЛИЩА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от въглищар.
ВЪ`ГЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до въглища. — Аз съм ходил във въглищна мина и съм се възхищавал от героизма на миньорите, които дълбаят въглищните пластове дълбоко под земята и далеч от животворната слънчева светлина. В. Цокова, ВС, 41. Тия полуголи хора изглеждат на негри. Всичко у тях е зачернено с въглищен прах. Кр. Белев, З, 41. Въглищни залежи. Въглищен басейн. Въглищен рудник. Въглищен комбайн.
ВЪГЛЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Въглищар. Кмет и най-личен първенец в селото бе един човек, който допреди въстанията е бил въгляр в горите. А. Страшимиров, УШ, 32.
ВЪГЛЯ`РКА ж. Диал. Въглищарка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪГЛЯ`РНИЦА ж. Диал. Въглищарница (в 1 знач.). Над тая синева из едно скалисто ущелие вън от гъстата гора се дигаше и рееше сега тънък и горещ дим от изтлял повидимому голям огън. Там е било въглярница — ми обади другарят. А. Страшимиров, УШ, 30.
ВЪГЛЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от въгляр; въглищарски. Планинецът запрегнал въглярската си кола, покрил в нея със сено ранения въстаник, за да го отведе и скрие уж в някаква пещера, па потеглил и спрял далеч над една пропаст. А. Страшимиров, УШ, 37.
ВЪГЛЯ`САМ. Вж. въглясвам.
ВЪГЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; въгля`сам, -аш, св., непрех. Диал. Ставам, превръщам се на въглен; овъглявам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪГЛЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въглясам.
-ВЪД. Втора съставна част на сложни думи със значение: човек, който отглежда полезни животни или растения, напр.: птицевъд, свиневъд, полевъд и др.
ВЪДВОРЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Въдворяване. Правителството имаше всички основания да вярва, че победата му ще бъде голяма. Населението, уморено от борби, щеше да върви инстинктивно с властта, понеже чакаше от нея въдворение на спокойствието. С. Радев, ССБ I, 353. За тях важеше само това, .. да се избави человекът от неправдите и страданията, на които е изложен, да разрушат препятствията, които пречат за въдворението на свободата и щастието. К. Величков, ПССъч. VIII, 27. Неговото [на цар Александър] всемогущество ще послужи не само на Славянството, но и на всемирния прогрес чрез въдворението на правдата и справедливостта там, дето днес не са чуе друго освен плач. СПл, 1876, бр. 25, 100.
— Друга форма: водворе`ние.
ВЪДВОРЯ`. Вж. въдворявам.
ВЪДВОРЯ`ВАМ, -аш, несв.; въдворя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Чрез някакви мерки или принудително правя нещо да почне да съществува, да настане, да настъпи; установявам. Дигна се шум. Някои дами станаха. Председателят едвам въдвори
