Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/819“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва неприятен вкус. <i>Към обед тя се поотърси, приповдигна се и лошите мисли се изпариха. Но пак не й беше добре,.., в устата й беше блудкаво и противно, гърлото я болеше.</i> Г. Караславов, Тат., 237. <i>Стана й блудкаво, сви я стомах, тя излази до огнището и се наведе, за да повърне. „Ох, да мога да повърна, та да ми олекне!“</i> Г. Караславов, Тат., 262. б) Означава, че от някого се изпитва неприятно, противно чувство. <i>Нонин, .., слушаше безучастно тия плитки разговори,.., и на душата му ставаше чогло, блудкаво.</i> Елин Пелин, Съч. I, 146. | + | Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва неприятен вкус. <i>Към обед тя се поотърси, приповдигна се и лошите мисли се изпариха. Но пак не й беше добре, .., в устата й беше блудкаво и противно, гърлото я болеше.</i> Г. Караславов, Тат., 237. <i>Стана й блудкаво, сви я стомах, тя излази до огнището и се наведе, за да повърне. „Ох, да мога да повърна, та да ми олекне!“</i> Г. Караславов, Тат., 262. б) Означава, че от някого се изпитва неприятно, противно чувство. <i>Нонин, .., слушаше безучастно тия плитки разговори, .., и на душата му ставаше чогло, блудкаво.</i> Елин Пелин, Съч. I, 146. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДКАВОСТ</b>, -тта`, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на блудкав; блудкавина. <i>Усещаше блудкава преситеност в празния си стомах .. Само това бе останало от изпитата ракия… Изчезнала бе цялата лъжлива възбуда. Останала бе само тая блудкавост.</i> Д. Талев, ГЧ, 89. |
<i>Прен.</i> За неприятно усещане. <i>Като видя миловидното и симпатично някога лице на снаха си, обезобразено от бръчките на мизерията, грижите и тревогите, една вълна на досада и блудкавост заля гърдите му.</i> Г. Караславов, СИ, 249. | <i>Прен.</i> За неприятно усещане. <i>Като видя миловидното и симпатично някога лице на снаха си, обезобразено от бръчките на мизерията, грижите и тревогите, една вълна на досада и блудкавост заля гърдите му.</i> Г. Караславов, СИ, 249. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
2. Обикн. <i>мн.</i> Празни, безсъдържателни думи, изрази. <i>Говори блудкавости.</i> | 2. Обикн. <i>мн.</i> Празни, безсъдържателни думи, изрази. <i>Говори блудкавости.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Човек, който живее безпътно; развратник. <i>Мина се върна ненадейно от нивата, .. и завари мъжа си с Дочка .. Мина се нахвърли върху мъжа си ..: — Не искам в къщата си блудник.</i> К. Петканов, МЗК, 228. <i>Хванат ли мъж и жена в блудство, ако жената няма съпруг, общината хваща и двамата блудници и сутринта, натоварени на две магарета, .., се превеждат през цялото село.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 65. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Жена, която живее безпътно; развратница. <i>Биеше блудниците, защото подлагаха тялото си за пари.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 74. <i>Съзна изведнъж, че дори ако тоя мъж я сметнеше за блудница и почнеше да хвърля камъни върху нея, пак би го обичала.</i> Д. Димов, ОД, 242. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛУДНИ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прил. от</i> блудник. <i>Съдбата с | + | <b>БЛУДНИ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прил. от</i> блудник. <i>Съдбата с блуднишко безочие / отдавна наште пътища замрежи.</i> Д. Дебелянов, ЗП, 29. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> блуден (в 1 знач.) <i>Живееше блудно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУДОДЕ`ЙСТВАМ</b> и <b>БЛУДОДЕ`ЙСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар. Книж.</i> Блудствам. <i>Както се види, много грешихме пред бога, пиянствувахме и блудодействувахме.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 138. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУДОДЕ`ЙСТВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> блудодействам; блудстване, блудодействуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУДОДЕ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> -ства, <i>ср. Остар. Книж.</i> Блудство. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУДОДЕ`ЙСТВУВАМ</b>. Вж. <em>блудодействам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУДОДЕ`ЙСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> блудодействувам; блудстване, блудодействане. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУДОДЕ`ЯНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Блудство. <i>Те [гражданските или черковните управители] сами биват престъпници на законът, когато допускат мъж да остави жена си, освен за блудодеяние.</i> КТЕМ, 71. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДСТВАМ</b> и <b>БЛУ`ДСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> Върша блудство; развратнича. <i>Шепнеше се, че .. тя е отровила свекъра си, за да стане императрица, а след него мъжа си Роман, за да блудствува с престарелия Фока.</i> А. Дончев, СВС, 49. <i>Правоверните почерниха Рельово. Вече трети ден откак крадяха и блудствуваха, ала никой селяк не смееше да вдигне ръка и да защити честта на челядта си.</i> А. Христофоров, А, 131. <i>Налага се глоба от 40 лева на Ламбрина Ал. Балсамаджиева, задето е блудствувала с пловдивския жител Власи Хамадов в къщата на Сърмаджийката.</i> К. Странджев, ЖБ, 89. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> блудствам; блудствуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с блудство. <i>Блудствени действия.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> 1. Насилствен или противоестествен (обикн. хомосексуален, педофилски или друг извратен) полов контакт. <i>Увеличават се и блудствата — може би заради увеличената импотентност.</i> Хр. Домозетов, ОР, 91. <i>Но войската скоро храма окръжава, / .. / И сганта опита от лакома стръв, / и гладна за блудство, за месо и кръв, / изскърца със зъби.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 180. |
| − | |||
| − | |||
2. Безразборни или многобройни полови контакти; разврат. <i>Изнасилена ли е Ани или по собствено желание е имала .. блудства и сношения.</i> Диал., 1990, бр. 6, 13. <i>Съдят го за блудство с малолетни.</i> | 2. Безразборни или многобройни полови контакти; разврат. <i>Изнасилена ли е Ани или по собствено желание е имала .. блудства и сношения.</i> Диал., 1990, бр. 6, 13. <i>Съдят го за блудство с малолетни.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДСТВУВАМ</b>. Вж. <em>блудствам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДСТВУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> блудствувам; блудстване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУДУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Блудствам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДЪК</b>, -дка, -дко, <i>мн.</i> -дки, <i>прил. Рядко.</i> Блудкав. <i>Тук е близо река Нехарна / .. /, и река Кучища / .. /, они са блудка / невкусна вода.</i> ЦВ, 1859, бр. 433, 3. <i>Блудка гозба.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛУДЯ</b> | + | <b>БЛУДЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> и`х, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Блуждая (в 1 знач.) <i>На всичкото наше зло, на всичката наша неволя причината са само и само гъстите тъмни мъгли на незнаянието, в които като слепи</i> |
| − | |||
Текуща версия към 08:55, 14 декември 2013
Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва неприятен вкус. Към обед тя се поотърси, приповдигна се и лошите мисли се изпариха. Но пак не й беше добре, .., в устата й беше блудкаво и противно, гърлото я болеше. Г. Караславов, Тат., 237. Стана й блудкаво, сви я стомах, тя излази до огнището и се наведе, за да повърне. „Ох, да мога да повърна, та да ми олекне!“ Г. Караславов, Тат., 262. б) Означава, че от някого се изпитва неприятно, противно чувство. Нонин, .., слушаше безучастно тия плитки разговори, .., и на душата му ставаше чогло, блудкаво. Елин Пелин, Съч. I, 146.
БЛУ`ДКАВОСТ, -тта`, ж. 1. Само ед. Качество на блудкав; блудкавина. Усещаше блудкава преситеност в празния си стомах .. Само това бе останало от изпитата ракия… Изчезнала бе цялата лъжлива възбуда. Останала бе само тая блудкавост. Д. Талев, ГЧ, 89.
Прен. За неприятно усещане. Като видя миловидното и симпатично някога лице на снаха си, обезобразено от бръчките на мизерията, грижите и тревогите, една вълна на досада и блудкавост заля гърдите му. Г. Караславов, СИ, 249.
2. Обикн. мн. Празни, безсъдържателни думи, изрази. Говори блудкавости.
БЛУ`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който живее безпътно; развратник. Мина се върна ненадейно от нивата, .. и завари мъжа си с Дочка .. Мина се нахвърли върху мъжа си ..: — Не искам в къщата си блудник. К. Петканов, МЗК, 228. Хванат ли мъж и жена в блудство, ако жената няма съпруг, общината хваща и двамата блудници и сутринта, натоварени на две магарета, .., се превеждат през цялото село. Ив. Хаджийски, БДНН I, 65.
БЛУ`ДНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която живее безпътно; развратница. Биеше блудниците, защото подлагаха тялото си за пари. Елин Пелин, Съч. IV, 74. Съзна изведнъж, че дори ако тоя мъж я сметнеше за блудница и почнеше да хвърля камъни върху нея, пак би го обичала. Д. Димов, ОД, 242.
БЛУДНИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от блудник. Съдбата с блуднишко безочие / отдавна наште пътища замрежи. Д. Дебелянов, ЗП, 29.
БЛУ`ДНО. Книж. Нареч. от блуден (в 1 знач.) Живееше блудно.
БЛУДОДЕ`ЙСТВАМ и БЛУДОДЕ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Блудствам. Както се види, много грешихме пред бога, пиянствувахме и блудодействувахме. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 138.
БЛУДОДЕ`ЙСТВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от блудодействам; блудстване, блудодействуване.
БЛУДОДЕ`ЙСТВО, мн. -ства, ср. Остар. Книж. Блудство.
БЛУДОДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. блудодействам.
БЛУДОДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от блудодействувам; блудстване, блудодействане.
БЛУДОДЕ`ЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Блудство. Те [гражданските или черковните управители] сами биват престъпници на законът, когато допускат мъж да остави жена си, освен за блудодеяние. КТЕМ, 71.
БЛУ`ДСТВАМ и БЛУ`ДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша блудство; развратнича. Шепнеше се, че .. тя е отровила свекъра си, за да стане императрица, а след него мъжа си Роман, за да блудствува с престарелия Фока. А. Дончев, СВС, 49. Правоверните почерниха Рельово. Вече трети ден откак крадяха и блудствуваха, ала никой селяк не смееше да вдигне ръка и да защити честта на челядта си. А. Христофоров, А, 131. Налага се глоба от 40 лева на Ламбрина Ал. Балсамаджиева, задето е блудствувала с пловдивския жител Власи Хамадов в къщата на Сърмаджийката. К. Странджев, ЖБ, 89.
БЛУ`ДСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от блудствам; блудствуване.
БЛУ`ДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с блудство. Блудствени действия.
БЛУ`ДСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Насилствен или противоестествен (обикн. хомосексуален, педофилски или друг извратен) полов контакт. Увеличават се и блудствата — може би заради увеличената импотентност. Хр. Домозетов, ОР, 91. Но войската скоро храма окръжава, / .. / И сганта опита от лакома стръв, / и гладна за блудство, за месо и кръв, / изскърца със зъби. Ив. Вазов, Съч. I, 180.
2. Безразборни или многобройни полови контакти; разврат. Изнасилена ли е Ани или по собствено желание е имала .. блудства и сношения. Диал., 1990, бр. 6, 13. Съдят го за блудство с малолетни.
БЛУ`ДСТВУВАМ. Вж. блудствам.
БЛУ`ДСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от блудствувам; блудстване.
БЛУДУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Блудствам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛУ`ДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Рядко. Блудкав. Тук е близо река Нехарна / .. /, и река Кучища / .. /, они са блудка / невкусна вода. ЦВ, 1859, бр. 433, 3. Блудка гозба.
БЛУДЯ`, -и`ш, мин. св. и`х, несв., непрех. Остар. и диал. Блуждая (в 1 знач.) На всичкото наше зло, на всичката наша неволя причината са само и само гъстите тъмни мъгли на незнаянието, в които като слепи
