Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/996“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Mister sou (беседа | приноси) м (stanislav) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЛД`ОЗЕР</b> <i>м.</i> 1. Гъсеничен трактор, снабден отпред със специално гребло за копане на почвата, изравняване на терени, засипване на канали и ями, почистване на пътища от сняг и др. <i>Пред очите ни като на длан се просна целият Карабоаз — огромното черно поле, разорано от трактори, разровено от булдозери.</i> Н. Тихолов, ДКД, 25. <i>Но четири са главните, основните машини, от които зависи механизирането на строителната площадка. Те са екскаваторът, скреперът, булдозерът и кранът.</i> РД, 1959, бр. 307, 1. |
2. Машина за извиване и фасониране на желязо. | 2. Машина за извиване и фасониране на желязо. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— Англ. bulldozer. | — Англ. bulldozer. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЛД`ОЗЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> булдозер. <i>Булдозерно гребло. Бул-дозерна дъска. Булдозерна лопата. Булдо-зерен плуг.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЛДОЗЕР`ИСТ</b> <i>м.</i> Лице, което работи с булдозер. <i>ПП „Механизация и автотранспорт“ София.. Търси следните работници: багеристи, скреперисти, булдозеристи,.. — за работа на обекти из цялата страна.</i> ВН, 1960, бр. 2858, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>Б`УЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Забрадка. <i>По-дигни си бялото буле да ти виде църни очи</i>. БД I, 70. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУЛЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> булка. <i>Старият дръпна снахата настрана. — Такованкана, буле,... малко ракия да бяхме купили, а? — Нямаме нито лев, тетьо!</i> Г. Караславов, СИ, 298. <i>Никола Радка думаше: / .. Мен ми се смеят хората — / какъв ми Никола млад юнак, / пък какво му е бу-лето / муненко кат маймунче.</i> Нар. пес., СбВСт, 491. | + | <b>БУЛЕ`</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> булка. <i>Старият дръпна снахата настрана. — Такованкана, буле,... малко ракия да бяхме купили, а? — Нямаме нито лев, тетьо!</i> Г. Караславов, СИ, 298. <i>Никола Радка думаше: / .. Мен ми се смеят хората — / какъв ми Никола млад юнак, / пък какво му е бу-лето / муненко кат маймунче.</i> Нар. пес., СбВСт, 491. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУЛЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> була<sup>1</sup>; кадънче, ханъмче. <i>Пред колата вървят двама-трима възрастни турци,.. Колата пък бяха пълни с були и булета. Т.</i> Влайков, Съч. I, 1925, 51. | + | <b>БУЛЕ`</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> була<sup>1</sup>; кадънче, ханъмче. <i>Пред колата вървят двама-трима възрастни турци,.. Колата пък бяха пълни с були и булета. Т.</i> Влайков, Съч. I, 1925, 51. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЛЕВ`АРД</b> <i>м.</i> Широка градска улица с едно или повече платна за транспортно движение, обикн. със засадени дървета от двете страни. <i>В тоя час както обикновено булевардът гъмжеше от хора, които се разхождаха.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 621. <i>Ние тръгнахме рано. Градът беше още в просъница. / Песента ни отекна над широкия тих булевард.</i> Ив. Бурин, ПТ, 41. <i>Всичко ги учудваше там -..: булевардите,..; Сена, Елисейски-те поля.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 159-160. <i>Над пристанището легна гробна тишина, която обхвана и доковете, и крайбрежните булеварди, и тесните странични улички.</i> Ал. Бабек, МЕ, 270. <i>Крайморски булевард. Крайречен булевард.</i> |
— От фр. boulevard. Друга (остар.) форма: б у л е в а р. | — От фр. boulevard. Друга (остар.) форма: б у л е в а р. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЛЕВ`АРДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с булевард. <i>Булевардна алея. Булевардно платно. Булевард-на пресечка.</i> |
2. <i>Прен.</i> Обикн. за литература, литературно произведение — който е лишен от сериозно, идейно съдържание и художествена стойност. <i>Можеш да блъскаш колкото щеш на пианото,.., но да си гледаш детето,.. А не само да ми везеш тия глупави гоблени и да четеш булевардни и перверзни романи. М.</i> Грубешлиева, ПП, 287. <i>Булевардна литература. Булевардна песен. Булевардна преса. Булеварден вестник. Булевардно списание.</i> // Който е присъщ на такава литература. <i>Добри Христов .. с тези свои творби той изгради здрава преграда срещу нахлуващата и заливаща по онова време страната ни чужда романсова литература с блудкаво или булевардно съдържание.</i> Ст. Грудев, ББ, 31. <i>Булеварден стил.</i> | 2. <i>Прен.</i> Обикн. за литература, литературно произведение — който е лишен от сериозно, идейно съдържание и художествена стойност. <i>Можеш да блъскаш колкото щеш на пианото,.., но да си гледаш детето,.. А не само да ми везеш тия глупави гоблени и да четеш булевардни и перверзни романи. М.</i> Грубешлиева, ПП, 287. <i>Булевардна литература. Булевардна песен. Булевардна преса. Булеварден вестник. Булевардно списание.</i> // Който е присъщ на такава литература. <i>Добри Христов .. с тези свои творби той изгради здрава преграда срещу нахлуващата и заливаща по онова време страната ни чужда романсова литература с блудкаво или булевардно съдържание.</i> Ст. Грудев, ББ, 31. <i>Булеварден стил.</i> | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
3. <i>Прен.</i> Който е свързан с нещо несериозно и лишено от истинска стойност. <i>Булевардни сензации. Булевардни истории. Булеварден вкус.</i> | 3. <i>Прен.</i> Който е свързан с нещо несериозно и лишено от истинска стойност. <i>Булевардни сензации. Булевардни истории. Булеварден вкус.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>Б`УЛЕНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> буля <i>и от</i> буля се; забулване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЛИМ`ИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Човек, който страда от булимия. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЛИМ`ИЧКА</b> <i>ж.</i> Жена, която страда от булимия. <i>Хиперфагичката е булимичка, която не повръща.</i> ВЖ, 1999, бр. 46, 9. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЛИМ`ИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Пристъпи на мъчителен глад и прекомерно приемане на храна с последващо механично предизвикано повръщане, които са резултат от травматични увреждания на мозъка или от нервно, психическо заболяване. <i>Страдащият от булимия има преувеличено усещане на глад. Ас.</i> Златаров, Избр. съч. III, 16. <i>Булимията се изразява в непрекъснат стремеж от страна на болните да се натъпчат с храна.</i> ВЖ, 1999, бр. 46, 9. |
— От гр. ро1)Алцла ’силен глад’. | — От гр. ро1)Алцла ’силен глад’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>Б`УЛИН</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.-</i>и, <i>прил. Диал.</i> |
1. Който е на буля. <i>Сестро Маринке, Ма-ринке, / стана ми девет години / откак е буля ти умряла, / се ходя, сестро, се търся / булината ти прилика.</i> Нар. пес., СбВСт, 406. <i>Люляла йе Янка / булино детенце / като го й люляла, / Янка й песен пяла: / нани ми, нани ми, / булино детенце, / днеска та люлея, / утре да жалея.</i> Нар. пес., СбНУ, XXXVIII, 67. | 1. Който е на буля. <i>Сестро Маринке, Ма-ринке, / стана ми девет години / откак е буля ти умряла, / се ходя, сестро, се търся / булината ти прилика.</i> Нар. пес., СбВСт, 406. <i>Люляла йе Янка / булино детенце / като го й люляла, / Янка й песен пяла: / нани ми, нани ми, / булино детенце, / днеска та люлея, / утре да жалея.</i> Нар. пес., СбНУ, XXXVIII, 67. | ||
2. Като <i>същ.</i> а) булиния, булината, булино-то, <i>мн.</i> булините. Галено обръщение на буля към малко дете или към близък човек. <i>Майстор Добри долу гледа — / нещо начумерен, / „Дал е сърдит“, рече Неда, / „Или е уморен?“.Кой го знае, како Недо“ /— отговори Дешка, / „и да е сърдит — не е чудно; / работата му е тежка.“ / „Не го вярвай, булината, / то не е от това.“</i> Ц. Гинчев, ДТ, 27-28. б) булини <i>мн.</i> Домът и семейството на буля. <i>Тръндафил дигна пердето и разтвори прозореца.. Оттам се виждаше у булини Костадинини: тя седеше на</i> | 2. Като <i>същ.</i> а) булиния, булината, булино-то, <i>мн.</i> булините. Галено обръщение на буля към малко дете или към близък човек. <i>Майстор Добри долу гледа — / нещо начумерен, / „Дал е сърдит“, рече Неда, / „Или е уморен?“.Кой го знае, како Недо“ /— отговори Дешка, / „и да е сърдит — не е чудно; / работата му е тежка.“ / „Не го вярвай, булината, / то не е от това.“</i> Ц. Гинчев, ДТ, 27-28. б) булини <i>мн.</i> Домът и семейството на буля. <i>Тръндафил дигна пердето и разтвори прозореца.. Оттам се виждаше у булини Костадинини: тя седеше на</i> | ||
| − | |||
Версия от 16:46, 12 декември 2013
БУЛД`ОЗЕР м. 1. Гъсеничен трактор, снабден отпред със специално гребло за копане на почвата, изравняване на терени, засипване на канали и ями, почистване на пътища от сняг и др. Пред очите ни като на длан се просна целият Карабоаз — огромното черно поле, разорано от трактори, разровено от булдозери. Н. Тихолов, ДКД, 25. Но четири са главните, основните машини, от които зависи механизирането на строителната площадка. Те са екскаваторът, скреперът, булдозерът и кранът. РД, 1959, бр. 307, 1.
2. Машина за извиване и фасониране на желязо.
— Англ. bulldozer.
БУЛД`ОЗЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от булдозер. Булдозерно гребло. Бул-дозерна дъска. Булдозерна лопата. Булдо-зерен плуг.
БУЛДОЗЕР`ИСТ м. Лице, което работи с булдозер. ПП „Механизация и автотранспорт“ София.. Търси следните работници: багеристи, скреперисти, булдозеристи,.. — за работа на обекти из цялата страна. ВН, 1960, бр. 2858, 3.
Б`УЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Забрадка. По-дигни си бялото буле да ти виде църни очи. БД I, 70.
БУЛЕ`1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от булка. Старият дръпна снахата настрана. — Такованкана, буле,... малко ракия да бяхме купили, а? — Нямаме нито лев, тетьо! Г. Караславов, СИ, 298. Никола Радка думаше: / .. Мен ми се смеят хората — / какъв ми Никола млад юнак, / пък какво му е бу-лето / муненко кат маймунче. Нар. пес., СбВСт, 491.
БУЛЕ`2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от була1; кадънче, ханъмче. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци,.. Колата пък бяха пълни с були и булета. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51.
БУЛЕВ`АРД м. Широка градска улица с едно или повече платна за транспортно движение, обикн. със засадени дървета от двете страни. В тоя час както обикновено булевардът гъмжеше от хора, които се разхождаха. Ст. Дичев, ЗС I, 621. Ние тръгнахме рано. Градът беше още в просъница. / Песента ни отекна над широкия тих булевард. Ив. Бурин, ПТ, 41. Всичко ги учудваше там -..: булевардите,..; Сена, Елисейски-те поля. Ив. Вазов, Съч. XXV, 159-160. Над пристанището легна гробна тишина, която обхвана и доковете, и крайбрежните булеварди, и тесните странични улички. Ал. Бабек, МЕ, 270. Крайморски булевард. Крайречен булевард.
— От фр. boulevard. Друга (остар.) форма: б у л е в а р.
БУЛЕВ`АРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е свързан с булевард. Булевардна алея. Булевардно платно. Булевард-на пресечка.
2. Прен. Обикн. за литература, литературно произведение — който е лишен от сериозно, идейно съдържание и художествена стойност. Можеш да блъскаш колкото щеш на пианото,.., но да си гледаш детето,.. А не само да ми везеш тия глупави гоблени и да четеш булевардни и перверзни романи. М. Грубешлиева, ПП, 287. Булевардна литература. Булевардна песен. Булевардна преса. Булеварден вестник. Булевардно списание. // Който е присъщ на такава литература. Добри Христов .. с тези свои творби той изгради здрава преграда срещу нахлуващата и заливаща по онова време страната ни чужда романсова литература с блудкаво или булевардно съдържание. Ст. Грудев, ББ, 31. Булеварден стил.
3. Прен. Който е свързан с нещо несериозно и лишено от истинска стойност. Булевардни сензации. Булевардни истории. Булеварден вкус.
Б`УЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от буля и от буля се; забулване.
БУЛИМ`ИК, мн. -ци, м. Човек, който страда от булимия.
БУЛИМ`ИЧКА ж. Жена, която страда от булимия. Хиперфагичката е булимичка, която не повръща. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
БУЛИМ`ИЯ ж. Мед. Пристъпи на мъчителен глад и прекомерно приемане на храна с последващо механично предизвикано повръщане, които са резултат от травматични увреждания на мозъка или от нервно, психическо заболяване. Страдащият от булимия има преувеличено усещане на глад. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 16. Булимията се изразява в непрекъснат стремеж от страна на болните да се натъпчат с храна. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
— От гр. ро1)Алцла ’силен глад’.
Б`УЛИН1, -а, -о, мн.-и, прил. Диал.
1. Който е на буля. Сестро Маринке, Ма-ринке, / стана ми девет години / откак е буля ти умряла, / се ходя, сестро, се търся / булината ти прилика. Нар. пес., СбВСт, 406. Люляла йе Янка / булино детенце / като го й люляла, / Янка й песен пяла: / нани ми, нани ми, / булино детенце, / днеска та люлея, / утре да жалея. Нар. пес., СбНУ, XXXVIII, 67.
2. Като същ. а) булиния, булината, булино-то, мн. булините. Галено обръщение на буля към малко дете или към близък човек. Майстор Добри долу гледа — / нещо начумерен, / „Дал е сърдит“, рече Неда, / „Или е уморен?“.Кой го знае, како Недо“ /— отговори Дешка, / „и да е сърдит — не е чудно; / работата му е тежка.“ / „Не го вярвай, булината, / то не е от това.“ Ц. Гинчев, ДТ, 27-28. б) булини мн. Домът и семейството на буля. Тръндафил дигна пердето и разтвори прозореца.. Оттам се виждаше у булини Костадинини: тя седеше на
