Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/814“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ◇ <b>Близкият Изток</b>. Наименование на страните в района, където се съединяват Европа, Азия и Африка, в Мала Азия. <i>Държавите от Близкия Изток.</i> | ||
| − | + | <b>> Близък ми е до сърцето</b>. <i>Разг.</i> Много ми е мил, скъп. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛИ`КАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За вода или друга течност — изтичам, изливам се със сила, на буйни тласъци от някакъв отвор; извирам, шуртя. <i>В едната стена на тази обширна стая имало пробив; от там бликала на силни струи гореща вода, която падала във водоема и се смесвала със студената.</i> Н. Райнов, КЧ II, 20. <i>Петролът бликаше от земните недра.</i> △ <i>Бистра вода блика от извора.</i> // За кръв, сълзи — изтичам, тека на силни струи или в голямо количество; шуртя, струя. <i>Из лявата страна на гърдите тихо бликаше струйка червена кръв и течеше на вади из диплите на роклята й…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. <i>Той пада отново, .., почва да се влачи… Кръвта блика от раната, мокри дрехите му.</i> З. Сребров, Избр. разк., 98. <i>Сълзите й бликаха непрекъснато.</i> | ||
2. За извор и др. — изхвърлям със сила, с тласък вода или друга течност. <i>В подножието на скалата бликаше изворче и се разливаше в малко езерце.</i> О. Василев, ДГ, 8. <i>Пихме вода от един извор, що бликаше малко настрана от пътя ни.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 93. • <i>Прех.</i> (рядко). <i>Устата бяха затворени, но и те бликаха кръв.</i> Ст. Младенов, БТР, 169. <i>Кранът блика силна струя вода.</i> | 2. За извор и др. — изхвърлям със сила, с тласък вода или друга течност. <i>В подножието на скалата бликаше изворче и се разливаше в малко езерце.</i> О. Василев, ДГ, 8. <i>Пихме вода от един извор, що бликаше малко настрана от пътя ни.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 93. • <i>Прех.</i> (рядко). <i>Устата бяха затворени, но и те бликаха кръв.</i> Ст. Младенов, БТР, 169. <i>Кранът блика силна струя вода.</i> | ||
| − | 3. <i>Прен.</i> За растителност — буйно изниквам, израствам; избуявам. <i>Да минеш тая линия на постоянното равноденствие,.., значи — да се намираш под друго небе,.., и да се приближаваш към нови земи, из които блика буйната зеленина на една непозната пролет.</i> Св. Минков, ДА, 43-44. | + | 3. <i>Прен.</i> За растителност — буйно изниквам, израствам; избуявам. <i>Да минеш тая линия на постоянното равноденствие, .., значи — да се намираш под друго небе, .., и да се приближаваш към нови земи, из които блика буйната зеленина на една непозната пролет.</i> Св. Минков, ДА, 43-44. |
| − | 4. <i>Прен.</i> За живот, дейност или силни чувства (обикн. буйна радост, омраза, ненавист и под.) — проявявам се се голяма сила. <i>И това непритворно и задушевно чувство, което блика във | + | 4. <i>Прен.</i> За живот, дейност или силни чувства (обикн. буйна радост, омраза, ненавист и под.) — проявявам се се голяма сила. <i>И това непритворно и задушевно чувство, което блика във всеки, ред, прави тия писма и хубави, и ценни.</i> Й. Йовков, Разк. III, 188. <i>Изглежда, само той и брат му бяха останали да живеят на тази улица. А само преди няколко месеца тук бликаше живот…</i> Д. Кисьов, Щ, 42. <i>Тя слушаше като замаяна, не можеше да завладее, да подреди, да обхване с мисълта си новите, макар и не съвсем непознати чувства, които бликаха буйно в нея.</i> Д. Талев, И, 206. <i>— Е — извърна се Раковски отново към Павловича, — как ви се виждат? В гласа му бликаше радост.</i> Ст. Дичев, 3C I, 132. |
| − | 5. <i>Диал.</i> За течност, която вследствие на | + | 5. <i>Диал.</i> За течност, която вследствие на кипене се излива от съда, в който е налята — тека по малко. <i>Мехурът се изду повече, па се пукна!… Взе да блика из него нещо, като че на огън ври!… Блика, блика, па взе да тече в реката.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 168-169. <i>Виното блика из враната на бъчвата.</i> Н. Геров, РБЯ I, 48. |
| − | |||
| − | |||
6. <i>Диал.</i> За дъжд — завалявам силно и изведнъж; руквам (Н. Геров, РБЯ). | 6. <i>Диал.</i> За дъжд — завалявам силно и изведнъж; руквам (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>блю`кам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛИ`КАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бликам. | |
| − | |||
| − | |||
| − | БЛИ`КВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бли`кна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> Бликам изведнъж. <i>Под скалата имаше кладенче. Неговите бистри и прозрачни струи бликнаха обилно.</i> Елин Пелин, ЯБ, 137. | + | — Друга (диал.) форма: <em>блю`кане</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛИ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бли`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> Бликам изведнъж. <i>Под скалата имаше кладенче. Неговите бистри и прозрачни струи бликнаха обилно.</i> Елин Пелин, ЯБ, 137. <i>— Господи, видох! — продума старецът, .., па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 99. <i>И Кочо ножът си извади / кървав из гърди й; и чучур червен / бликна и затече.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 181. <i>Зимата тук е топла, сняг не пада никога и още с първите пролетни горещини из влажната земя бликва буйна растителност.</i> Й. Йовков, Разк. II, 32. <i>Поиска да я притисне до гърдите си, да й каже, че и той я обича. Но обузда порива, който бликна в сърцето му.</i> Д. Спространов, С, 8. <i>Ангелика беше щастие за целия дом .. Още като я видиш, още като застане срещу тебе и драгост бликва в сърцето ти.</i> Д. Талев, ГЧ, 244. <i>Гунка се засрамва. Руменина бликва по лицето й.</i> Г. Райчев, ЗК, 152. | ||
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>блю`квам</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛИ`КВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бликвам. | ||
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>блю`кване</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛИ`КНА</b>. Вж. <em>бликвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛИ`КНУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> Бликвам. <i>Внезапно бликнува шумяща пяна / около ладията.</i> К. Христов, ПХ, 62. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛИ`КНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> бликнувам; бликване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛИНД</b>, бли`ндът, бли`нда, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> 1. Дебел, плътен фурнир. | ||
| − | + | 2. При игра на покер — откриване на нов тур с удвояване на залога. <i>— Бате Фанчо Куклата беше блинд, аз имам кента до рига… Казвам тройно, .. Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера.</i> П. Вежинов, НБК, 135-136. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. При игра на покер — откриване на нов тур с удвояване на залога. | ||
3. При игра на шах — партия, която се играе без да се гледа дъската с фигурите и всеки ход трябва да се запомня. | 3. При игра на шах — партия, която се играе без да се гледа дъската с фигурите и всеки ход трябва да се запомня. | ||
| − | — Нем. blind | + | — Нем. blind ’сляп’. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛИНДА`Ж</b> <i>м.</i> 1. <i>Воен.</i> Отбранително съоръжение в земята с дебели стени и покритие от дърво, железобетон и др., предназначено за защита от снарядите и бомбите на противника. | |
2. <i>Воен. Техн.</i> Специално покритие от желязо върху кораб или военен автомобил за предпазване от изстрелвани по него снаряди или куршуми. | 2. <i>Воен. Техн.</i> Специално покритие от желязо върху кораб или военен автомобил за предпазване от изстрелвани по него снаряди или куршуми. | ||
— Фр. blindage. | — Фр. blindage. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛИНДА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>Воен. Прил. от</i> блиндаж. <i>Блиндажна греда.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:18, 12 декември 2013
◇ Близкият Изток. Наименование на страните в района, където се съединяват Европа, Азия и Африка, в Мала Азия. Държавите от Близкия Изток.
> Близък ми е до сърцето. Разг. Много ми е мил, скъп.
БЛИ`КАМ, -аш, несв., непрех. 1. За вода или друга течност — изтичам, изливам се със сила, на буйни тласъци от някакъв отвор; извирам, шуртя. В едната стена на тази обширна стая имало пробив; от там бликала на силни струи гореща вода, която падала във водоема и се смесвала със студената. Н. Райнов, КЧ II, 20. Петролът бликаше от земните недра. △ Бистра вода блика от извора. // За кръв, сълзи — изтичам, тека на силни струи или в голямо количество; шуртя, струя. Из лявата страна на гърдите тихо бликаше струйка червена кръв и течеше на вади из диплите на роклята й… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. Той пада отново, .., почва да се влачи… Кръвта блика от раната, мокри дрехите му. З. Сребров, Избр. разк., 98. Сълзите й бликаха непрекъснато.
2. За извор и др. — изхвърлям със сила, с тласък вода или друга течност. В подножието на скалата бликаше изворче и се разливаше в малко езерце. О. Василев, ДГ, 8. Пихме вода от един извор, що бликаше малко настрана от пътя ни. Ив. Вазов, Съч. XV, 93. • Прех. (рядко). Устата бяха затворени, но и те бликаха кръв. Ст. Младенов, БТР, 169. Кранът блика силна струя вода.
3. Прен. За растителност — буйно изниквам, израствам; избуявам. Да минеш тая линия на постоянното равноденствие, .., значи — да се намираш под друго небе, .., и да се приближаваш към нови земи, из които блика буйната зеленина на една непозната пролет. Св. Минков, ДА, 43-44.
4. Прен. За живот, дейност или силни чувства (обикн. буйна радост, омраза, ненавист и под.) — проявявам се се голяма сила. И това непритворно и задушевно чувство, което блика във всеки, ред, прави тия писма и хубави, и ценни. Й. Йовков, Разк. III, 188. Изглежда, само той и брат му бяха останали да живеят на тази улица. А само преди няколко месеца тук бликаше живот… Д. Кисьов, Щ, 42. Тя слушаше като замаяна, не можеше да завладее, да подреди, да обхване с мисълта си новите, макар и не съвсем непознати чувства, които бликаха буйно в нея. Д. Талев, И, 206. — Е — извърна се Раковски отново към Павловича, — как ви се виждат? В гласа му бликаше радост. Ст. Дичев, 3C I, 132.
5. Диал. За течност, която вследствие на кипене се излива от съда, в който е налята — тека по малко. Мехурът се изду повече, па се пукна!… Взе да блика из него нещо, като че на огън ври!… Блика, блика, па взе да тече в реката. М. Георгиев, Избр. разк., 168-169. Виното блика из враната на бъчвата. Н. Геров, РБЯ I, 48.
6. Диал. За дъжд — завалявам силно и изведнъж; руквам (Н. Геров, РБЯ).
— Друга (диал.) форма: блю`кам.
БЛИ`КАНЕ ср. Отгл. същ. от бликам.
— Друга (диал.) форма: блю`кане.
БЛИ`КВАМ, -аш, несв.; бли`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бликам изведнъж. Под скалата имаше кладенче. Неговите бистри и прозрачни струи бликнаха обилно. Елин Пелин, ЯБ, 137. — Господи, видох! — продума старецът, .., па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи. Ив. Вазов, Съч. X, 99. И Кочо ножът си извади / кървав из гърди й; и чучур червен / бликна и затече. Ив. Вазов, Съч. I, 181. Зимата тук е топла, сняг не пада никога и още с първите пролетни горещини из влажната земя бликва буйна растителност. Й. Йовков, Разк. II, 32. Поиска да я притисне до гърдите си, да й каже, че и той я обича. Но обузда порива, който бликна в сърцето му. Д. Спространов, С, 8. Ангелика беше щастие за целия дом .. Още като я видиш, още като застане срещу тебе и драгост бликва в сърцето ти. Д. Талев, ГЧ, 244. Гунка се засрамва. Руменина бликва по лицето й. Г. Райчев, ЗК, 152.
— Друга (диал.) форма: блю`квам.
БЛИ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от бликвам.
— Друга (диал.) форма: блю`кване.
БЛИ`КНА. Вж. бликвам.
БЛИ`КНУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Бликвам. Внезапно бликнува шумяща пяна / около ладията. К. Христов, ПХ, 62.
БЛИ`КНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от бликнувам; бликване.
БЛИНД, бли`ндът, бли`нда, мн. няма, м. Спец. 1. Дебел, плътен фурнир.
2. При игра на покер — откриване на нов тур с удвояване на залога. — Бате Фанчо Куклата беше блинд, аз имам кента до рига… Казвам тройно, .. Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. П. Вежинов, НБК, 135-136.
3. При игра на шах — партия, която се играе без да се гледа дъската с фигурите и всеки ход трябва да се запомня.
— Нем. blind ’сляп’.
БЛИНДА`Ж м. 1. Воен. Отбранително съоръжение в земята с дебели стени и покритие от дърво, железобетон и др., предназначено за защита от снарядите и бомбите на противника.
2. Воен. Техн. Специално покритие от желязо върху кораб или военен автомобил за предпазване от изстрелвани по него снаряди или куршуми.
— Фр. blindage.
БЛИНДА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, Воен. Прил. от блиндаж. Блиндажна греда.
