Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/812“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>заселища, по големината си, по количеството си и по богатството си, идат близо до английските.</i> К. Смирнов, | + | <i>заселища, по големината си, по количеството си и по богатството си, идат близо до английските.</i> К. Смирнов, З, 88. <i>Езикът им [на черногорците], .., е един с сръбский, но по-чист от него и по някои свойства и и`зговори пада по-близо до българский.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 99. |
| + | |||
| + | 5. <i>Разг.</i> С малка разлика до посочения брой, количество; приблизително, почти. <i>Близо четири месеца вече как трае войната.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 98. <i>Исьоренският чифликчия Манолаки .. беше близо шейсетгодишен.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 9. <i>Близо седемдесет негови другари са избити от жандармерийските и войскови шайки.</i> Г. Караславов, ПМ, 23. <i>Преди близо две десетилетия, когато се запознахме с този мил човек и сърдечен приятел, ние току-що бяхме нахълтали в живота с шум и младежки истории.</i> А. Каралийчев, С, 270. | ||
| + | |||
| + | ◇ <b>Близо до ума е</b>. <i>Разг.</i> Лесно е да се разбере, да се допусне, че е така. <i>Най-близо до ума е да допуснем, че Левски е бил заподозрян, .., и затова бързо, .., напуска селото.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 64. | ||
| + | |||
| + | <b>Близо ми е до сърцето</b>. <i>Разг.</i> Много ми е мил, скъп. <i>Известно ви е, .., моето отдавнашно желание да влеза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 182. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛИЗОГЛЕ`Д</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Късоглед. <i>Близоглед човек.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛИЗОЛЕЖА`Щ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се намира на малко разстояние от някого или нещо; който е наблизо. <i>Множество .. високи разклонения .. носят названия на близолежащи села и местности като Чепеларската планина.</i> А „България“, 13. <i>Един дървар със сина си .. показваха на пътниците прекрасната гостилница, близолежаща, дето, думаха им, ще намерят сичкото успокоение.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 57. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛИЗОСЕ`Д</b> <i>м. Остар.</i> Съсед. <i>Отишъл Петко у техний близосед и видял, че в неговата къща не е хубаво.</i> Д. Манчев, БЕ II, 14. <i>Знам та аз тебе защо бързаш ти, каза едина от другарите на Пенча, комуто беше и близосед.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 23. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛИЗОСЕ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Остар. Прил. от</i> близосед; съседен. <i>Разбрах всичко. Бяха го разбрали и всички ония, повечето жени, които се бяха събрали тука от близоседните къщи.</i> К. Величков, ПССъч. I, 132. <i>Да започнем да изваждаме един известник, .., както имат и близоседните ни народи, власите, сърбите.</i> БО, 1846, бр. 1, 9. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛИЗОСЕ`ДКА</b> <i>ж. Остар.</i> Съседка. <i>Сички нейни близоседки дружно се сбраха около нея да я утешават, но далеч беше от нея утешението.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 208. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛИЗОСЕ`ДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Съсед. <i>Прежде да купиш един дом, трябва да гледаш да имаш добър близоседник.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 34. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛИЗОСЕ`ДСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Съседство. <i>И отиде на лов за лисици с няколкомина пиеници от близоседството.</i> И. Адженов, ВК (превод), 96. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛИ`ЗОСТ</b>, -тта`, <i>ж.</i> 1. Състояние, положение на някого или нещо, което се намира на недалечно, на малко разстояние от някого или нещо; неголяма отдалеченост по място; съседство. <i>„Далеч ли е, аго, Цариград?“{{попр|Добавени затварящи кавички.}} — „Близо е, дядо, близо е, половин ден път!“ „Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи и замръква пред самия град.</i> Ал. Константинов, Съч. I,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 286. <i>Близостта на морето го [въздуха] насищаше с някаква особена, вълнуваща и радостна топлина.</i> Д. Димов, Т, 556. <i>Галчев и тоя път се подчини и седна по-близо до Нона. Той я познаваше отскоро и тая неочаквана близост, в която се намери до нея, малко го смути.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 15. <i>Баба Доке донесе детето. Милка го сложи на възглавницата. Близостта на момиченцето скоро я успокои.</i> К. Петканов, ОБ, 236. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Неголяма отдалеченост по време. <i>Нямаше светкавици и гръм, .. Но бурята беше някъде високо и нейната близост се чувствуваше и в превожната тишина на прозрачния въздух, и в странния полумрак, който обгръщаше полето.</i> Й. Йовков, Разк. II, 211. <i>Кой знае защо, мисълта за смъртта, съзнанието за нейната близост, никак не го занимаваше.</i> Л. Стоянов, П, 402. | |
| − | + | 3. <i>Прен.</i> Отношения, връзки между двама или повече души, които се основават на общност в разбирания, схващания, еднакви интереси и взаимна симпатия; приятелство, другарство. <i>Само Йовка, със своята изострена чувствителност, усещаше колко се нуждае стрина й Елка от близост и утеха.</i> Елин Пелин, Съч. III, 42. <i>„Милият, той ме обича много!“ — мислеше си тя и едно неясно чувство на близост и признание към него топлеше душата й.</i> И. Петров, НЛ, 230. <i>Крайно време е вече да скъса с вуйчо си .. Между двамата и без това няма духовна близост.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 40. <i>Стефан бе по-скоро ляв и либерален, отколкото консервативен, познанството и близостта му с френските сюрреалисти не можеше да не остави следи.</i> Г. Данаилов, ДС, 203. // <i>Прен.</i> Интимни отношения, връзки, обикн. между мъж и жена; интимност. <i>Те не знаеха, че близостта на Найдена с Драга беше отишла по-далеко, отколкото мислеха, и беше се превърнала на любов.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 63. <i>— А мисълта за някаква близост с жена, която не почива… на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна.</i> Д. Ангелов, ЖС, 125. | |
| − | |||
| − | 3. <i>Прен.</i> Отношения, връзки между двама или повече души, които се основават на общност в разбирания, схващания, еднакви интереси и взаимна | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 4. Отношение на подобие, сходство между два или повече обекта. <i>В тоя период младата</i> | ||
Текуща версия към 10:05, 11 декември 2013
заселища, по големината си, по количеството си и по богатството си, идат близо до английските. К. Смирнов, З, 88. Езикът им [на черногорците], .., е един с сръбский, но по-чист от него и по някои свойства и и`зговори пада по-близо до българский. С. Бобчев, ПОС (превод), 99.
5. Разг. С малка разлика до посочения брой, количество; приблизително, почти. Близо четири месеца вече как трае войната. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. Исьоренският чифликчия Манолаки .. беше близо шейсетгодишен. Й. Йовков, ЧКГ, 9. Близо седемдесет негови другари са избити от жандармерийските и войскови шайки. Г. Караславов, ПМ, 23. Преди близо две десетилетия, когато се запознахме с този мил човек и сърдечен приятел, ние току-що бяхме нахълтали в живота с шум и младежки истории. А. Каралийчев, С, 270.
◇ Близо до ума е. Разг. Лесно е да се разбере, да се допусне, че е така. Най-близо до ума е да допуснем, че Левски е бил заподозрян, .., и затова бързо, .., напуска селото. Ив. Унджиев, ВЛ, 64.
Близо ми е до сърцето. Разг. Много ми е мил, скъп. Известно ви е, .., моето отдавнашно желание да влеза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето. Ив. Вазов, Съч. XIII, 182.
БЛИЗОГЛЕ`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Късоглед. Близоглед човек.
БЛИЗОЛЕЖА`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се намира на малко разстояние от някого или нещо; който е наблизо. Множество .. високи разклонения .. носят названия на близолежащи села и местности като Чепеларската планина. А „България“, 13. Един дървар със сина си .. показваха на пътниците прекрасната гостилница, близолежаща, дето, думаха им, ще намерят сичкото успокоение. Н. Михайловски, ПА (превод), 57.
БЛИЗОСЕ`Д м. Остар. Съсед. Отишъл Петко у техний близосед и видял, че в неговата къща не е хубаво. Д. Манчев, БЕ II, 14. Знам та аз тебе защо бързаш ти, каза едина от другарите на Пенча, комуто беше и близосед. Ил. Блъсков, ПБ, 23.
БЛИЗОСЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Остар. Прил. от близосед; съседен. Разбрах всичко. Бяха го разбрали и всички ония, повечето жени, които се бяха събрали тука от близоседните къщи. К. Величков, ПССъч. I, 132. Да започнем да изваждаме един известник, .., както имат и близоседните ни народи, власите, сърбите. БО, 1846, бр. 1, 9.
БЛИЗОСЕ`ДКА ж. Остар. Съседка. Сички нейни близоседки дружно се сбраха около нея да я утешават, но далеч беше от нея утешението. Ил. Блъсков, ЗК, 208.
БЛИЗОСЕ`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Съсед. Прежде да купиш един дом, трябва да гледаш да имаш добър близоседник. А. Гранитски, ПР (превод), 34.
БЛИЗОСЕ`ДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Съседство. И отиде на лов за лисици с няколкомина пиеници от близоседството. И. Адженов, ВК (превод), 96.
БЛИ`ЗОСТ, -тта`, ж. 1. Състояние, положение на някого или нещо, което се намира на недалечно, на малко разстояние от някого или нещо; неголяма отдалеченост по място; съседство. „Далеч ли е, аго, Цариград?“* — „Близо е, дядо, близо е, половин ден път!“ „Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи и замръква пред самия град. Ал. Константинов, Съч. I,* 286. Близостта на морето го [въздуха] насищаше с някаква особена, вълнуваща и радостна топлина. Д. Димов, Т, 556. Галчев и тоя път се подчини и седна по-близо до Нона. Той я познаваше отскоро и тая неочаквана близост, в която се намери до нея, малко го смути. Й. Йовков, ЧКГ, 15. Баба Доке донесе детето. Милка го сложи на възглавницата. Близостта на момиченцето скоро я успокои. К. Петканов, ОБ, 236.
2. Неголяма отдалеченост по време. Нямаше светкавици и гръм, .. Но бурята беше някъде високо и нейната близост се чувствуваше и в превожната тишина на прозрачния въздух, и в странния полумрак, който обгръщаше полето. Й. Йовков, Разк. II, 211. Кой знае защо, мисълта за смъртта, съзнанието за нейната близост, никак не го занимаваше. Л. Стоянов, П, 402.
3. Прен. Отношения, връзки между двама или повече души, които се основават на общност в разбирания, схващания, еднакви интереси и взаимна симпатия; приятелство, другарство. Само Йовка, със своята изострена чувствителност, усещаше колко се нуждае стрина й Елка от близост и утеха. Елин Пелин, Съч. III, 42. „Милият, той ме обича много!“ — мислеше си тя и едно неясно чувство на близост и признание към него топлеше душата й. И. Петров, НЛ, 230. Крайно време е вече да скъса с вуйчо си .. Между двамата и без това няма духовна близост. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. Стефан бе по-скоро ляв и либерален, отколкото консервативен, познанството и близостта му с френските сюрреалисти не можеше да не остави следи. Г. Данаилов, ДС, 203. // Прен. Интимни отношения, връзки, обикн. между мъж и жена; интимност. Те не знаеха, че близостта на Найдена с Драга беше отишла по-далеко, отколкото мислеха, и беше се превърнала на любов. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 63. — А мисълта за някаква близост с жена, която не почива… на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна. Д. Ангелов, ЖС, 125.
4. Отношение на подобие, сходство между два или повече обекта. В тоя период младата
