Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/797“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАЖЕ`НСТВАМ</b> и <b>БЛАЖЕ`НСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> Изпитвам блаженство. <i>Колко свежест и чистота! Сякаш тая балканска природа вчера е създадена от Твореца. А тя е такава от хиляди и хиляди години. И тя е създадена за човека, той да й се радва и да блаженствува в нея.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 47. <i>Може би е нескромно, може би звучи като хвалба, но аз видях невиждани красоти, плисках се с животворна вода, блаженствувах сред неокосени ливади.</i> Н. Стефанова, РП, 160. // Живея щастливо, охолно; добрувам. <i>Зафърли младия и прегърна стария… Презре оногова, с когото можеше да блаженствуваш, и взе оногова…</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 121. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАЖЕ`НСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> блаженствам; блаженствуване. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАЖЕ`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Обикн. в <i>ед.</i> Безгранично щастие, пълно задоволство, удовлетворение, наслада. <i>Нейната радост ясно личи по грейналото й лице и по нейните светнале големи очи, които изпод дългите клепки излъчват зари от блаженство и щастие.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. <i>Болките бяха стихнали, но не беше дошла след тях оная сладка радост, която прозвучала в първия плач на рожбата, която изпълва с блаженство умореното сърце.</i> Д. Талев, СК, 122. <i>Очите на всекиго гледат нагоре и нанапред, към успех и сполука, към радост и блаженство.</i> А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 3. <i>Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, .., упоение от живота.</i> Н. Райнов, БЛ, 144. | ||
| − | 2. <i>Църк.</i> Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваш, негов. Титла на висше духовно лице, на екзарх и др. <i>И Негово Блаженство Екзарха, и българските общини във вилаетите протестираха, настояваха и доказваха, че българските училища, подобно на гръцките, поддържат се от самия народ.</i> Б., 1902, бр. 466, 2. <i>Негово Блаженство Екзарх Йосиф</i> | + | 2. <i>Църк.</i> Обикн. в съчет. с притеж. местоим. <em>ваш</em>, <em>негов</em>. Титла на висше духовно лице, на екзарх и др. <i>И Негово Блаженство Екзарха, и българските общини във вилаетите протестираха, настояваха и доказваха, че българските училища, подобно на гръцките, поддържат се от самия народ.</i> Б., 1902, бр. 466, 2. <i>Негово Блаженство Екзарх Йосиф</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАЖЕ`НСТВУВАМ</b>. Вж. <em>блаженствам</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАЖЕ`НСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> блаженствувам; блаженстване. | |
---- | ---- | ||
| − | БЛАЖИНА <i>ж. Диал.</i> Блажнина. | + | <b>БЛАЖИНА`</b> <i>ж. Диал.</i> Блажнина. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАЖИНКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> | + | <b>БЛАЖИНКА`</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> блажина; блажнинка. <i>И много ще се зарадва, като намери такава голяма мръвка в боба. Откакто се е запостило, не е лизвал блажинка.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 47. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАЖНИНА <i>ж. Разг.</i> Нещо блажно за ядене; блажина. | + | <b>БЛАЖНИНА`</b> <i>ж. Разг.</i> Нещо блажно за ядене; блажина. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАЖНИНКА <i>ж. Разг. Умал. от</i> блажнина; блажинка. | + | <b>БЛАЖНИНКА`</b> <i>ж. Разг. Умал. от</i> блажнина; блажинка. <i>— Мико, виж там, мами, в долапчето има три яйца… и изтърчи до бабини си да вземеш малко масчица, те имат. — Тя погледна мъжа си така, като че искаше да се оправдае. — Ох, то, ние, каквото сме се обрали откъм блажнинката…</i> Г. Караславов, ОХ II, 31. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛА`ЖНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил.</i> 1. <i>Умал. от</i> блажен. <i>Обичам да ям блажничко ядене.</i> | |
| − | 2. Като <i>същ.</i> | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>бла`жничко</b> <i>ср. Разг.</i> Ястие с месо или друга храна от животински произход; блажно. <i>Дойде Коледа. Разквичаха се прасенца. Всеки се готви да се облажи, както трябва. Дояде се и на баба блажничко. Ех, няма що, ще се облажи и тя със своето прасенце.</i> Елин Пелин,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} ПР, 97. <i>— Ех, болярино, — въздъхна от все сърце Драгота и се засмя широко — да си бяхме седели в стана край Димотик, друго можеше да бъде. И вино, и хляб, па и блажничко — колко щеш!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 296. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛА`ЖНО</b> 1. <i>Нареч. от</i> блажен; мазно. <i>С булката, кога видим първите листенца или малки лястовичета се измътили, радваме се… Тогава жената сготви по-блажно, като на празник.</i> М. Яворски, ХСП, 99. | |
| + | |||
| + | 2. <i>Рядко.</i> С блажна боя. <i>Нова, непозната за него обстановка! Дори и в големите белградски къщи, .., нямаше и помен от такава тържествена наредба: блажно изрисувани с плетеници и шарки стени, златисти кадифени завеси.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 325. <i>Боядиса блажно.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАЖНОТИ`Я, <i>мн.</i> - | + | <b>БЛАЖНОТИ`Я</b>, <i>мн.</i> -и`и, <i>ж. Разг.</i> 1. Извънредно блажно ядене. |
| + | |||
| + | 2. Петно, леке от блажно ядене върху дреха. <i>Униформата го изопна, заспа отгоре му и никой не съзря солени „миди“ под ръцете или блажнотия върху брича.</i> Р. Сугарев, СС, 36. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАЖНОТИ`И <i>мн. Диал.</i> Дните от Коледа до Сирница, през които се яде блажно. | + | <b>БЛАЖНОТИ`И</b> <i>мн. Диал.</i> Дните от Коледа до Сирница, през които се яде блажно. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАЗЕ <i>нареч.</i> Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. ми, ти, му и пр. Като възклицание за облажаване, за завиждане на посочения чрез местоимението за нещо хубаво, което има, получава, което е сторил и под. | + | <b>БЛАЗЕ`</b> <i>нареч.</i> Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. <em>ми</em>, <em>ти</em>, <em>му</em> и пр. Като възклицание за облажаване, за завиждане на посочения чрез местоимението за нещо хубаво, което има, получава, което е сторил и под. <i>— Юнакът тегло не търпи — / ала съм думал и думам / блазе му, който умее, / за чест и воля да мъсти.</i> Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 31-32. <i>— Големец е, дядо, големец е. Блазе ти, че имаш такъв син.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 287. <i>— Блазе ви, Иване! — .. — завиждам ви! Я в какви места живеете, каква красота, какъв въздух.</i> Й. Йовков, ПГ, 16. <i>Блазе на глухия, че два пъти чува.</i> Н. Геров, РБЯ I, 47. • <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> С възвр. местоим. <em>си</em>. <i>А пак умните и пръгавите искат да знаят за всичко и щото не знаят питат та го учат, и докле не разберат добре, не мирясват. Блазе си на тия умни хора!</i> Лет., 1872, 95. <i>Блазе си на оня народ и на оная земя, дето има много такива мъже, които от долни ся издвигнали до най-високи места в обществото.</i> Й. Груев, СП (превод), 13. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Други (диал.) форми: <em>бладзе`</em>, <em>блазя`</em>. | ||
Текуща версия към 15:01, 6 декември 2013
БЛАЖЕ`НСТВАМ и БЛАЖЕ`НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Изпитвам блаженство. Колко свежест и чистота! Сякаш тая балканска природа вчера е създадена от Твореца. А тя е такава от хиляди и хиляди години. И тя е създадена за човека, той да й се радва и да блаженствува в нея. Ив. Вазов, Съч. XVII, 47. Може би е нескромно, може би звучи като хвалба, но аз видях невиждани красоти, плисках се с животворна вода, блаженствувах сред неокосени ливади. Н. Стефанова, РП, 160. // Живея щастливо, охолно; добрувам. Зафърли младия и прегърна стария… Презре оногова, с когото можеше да блаженствуваш, и взе оногова… Ив. Вазов, Съч. XX, 121.
БЛАЖЕ`НСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от блаженствам; блаженствуване.
БЛАЖЕ`НСТВО, мн. -а, ср. 1. Обикн. в ед. Безгранично щастие, пълно задоволство, удовлетворение, наслада. Нейната радост ясно личи по грейналото й лице и по нейните светнале големи очи, които изпод дългите клепки излъчват зари от блаженство и щастие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. Болките бяха стихнали, но не беше дошла след тях оная сладка радост, която прозвучала в първия плач на рожбата, която изпълва с блаженство умореното сърце. Д. Талев, СК, 122. Очите на всекиго гледат нагоре и нанапред, към успех и сполука, към радост и блаженство. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 3. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, .., упоение от живота. Н. Райнов, БЛ, 144.
2. Църк. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваш, негов. Титла на висше духовно лице, на екзарх и др. И Негово Блаженство Екзарха, и българските общини във вилаетите протестираха, настояваха и доказваха, че българските училища, подобно на гръцките, поддържат се от самия народ. Б., 1902, бр. 466, 2. Негово Блаженство Екзарх Йосиф
БЛАЖЕ`НСТВУВАМ. Вж. блаженствам.
БЛАЖЕ`НСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от блаженствувам; блаженстване.
БЛАЖИНА` ж. Диал. Блажнина.
БЛАЖИНКА` ж. Диал. Умал. от блажина; блажнинка. И много ще се зарадва, като намери такава голяма мръвка в боба. Откакто се е запостило, не е лизвал блажинка. Т. Харманджиев, КЕД, 47.
БЛАЖНИНА` ж. Разг. Нещо блажно за ядене; блажина.
БЛАЖНИНКА` ж. Разг. Умал. от блажнина; блажинка. — Мико, виж там, мами, в долапчето има три яйца… и изтърчи до бабини си да вземеш малко масчица, те имат. — Тя погледна мъжа си така, като че искаше да се оправдае. — Ох, то, ние, каквото сме се обрали откъм блажнинката… Г. Караславов, ОХ II, 31.
БЛА`ЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от блажен. Обичам да ям блажничко ядене.
2. Като същ. бла`жничко ср. Разг. Ястие с месо или друга храна от животински произход; блажно. Дойде Коледа. Разквичаха се прасенца. Всеки се готви да се облажи, както трябва. Дояде се и на баба блажничко. Ех, няма що, ще се облажи и тя със своето прасенце. Елин Пелин,* ПР, 97. — Ех, болярино, — въздъхна от все сърце Драгота и се засмя широко — да си бяхме седели в стана край Димотик, друго можеше да бъде. И вино, и хляб, па и блажничко — колко щеш! Ст. Загорчинов, ДП, 296.
БЛА`ЖНО 1. Нареч. от блажен; мазно. С булката, кога видим първите листенца или малки лястовичета се измътили, радваме се… Тогава жената сготви по-блажно, като на празник. М. Яворски, ХСП, 99.
2. Рядко. С блажна боя. Нова, непозната за него обстановка! Дори и в големите белградски къщи, .., нямаше и помен от такава тържествена наредба: блажно изрисувани с плетеници и шарки стени, златисти кадифени завеси. Ст. Дичев, ЗС I, 325. Боядиса блажно.
БЛАЖНОТИ`Я, мн. -и`и, ж. Разг. 1. Извънредно блажно ядене.
2. Петно, леке от блажно ядене върху дреха. Униформата го изопна, заспа отгоре му и никой не съзря солени „миди“ под ръцете или блажнотия върху брича. Р. Сугарев, СС, 36.
БЛАЖНОТИ`И мн. Диал. Дните от Коледа до Сирница, през които се яде блажно.
БЛАЗЕ` нареч. Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. ми, ти, му и пр. Като възклицание за облажаване, за завиждане на посочения чрез местоимението за нещо хубаво, което има, получава, което е сторил и под. — Юнакът тегло не търпи — / ала съм думал и думам / блазе му, който умее, / за чест и воля да мъсти. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 31-32. — Големец е, дядо, големец е. Блазе ти, че имаш такъв син. Ал. Константинов, Съч. I, 287. — Блазе ви, Иване! — .. — завиждам ви! Я в какви места живеете, каква красота, какъв въздух. Й. Йовков, ПГ, 16. Блазе на глухия, че два пъти чува. Н. Геров, РБЯ I, 47. • Остар. и диал. С възвр. местоим. си. А пак умните и пръгавите искат да знаят за всичко и щото не знаят питат та го учат, и докле не разберат добре, не мирясват. Блазе си на тия умни хора! Лет., 1872, 95. Блазе си на оня народ и на оная земя, дето има много такива мъже, които от долни ся издвигнали до най-високи места в обществото. Й. Груев, СП (превод), 13.
— Други (диал.) форми: бладзе`, блазя`.
