Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/930“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Mister sou (беседа | приноси) м (petar) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДЕ`ЛЧЕ</b> <i>ср. Диал. Умал. галъов. от</i> брадел (в 1 знач.); брадичка, брадица. <i>От утрента до вечерта / седа в кавенето / и милвам си браделчето.</i> Л. Каравелов, Съч. 1,81. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДЕ`НЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брадя<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДЕ`НЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брадя<sup>2</sup> и <i>от</i> брадя се; забраждане. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. галъов. от</i> брада; брадленце. <i>На отводчето стоеше един млад, височък и хубавец офи-церин, рус, с малки мустачки хубавце возсу-ани и закривенки нагоре и с едвам букнало браденце. .</i> Т. Влайков, БСК III, 269. |
---- | ---- | ||
<b>БРАДЕСТИ`Л</b> <i>м. Диал.</i> Човек с голяма брада; брадат човек, брадел. | <b>БРАДЕСТИ`Л</b> <i>м. Диал.</i> Човек с голяма брада; брадат човек, брадел. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДИ`КА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Много и тънки влакна, с които някои растения смучат хранителни сокове от почвата; брада. |
---- | ---- | ||
<b>БРАДИКАРДИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Забавена сърдечна дейност (под 60 удара в минута). | <b>БРАДИКАРДИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Забавена сърдечна дейност (под 60 удара в минута). | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От гр. ррабгх; ’бавен’ + кар6(а ’сърце’. | — От гр. ррабгх; ’бавен’ + кар6(а ’сърце’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДИПНЕ`Я</b> <i>ж.</i> Мед.Забавено дишане у човека поради болестни процеси. |
— От гр. Ррабгх; ’бавен’ + rcvew ’дишам’. | — От гр. Ррабгх; ’бавен’ + rcvew ’дишам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> брада; малка брада, брадичка. <i>В кръчмата, до джамлъка към улицата, седеше посърнал Стоичко Данкин — дребен и свит селянин с бледо си-паничево лице, рядка руса брадица.</i> Д. Димов, Т, 159. <i>Имаше някога едно джудже с дълга бяла брадица и с алена шапчица.</i> Св. Минков, ПК, 13 <i>.В това положение стоят [лозовите пръчки] няколко дни и ги поливат веднъж-дваж с хладка вода да са затоплят и да изкарат брадици или корени. Г.</i> С. Раковски, П I, 72. <i>Конят се опитваше да захапе един мамул с почерняла брадица и сърдито тракаше с юздата.</i> Ем. Станев, ИК Ш, 57. <i>Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица.</i> Погов. Н. Геров, РБЯ I, 67. <i>Не било в младица, ами в бяла брадица.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 67. |
---- | ---- | ||
<b>БРАДИ`ЦИ</b> само <i>мн.</i> Двата разделени края на процепа на колата, които остават зад оста и нейната възглавничка (А. Дювер-нуа, СБЯ). | <b>БРАДИ`ЦИ</b> само <i>мн.</i> Двата разделени края на процепа на колата, които остават зад оста и нейната възглавничка (А. Дювер-нуа, СБЯ). | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
---- | ---- | ||
<b>БРАДИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> брада; малка брада, брадица. С <i>изкривено от отчаяние лице тя седна на леглото и немощно подпря брадичка в дланите на ръцете си.</i> Д. Димов, ОД, 38. <i>Веднага след него изскочи и фелдшерът Петров. Облечен в бяла риза,<sub>и</sub>с щръкнали мустаци и остра брадичка.</i> Й. Йовков, ЖС, 204. <i>Дяконът, момче младо с живо лице, с черни умни очи и с девствена още брадичка, посрещна приятелски Кра-лича.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. О Двойна брадичка. Увиснала заоблена неголяма гънка под предната издадена част на долната челюст на човек; гушка. <i>Беше понапълняла и имаше вече двойна брадичка.</i> | <b>БРАДИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> брада; малка брада, брадица. С <i>изкривено от отчаяние лице тя седна на леглото и немощно подпря брадичка в дланите на ръцете си.</i> Д. Димов, ОД, 38. <i>Веднага след него изскочи и фелдшерът Петров. Облечен в бяла риза,<sub>и</sub>с щръкнали мустаци и остра брадичка.</i> Й. Йовков, ЖС, 204. <i>Дяконът, момче младо с живо лице, с черни умни очи и с девствена още брадичка, посрещна приятелски Кра-лича.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. О Двойна брадичка. Увиснала заоблена неголяма гънка под предната издадена част на долната челюст на човек; гушка. <i>Беше понапълняла и имаше вече двойна брадичка.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
930 | 930 | ||
| Ред 37: | Ред 35: | ||
<b>БРАДИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> брада; голяма брада. <i>И като виждаха любопитните от шубраците край гората толкова близо аскера,.., виждаха опожарените къщи, мнозина от тях не устояваха дълго и се връщаха бързо при своите объркани, ужасени: — Леле, майчице, колко са страшни, с ей такива брадища... и ножове такива дълги... грабят...</i> Д. Талев, И, 589. | <b>БРАДИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> брада; голяма брада. <i>И като виждаха любопитните от шубраците край гората толкова близо аскера,.., виждаха опожарените къщи, мнозина от тях не устояваха дълго и се връщаха бързо при своите объркани, ужасени: — Леле, майчице, колко са страшни, с ей такива брадища... и ножове такива дълги... грабят...</i> Д. Талев, И, 589. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАДЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> брада; брадичка, брадица. <i>Човекът с брад-лето.., беше кмет в този градец.</i> Т. Влайков, БСК III, 270. <i>Ръцете ми бяха везани с дебели синджире,а брадлето ми подскачаше като кречетало на воденица.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 83. | + | <b>БРАДЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> брада; брадичка, брадица. <i>Човекът с брад-лето.., беше кмет в този градец.</i> Т. Влайков, БСК III, 270. <i>Ръцете ми бяха везани с дебели синджире,а брадлето ми подскачаше като кречетало на воденица.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 83. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДЛЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. галъов. от</i> брадле; браденце. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДОРО`Г</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За козел, коза и под. — който има брада и рога. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАДЯ</b><sup>1</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., непрех. Диал.</i> За растение — пускам брада, коренчета. | + | <b>БРАДЯ`</b><sup>1</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., непрех. Диал.</i> За растение — пускам брада, коренчета. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАДЯ</b><sup>2</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Забраждам. <i>Някой .. се промъкнал и в двора и гледа, как стринка Ирина с просълзени очи гласи Петранка, бради й нова кърпа, нов нагръдник и готви я да среща и тя, горка, мъж с нова булка — нейна заместница.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 119. брадя се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | + | <b>БРАДЯ`</b><sup>2</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Забраждам. <i>Някой .. се промъкнал и в двора и гледа, как стринка Ирина с просълзени очи гласи Петранка, бради й нова кърпа, нов нагръдник и готви я да среща и тя, горка, мъж с нова булка — нейна заместница.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 119. брадя се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДЯ`САЛ</b>, -а,-о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> брадясам като <i>прил.</i> Който е необръснат. <i>На прага стоеше възрастен мъж с износени дрехи и брадясало лице.</i> И. Петров, ЛСГ, 67. <i>По платформите на шлеповете, без навес,.., бяха наредени санитарни носилки и на тях, обвити с мръсни кървави бинтове, лежаха брадясали и измършавели ранени немци.</i> П. Незнакомов, МА, 106. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДЯ`САМ</b>. Вж. брадясвам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАДЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.\</i> брадясам, -аш, <i>св., непрех.</i> Обраствам с брада, с косми по долната част на лицето. <i>Борината освети сега добре лицето на Нистора. То бе подпухнало и страшно брадясало, а очите му — подбити и подсинени.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 465. <i>Без да искам, пипам брадата си,., и виждам че съм брадясал.</i> К. Калчев. ДНГ, 173. <i>Клети сиромаси са и двамата. Дрехите им — окъсани, увиснали, и както са брадясали и неостригани и двамата от Коледа насам, отдалече ще ги помислиш за кукери.</i> Чудомир, Избр. пр, 1. |
---- | ---- | ||
<b>БРАДЯСВАМ</b> | <b>БРАДЯСВАМ</b> | ||
| − | |||
Версия от 16:19, 3 декември 2013
БРАДЕ`ЛЧЕ ср. Диал. Умал. галъов. от брадел (в 1 знач.); брадичка, брадица. От утрента до вечерта / седа в кавенето / и милвам си браделчето. Л. Каравелов, Съч. 1,81.
БРАДЕ`НЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от брадя1.
БРАДЕ`НЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от брадя2 и от брадя се; забраждане.
БРАДЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. галъов. от брада; брадленце. На отводчето стоеше един млад, височък и хубавец офи-церин, рус, с малки мустачки хубавце возсу-ани и закривенки нагоре и с едвам букнало браденце. . Т. Влайков, БСК III, 269.
БРАДЕСТИ`Л м. Диал. Човек с голяма брада; брадат човек, брадел.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАДИ`КА, мн. няма, ж. Диал. Много и тънки влакна, с които някои растения смучат хранителни сокове от почвата; брада.
БРАДИКАРДИ`Я ж. Мед. Забавена сърдечна дейност (под 60 удара в минута).
— От гр. ррабгх; ’бавен’ + кар6(а ’сърце’.
БРАДИПНЕ`Я ж. Мед.Забавено дишане у човека поради болестни процеси.
— От гр. Ррабгх; ’бавен’ + rcvew ’дишам’.
БРАДИ`ЦА ж. Умал. от брада; малка брада, брадичка. В кръчмата, до джамлъка към улицата, седеше посърнал Стоичко Данкин — дребен и свит селянин с бледо си-паничево лице, рядка руса брадица. Д. Димов, Т, 159. Имаше някога едно джудже с дълга бяла брадица и с алена шапчица. Св. Минков, ПК, 13 .В това положение стоят [лозовите пръчки] няколко дни и ги поливат веднъж-дваж с хладка вода да са затоплят и да изкарат брадици или корени. Г. С. Раковски, П I, 72. Конят се опитваше да захапе един мамул с почерняла брадица и сърдито тракаше с юздата. Ем. Станев, ИК Ш, 57. Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 67. Не било в младица, ами в бяла брадица. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 67.
БРАДИ`ЦИ само мн. Двата разделени края на процепа на колата, които остават зад оста и нейната възглавничка (А. Дювер-нуа, СБЯ).
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского язьпса ..., 1885.
БРАДИ`ЧКА ж. Умал. от брада; малка брада, брадица. С изкривено от отчаяние лице тя седна на леглото и немощно подпря брадичка в дланите на ръцете си. Д. Димов, ОД, 38. Веднага след него изскочи и фелдшерът Петров. Облечен в бяла риза,ис щръкнали мустаци и остра брадичка. Й. Йовков, ЖС, 204. Дяконът, момче младо с живо лице, с черни умни очи и с девствена още брадичка, посрещна приятелски Кра-лича. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. О Двойна брадичка. Увиснала заоблена неголяма гънка под предната издадена част на долната челюст на човек; гушка. Беше понапълняла и имаше вече двойна брадичка.
930
БРАДИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от брада; голяма брада. И като виждаха любопитните от шубраците край гората толкова близо аскера,.., виждаха опожарените къщи, мнозина от тях не устояваха дълго и се връщаха бързо при своите объркани, ужасени: — Леле, майчице, колко са страшни, с ей такива брадища... и ножове такива дълги... грабят... Д. Талев, И, 589.
БРАДЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от брада; брадичка, брадица. Човекът с брад-лето.., беше кмет в този градец. Т. Влайков, БСК III, 270. Ръцете ми бяха везани с дебели синджире,а брадлето ми подскачаше като кречетало на воденица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 83.
БРАДЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. галъов. от брадле; браденце.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАДОРО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За козел, коза и под. — който има брада и рога.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАДЯ`1, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Диал. За растение — пускам брада, коренчета.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРАДЯ`2, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Забраждам. Някой .. се промъкнал и в двора и гледа, как стринка Ирина с просълзени очи гласи Петранка, бради й нова кърпа, нов нагръдник и готви я да среща и тя, горка, мъж с нова булка — нейна заместница. Ц. Церковски, Съч. III, 119. брадя се страд. и възвр.
БРАДЯ`САЛ, -а,-о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от брадясам като прил. Който е необръснат. На прага стоеше възрастен мъж с износени дрехи и брадясало лице. И. Петров, ЛСГ, 67. По платформите на шлеповете, без навес,.., бяха наредени санитарни носилки и на тях, обвити с мръсни кървави бинтове, лежаха брадясали и измършавели ранени немци. П. Незнакомов, МА, 106.
БРАДЯ`САМ. Вж. брадясвам.
БРАДЯ`СВАМ, -аш, несв.\ брадясам, -аш, св., непрех. Обраствам с брада, с косми по долната част на лицето. Борината освети сега добре лицето на Нистора. То бе подпухнало и страшно брадясало, а очите му — подбити и подсинени. Ст. Загорчинов, ДП, 465. Без да искам, пипам брадата си,., и виждам че съм брадясал. К. Калчев. ДНГ, 173. Клети сиромаси са и двамата. Дрехите им — окъсани, увиснали, и както са брадясали и неостригани и двамата от Коледа насам, отдалече ще ги помислиш за кукери. Чудомир, Избр. пр, 1.
БРАДЯСВАМ
