Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/784“
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Остар. Книж.</i> Правя някой да бъде добре разположен, добре настроен; предразполагам. <i>Дружество от стари ученици на местното училище.., са си наложили свята длъжност да. | + | <i>Остар. Книж.</i> Правя някой да бъде добре разположен, добре настроен; предразполагам. <i>Дружество от стари ученици на местното училище .., са си наложили свята длъжност да .. принасят лептата си за умственото развитие на съотечествениците си. Колко приятна трябва да им е тая грижа и с какви сладки ученически възпоминания трябва да ги благоразполага.</i> Ч, 1871, бр. 15, 459. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗПОЛО`ЖА</b>. Вж. | + | <b>БЛАГОРАЗПОЛО`ЖА</b>. Вж. <em>благоразпола`гам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е добре настроен към някого или нещо, готов да съдейства на някого или нещо; благосклонен. <i>Само Райна, .., се досеща, но мълчи. Яворов долавя това и е доволен; в нейно лице той има един благоразположен съмишленик.</i> М. Кремен, РЯ, 103. <i>Той е бил принуден да си оздрави колкото било възможно приятелството на главатарите на повече или по-малко благоразположените към него племена.</i> ИЗ 1877, 1881, 406. |
| − | + | 2. Който изразява добро отношение към някого или нещо или добро разположение, настроение на духа. <i>Гостът възтежко сяда на възглавницата, като хвърля благоразположен поглед към домашните.</i> Т. Влайков, Пр I, 97. <i>— Нали ще отиде [телеграмата] още тая вечер? — запита младежът .. Чиновникът откъсна квитанцията и му я подаде. Сега се виждаше цялото му лице — усмихнато и благоразположено. — Не се безпокойте! .. Аз лично ще я предам!…</i> П. Вежинов, ДБ, 40. | |
| − | + | 3. Който се намира в добро настроение на духа. <i>Сякога весел и благоразположен, който идеше при него, не можеше да не бъде и той весел.</i> Ил. Блъсков, КУ, 6. <i>Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 46. | |
| − | |||
| − | 3. Който се намира в добро настроение на духа. <i>Сякога весел и благоразположен, който идеше при него, не можеше да не бъде и той весел.</i> Ил. Блъсков, КУ, 6. <i>Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени.</i> Ив. Вазов, Съч. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗПОЛОЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> 1. Проява на добро чувство, на доброжелателно отношение към някого; благосклонност. <i>— Увери Теодора в моето благоразположение, и занапред.., тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почет и доволство.</i> Ив. Вазов, Съч. | + | <b>БЛАГОРАЗПОЛОЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> 1. Проява на добро чувство, на доброжелателно отношение към някого; благосклонност. <i>— Увери Теодора в моето благоразположение, и занапред .., тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почет и доволство.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 116. <i>Михов, облекчен, остави слушалката и излезе на улицата. Благоразположението на генерала, който се оказа така внимателен към него, му върна доброто настроение.</i> X. Русев, ПС, 244. <i>Той се чувствуваше горд, че е спечелил благоразположението на своето началство.</i> Т. Влайков, Съч. III, 114. |
| − | 2. <i>Остар.</i> Добро, хубаво, разположение, настроение. <i>Бетховен тогава съвсем не е имал „вид, на усамотен и тъжно затворен в себе си човек,..; напротив, целият му вид | + | 2. <i>Остар.</i> Добро, хубаво, разположение, настроение. <i>Бетховен тогава съвсем не е имал „вид, на усамотен и тъжно затворен в себе си човек, ..; напротив, целият му вид дишаше необикновено благоразположение“.</i> В. Йонова и др., Б (превод), 56. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕНО</b> <i>нареч. Книж.</i> | + | <b>БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Благосклонно. <i>Бай Марко я [паницата] поднасяше на децата, като казваше благоразположено: — Пийте бре, маскари!</i> Ив. Базов, Съч. XXII, 9. <i>Защото монасите не мя приеха благоразположено, възседнах мулето и подир един час весело пътувание стигнахме в М. Ивер.</i> Ч. 1871, бр. 10, 310. |
| − | |||
| − | 1. Благосклонно. <i>Бай Марко я [паницата] поднасяше на децата, като казваше благоразположено: — Пийте бре, маскари!</i> Ив. Базов, Съч. XXII, 9. <i>Защото монасите не мя приеха благоразположено, възседнах мулето и подир един час весело пътувание стигнахме в М. Ивер.</i> Ч. 1871, бр. 10, 310. | ||
| − | 2. <i>Остар.</i> С добро настроение. <i>— Хубаво си се наредил, | + | 2. <i>Остар.</i> С добро настроение. <i>— Хубаво си се наредил, Младене, — каза той с дружеско задоволство, като седна на посоченото място някак важно и благоразположено.</i> Т. Влайков, Съч. III, 277. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> благоразположен. <i>И после, не помня, не съм видял аз да прояви той към мама не само някакви по-сърдечни чувства,.., но чужди са за него и отношенията на една по-естествена благоразположеност.</i> Т. Влайков, Пр I, 72. <i>Със задоволство и с някаква особена благоразположеност посряща той своите многобройни посетители.</i> Т. Влайков, Съч. III, 171. | + | <b>БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> благоразположен. <i>И после, не помня, не съм видял аз да прояви той към мама не само някакви по-сърдечни чувства, .., но чужди са за него и отношенията на една по-естествена благоразположеност.</i> Т. Влайков, Пр I, 72. <i>Със задоволство и с някаква особена благоразположеност посряща той своите многобройни посетители.</i> Т. Влайков, Съч. III, 171. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който добре обмисля, разсъждава; разсъдителен, | + | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който добре обмисля, разсъждава; разсъдителен, благоразсъдлив. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>благоразс`уден</em>. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОРАЗСЪДЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който умее добре да разсъждава; разсъдлив, благоразсъден. | <b>БЛАГОРАЗСЪДЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който умее добре да разсъждава; разсъдлив, благоразсъден. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРА</b>3СЪДЛИ` | + | <b>БЛАГОРА</b>3СЪДЛИ`ВОСТ, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Качество или проява на благоразсъдлив. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ДНО</b>. <i>Нареч. от</i> благоразсъден. <i>Остар. Книж. — Нека си мисли всеки така, както намира за | + | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ДНО</b>. <i>Нареч. от</i> благоразсъден. <i>Остар. Книж. — Нека си мисли всеки така, както намира за благоразсъдно.</i> Сл. Боянов, СК, 200. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Качество или проява на благоразсъден. | + | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Качество или проява на благоразсъден. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ДЯ</b>. Вж. | + | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ДЯ</b>. Вж. <em>благоразсъждам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> | + | <b>БЛАГОРАЗСЪ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> благоразсъ`дя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар. Книж.</i> Размислям и преценявам, решавам за нещо как ще бъде най-добре; преценявам. <i>— Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Бранков не е человекът, когото дирите .. Там началството нека благоразсъди.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 79. <i>Чух веднъж по радиото едно конферансие на полски да разправя за някакъв цирк и спомена „темпераментни кобйети“ [жени] и аз благоразсъдих, че това ще е нумер с езда.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 13.<i>Останалите [книжки] ще се раздадат на оние села, на които благоразсъди училищното попечителство в Казанлък.</i> Знан., 1875, бр. 12, 192. <i>Заради фамилията на пок. [ойния] уйка ми Никола, разпоряждайте ся както благоразсъждате.</i> |
Версия от 10:09, 1 декември 2013
Остар. Книж. Правя някой да бъде добре разположен, добре настроен; предразполагам. Дружество от стари ученици на местното училище .., са си наложили свята длъжност да .. принасят лептата си за умственото развитие на съотечествениците си. Колко приятна трябва да им е тая грижа и с какви сладки ученически възпоминания трябва да ги благоразполага. Ч, 1871, бр. 15, 459.
БЛАГОРАЗПОЛО`ЖА. Вж. благоразпола`гам.
БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е добре настроен към някого или нещо, готов да съдейства на някого или нещо; благосклонен. Само Райна, .., се досеща, но мълчи. Яворов долавя това и е доволен; в нейно лице той има един благоразположен съмишленик. М. Кремен, РЯ, 103. Той е бил принуден да си оздрави колкото било възможно приятелството на главатарите на повече или по-малко благоразположените към него племена. ИЗ 1877, 1881, 406.
2. Който изразява добро отношение към някого или нещо или добро разположение, настроение на духа. Гостът възтежко сяда на възглавницата, като хвърля благоразположен поглед към домашните. Т. Влайков, Пр I, 97. — Нали ще отиде [телеграмата] още тая вечер? — запита младежът .. Чиновникът откъсна квитанцията и му я подаде. Сега се виждаше цялото му лице — усмихнато и благоразположено. — Не се безпокойте! .. Аз лично ще я предам!… П. Вежинов, ДБ, 40.
3. Който се намира в добро настроение на духа. Сякога весел и благоразположен, който идеше при него, не можеше да не бъде и той весел. Ил. Блъсков, КУ, 6. Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени. Ив. Вазов, Съч. XII, 46.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Проява на добро чувство, на доброжелателно отношение към някого; благосклонност. — Увери Теодора в моето благоразположение, и занапред .., тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почет и доволство. Ив. Вазов, Съч. XIII, 116. Михов, облекчен, остави слушалката и излезе на улицата. Благоразположението на генерала, който се оказа така внимателен към него, му върна доброто настроение. X. Русев, ПС, 244. Той се чувствуваше горд, че е спечелил благоразположението на своето началство. Т. Влайков, Съч. III, 114.
2. Остар. Добро, хубаво, разположение, настроение. Бетховен тогава съвсем не е имал „вид, на усамотен и тъжно затворен в себе си човек, ..; напротив, целият му вид дишаше необикновено благоразположение“. В. Йонова и др., Б (превод), 56.
БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕНО нареч. Книж. 1. Благосклонно. Бай Марко я [паницата] поднасяше на децата, като казваше благоразположено: — Пийте бре, маскари! Ив. Базов, Съч. XXII, 9. Защото монасите не мя приеха благоразположено, възседнах мулето и подир един час весело пътувание стигнахме в М. Ивер. Ч. 1871, бр. 10, 310.
2. Остар. С добро настроение. — Хубаво си се наредил, Младене, — каза той с дружеско задоволство, като седна на посоченото място някак важно и благоразположено. Т. Влайков, Съч. III, 277.
БЛАГОРАЗПОЛО`ЖЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от благоразположен. И после, не помня, не съм видял аз да прояви той към мама не само някакви по-сърдечни чувства, .., но чужди са за него и отношенията на една по-естествена благоразположеност. Т. Влайков, Пр I, 72. Със задоволство и с някаква особена благоразположеност посряща той своите многобройни посетители. Т. Влайков, Съч. III, 171.
БЛАГОРАЗСЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който добре обмисля, разсъждава; разсъдителен, благоразсъдлив.
— Друга форма: благоразс`уден.
БЛАГОРАЗСЪДЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който умее добре да разсъждава; разсъдлив, благоразсъден.
БЛАГОРА3СЪДЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество или проява на благоразсъдлив.
БЛАГОРАЗСЪ`ДНО. Нареч. от благоразсъден. Остар. Книж. — Нека си мисли всеки така, както намира за благоразсъдно. Сл. Боянов, СК, 200.
БЛАГОРАЗСЪ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество или проява на благоразсъден.
БЛАГОРАЗСЪ`ДЯ. Вж. благоразсъждам.
БЛАГОРАЗСЪ`ЖДАМ, -аш, несв.; благоразсъ`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. Книж. Размислям и преценявам, решавам за нещо как ще бъде най-добре; преценявам. — Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Бранков не е человекът, когото дирите .. Там началството нека благоразсъди. Ив. Вазов, Съч. VI, 79. Чух веднъж по радиото едно конферансие на полски да разправя за някакъв цирк и спомена „темпераментни кобйети“ [жени] и аз благоразсъдих, че това ще е нумер с езда. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 13.Останалите [книжки] ще се раздадат на оние села, на които благоразсъди училищното попечителство в Казанлък. Знан., 1875, бр. 12, 192. Заради фамилията на пок. [ойния] уйка ми Никола, разпоряждайте ся както благоразсъждате.
