Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/752“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>морската и речната бисерна мида.</i> В. | + | <i>морската и речната бисерна мида.</i> В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 34. <i>По гърдите й падаха нанизи от бисери.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. <i>Кат бисер между мъниста / тя била между момите.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. • Обр. <i>Та мойте песни се` ще се четат. / Във тях душата ми изля се цяла / с най-скъпите си бисери, цветя.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168-169. |
| − | 2. Само <i>ед. Събир.</i> Много такива зърна пришити наедно върху дреха за украса или нанизани на връв като гердан. <i>Тогаз в нашето отечество са били въздигнати великолепни храмове с богато украсени олтари, на които са служели народни просвещени владици: облечени с одежди, покрити със злато и бисер.</i> Китка V, 1887, кн. 15, 12. | + | 2. Само <i>ед. Събир.</i> Много такива зърна пришити наедно върху дреха за украса или нанизани на връв като гердан. <i>Тогаз в нашето отечество са били въздигнати великолепни храмове с богато украсени олтари, на които са служели народни просвещени владици: облечени с одежди, покрити със злато и бисер.</i> Китка V, 1887, кн. 15, 12. <i>— Вара, мале, варай, мила мале, / либе ми е золум учинило: / от шия ми бисер покинало, / от ръце ми гримни потрошило.</i> К. Христов, СК, 8. |
| − | 3. <i>Прен.</i> Нещо, което е изключително ценно или красиво, съвършено. <i>Не една от неговите песни е бисер.</i> П. П. Славейков, Събр. Съч. V, 62. | + | 3. <i>Прен.</i> Нещо, което е изключително ценно или красиво, съвършено. <i>Не една от неговите песни е бисер.</i> П. П. Славейков, Събр. Съч. V, 62. <i>— Хубави стихотворения пишеше Ема .. Според мен някои бяха направо бисери.</i> А. Мандаджиев, ЧЛНП, 59. <i>Божинов пое страданията му [на народа] и ги превърна в бисери. Шест хиляди карикатури и мъдри остроумия свързват живота му с живота на България.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 58. // <i>Ирон.</i> Нещо, което е съвсем глупаво, безмислено. <i>Студентски бисери.</i> <i>Депутатски бисер.</i> |
| − | 4. <i>Прен.</i> Като <i>прил. неизм. Нар.-поет.</i> Бисерен (във 2 знач.). <i>То | + | 4. <i>Прен.</i> Като <i>прил. неизм. Нар.-поет.</i> Бисерен (във 2 знач.). <i>То [облачето] гледа: стелят се безкрайни равнини; / околовръст пустиня го обгръща. / То гледа — и в тъга за родни планини / на бисер-сълзи цяло се превръща.</i> К. Христов, КР, 36. <i>Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати: / Петкани невян и огърлица бисер, — / а майци й похти с позлата</i>. П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 49. |
| − | + | ◇ <b>Зъби като бисер</b>. <i>Нар.-поет.</i> Много бели, блестящи зъби. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`СЕРЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Бисерен (в 1 и 2 знач.). <i>Малко е бисерево зърно, а се носи на господарска шия.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`СЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който е от бисер или е украсен с бисер. <i>Той бе натруфен като жена: по ръцете му висяха гривни от злато, на шията му тежеше бисерна огърлица.</i> Н. Райнов, ВДБ, 46. <i>На входа се показа жена с златотъкана багреница и с малка корона, обнизана с бисери; бисерни висулки се люшкаха от нея над ушите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. <i>Капките по тревата заблестяха като бисерни зърна.</i> Н. Хайтов, ШГ, 262. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Който блести като бисер; лъскав, бляскав. <i>А полетата бяха покрити със сребърна бисерна роса.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 91. <i>Няколко крачки надясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода.</i> Елин Пелин, Съч. I, 49. <i>Ушите й [на Сара] изглеждаха съвсем малки от едрите звездообразни обеци, посипани с бисерен прах.</i> Ст. Загорчинов, Дп, 254. <i>Балканът грее — меко и сребристо! / Тук нощем бури вият, а сега / как слънцето блести и се разискря / по бисерните люспи на снега!</i> В. Андреев, ППес., 40. // Който е бял и обикн. блестящ като бисер. <i>Дали си немам шекерна уста, / мамо мори де, свекърва де! / Дали си немам бисерни зъби, / мамо мори де, вещице де!</i> Нар. пес., СбНУ XV, 52. | |
| − | + | 3. <i>Прен. Поет.</i> За глас, смях — който звучи чисто, ясно; звънлив. <i>Ах, научи и мен да пея / тъй сладко със бисерен глас.</i> Ив. Вазов, БМ II, 109. <i>Яна отключи бисерно гърло, запя.</i> К. Петканов, СВ, 50. <i>Но ето венците, и ето жетварки: / чувам смеха им; о, тоя бисерен смях.</i> Ем. Попдимитров, К, 27. | |
| − | + | ◇ <b>Бисерна гъба</b>. Ядлива гъба от рода на мухоморките с тъмнокафява шапчица, прошарена с белезникави седефени петна, наподобяващи бисери. Amanita rubenscens. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | <b>Бисерна мида</b>. Вид мида, в която се образува бисер. Pinctada margaritifera. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`СЕРИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Бисерна мида; бисерка. <i>[От безглавите, мекотелите] по-забележителни{{попр|Добавено късо тире.}} са: а) устрица; б) бисерица, от която се добива бисерът, който е много ценен и се продава като алмаза на карат.</i> Д. Мутев, ЕИ, 81. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`СЕРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Бисерна мида. <i>Вземи, строши туй бисерченце дребно — / и ти в самата негова среда / прашец ще найдеш, песче непотребно, — /но то за бисерката бе беда.</i> К. Христов, Т, 51. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИСЕРЛИ`Я</b> <i>ед. неизм. мн.</i> -и`и, <i>прил. Диал.</i> Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисеров. <i>Пущила йе гиздава невеста, / пущила йе кърпа бисерлия, / па си дума гиздава невеста.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 198. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`СЕРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисерлия. <i>У Недини слънце грее, / .. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / .. / с бели зъби бисерови.</i> Нар. пес., Христом. ВВ II, 212. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИСЕРОНО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> В съчет.: <b>Бисероносна мида</b>. <i>Остар.</i> Бисерна мида. <i>Между другите животни за забележване са: сибирските самури, .., камилите, бисероносните миди и пр.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 200. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`СЕРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бисер. <i>— Вижте само дъждовните капки по клонките на тази брезичка! Същински бисерчета.</i> Д. Ангелов, ЖС, 1955, 173. <i>Надникнал в Извора на Тайната: сандъчето било още там; то блещяло като малко бисерче, изтласкано от вълните към единия край на водоема.</i> Н. Райнов, КЧ II, 48. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`СЕРЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. от</i> бисерче; много малко зрънце бисер. <i>Вземи,</i> | ||
Текуща версия към 18:45, 20 ноември 2013
морската и речната бисерна мида. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 34. По гърдите й падаха нанизи от бисери. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Кат бисер между мъниста / тя била между момите. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. • Обр. Та мойте песни се` ще се четат. / Във тях душата ми изля се цяла / с най-скъпите си бисери, цветя. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168-169.
2. Само ед. Събир. Много такива зърна пришити наедно върху дреха за украса или нанизани на връв като гердан. Тогаз в нашето отечество са били въздигнати великолепни храмове с богато украсени олтари, на които са служели народни просвещени владици: облечени с одежди, покрити със злато и бисер. Китка V, 1887, кн. 15, 12. — Вара, мале, варай, мила мале, / либе ми е золум учинило: / от шия ми бисер покинало, / от ръце ми гримни потрошило. К. Христов, СК, 8.
3. Прен. Нещо, което е изключително ценно или красиво, съвършено. Не една от неговите песни е бисер. П. П. Славейков, Събр. Съч. V, 62. — Хубави стихотворения пишеше Ема .. Според мен някои бяха направо бисери. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 59. Божинов пое страданията му [на народа] и ги превърна в бисери. Шест хиляди карикатури и мъдри остроумия свързват живота му с живота на България. Ал. Гетман и др., СБ, 58. // Ирон. Нещо, което е съвсем глупаво, безмислено. Студентски бисери. Депутатски бисер.
4. Прен. Като прил. неизм. Нар.-поет. Бисерен (във 2 знач.). То [облачето] гледа: стелят се безкрайни равнини; / околовръст пустиня го обгръща. / То гледа — и в тъга за родни планини / на бисер-сълзи цяло се превръща. К. Христов, КР, 36. Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати: / Петкани невян и огърлица бисер, — / а майци й похти с позлата. П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 49.
◇ Зъби като бисер. Нар.-поет. Много бели, блестящи зъби.
БИ`СЕРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бисерен (в 1 и 2 знач.). Малко е бисерево зърно, а се носи на господарска шия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.
БИ`СЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е от бисер или е украсен с бисер. Той бе натруфен като жена: по ръцете му висяха гривни от злато, на шията му тежеше бисерна огърлица. Н. Райнов, ВДБ, 46. На входа се показа жена с златотъкана багреница и с малка корона, обнизана с бисери; бисерни висулки се люшкаха от нея над ушите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Капките по тревата заблестяха като бисерни зърна. Н. Хайтов, ШГ, 262.
2. Прен. Който блести като бисер; лъскав, бляскав. А полетата бяха покрити със сребърна бисерна роса. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Няколко крачки надясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Елин Пелин, Съч. I, 49. Ушите й [на Сара] изглеждаха съвсем малки от едрите звездообразни обеци, посипани с бисерен прах. Ст. Загорчинов, Дп, 254. Балканът грее — меко и сребристо! / Тук нощем бури вият, а сега / как слънцето блести и се разискря / по бисерните люспи на снега! В. Андреев, ППес., 40. // Който е бял и обикн. блестящ като бисер. Дали си немам шекерна уста, / мамо мори де, свекърва де! / Дали си немам бисерни зъби, / мамо мори де, вещице де! Нар. пес., СбНУ XV, 52.
3. Прен. Поет. За глас, смях — който звучи чисто, ясно; звънлив. Ах, научи и мен да пея / тъй сладко със бисерен глас. Ив. Вазов, БМ II, 109. Яна отключи бисерно гърло, запя. К. Петканов, СВ, 50. Но ето венците, и ето жетварки: / чувам смеха им; о, тоя бисерен смях. Ем. Попдимитров, К, 27.
◇ Бисерна гъба. Ядлива гъба от рода на мухоморките с тъмнокафява шапчица, прошарена с белезникави седефени петна, наподобяващи бисери. Amanita rubenscens.
Бисерна мида. Вид мида, в която се образува бисер. Pinctada margaritifera.
БИ`СЕРИЦА ж. Остар. Бисерна мида; бисерка. [От безглавите, мекотелите] по-забележителни* са: а) устрица; б) бисерица, от която се добива бисерът, който е много ценен и се продава като алмаза на карат. Д. Мутев, ЕИ, 81.
БИ`СЕРКА ж. Диал. Бисерна мида. Вземи, строши туй бисерченце дребно — / и ти в самата негова среда / прашец ще найдеш, песче непотребно, — /но то за бисерката бе беда. К. Христов, Т, 51.
БИСЕРЛИ`Я ед. неизм. мн. -и`и, прил. Диал. Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисеров. Пущила йе гиздава невеста, / пущила йе кърпа бисерлия, / па си дума гиздава невеста. Нар. пес., СбНУ XLIII, 198.
БИ`СЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисерлия. У Недини слънце грее, / .. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / .. / с бели зъби бисерови. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
БИСЕРОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. В съчет.: Бисероносна мида. Остар. Бисерна мида. Между другите животни за забележване са: сибирските самури, .., камилите, бисероносните миди и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 200.
БИ`СЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бисер. — Вижте само дъждовните капки по клонките на тази брезичка! Същински бисерчета. Д. Ангелов, ЖС, 1955, 173. Надникнал в Извора на Тайната: сандъчето било още там; то блещяло като малко бисерче, изтласкано от вълните към единия край на водоема. Н. Райнов, КЧ II, 48.
БИ`СЕРЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от бисерче; много малко зрънце бисер. Вземи,
