Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/723“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | гроша; петак. <i>Петко развърза връвта и изсипа парите върху масата. Търколиха се жълти лири и едри сребърни бешлици — тридесет- | + | гроша; петак. <i>Петко развърза връвта и изсипа парите върху масата. Търколиха се жълти лири и едри сребърни бешлици — тридесет-четиридесет парчета.</i> П. Стъпов, ЖСН, 134. <i>Навсякъде, гдето погледът попадне, все ще се види нещо, което е тъй много потребно, за което хората събират пари и ги кътат бешлик по бешлик.</i> Д. Немиров, Б, 5. <i>„Хайдуци, братя да ми сте, / земете дукат жълтици, / земете чувал с бешлици, / сал мене жив оставете.“</i> Нар. пес., СбВСтТ, 982. |
| − | — Тур. | + | — Тур. beşlik. — Друга форма: <em>бешлъ`к</em>. |
---- | ---- | ||
<b>БЕШЛИ`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бешлик; петаче. | <b>БЕШЛИ`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бешлик; петаче. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕШЛИ`ЧКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> бешлик; бешличе. <i>Хой те тебя, Халил ага, / я давай ми желтичките, / желтичките, | + | <b>БЕШЛИ`ЧКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> бешлик; бешличе. <i>Хой те тебя, Халил ага, / я давай ми желтичките, / желтичките, бешличките.</i> Нар. пес.,{{попр|Добавяне на интервал.}} СбНУ XXVI, 129. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕШМЕ`Т</b> <i>м. Книж.</i> Връхна казашка дреха до колената, плътно прилепнала в гърдите и в талията. <i>Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. Като че и сега е пред очите ми. С оня висок, бял с алено дъно казашки калпак, цял накръстосан с ширити бешмет, леко прехвърлени на гърба.</i> П. Росен, ВПШ, 49. |
— Рус. бешмет. | — Рус. бешмет. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЮ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> 1. Живея охолно като бей; добрувам. |
| − | |||
| − | 1. Живея охолно като бей; добрувам. | ||
2. Имам положение, власт на бей, управлявам като бей. <i>Ум царува, ум беюва, ум патки пасе.</i> Послов., Н. Геров, РБЯ I, 40. | 2. Имам положение, власт на бей, управлявам като бей. <i>Ум царува, ум беюва, ум патки пасе.</i> Послов., Н. Геров, РБЯ I, 40. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЮ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> беювам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЯ`Н</b> <i>неизм.</i> Само в съчет.: <b>Изкарвам на беян</b>. <i>Остар.</i> Изобличавам. |
| − | — От араб. през тур. | + | — От араб. през тур. beyan ’обясняване, разясняване’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ</b><sup>1</sup> <i>частица.</i> 1. В съчет. с някои прости съюзи, въпрос, или относ. местоим. — за образуване на: а) Сложни съюзи: Да не би да; за да не би да; да не би (диал.); да не би че (остар.); да би да (остар.); за да би (остар.); за да не би че (остар.). За причина и цел. <i>Майка й тогава сама ще я подкани да стане, да не би да я чакат там, да не би да се е прибрал Колчо или свекър | + | <b>БИ</b><sup>1</sup> <i>частица.</i> 1. В съчет. с някои прости съюзи, въпрос, или относ. местоим. — за образуване на: а) Сложни съюзи: <b>Да не би да</b>; <b>за да не би да</b>; <b>да не би</b> (диал.); <b>да не би че</b> (остар.); <b>да би да</b> (остар.); <b>за да би</b> (остар.); <b>за да не би че</b> (остар.). За причина и цел. <i>Майка й тогава сама ще я подкани да стане, да не би да я чакат там, да не би да се е прибрал Колчо или свекър й.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 209. <i>Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. <i>Себе си всякога за сиромах като мисли, трепери да не би някое нежелателно обстоятелство го докара в сиромашия.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 76. <i>Но пази ся да не паднеш в погрешката на сребролюбието; защото мнозина слаби хора, изоплашени да не би че ся умали имотът им, изпадват в несвободата, и за да трупат само пари, отричат ся и от самите нужни на себе си и на другите.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 133. <i>Аз ви казвам само, че вие тряба да са приготвювате, да би на времето си и вие да принесете полза на хората.</i> Д. Блъсков, У (превод), 1871, бр. 18, 283. <i>Римляните, за да би победили съвършено картагеняните, имали нужда от флота.</i> Й. Груев, КВИ (превод), 1858, 41. <i>Назовавай всяко едно прегрешение .., за да не би че направиш чрез кротостта и чрез страшливата си милост слабия още по-слаб, дързостливия злодеец още по-дързостлив.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 163. <b>Ако да би</b> (остар.); <b>ако би <да></b> (остар.); <b>ако би че</b> (остар.). За условие; ако. <i>Ако да би са съединили сичките демонски сили, то и тия не би били в състояние да принудат седем милиона българи да се откажат от своето православие и народност.</i> С, 1872, бр. 34, 269. <i>Ако би някои от учениците да не внимаваше в урока, учителят му събираше вниманието с едно звънче.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 50. <i>Ще има буря — ..; ако би да почне фуртуна, трябва веднага да тръгнем.</i> Ботьов, К (превод), 47. <i>Отчаяхме се дали ще можем да вървим напред, и додоха ни на умът ужасните последствия, които ще ни сполетят, ако би че ни хванат.</i> Св. Миларов,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} СЦТ, 210. <i>Ако би на бой загина, / като ти сърце прощава, / просто да ти е от мене.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873. бр. 11. 1036. <b>Ако ще би <и да></b>; <b>ако би ще <и> да</b> (остар.); <b>макар би ще</b> (остар.). За отстъпване; макар. <i>Нъ ако би да е никакъв человек, тогава не му се пада никаква почет, ако ще би да е и от най-горен род.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 49. <i>Твоя дума на две тука няма да стане, ако ще ли наопаки да се обърне света.</i> П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 363. <i>Зададе ли са от някъде какъвто и да е голак, турчин / ако ще би и турски циганин / тряба да го посрещнеш и да му пригодиш.</i> НБ, 1876, бр. 50, 196. <i>Бейчето е бейче, ако би ще без парица; а магарето е магаре, ако би ще и в жълтица.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 110. <i>Всичките недвижими имоти, които се намирват в Княжеството, макар би ще принадлежали и на чужденци, се намират под действието на българските закони.</i> ПОУ, 12. б) Сложни неопределителни местоимения; <b>който би да</b> (остар.); <b>какъв да би</b> (остар.). <i>Император Юстин 2-й, .., постави за градоначалник в Цариград едного съдника, .., даде му всяка власт да наказува престъпниците{{попр|Отпечатано: „престъпницшпе“.}}, от които би чин или степен да бъдат.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 5. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Остар.</i> За образуване на сложните форми за усл. накл. <i>Аз би жертвувала зарад тебе всичко: аз би дала животът си и би те направила най-честит на светът.</i> В. Друмев, И, 10. <i>Ако обстоятелствата не би били сгодни, такава случайност не би се явила.</i> П. П. Славейков, Събр. съч, IV, 130. <i>„Ние би те, брале, оженили, / ама нема прилика за тебе.“</i> Нар. пес., СбНУ XLIX, 323. | ||
Текуща версия към 08:34, 11 ноември 2013
гроша; петак. Петко развърза връвта и изсипа парите върху масата. Търколиха се жълти лири и едри сребърни бешлици — тридесет-четиридесет парчета. П. Стъпов, ЖСН, 134. Навсякъде, гдето погледът попадне, все ще се види нещо, което е тъй много потребно, за което хората събират пари и ги кътат бешлик по бешлик. Д. Немиров, Б, 5. „Хайдуци, братя да ми сте, / земете дукат жълтици, / земете чувал с бешлици, / сал мене жив оставете.“ Нар. пес., СбВСтТ, 982.
— Тур. beşlik. — Друга форма: бешлъ`к.
БЕШЛИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бешлик; петаче.
БЕШЛИ`ЧКА ж. Диал. Умал. от бешлик; бешличе. Хой те тебя, Халил ага, / я давай ми желтичките, / желтичките, бешличките. Нар. пес.,* СбНУ XXVI, 129.
БЕШМЕ`Т м. Книж. Връхна казашка дреха до колената, плътно прилепнала в гърдите и в талията. Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. Като че и сега е пред очите ми. С оня висок, бял с алено дъно казашки калпак, цял накръстосан с ширити бешмет, леко прехвърлени на гърба. П. Росен, ВПШ, 49.
— Рус. бешмет.
БЕЮ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. 1. Живея охолно като бей; добрувам.
2. Имам положение, власт на бей, управлявам като бей. Ум царува, ум беюва, ум патки пасе. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 40.
БЕЮ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от беювам.
БЕЯ`Н неизм. Само в съчет.: Изкарвам на беян. Остар. Изобличавам.
— От араб. през тур. beyan ’обясняване, разясняване’.
БИ1 частица. 1. В съчет. с някои прости съюзи, въпрос, или относ. местоим. — за образуване на: а) Сложни съюзи: Да не би да; за да не би да; да не би (диал.); да не би че (остар.); да би да (остар.); за да би (остар.); за да не би че (остар.). За причина и цел. Майка й тогава сама ще я подкани да стане, да не би да я чакат там, да не би да се е прибрал Колчо или свекър й. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 209. Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. Себе си всякога за сиромах като мисли, трепери да не би някое нежелателно обстоятелство го докара в сиромашия. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 76. Но пази ся да не паднеш в погрешката на сребролюбието; защото мнозина слаби хора, изоплашени да не би че ся умали имотът им, изпадват в несвободата, и за да трупат само пари, отричат ся и от самите нужни на себе си и на другите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 133. Аз ви казвам само, че вие тряба да са приготвювате, да би на времето си и вие да принесете полза на хората. Д. Блъсков, У (превод), 1871, бр. 18, 283. Римляните, за да би победили съвършено картагеняните, имали нужда от флота. Й. Груев, КВИ (превод), 1858, 41. Назовавай всяко едно прегрешение .., за да не би че направиш чрез кротостта и чрез страшливата си милост слабия още по-слаб, дързостливия злодеец още по-дързостлив. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 163. Ако да би (остар.); ако би <да> (остар.); ако би че (остар.). За условие; ако. Ако да би са съединили сичките демонски сили, то и тия не би били в състояние да принудат седем милиона българи да се откажат от своето православие и народност. С, 1872, бр. 34, 269. Ако би някои от учениците да не внимаваше в урока, учителят му събираше вниманието с едно звънче. Т. Икономов, ЧПГ, 50. Ще има буря — ..; ако би да почне фуртуна, трябва веднага да тръгнем. Ботьов, К (превод), 47. Отчаяхме се дали ще можем да вървим напред, и додоха ни на умът ужасните последствия, които ще ни сполетят, ако би че ни хванат. Св. Миларов,* СЦТ, 210. Ако би на бой загина, / като ти сърце прощава, / просто да ти е от мене. П. Р. Славейков, Ч, 1873. бр. 11. 1036. Ако ще би <и да>; ако би ще <и> да (остар.); макар би ще (остар.). За отстъпване; макар. Нъ ако би да е никакъв человек, тогава не му се пада никаква почет, ако ще би да е и от най-горен род. Т. Икономов, ЧПГ, 49. Твоя дума на две тука няма да стане, ако ще ли наопаки да се обърне света. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 363. Зададе ли са от някъде какъвто и да е голак, турчин / ако ще би и турски циганин / тряба да го посрещнеш и да му пригодиш. НБ, 1876, бр. 50, 196. Бейчето е бейче, ако би ще без парица; а магарето е магаре, ако би ще и в жълтица. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 110. Всичките недвижими имоти, които се намирват в Княжеството, макар би ще принадлежали и на чужденци, се намират под действието на българските закони. ПОУ, 12. б) Сложни неопределителни местоимения; който би да (остар.); какъв да би (остар.). Император Юстин 2-й, .., постави за градоначалник в Цариград едного съдника, .., даде му всяка власт да наказува престъпниците*, от които би чин или степен да бъдат. П. Р. Славейков, ПИ, 5.
2. Остар. За образуване на сложните форми за усл. накл. Аз би жертвувала зарад тебе всичко: аз би дала животът си и би те направила най-честит на светът. В. Друмев, И, 10. Ако обстоятелствата не би били сгодни, такава случайност не би се явила. П. П. Славейков, Събр. съч, IV, 130. „Ние би те, брале, оженили, / ама нема прилика за тебе.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 323.
