Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/692“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | с които се оковават ръцете на арестуван или затворник; белезици. <i>Кожухът се свлича върху коленете на Ювиги хан, като открива впримчените му в белезници сухи, плоски китки.</i> Др. Асенов, ТКНП, 286. <i>След това заключиха ръцете му [на Асенчо] в белезници и го хвърлиха в мазето.</i> М. Марчевски, ГБ, 266. <i>Па ще да те фане, / назад ръце връже, / на ръце ще сложи / бели белезници.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 80. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕКЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, ср. <i>Диал.</i> Белезник; белче. | + | <b>БЕЛЕКЧЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, ср. <i>Диал.</i> Белезник; белче. |
— От тур. bilek ’китка на ръка’. | — От тур. bilek ’китка на ръка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕМНИ`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) | + | <b>БЕЛЕМНИ`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>белемни`т</b>, <i>м. Палеонт.</i> Група измрели морски мекотели от класа на главоногите, родствени на съвременните калмари и сепии, но за разлика от тях притежаващи вътрешна черупка. Belemnitida. <i>Твърде голямо развитие през триаса достигнали амонитите. Появили се и първите двухрилни главоноги, наречени белемнити. Те приличали по устройството си на днешната сепия. Имали особен скелет — твърда вътрешна плочица, която накрая била заострена като шип.</i> Геол. IX кл, 156. |
| − | -— От гр. | + | -— От гр. βέλεμνον ’стрела’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЕН</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> беля<sup>1</sup> като <i>прил.</i> Който е станал бял след избелване; избелен. <i>Белено платно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЕН</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> беля<sup>2</sup> като <i>прил.</i> Който е очистен от външната си обвивка; обелен. <i>Купи и един буркан белени домати.</i> △ <i>Белена царевица.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЕНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> беля<sup>1</sup>; избелване. <i>Белене на платно.</i> <i>Белене на вълна.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЕНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> беля<sup>2</sup>. <i>— Мъртвите изобщо не представляват интерес — заяви Луис непочтително, като свърши беленето на един портокал и го подаде на Фани.</i> Д. Димов, ОД, 67. <i>Белене на царевица.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЕНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; шума, беловина<sup>1</sup>. <i>Стражарчето се дръпна десетина разкрача настрана и започна да тъпче с ботуша си една захвърлена беленица от мамул, като се правеше, че нито чува, нито разбира какво{{попр|Отпечатано: „какео“.}} си дрънка старецът.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 202. |
| − | + | ||
| − | + | 2. <i>Събир.</i> Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беловина<sup>1</sup>. <i>Когато Йордан се завърна, най-напред видя шарената торба в антрето .. Замириса му на вършитба, на беленица, на препечен сусам.</i> Г. Караславов, СИ, 294. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЕНИЧКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> беленица (в 1 знач.). <i>Дядо Георги му направи малко дървено шило, завърза му го с една усукана беленичка за средния пръст на дясната ръка и му показа как да пори върховете на мамулите, за да ги бели лесно и спорно.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 336. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕНИ`ЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил.</i> Само в съчет.: Бял-беленичък. <i>Разг.</i> Съвсем бял. | + | <b>БЕЛЕНИ`ЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Бял-беленичък</b>. <i>Разг.</i> Съвсем бял. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛЕ`НКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Белянка<sup>1</sup>; белилка<sup>2</sup>, белило<sup>2</sup>. <i>Продаде говеда [момчето] за двеста, / купи си гайда за десет, / .. / да свири зорна и вечер: / вечер ми по седенките, / .. / пладне ми по беленките.</i> Нар. пес., СбНУ VI, 82. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЕ`НКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Белянка<sup>2</sup>; белилка<sup>3</sup>. <i>Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници.</i> Кр. Григоров, Р, 63-64. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЕНКА</b><sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Сорт бяла череша; белвица, белевка, белица<sup>2</sup>. |
2. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица<sup>2</sup>, бельовка. | 2. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица<sup>2</sup>, бельовка. | ||
| − | 3. Сорт круши със светложълт цвят; | + | 3. Сорт круши със светложълт цвят; бельовица. <i>Съветският учен професор Дунин цели две лета обхожда склоновете, където зреят круши водници, плескуници, беленки, .., сини тузлушки сливи, .. и тръносливки.</i> А. Каралийчев, ПД, 80. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЕТАЖ</b> <i>м. Книж.</i> Първи етаж на къща над партера. <i>— Ние — надвика всички Горанов, — аз, тоест наемателят, и хазайката сме два свята .. Светът на таваните и светът на белетажите.</i> О. Василев, ЖБ, 115. <i>Продавам тристаен белетаж.</i> |
| − | — От фр. | + | — От фр. belétage. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛЕТРИ`СТ</b> <i>м.</i> Писател, автор на художествена проза (разкази, повести, романи и др.); романист, прозаик. <i>Той [Вазов] е и белетрист, който изобразява действителността чрез по-широките картини на повестта и романа.</i> Лит. X кл, 195-196. <i>Белетристът еднакво добре може да използува и разказа, и повестта, и романа в зависимост от жизнения материал и поставената задача.</i> М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 170. |
— От рус. беллетрист или нем. Belletrist. | — От рус. беллетрист или нем. Belletrist. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛЕТРИЗА`ЦИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Представяне на факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, в съчетание с художествена измислица. <i>Болшинството очерци в този том са ярки по форма и съдържание, но съществуват и такива, в които има прекалена белетризация или суха документалност.</i> Пл, 1969, кн. 6, 80. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕТРИЗИ`РАМ</b> | + | <b>БЕЛЕТРИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Литер.</i> Представям факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, като ги съчетавам с художествена измислица, <b>белетризирам се</b> <i>страд.</i> <b>белетризира се</b> <i>безл. Баба Мара от Княжево е дадена съвсем от натура, без никакъв опит да се белетризира, да се извайва</i> |
| − | |||
Текуща версия към 14:53, 1 ноември 2013
с които се оковават ръцете на арестуван или затворник; белезици. Кожухът се свлича върху коленете на Ювиги хан, като открива впримчените му в белезници сухи, плоски китки. Др. Асенов, ТКНП, 286. След това заключиха ръцете му [на Асенчо] в белезници и го хвърлиха в мазето. М. Марчевски, ГБ, 266. Па ще да те фане, / назад ръце връже, / на ръце ще сложи / бели белезници. Нар. пес., СбНУ XLVI, 80.
БЕЛЕКЧЕ`, мн. -та, ср. Диал. Белезник; белче.
— От тур. bilek ’китка на ръка’.
БЕЛЕМНИ`ТИ мн., ед. (рядко) белемни`т, м. Палеонт. Група измрели морски мекотели от класа на главоногите, родствени на съвременните калмари и сепии, но за разлика от тях притежаващи вътрешна черупка. Belemnitida. Твърде голямо развитие през триаса достигнали амонитите. Появили се и първите двухрилни главоноги, наречени белемнити. Те приличали по устройството си на днешната сепия. Имали особен скелет — твърда вътрешна плочица, която накрая била заострена като шип. Геол. IX кл, 156.
-— От гр. βέλεμνον ’стрела’.
БЕ`ЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от беля1 като прил. Който е станал бял след избелване; избелен. Белено платно.
БЕ`ЛЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от беля2 като прил. Който е очистен от външната си обвивка; обелен. Купи и един буркан белени домати. △ Белена царевица.
БЕ`ЛЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля1; избелване. Белене на платно. Белене на вълна.
БЕ`ЛЕНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля2. — Мъртвите изобщо не представляват интерес — заяви Луис непочтително, като свърши беленето на един портокал и го подаде на Фани. Д. Димов, ОД, 67. Белене на царевица.
БЕ`ЛЕНИЦА ж. Диал. 1. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; шума, беловина1. Стражарчето се дръпна десетина разкрача настрана и започна да тъпче с ботуша си една захвърлена беленица от мамул, като се правеше, че нито чува, нито разбира какво* си дрънка старецът. Г. Караславов, Избр. съч. V, 202.
2. Събир. Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беловина1. Когато Йордан се завърна, най-напред видя шарената торба в антрето .. Замириса му на вършитба, на беленица, на препечен сусам. Г. Караславов, СИ, 294.
БЕ`ЛЕНИЧКА ж. Диал. Умал. от беленица (в 1 знач.). Дядо Георги му направи малко дървено шило, завърза му го с една усукана беленичка за средния пръст на дясната ръка и му показа как да пори върховете на мамулите, за да ги бели лесно и спорно. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 336.
БЕЛЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял.
БЕЛЕ`НКА1 ж. Диал. Белянка1; белилка2, белило2. Продаде говеда [момчето] за двеста, / купи си гайда за десет, / .. / да свири зорна и вечер: / вечер ми по седенките, / .. / пладне ми по беленките. Нар. пес., СбНУ VI, 82.
БЕ`ЛЕ`НКА2 ж. Диал. Белянка2; белилка3. Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници. Кр. Григоров, Р, 63-64.
БЕ`ЛЕНКА3 ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белвица, белевка, белица2.
2. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица2, бельовка.
3. Сорт круши със светложълт цвят; бельовица. Съветският учен професор Дунин цели две лета обхожда склоновете, където зреят круши водници, плескуници, беленки, .., сини тузлушки сливи, .. и тръносливки. А. Каралийчев, ПД, 80.
БЕ`ЛЕТАЖ м. Книж. Първи етаж на къща над партера. — Ние — надвика всички Горанов, — аз, тоест наемателят, и хазайката сме два свята .. Светът на таваните и светът на белетажите. О. Василев, ЖБ, 115. Продавам тристаен белетаж.
— От фр. belétage.
БЕЛЕТРИ`СТ м. Писател, автор на художествена проза (разкази, повести, романи и др.); романист, прозаик. Той [Вазов] е и белетрист, който изобразява действителността чрез по-широките картини на повестта и романа. Лит. X кл, 195-196. Белетристът еднакво добре може да използува и разказа, и повестта, и романа в зависимост от жизнения материал и поставената задача. М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 170.
— От рус. беллетрист или нем. Belletrist.
БЕЛЕТРИЗА`ЦИЯ ж. Литер. Представяне на факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, в съчетание с художествена измислица. Болшинството очерци в този том са ярки по форма и съдържание, но съществуват и такива, в които има прекалена белетризация или суха документалност. Пл, 1969, кн. 6, 80.
БЕЛЕТРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Литер. Представям факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, като ги съчетавам с художествена измислица, белетризирам се страд. белетризира се безл. Баба Мара от Княжево е дадена съвсем от натура, без никакъв опит да се белетризира, да се извайва
