Page:RBE Tom1.djvu/683

---

БЕ`КИ, (разш.) бе`ким и (съкр.) бек, частица. Простонар. Белки. — Та беки зарад мене си дошъл сега тука? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 246. Да направя това добро, .. Клетнико! Какъв беше!. .. Беки и Бог се умилостиви и поживи детето. Ив. Вазов, Съч. XI, 8. — Ама беки и Тончо остава при тебе! — опули се Турлачката с големите си немигащи като на змия зелени очи. Ст. Даскалов, СЛ, 146. — Де да бях пиян, когато Щоф се хвалеше пред карбитния склад! Барем щях да имам повече кураж и беки го треснех с бургията. X. Русев, ПЗ, 141. Бек да го утепа? СбНУ VIII, 240.

◇ Беки го е майка ми родила, че да го мисля. Диал. Ирон. Не ми е много близък някой, за да се тревожа за него.

---

БЕКИ`Л м. Спец. Устройство за подпиране на задната част на самолет при кацане.

— От фр. béquille.

---

БЕКЛЕМЕ`, мн. -та, ср. Остар. 1. Сграда за стражата на граница или на важен път; караулница, стражница. На по-важните планински проходи, освен караулниците, турските беклемета, са строени и спасителни домове, т. е. планински ханчета. П. Делирадев, В, 273. — Гледайте, беклемето гори! — извика някой. Вдясно от пътя на висока могила гореше турският полицейски пост. Л. Стоянов, Б, 105.

2. Стража на граница или на важен път.

— Тур. bekleme.

---

БЕКО`Н, мн. няма, м. Слабо осолено пушено свинско месо от гърдите със сланината.

— От англ. bacon.

---

БЕКО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от бекон. Беконен тип свиня.

---

БЕКРИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Диал. Бекрия. Наска Танасе думаше: / „ .. Мене ме мама не дава, / като на тебе винопиец, / като на тебе бекриец.“ Нар. пес., СбВСт, 723.

---

БЕКРИ`ЙКА ж. Диал. Жена бекрия. Лелки ли, мила, лелки ли, / .. нито съм болна лежала, / нито съм болен гледала, / на съм на зло налетяла, / на зла свекърва бекрийка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 222.

---

БЕКРИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. и ж. Диал. Пияница, бекриец. В работен ден да купуваш и да пием ракия, трябва да си или чорбаджия, или бекрия. К. Петканов, СВ, 80. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея; / аз от стара майка крия, / тя от татко зъл бекрия. П. К. Яворов, Съч. I, 36. Велин баща долива, / руса си Вела не дава, / Вела за Бальо да иде, / че са йе Бальо, бре, прочул, / че си йе пуста бекрия; / на вино пие каймака, / я на ракия — първака. Нар. пес., СбНУ XXV, 33. Митар ли, Митар Митар делия! / Тая пияна, пияна бекрия! Нар. пес., НПМБ, 103.

— От араб. през тур. bekri.

---

БЕКТА`Ш м. Истор. 1. Влиятелен таен мюсюлмански монашески орден в Османската империя, отричащ войната и убийствата, привърженици на който съществуват и до днес в някои балкански страни (напр. Албания). Одринлиева не търсеше да знае — не питаше — какво готвят Орцеви? Защото така трябва: никой не бива да знае! И в такъв смисъл нейните срещи е бекташа бяха ценни: Гарвановци трябваше да се приспиват и да не предугадят часа. А. Страшимиров, Съч. V, 393.

2. Привърженик или член на този орден; дервиш. Фи, колко безсрамен беше старият бекташ: християнски смирен уж, а — сводник. А. Страшимиров, Съч. V, 393.

— От тур. bektaşi.

---

БЕКТА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от бекташ.

---

БЕКЧИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Жена на бекчия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

---

БЕКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от бекчия. Бекчийска колиба.

---

БЕКЧИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от бекчия; млад бекчия. Не пита Стана селяне, / селяне, селски кметове, / на [най] пита Стана бекчийче, / бекчийче, младо пъдарче: / къде да дене имане. Нар. пес., СбНУ XLIV, 184.

---

БЕКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. 1. Полски пазач; пъдар. Тия пък ще да са нещо като кърските колиби на бекчиете, дето лятно време вардят кукурузята. Т. Влайков, Пр I, 179. Грозда отиде [на грозде], не дойде. / Па тя си влезла, в гроздано, / .. / Та си настъпи бекчия. / Па той е фатил за ръка / и си я въвел в одая. Нар. пес., СбВСт, 175.

2. Нощен пазач в селище. — Ама я чувай: огънят, който подпалихме, отива напред. Я чувай: бекчиите викат! Действително пожарът напредваше, повън ся чуваше голям ек и врява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 69.

— От тур. bekçi.

---

БЕКЯ`Р м. Разг. Неженен мъж; ерген. Криво да седим, право да си приказваме, времето, в което живеем, се е обърнало с главата надолу и човек май трудничко свързва двата края. Хайде, за бекярите, както ида е, — все ще се намери едно парче хляб и една завивка. Но за семейните въпросът е малко по-сложен. Св. Минков, РТК, 98-99. Бекяр по пътя ходеше / и се на Бога молеше: / — „Я дай ми, Боже, създай ми, / момиче на път да срещна.“ Нар. пес., СбВСтТ, 564. Мен ми мама казала / с бекяр дума да немам, / нежели вода да давам! Нар. пес., СбНУ XLVI, 221. // Разш. Мъж, който живее сам, без семейството си. Ганчо (..): — Все някак ще я наредим. Вилата е на два етажа. Цял палат. Всеки етаж по четири стаи. Близо до града. Най-малко двадесет