Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/683“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕ`КИ</b>, (разш.) <b>бе`ким</b> и (съкр.) <b>бек</b>, <i>частица. Простонар.</i> Белки. <i>— Та беки зарад мене си дошъл сега тука?</i> Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 246. <i>Да направя това добро, .. Клетнико! Какъв беше!. .. Беки и Бог се умилостиви и поживи детето.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 8. <i>— Ама беки и Тончо остава при тебе! — опули се Турлачката с големите си немигащи като на змия зелени очи.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 146. <i>— Де да бях пиян, когато Щоф се хвалеше пред карбитния склад! Барем щях да имам повече кураж и беки го треснех с бургията.</i> X. Русев, ПЗ, 141. <i>Бек да го утепа?</i> СбНУ VIII, 240. | ||
| + | ◇ <b>Беки го е майка ми родила, че да го мисля</b>. <i>Диал. Ирон.</i> Не ми е много близък някой, за да се тревожа за него. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕКИ`Л</b> <i>м. Спец.</i> Устройство за подпиране на задната част на самолет при кацане. | |
| − | |||
| − | <b>БЕКИ`Л</b> <i>м. Спец.</i> Устройство за | ||
| − | — От фр. | + | — От фр. béquille. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕКЛЕМЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> 1. Сграда за стражата на граница или на важен път; караулница,стражница. <i>На по-важните планински проходи, освен караулниците, турските беклемета, са строени и спасителни домове, т. е. планински ханчета.</i> П. Делирадев, В, 273. | + | <b>БЕКЛЕМЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> 1. Сграда за стражата на граница или на важен път; караулница, стражница. <i>На по-важните планински проходи, освен караулниците, турските беклемета, са строени и спасителни домове, т. е. планински ханчета.</i> П. Делирадев, В, 273. <i>— Гледайте, беклемето гори! — извика някой. Вдясно от пътя на висока могила гореше турският полицейски пост.</i> Л. Стоянов, Б, 105. |
| − | |||
| − | |||
2. Стража на граница или на важен път. | 2. Стража на граница или на важен път. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
— Тур. bekleme. | — Тур. bekleme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕКО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Слабо осолено пушено свинско месо от гърдите със сланината. |
— От англ. bacon. | — От англ. bacon. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕКО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> бекон. <i>Беконен тип свиня.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕКРИ`ЕЦ</b>, <i>мн.</i> -и`йци, <i>м. Диал.</i> Бекрия. <i>Наска Танасе думаше: / „.. Мене ме мама не дава, / като на тебе винопиец, / като на тебе бекриец.“</i> Нар. пес., СбВСт, 723. | + | <b>БЕКРИ`ЕЦ</b>, <i>мн.</i> -и`йци, <i>м. Диал.</i> Бекрия. <i>Наска Танасе думаше: / „ .. Мене ме мама не дава, / като на тебе винопиец, / като на тебе бекриец.“</i> Нар. пес., СбВСт, 723. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕКРИ`ЙКА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена бекрия. <i>Лелки ли, мила, лелки ли, /. . нито съм болна лежала, / нито съм болен гледала, / на съм на зло налетяла, / на зла свекърва | + | <b>БЕКРИ`ЙКА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена бекрия. <i>Лелки ли, мила, лелки ли, / .. нито съм болна лежала, / нито съм болен гледала, / на съм на зло налетяла, / на зла свекърва бекрийка.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 222. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕКРИ`Я</b>, - | + | <b>БЕКРИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> и <i>ж. Диал.</i> Пияница, бекриец. <i>В работен ден да купуваш и да пием ракия, трябва да си или чорбаджия, или бекрия.</i> К. Петканов, СВ, 80. <i>Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея; / аз от стара майка крия, / тя от татко зъл бекрия.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 36. <i>Велин баща долива, / руса си Вела не дава, / Вела за Бальо да иде, / че са йе Бальо, бре, прочул, / че си йе пуста бекрия; / на вино пие каймака, / я на ракия — първака.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 33. <i>Митар ли, Митар Митар делия! / Тая пияна, пияна бекрия!</i> Нар. пес., НПМБ, 103. |
— От араб. през тур. bekri. | — От араб. през тур. bekri. | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕКТА`Ш</b> <i>м. Истор.</i> 1. Влиятелен таен мюсюлмански монашески орден в Османската империя, отричащ войната и убийствата, привърженици на който съществуват и до днес в някои балкански страни (напр. Албания). <i>Одринлиева не търсеше да знае — не питаше — какво готвят Орцеви? Защото така трябва: никой не бива да знае! И в такъв смисъл нейните срещи е бекташа бяха ценни: Гарвановци трябваше да се приспиват и да не предугадят часа.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 393. |
| − | |||
| − | |||
2. Привърженик или член на този орден; дервиш. <i>Фи, колко безсрамен беше старият бекташ: християнски смирен уж, а — сводник.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 393. | 2. Привърженик или член на този орден; дервиш. <i>Фи, колко безсрамен беше старият бекташ: християнски смирен уж, а — сводник.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 393. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. bektaşi. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕКТА`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> бекташ. |
---- | ---- | ||
<b>БЕКЧИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Жена на бекчия. | <b>БЕКЧИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Жена на бекчия. | ||
| Ред 47: | Ред 43: | ||
<b>БЕКЧИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> бекчия. <i>Бекчийска колиба.</i> | <b>БЕКЧИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> бекчия. <i>Бекчийска колиба.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕКЧИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> бекчия; млад бекчия. <i>Не пита Стана | + | <b>БЕКЧИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> бекчия; млад бекчия. <i>Не пита Стана селяне, / селяне, селски кметове, / на [най] пита Стана бекчийче, / бекчийче, младо пъдарче: / къде да дене имане.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 184. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕКЧИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> 1. Полски пазач; пъдар. <i>Тия пък ще да са нещо като кърските колиби на бекчиете, дето лятно време вардят кукурузята.</i> Т. Влайков, Пр I, 179. <i>Грозда отиде [на грозде], не дойде. / Па тя си влезла, в гроздано, / .. / Та си настъпи бекчия. / Па той е фатил за ръка / и си я въвел в одая.</i> Нар. пес., СбВСт, 175. |
| − | + | 2. Нощен пазач в селище. <i>— Ама я чувай: огънят, който подпалихме, отива напред. Я чувай: бекчиите викат! Действително пожарът напредваше, повън ся чуваше голям ек и врява.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 69. | |
| − | + | — От тур. bekçi. | |
| − | |||
| − | — От тур. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕКЯ`Р</b> <i>м. Разг.</i> Неженен мъж; ерген. <i>Криво да седим, право да си приказваме, времето, в което живеем, се е обърнало с главата надолу и човек май трудничко свързва двата края. Хайде, за бекярите, както ида е, — все ще се намери едно парче хляб и една завивка. Но за семейните въпросът е малко по-сложен.</i> Св. Минков, РТК, 98-99. <i>Бекяр по пътя ходеше / и се на Бога молеше: / — „Я дай ми, Боже, създай ми, / момиче на път да срещна.“</i> Нар. пес., СбВСтТ, 564. <i>Мен ми мама казала / с бекяр дума да немам, / нежели вода да давам!</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 221. // <i>Разш.</i> Мъж, който живее сам, без семейството си. <em>Ганчо</em> (..): <i>— Все някак ще я наредим. Вилата е на два етажа. Цял палат. Всеки етаж по четири стаи. Близо до града. Най-малко двадесет</i> |
| − | |||
| − | <i>— Все някак ще я наредим. Вилата е на два етажа. Цял палат. Всеки етаж по четири стаи. Близо до града. Най-малко двадесет</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 10:44, 31 октомври 2013
БЕ`КИ, (разш.) бе`ким и (съкр.) бек, частица. Простонар. Белки. — Та беки зарад мене си дошъл сега тука? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 246. Да направя това добро, .. Клетнико! Какъв беше!. .. Беки и Бог се умилостиви и поживи детето. Ив. Вазов, Съч. XI, 8. — Ама беки и Тончо остава при тебе! — опули се Турлачката с големите си немигащи като на змия зелени очи. Ст. Даскалов, СЛ, 146. — Де да бях пиян, когато Щоф се хвалеше пред карбитния склад! Барем щях да имам повече кураж и беки го треснех с бургията. X. Русев, ПЗ, 141. Бек да го утепа? СбНУ VIII, 240.
◇ Беки го е майка ми родила, че да го мисля. Диал. Ирон. Не ми е много близък някой, за да се тревожа за него.
БЕКИ`Л м. Спец. Устройство за подпиране на задната част на самолет при кацане.
— От фр. béquille.
БЕКЛЕМЕ`, мн. -та, ср. Остар. 1. Сграда за стражата на граница или на важен път; караулница, стражница. На по-важните планински проходи, освен караулниците, турските беклемета, са строени и спасителни домове, т. е. планински ханчета. П. Делирадев, В, 273. — Гледайте, беклемето гори! — извика някой. Вдясно от пътя на висока могила гореше турският полицейски пост. Л. Стоянов, Б, 105.
2. Стража на граница или на важен път.
— Тур. bekleme.
БЕКО`Н, мн. няма, м. Слабо осолено пушено свинско месо от гърдите със сланината.
— От англ. bacon.
БЕКО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от бекон. Беконен тип свиня.
БЕКРИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Диал. Бекрия. Наска Танасе думаше: / „ .. Мене ме мама не дава, / като на тебе винопиец, / като на тебе бекриец.“ Нар. пес., СбВСт, 723.
БЕКРИ`ЙКА ж. Диал. Жена бекрия. Лелки ли, мила, лелки ли, / .. нито съм болна лежала, / нито съм болен гледала, / на съм на зло налетяла, / на зла свекърва бекрийка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 222.
БЕКРИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. и ж. Диал. Пияница, бекриец. В работен ден да купуваш и да пием ракия, трябва да си или чорбаджия, или бекрия. К. Петканов, СВ, 80. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея; / аз от стара майка крия, / тя от татко зъл бекрия. П. К. Яворов, Съч. I, 36. Велин баща долива, / руса си Вела не дава, / Вела за Бальо да иде, / че са йе Бальо, бре, прочул, / че си йе пуста бекрия; / на вино пие каймака, / я на ракия — първака. Нар. пес., СбНУ XXV, 33. Митар ли, Митар Митар делия! / Тая пияна, пияна бекрия! Нар. пес., НПМБ, 103.
— От араб. през тур. bekri.
БЕКТА`Ш м. Истор. 1. Влиятелен таен мюсюлмански монашески орден в Османската империя, отричащ войната и убийствата, привърженици на който съществуват и до днес в някои балкански страни (напр. Албания). Одринлиева не търсеше да знае — не питаше — какво готвят Орцеви? Защото така трябва: никой не бива да знае! И в такъв смисъл нейните срещи е бекташа бяха ценни: Гарвановци трябваше да се приспиват и да не предугадят часа. А. Страшимиров, Съч. V, 393.
2. Привърженик или член на този орден; дервиш. Фи, колко безсрамен беше старият бекташ: християнски смирен уж, а — сводник. А. Страшимиров, Съч. V, 393.
— От тур. bektaşi.
БЕКТА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от бекташ.
БЕКЧИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Жена на бекчия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от бекчия. Бекчийска колиба.
БЕКЧИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от бекчия; млад бекчия. Не пита Стана селяне, / селяне, селски кметове, / на [най] пита Стана бекчийче, / бекчийче, младо пъдарче: / къде да дене имане. Нар. пес., СбНУ XLIV, 184.
БЕКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. 1. Полски пазач; пъдар. Тия пък ще да са нещо като кърските колиби на бекчиете, дето лятно време вардят кукурузята. Т. Влайков, Пр I, 179. Грозда отиде [на грозде], не дойде. / Па тя си влезла, в гроздано, / .. / Та си настъпи бекчия. / Па той е фатил за ръка / и си я въвел в одая. Нар. пес., СбВСт, 175.
2. Нощен пазач в селище. — Ама я чувай: огънят, който подпалихме, отива напред. Я чувай: бекчиите викат! Действително пожарът напредваше, повън ся чуваше голям ек и врява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 69.
— От тур. bekçi.
БЕКЯ`Р м. Разг. Неженен мъж; ерген. Криво да седим, право да си приказваме, времето, в което живеем, се е обърнало с главата надолу и човек май трудничко свързва двата края. Хайде, за бекярите, както ида е, — все ще се намери едно парче хляб и една завивка. Но за семейните въпросът е малко по-сложен. Св. Минков, РТК, 98-99. Бекяр по пътя ходеше / и се на Бога молеше: / — „Я дай ми, Боже, създай ми, / момиче на път да срещна.“ Нар. пес., СбВСтТ, 564. Мен ми мама казала / с бекяр дума да немам, / нежели вода да давам! Нар. пес., СбНУ XLVI, 221. // Разш. Мъж, който живее сам, без семейството си. Ганчо (..): — Все някак ще я наредим. Вилата е на два етажа. Цял палат. Всеки етаж по четири стаи. Близо до града. Най-малко двадесет
