Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/663“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`ШНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> <i>Отвл. същ. от</i> безстрашен; безстрашие. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРУКТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Агрон.</i> За почва — които образува плътна, слята маса, в който няма структурни агрегати (твърди зърна, неразмиващи се във вода). <i>Тревните смески превръщат безструктурната почва, която представлява от себе си разпратена маса, в структурна зърнеста маса,</i> ОФ, 1950, бр. 1826, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТЪ`БЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който няма стъбло; безстъблов. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Безстъблена тинтява</b>. Многогодишно тревисто растение с късо стъбло и единични сини цветове, което вирее по високите места в планините. Gentiana acaulis. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТЪ`БЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Безстъблен. |
| − | + | ◇ <b>Безстъблов клин</b>. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови с покрити с власинки листа, което вирее по сухи тревисти и слънчеви склонове. Astragalus excapus. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪ`ВЕСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност и мярка в делата си. <i>Случи се така, че безсъвестни ръководители посегнаха на оскъдния им залък — злоупотребиха и откраднаха.</i> С. Северняк, ОНК, 165. <i>Дон Бартоломео .. реквизираше всичко за армията си, а безсъвестните търговци продаваха брашното и зехтина на баснословни цени.</i> Д. Димов, ОД, 226. |
| − | 2. Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. <i>Безсъвестна критика. Безсъвестно поведение. Безсъвестна постъпка. Безсъвестни лъжи.</i> | + | 2. Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. <i>Безсъвестна критика.</i> <i>Безсъвестно поведение.</i> <i>Безсъвестна постъпка.</i> <i>Безсъвестни лъжи.</i> |
3. Който не проявява съвест, съзнание в работата си; недобросъвестен. <i>Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — това можеше да се тълкува по два начина: тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер.</i> П. Вежинов, BP, 166. //Който е извършен без съзнание за отговорност; недобросъвестен. <i>Безсъвестна работа.</i> | 3. Който не проявява съвест, съзнание в работата си; недобросъвестен. <i>Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — това можеше да се тълкува по два начина: тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер.</i> П. Вежинов, BP, 166. //Който е извършен без съзнание за отговорност; недобросъвестен. <i>Безсъвестна работа.</i> | ||
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>безсо`вестен</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪ`ВЕСТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Безсъвестен, нечестен човек. <i>— Хванали един ученик в кражба. Крадел електрическите крушки по класните стаи, моля ти се. Какво да го правиш такъв един безсъвестник?</i> Б. Болгар, Б, 132. <i>Непримиримий му враг в яростта си обещаваше цена за главата на Кортеса с намерение да възбуди някой безсъвестник от человеците му, за да го убие.</i> П. Кисимов, OA II (превод), 125. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪ`ВЕСТНИЦА</b> <i>ж. Рядко.</i> Безсъвестна жена. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪ`ВЕСТНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без проява на съвест, на нравствена отговорност. <i>— Това заптие лъже безсъвестно! — извика той.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 39. <i>В едно отношение постъпиха само тие безсъвестно, че отпосле захванаха да донасят калпав барут.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 390. |
| − | + | 2. Без проява на съзнание и отговорност; недобросъвестно. <i>Работи безсъвестно.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪ`ВЕСТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безсъвестен. <i>Грях и голяма безсъвестност ще бъде, .., ако ние откажем високите, важните услуги на нашите едновременни, преди войната, учители.</i> Ил. Блъсков, КУ, 14-15. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е лишен от сериозно съдържание, от дълбочина, оригиналност; повърхностен, празен, безсмислен, блудкав. <i>Младият писател не може да търпи вече безсъдържателния хумор.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 93. <i>Разговорът ни ставаше натегнат, блюдкав и безсъдържателен.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 319. <i>Безсъдържателни фрази.</i> <i>Безсъдържателна реч.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> безсъдържателен; повърхностно, празно, безсмислено. <i>Думите му звучаха безсъдържателно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие, липса на сериозно съдържание, на дълбочина. <i>Изказването му се отличава със своята безсъдържателност.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪ`ЗНАНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Обикн. с предл: <em>в</em>. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувствува; несвяст. <i>Детето бе изпаднало в безсъзнание. Сега то лежеше съвсем неподвижно.</i> Д. Димов, Т, 636. <i>Когато се върнахме с мама вкъщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура.</i> П. Славински, МСК, 55. <i>Биха ги до безсъзнание пред общинския дом с тояги и приклади.</i> Кр. Велков, СБ, 141. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪЗНА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен, неволен. <i>Имаше в мислите й нещо съвсем ново — страшно и сладко — толкова смътно — замъгляваше се в хаоса на безсъзнателно благоговение.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 126. <i>В природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва на{{попр|Отпечатано: „ка“.}} човеците,</i> Л. Каравелов, Съч. II, 27-28. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪЗНА`ТЕЛНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Без участие, контрол на съзнанието, на волята; несъзнателно, неволно, инстинктивно. <i>Когато спи, человек изгубва самосъзнанието си, ..; каквито телесни или умствени действия и да прави, те стават безсъзнателно.</i> ИЗ, 1877, 1881, 176. <i>После това мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове, .. Ако безсъзнателно,</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 17:54, 27 октомври 2013
БЕЗСТРА`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безстрашен; безстрашие.
БЕЗСТРУКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Агрон. За почва — които образува плътна, слята маса, в който няма структурни агрегати (твърди зърна, неразмиващи се във вода). Тревните смески превръщат безструктурната почва, която представлява от себе си разпратена маса, в структурна зърнеста маса, ОФ, 1950, бр. 1826, 2.
БЕЗСТЪ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който няма стъбло; безстъблов.
◇ Безстъблена тинтява. Многогодишно тревисто растение с късо стъбло и единични сини цветове, което вирее по високите места в планините. Gentiana acaulis.
БЕЗСТЪ`БЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Безстъблен.
◇ Безстъблов клин. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови с покрити с власинки листа, което вирее по сухи тревисти и слънчеви склонове. Astragalus excapus.
БЕЗСЪ`ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност и мярка в делата си. Случи се така, че безсъвестни ръководители посегнаха на оскъдния им залък — злоупотребиха и откраднаха. С. Северняк, ОНК, 165. Дон Бартоломео .. реквизираше всичко за армията си, а безсъвестните търговци продаваха брашното и зехтина на баснословни цени. Д. Димов, ОД, 226.
2. Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. Безсъвестна критика. Безсъвестно поведение. Безсъвестна постъпка. Безсъвестни лъжи.
3. Който не проявява съвест, съзнание в работата си; недобросъвестен. Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — това можеше да се тълкува по два начина: тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер. П. Вежинов, BP, 166. //Който е извършен без съзнание за отговорност; недобросъвестен. Безсъвестна работа.
— Друга (остар. книж.) форма: безсо`вестен.
БЕЗСЪ`ВЕСТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безсъвестен, нечестен човек. — Хванали един ученик в кражба. Крадел електрическите крушки по класните стаи, моля ти се. Какво да го правиш такъв един безсъвестник? Б. Болгар, Б, 132. Непримиримий му враг в яростта си обещаваше цена за главата на Кортеса с намерение да възбуди някой безсъвестник от человеците му, за да го убие. П. Кисимов, OA II (превод), 125.
БЕЗСЪ`ВЕСТНИЦА ж. Рядко. Безсъвестна жена.
БЕЗСЪ`ВЕСТНО нареч. 1. Без проява на съвест, на нравствена отговорност. — Това заптие лъже безсъвестно! — извика той. Ив. Вазов, Съч. XXII, 39. В едно отношение постъпиха само тие безсъвестно, че отпосле захванаха да донасят калпав барут. З. Стоянов, ЗБВ I, 390.
2. Без проява на съзнание и отговорност; недобросъвестно. Работи безсъвестно.
БЕЗСЪ`ВЕСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безсъвестен. Грях и голяма безсъвестност ще бъде, .., ако ние откажем високите, важните услуги на нашите едновременни, преди войната, учители. Ил. Блъсков, КУ, 14-15.
БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е лишен от сериозно съдържание, от дълбочина, оригиналност; повърхностен, празен, безсмислен, блудкав. Младият писател не може да търпи вече безсъдържателния хумор. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 93. Разговорът ни ставаше натегнат, блюдкав и безсъдържателен. З. Стоянов, ЗБВ I, 319. Безсъдържателни фрази. Безсъдържателна реч.
БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛНО. Нареч. от безсъдържателен; повърхностно, празно, безсмислено. Думите му звучаха безсъдържателно.
БЕЗСЪДЪРЖА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие, липса на сериозно съдържание, на дълбочина. Изказването му се отличава със своята безсъдържателност.
БЕЗСЪ`ЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. с предл: в. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувствува; несвяст. Детето бе изпаднало в безсъзнание. Сега то лежеше съвсем неподвижно. Д. Димов, Т, 636. Когато се върнахме с мама вкъщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура. П. Славински, МСК, 55. Биха ги до безсъзнание пред общинския дом с тояги и приклади. Кр. Велков, СБ, 141.
БЕЗСЪЗНА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен, неволен. Имаше в мислите й нещо съвсем ново — страшно и сладко — толкова смътно — замъгляваше се в хаоса на безсъзнателно благоговение. Г. Стаматов, Разк. II, 126. В природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва на* човеците, Л. Каравелов, Съч. II, 27-28.
БЕЗСЪЗНА`ТЕЛНО нареч. Книж. 1. Без участие, контрол на съзнанието, на волята; несъзнателно, неволно, инстинктивно. Когато спи, человек изгубва самосъзнанието си, ..; каквито телесни или умствени действия и да прави, те стават безсъзнателно. ИЗ, 1877, 1881, 176. После това мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове, .. Ако безсъзнателно,
