Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/640“
Mister sou (беседа | приноси) м (Borislav) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПО`МОЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил.</i> 1. Който не е в състояние сам да си помогне, който не може да се справи сам с нещо или да му се противопостави; безсилен. <i>Въстаниците на Разполе се бяха изпокрили в окопа, .. Сега страхът у всички беше голям — всички се чувствуваха безпомощни срещу страшната сила на снарядите, срещу невидимия враг.</i> Д. Талев, И, 561. <i>Жена е, безпомощна е, но няма да се остави да я тъпчат. С все сили ще се брани, ще работи.</i> К. Петканов, X, 100. <i>Вълко се почувствува безпомощен. Не знаеше какво да предприеме | + | <b>БЕЗПО`МОЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил.</i> 1. Който не е в състояние сам да си помогне, който не може да се справи сам с нещо или да му се противопостави; безсилен. <i>Въстаниците на Разполе се бяха изпокрили в окопа, .. Сега страхът у всички беше голям — всички се чувствуваха безпомощни срещу страшната сила на снарядите, срещу невидимия враг.</i> Д. Талев, И, 561. <i>Жена е, безпомощна е, но няма да се остави да я тъпчат. С все сили ще се брани, ще работи.</i> К. Петканов, X, 100. <i>Вълко се почувствува безпомощен. Не знаеше какво да предприеме.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Ем. Станев, ПЕГ, 31. <i>— Ах, боже, какво да сторя, за да си запазя чедото? — кърши ръце безпомощната жена.</i> А. Каралийчев, ПГ, 110-111. |
| − | 2. Който няма физически сили, не е в състояние да направи нещо сам, без чужда помощ; безсилен, слаб, немощен. <i>Те вървят много бавно,. | + | 2. Който няма физически сили, не е в състояние да направи нещо сам, без чужда помощ; безсилен, слаб, немощен. <i>Те вървят много бавно, .. някак странно изкривени, колебливи и безпомощни — по-скopo призраци, отколкото хора.</i> Й. Йовков, Разк. I, 80. <i>Слаб и безпомощен, той се възхищаваше от нейната сила. Тя го дигна еднаж на ръце като дете, за да сложи под него нова постилка.</i> Д. Талев, И, 294. <i>Каквато си беше слабичка, с малко и бледо личице, с тънко вратле и дълги ръце, тя изглеждаше съвсем безпомощна. И на мнозина се струваше, че първият полъх на ветреца би я повалил на земята.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 177. |
3. Който изразява безсилие. <i>И той чу мъчителни и безпомощни въздишки. Върху окървавени носилки и платнища, върху шума и сено лежаха десетина ранени.</i> К. Петканов, МЗК, 100. <i>В тоя миг очите ни се срещнаха и аз трепнах вътрешно — така безпомощен и изплашен бе неговият поглед, така изпълнен с някаква непонятна молба.</i> П. Вежинов, ЗНН, 36. <i>Не можах да скрия гордостта си и още на портата заплаках като момиче, с безпомощни сълзи.</i> Елин Пелин, Съч. II, 123. | 3. Който изразява безсилие. <i>И той чу мъчителни и безпомощни въздишки. Върху окървавени носилки и платнища, върху шума и сено лежаха десетина ранени.</i> К. Петканов, МЗК, 100. <i>В тоя миг очите ни се срещнаха и аз трепнах вътрешно — така безпомощен и изплашен бе неговият поглед, така изпълнен с някаква непонятна молба.</i> П. Вежинов, ЗНН, 36. <i>Не можах да скрия гордостта си и още на портата заплаках като момиче, с безпомощни сълзи.</i> Елин Пелин, Съч. II, 123. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПО`МОЩНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Лице, което е в безпомощно състояние. <i>Един благороден чужденец,. | + | <b>БЕЗПО`МОЩНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Лице, което е в безпомощно състояние. <i>Един благороден чужденец, .. научил случайно за съдбата на безпомощника поет и неговата изоставеност от всички, .. се е грижил за него до последния му час.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПО`МОЩНО</b> <i>нареч.</i>1. Без възможност да си помогне, да се справи с нещо. <i>Русото момиче се наведе над рибките, които подскачаха безпомощно на брега и се валяха в пясъка като в брашно.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 34. <i>Една кокошка се помъчи да | + | <b>БЕЗПО`МОЩНО</b> <i>нареч.</i>1. Без възможност да си помогне, да се справи с нещо. <i>Русото момиче се наведе над рибките, които подскачаха безпомощно на брега и се валяха в пясъка като в брашно.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 34. <i>Една кокошка се помъчи да прехвъркне от крушата до навесчето, .. Тя падна в дълбокия сняг .. и започна да пърпа безпомощно с криле.</i> Г. Караславов, Тат., 225. <i>Велко, македонецът, стои над болния и се озърта безпомощно.</i> О. Василев, ЖБ, 388. <i>Елка плачеше безпомощно около Йовка, която бе припаднала.</i> Елин Пелин, Съч. III, 60. |
2. Без физически или духовни сили; немощно, безсилно. <i>От умора или от слабост, но той беше отпуснал безпомощно глава.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 301. <i>Той вървеше бавно по разкаляната улица. Каскетът му беше кривнат, ръцете му безпомощно висяха.</i> Сп. Кралевски, ВО, 30. | 2. Без физически или духовни сили; немощно, безсилно. <i>От умора или от слабост, но той беше отпуснал безпомощно глава.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 301. <i>Той вървеше бавно по разкаляната улица. Каскетът му беше кривнат, ръцете му безпомощно висяха.</i> Сп. Кралевски, ВО, 30. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПО`МОЩНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Състояние на безпомощен. <i>Убиват хора, не които сами се бият, а хора, които стоят неподвижни и пасивни до безпомощност, .. , със скръстени ръце почти.</i> | + | <b>БЕЗПО`МОЩНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Състояние на безпомощен. <i>Убиват хора, не които сами се бият, а хора, които стоят неподвижни и пасивни до безпомощност, .., със скръстени ръце почти.</i> Й. Йовков, Разк. II, 153. <i>Побойникът хриптеше, мъчеше се да хапе, но Пешо го удари още няколко пъти и той внезапно утихна. Луничавото му лице сега изразяваше само страх и безпомощност.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> П. Вежинов, СО, 74. <i>Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, .. И това са жалки сълзи на безпомощност, които не могат да променят нищо.</i> Д. Димов, Т, 646. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПО`РОЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар.</i> Непорочен. <i>Той е презрял и условните приличия, .. , и бляскави надежди за един безпорочен живот.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 31. <i>Далеч от сякакви пороци, той е запазил и тялото си здраво, читаво, . ., защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .. , да встъпи смело | + | <b>БЕЗПО`РОЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар.</i> Непорочен. <i>Той е презрял и условните приличия, .., и бляскави надежди за един безпорочен живот.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 31. <i>Далеч от сякакви пороци, той е запазил и тялото си здраво, читаво, .., защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .., да встъпи смело, безбедствено в житейското поприще.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 38. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗПОРО`ЧНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безпорочен; непорочно. <i>Един път Сократ учтиво поздравил единаго груба человека, който не щял да му отговори .. От тука ся види, как ся е трудил Сократ да побеждава себе и да живее безпорочно.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 77. | <b>БЕЗПОРО`ЧНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безпорочен; непорочно. <i>Един път Сократ учтиво поздравил единаго груба человека, който не щял да му отговори .. От тука ся види, как ся е трудил Сократ да побеждава себе и да живее безпорочно.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 77. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>БЕЗПОРО`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Непорочност. | <b>БЕЗПОРО`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Непорочност. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПОРЯ`ДЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие на ред; безредие, безредица. <i>В стаята му цареше безпорядък.</i> | + | <b>БЕЗПОРЯ`ДЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие на ред; безредие, безредица. <i>В стаята му цареше безпорядък.</i> |
| − | + | 2. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Безредици. <i>После смъртта на Юлия Кесаря, в Рим ся наново начнали безпорядъци.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 125. <i>За да се потуши безпорядъка, който взел всичката форма на сериозна буна, турнали в действие многочислени отделения от пехотата и кавалерията.</i> БЗ, 1891, бр. 316, 1. | |
| − | — От рус. беспорядок. — Други (остар.) форми: | + | ◇ <b>В безпорядък</b>. Без ред, порядък, безредно, разбъркано, хаотично; в безредица, в безразбора. <i>Едвам си намерих място. Всред стаята в безпорядък стояха маси и столове, отрупани с дрехи, кутии, бастуни.</i> М. Кремен, СС, 88. <i>Кабака не знаеше какво да каже, как да му отговори — сякаш в мозъка му беше се отворила яма, в която мислите падаха главоломно и в безпорядък.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. |
| − | + | ||
| − | < | + | — От рус. беспорядок. — Други (остар.) форми: <em>безпоря`док</em>, <em>безпоре`дък</em>. |
Текуща версия към 15:42, 23 октомври 2013
БЕЗПО`МОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който не е в състояние сам да си помогне, който не може да се справи сам с нещо или да му се противопостави; безсилен. Въстаниците на Разполе се бяха изпокрили в окопа, .. Сега страхът у всички беше голям — всички се чувствуваха безпомощни срещу страшната сила на снарядите, срещу невидимия враг. Д. Талев, И, 561. Жена е, безпомощна е, но няма да се остави да я тъпчат. С все сили ще се брани, ще работи. К. Петканов, X, 100. Вълко се почувствува безпомощен. Не знаеше какво да предприеме.* Ем. Станев, ПЕГ, 31. — Ах, боже, какво да сторя, за да си запазя чедото? — кърши ръце безпомощната жена. А. Каралийчев, ПГ, 110-111.
2. Който няма физически сили, не е в състояние да направи нещо сам, без чужда помощ; безсилен, слаб, немощен. Те вървят много бавно, .. някак странно изкривени, колебливи и безпомощни — по-скopo призраци, отколкото хора. Й. Йовков, Разк. I, 80. Слаб и безпомощен, той се възхищаваше от нейната сила. Тя го дигна еднаж на ръце като дете, за да сложи под него нова постилка. Д. Талев, И, 294. Каквато си беше слабичка, с малко и бледо личице, с тънко вратле и дълги ръце, тя изглеждаше съвсем безпомощна. И на мнозина се струваше, че първият полъх на ветреца би я повалил на земята. Цв. Ангелов, ЧД, 177.
3. Който изразява безсилие. И той чу мъчителни и безпомощни въздишки. Върху окървавени носилки и платнища, върху шума и сено лежаха десетина ранени. К. Петканов, МЗК, 100. В тоя миг очите ни се срещнаха и аз трепнах вътрешно — така безпомощен и изплашен бе неговият поглед, така изпълнен с някаква непонятна молба. П. Вежинов, ЗНН, 36. Не можах да скрия гордостта си и още на портата заплаках като момиче, с безпомощни сълзи. Елин Пелин, Съч. II, 123.
БЕЗПО`МОЩНИК, мн. -ци, м. Рядко. Лице, което е в безпомощно състояние. Един благороден чужденец, .. научил случайно за съдбата на безпомощника поет и неговата изоставеност от всички, .. се е грижил за него до последния му час. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129.
БЕЗПО`МОЩНО нареч.1. Без възможност да си помогне, да се справи с нещо. Русото момиче се наведе над рибките, които подскачаха безпомощно на брега и се валяха в пясъка като в брашно. А. Мандаджиев, ОШ, 34. Една кокошка се помъчи да прехвъркне от крушата до навесчето, .. Тя падна в дълбокия сняг .. и започна да пърпа безпомощно с криле. Г. Караславов, Тат., 225. Велко, македонецът, стои над болния и се озърта безпомощно. О. Василев, ЖБ, 388. Елка плачеше безпомощно около Йовка, която бе припаднала. Елин Пелин, Съч. III, 60.
2. Без физически или духовни сили; немощно, безсилно. От умора или от слабост, но той беше отпуснал безпомощно глава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 301. Той вървеше бавно по разкаляната улица. Каскетът му беше кривнат, ръцете му безпомощно висяха. Сп. Кралевски, ВО, 30.
БЕЗПО`МОЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на безпомощен. Убиват хора, не които сами се бият, а хора, които стоят неподвижни и пасивни до безпомощност, .., със скръстени ръце почти. Й. Йовков, Разк. II, 153. Побойникът хриптеше, мъчеше се да хапе, но Пешо го удари още няколко пъти и той внезапно утихна. Луничавото му лице сега изразяваше само страх и безпомощност.* П. Вежинов, СО, 74. Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, .. И това са жалки сълзи на безпомощност, които не могат да променят нищо. Д. Димов, Т, 646.
БЕЗПО`РОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Непорочен. Той е презрял и условните приличия, .., и бляскави надежди за един безпорочен живот. Ив. Вазов, Съч. X, 31. Далеч от сякакви пороци, той е запазил и тялото си здраво, читаво, .., защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .., да встъпи смело, безбедствено в житейското поприще. Ил. Блъсков, ДБ, 38.
БЕЗПОРО`ЧНО. Остар. Нареч. от безпорочен; непорочно. Един път Сократ учтиво поздравил единаго груба человека, който не щял да му отговори .. От тука ся види, как ся е трудил Сократ да побеждава себе и да живее безпорочно. Г. Йошев, КВИ (превод), 77.
БЕЗПОРО`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Непорочност.
БЕЗПОРЯ`ДЪК, мн. -ци, м. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на ред; безредие, безредица. В стаята му цареше безпорядък.
2. Обикн. мн. Остар. Безредици. После смъртта на Юлия Кесаря, в Рим ся наново начнали безпорядъци. Г. Йошев, КВИ (превод), 125. За да се потуши безпорядъка, който взел всичката форма на сериозна буна, турнали в действие многочислени отделения от пехотата и кавалерията. БЗ, 1891, бр. 316, 1.
◇ В безпорядък. Без ред, порядък, безредно, разбъркано, хаотично; в безредица, в безразбора. Едвам си намерих място. Всред стаята в безпорядък стояха маси и столове, отрупани с дрехи, кутии, бастуни. М. Кремен, СС, 88. Кабака не знаеше какво да каже, как да му отговори — сякаш в мозъка му беше се отворила яма, в която мислите падаха главоломно и в безпорядък. Г. Караславов, Избр. съч. I, 184.
— От рус. беспорядок. — Други (остар.) форми: безпоря`док, безпоре`дък.
