Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/628“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. <i>Разг.</i> Който вдъхва неодобрение, отвращение поради много лошите си качества; възмутителен. <i>После той си спомни безобразното й поведение на острова и гордостта го накара да замълчи.</i> Д. Димов, Т, 555. <i>Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист.</i> Ал. Константинов, БГ, 79. <i>Постановката на драмата е безобразна. | + | {{+}} |
| + | 2. <i>Разг.</i> Който вдъхва неодобрение, отвращение поради много лошите си качества; възмутителен. <i>После той си спомни безобразното й поведение на острова и гордостта го накара да замълчи.</i> Д. Димов, Т, 555. <i>Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист.</i> Ал. Константинов, БГ, 79. <i>Постановката на драмата е безобразна.</i> △ <i>Класното му е безобразно.</i> △ <i>Безобразна храна.</i> <i>Безобразна лъжа.</i> <i>Безобразно държане.</i> <i>Безобразен език.</i> // Много неприятен, досаден, отегчителен. <i>Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене.</i> П. Р. Славейков, БП I, V. <i>Тази сутрин той се събуди и без това в противно разположение на духа: видя лош и безобразен сън.</i> Л. Стоянов, П, 342-343. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОБРА`ЗИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср</i>. 1. Крайно неприлична, нередна или непочтена проява, постъпка, която предизвиква силно неодобрение, възмущение. <i>— Имах в отделението двама дангалаци, .. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат — какви ли не безобразия измисляха. ..</i> П. Вежинов, КС, 69. <i>— Другите учреждения не ме интересуват! — извика възбудено той. — Там могат да се вършат всякакви безобразия. Да му мислят ония, които заобикалят законите!</i> Св. Минков, Избр. пр, 261. <i>Вечер, преди да легнем, аз ставах да са прекръстя, .., а тие са смеяха и правяха отзади ми различни безобразия.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 64-65. |
| − | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Самостоятелно или във възклицателни изречения — за изразяване на силно неодобрение, възмущение от нещо, която се окачествява като крайно нередно, възмутително, неприлично. <i>— От вчера вагоните стоят натикани в третия коловоз, а виновни няма. Безобразие! | + | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Самостоятелно или във възклицателни изречения — за изразяване на силно неодобрение, възмущение от нещо, която се окачествява като крайно нередно, възмутително, неприлично. <i>— От вчера вагоните стоят натикани в третия коловоз, а виновни няма. Безобразие!</i> М. Марчевски, П, 224. <i>— Как? И вие търпите тоя въпрос неразрешен от четири месеца? Ето ти тебе безобразие. Бюрокрация!</i> Н. Каралиева, Н, 90. <i>Бакърджиев го изгледа остро, .. и посочи с ръка моряците, които пак се заобръщаха към брега: — Спасов, какво е това безобразие?</i> Д. Добревски, БКН, 36. |
| − | 3. Само <i>мн. Разг.</i> Крайно неприлични, груби и обидни думи, приказки, обикн. казани на някого или по адрес на някого. <i>— Като си бил | + | 3. Само <i>мн. Разг.</i> Крайно неприлични, груби и обидни думи, приказки, обикн. казани на някого или по адрес на някого. <i>— Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. — Вие говорите безобразия!</i> Ив. Вазов,{{попр|Смяна на точка със запетайка.}} Съч. XIX, 24. <i>— Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши… — Как смеете да говорите вие такива безобразия по адрес на нашето Миче?</i> Елин Пелин, Съч. IV, 215-216. |
| − | + | ◇ <b>До безобразие</b>. До крайна степен, извънредно много, съвсем (за някакво отрицателно качество или проява). <i>Едни панталони вети, .., и вместо гетите едни чизми солдатски, тежки и разкривени до безобразие.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 36. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОБРА`ЗНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> Човек, който върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. <i>— Да, този безобразник — и тя посочи към Кънча, .. — позволи си да ми говори дързости, да ме оскърби.</i> Т. Влайков, Мис., 384. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОБРА`ЗНИЦА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена, която върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОБРА`ЗНИЧА</b>, -иш, <i>мин. св,</i> -их, <i>несв., непрех.</i> Върша безобразия, държа се крайно неприлично, възмутително. <i>Там, където хулигани се опитват да безобразничат, гражданите поотделно или с обединени усилия трябва да обуздават нарушителите на обществения ред.</i> ВН, 1958, бр. 2014, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОБРА`ЗНИЧЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> безобразнича. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОБРА`ЗНО</b> <i>нареч</i>. 1. По много грозен, крайно неприятен начин. <i>Лицето беше безобразно изкривено с печат на ужас и страдания.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 106. <i>Какви са тия кучета? .. На стада вървят те, обикалят в кръг, като затворени между планинските вериги, и лаят проглушително и безобразно.</i> Ив. Хаджимарчев,{{попр|Премахване на излишна запетайка.}} ОК, 88. |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Много лошо и крайно неприлично, възмутително. <i>Държи се безобразно. Постъпва безобразно.</i> | + | 2. Много лошо и крайно неприлично, възмутително. <i>Държи се безобразно.</i> <i>Постъпва безобразно.</i> |
| − | 3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво обикн. отрицателно качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено, страшно, ужасно. <i>Сички | + | 3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво обикн. отрицателно качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено, страшно, ужасно. <i>Сички присъствующи, .., зяпаха в устата на страшният разказвач, който лъжеше безобразно.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 178. <i>Из храстите се измъкна някакво грозно изгърбено животно, ни вълк, ни лъв, ни камила, с хищна муцуна и безобразно къси задни лапи.</i> П. Бобев, ГЕ, 63. <i>Той е безобразно тъп.</i> △ <i>Тя е безобразно дебела.</i> △ <i>Лицемери безобразно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗО`БРАЗНО</b>. <i>Нареч. от</i> безобразен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗО`БРАЗНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Отсъствие на художествени, поетически образи. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОБРА`ЗНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на безобразен. <i>Бяла брада, .. се спускаше от едно червеникаво, изприщено и сипаничаво лице, без никакво особено изражение, но крайно оттласквателно по своята физическа безобразност.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 105. |
| − | 2. <i>Рядко.</i> Безобразна постъпка; безобразие. <i>Бре, че като зина оня ми ти човек! Като отвори една уста: „Как, вика, могат да се допускат такива безобразности.“</i> Б. | + | 2. <i>Рядко.</i> Безобразна постъпка; безобразие. <i>Бре, че като зина оня ми ти човек! Като отвори една уста: „Как, вика, могат да се допускат такива безобразности.“</i> Б. Обретенов, С, 99. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОГЛЕ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който не се съобразява с нищо, не |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 20:12, 20 октомври 2013
2. Разг. Който вдъхва неодобрение, отвращение поради много лошите си качества; възмутителен. После той си спомни безобразното й поведение на острова и гордостта го накара да замълчи. Д. Димов, Т, 555. Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист. Ал. Константинов, БГ, 79. Постановката на драмата е безобразна. △ Класното му е безобразно. △ Безобразна храна. Безобразна лъжа. Безобразно държане. Безобразен език. // Много неприятен, досаден, отегчителен. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене. П. Р. Славейков, БП I, V. Тази сутрин той се събуди и без това в противно разположение на духа: видя лош и безобразен сън. Л. Стоянов, П, 342-343.
БЕЗОБРА`ЗИЕ, мн. -ия, ср. 1. Крайно неприлична, нередна или непочтена проява, постъпка, която предизвиква силно неодобрение, възмущение. — Имах в отделението двама дангалаци, .. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат — какви ли не безобразия измисляха. .. П. Вежинов, КС, 69. — Другите учреждения не ме интересуват! — извика възбудено той. — Там могат да се вършат всякакви безобразия. Да му мислят ония, които заобикалят законите! Св. Минков, Избр. пр, 261. Вечер, преди да легнем, аз ставах да са прекръстя, .., а тие са смеяха и правяха отзади ми различни безобразия. З. Стоянов, ЗБВ I, 64-65.
2. Само ед. Разг. Самостоятелно или във възклицателни изречения — за изразяване на силно неодобрение, възмущение от нещо, която се окачествява като крайно нередно, възмутително, неприлично. — От вчера вагоните стоят натикани в третия коловоз, а виновни няма. Безобразие! М. Марчевски, П, 224. — Как? И вие търпите тоя въпрос неразрешен от четири месеца? Ето ти тебе безобразие. Бюрокрация! Н. Каралиева, Н, 90. Бакърджиев го изгледа остро, .. и посочи с ръка моряците, които пак се заобръщаха към брега: — Спасов, какво е това безобразие? Д. Добревски, БКН, 36.
3. Само мн. Разг. Крайно неприлични, груби и обидни думи, приказки, обикн. казани на някого или по адрес на някого. — Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. — Вие говорите безобразия! Ив. Вазов,* Съч. XIX, 24. — Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши… — Как смеете да говорите вие такива безобразия по адрес на нашето Миче? Елин Пелин, Съч. IV, 215-216.
◇ До безобразие. До крайна степен, извънредно много, съвсем (за някакво отрицателно качество или проява). Едни панталони вети, .., и вместо гетите едни чизми солдатски, тежки и разкривени до безобразие. Ив. Вазов, Съч. VI, 36.
БЕЗОБРА`ЗНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. — Да, този безобразник — и тя посочи към Кънча, .. — позволи си да ми говори дързости, да ме оскърби. Т. Влайков, Мис., 384.
БЕЗОБРА`ЗНИЦА ж. Разг. Жена, която върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително.
БЕЗОБРА`ЗНИЧА, -иш, мин. св, -их, несв., непрех. Върша безобразия, държа се крайно неприлично, възмутително. Там, където хулигани се опитват да безобразничат, гражданите поотделно или с обединени усилия трябва да обуздават нарушителите на обществения ред. ВН, 1958, бр. 2014, 2.
БЕЗОБРА`ЗНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от безобразнича.
БЕЗОБРА`ЗНО нареч. 1. По много грозен, крайно неприятен начин. Лицето беше безобразно изкривено с печат на ужас и страдания. Ив. Вазов, Съч. XXV, 106. Какви са тия кучета? .. На стада вървят те, обикалят в кръг, като затворени между планинските вериги, и лаят проглушително и безобразно. Ив. Хаджимарчев,* ОК, 88.
2. Много лошо и крайно неприлично, възмутително. Държи се безобразно. Постъпва безобразно.
3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво обикн. отрицателно качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено, страшно, ужасно. Сички присъствующи, .., зяпаха в устата на страшният разказвач, който лъжеше безобразно. З. Стоянов, ЗБВ I, 178. Из храстите се измъкна някакво грозно изгърбено животно, ни вълк, ни лъв, ни камила, с хищна муцуна и безобразно къси задни лапи. П. Бобев, ГЕ, 63. Той е безобразно тъп. △ Тя е безобразно дебела. △ Лицемери безобразно.
БЕЗО`БРАЗНО. Нареч. от безобразен.
БЕЗО`БРАЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на художествени, поетически образи.
БЕЗОБРА`ЗНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на безобразен. Бяла брада, .. се спускаше от едно червеникаво, изприщено и сипаничаво лице, без никакво особено изражение, но крайно оттласквателно по своята физическа безобразност. Ив. Вазов, Съч. XI, 105.
2. Рядко. Безобразна постъпка; безобразие. Бре, че като зина оня ми ти човек! Като отвори една уста: „Как, вика, могат да се допускат такива безобразности.“ Б. Обретенов, С, 99.
БЕЗОГЛЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не се съобразява с нищо, не
