Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/626“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | суми се извършва по банков път; безкасово плащане. <b>Безналични акции</b>. <i>Финанс.</i> Акции и други ценни книжа, регистрирани чрез електронна техника в банка депозитар, чиято собственост може да се промени без контакт между продавач и купувач. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНАПО`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който става, който се движи без налягане, без напор; при който действа само атмосферното налягане. <i>Безнапорни течения.</i> <i>Безнапорно движение.</i> <i>Безнапорни води.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНАСИ`ЛСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който става без насилие; ненасилствен. <i>Но тези славени не могли да дочакат да са свърши туй развитие с правилен, безнасилствен начин.</i> Т. Шишков, ИБН, 91. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНАЧА`ЛЕН</b><sup>1</sup> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Поет.</i> Който няма начало. <i>Загадъчен и безначален / владял в хаос непрозрим.</i> Н. Ракитин, Ст II, 23. <i>Но в тая тежка нощ, / безкрайна, безначална, / полята са безлюдни.</i> Н. Лилиев, Ст., 133. <i>В лице смъртта погледнах: .. / И безначално — няма / край нигде отбелязан стремлението нейно / из пътя на безкрая.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 88. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНАЧА`ЛЕН</b><sup>2</sup>,-лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е без власт, без управа, без ред; анархистичен. <i>Всичката страна беше в едно безначално състояние; въоръжени дружини кръстосваха на всяка посока и обираха и убиваха всякого, когото можеха да хванат.</i> ИЗ, 1877, 1881, 401. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНАЧА`ЛИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Анархия. <i>После Баязидовата смърт чудно безначалие, страшна неразбория и междуособна война са вгнездиха в Османската държава.</i> С. Бобчев, СОИ, 44-45. // Отсъствие на ред; безредие. <i>В безредие и безначалие хората вървят уморени и възбудени като пияни.</i> Л. Стоянов, X, 130. <i>О, ратници смели, о, войнство несметно, / стой в свойте планински гнезда! / Не! — Влачат се те в безначале заветно, / а дебне ги върла беда.</i> К. Христов, Избр. ст, 61. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНАЧА`ЛСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е свързан с безначалие, безначалство. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНАЧА`ЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Анархия; безначалие. <i>Всякой искал да бъде цар и от това в цяла България тогаз владеяло анархия (безначалство).</i> Пч, 1871, кн. V, 73. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНО`Г</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил</i>. 1. Обикн. за влечуго — който по природа е без нозе, крака; безкрак. <i>Тялото им [на червеите] е длъгнесто, безного, гладко или набърчено, понякога са покрити с влакна.</i> Д. Мутев, ЕИ, 79. | ||
| − | + | 2. Който е останал без нозе или е със сакати нозе, крака; безкрак. <i>Видях безногия летец-герой / на филм — и образът му в мен остана.</i> Ел. Багряна, ПЗ, 61. <i>По пътя от градината, във свойто / безделие неволно побледнели, / се връщаха петима инвалиди, / безноги върху своите колички.</i> Ат. Далчев, Ст, 106. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНО`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без нос. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНРА`ВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безнравственост. <i>След това той [цар Крум] издаде оня знаменит фанатически закон, който от една страна показва каква анархия и безнравие е било завладяло в България по времето на гореописаната вътрешна криза.</i> Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 123. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНРА`ВСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>прил.</i> 1. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал; неморален, покварен, безпътен. <i>Свободата на народа и неговите права безмилостно се тъпчат от една глутница безнравствени властолюбци, жадни за мъст и богатство.</i> Т. Влайков, Съч. III, 57. <i>Той чел слово в черковата и казал, че за да са не развратим .., то ние не тряба да влазяме в семейни сношения с чужденците, а особено с такива безнравствени личности.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 276. | ||
| − | + | 2. Който противоречи на общоприетите правила за нравственост, в който отсъства нравственост; неморален, безпътен. <i>Всяко занятие / освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните, / е почетно.</i> Ал. Константинов, БПр, кн. V, 69. <i>Изпълнението на това законно придобито право той ще трябва да откупи с цената на своите убеждения и на своята съвест. А туй, несъмнено, ще бъде нящо безнравствено, нящо подло.</i> Т. Влайков, Съч. III, 292. <i>Безнравствена постъпка.</i> <i>Безнравствен живот.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Който противоречи на общоприетите правила за нравственост, в който отсъства нравственост; неморален, безпътен. <i>Всяко занятие / освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните, / е почетно.</i> Ал. Константинов, БПр, кн. V, 69. <i>Изпълнението на това законно придобито право той ще трябва да откупи с цената на своите убеждения и на своята съвест. А туй, несъмнено, ще бъде нящо безнравствено, нящо подло.</i> Т. Влайков, Съч. III, 292. <i>Безнравствена постъпка | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>безнъра`вствен</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНРА`ВСТВЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар.</i> Безнравствен. <i>От безнравственен .. момък той създал добродетелен челяк.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 151. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНРА`ВСТВЕНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Безнравствен човек. <i>От такива безнравственици аз не мога да се не гнуся!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНРА`ВСТВЕНИЦА</b> <i>ж. Рядко.</i> Безнравствена жена. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНРА`ВСТВЕНО</b>. <i>Нареч. от</i> безнравствен (във 2 знач.); неморално, безпътно. <i>Постъпва безнравствено.</i> <i>Живее безнравствено.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗНРА`ВСТВЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Нарушение на общоприетите норми за нравственост; отсъствие на добри нрави, на морал. <i>Гибелното влияние на Византия, отразило се тъй силно с интригите си и политическата си безнравственост върху българския двор и политическия живот на България, беше внесло .. и религиозната си</i> | ||
Текуща версия към 16:19, 20 октомври 2013
суми се извършва по банков път; безкасово плащане. Безналични акции. Финанс. Акции и други ценни книжа, регистрирани чрез електронна техника в банка депозитар, чиято собственост може да се промени без контакт между продавач и купувач.
БЕЗНАПО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който става, който се движи без налягане, без напор; при който действа само атмосферното налягане. Безнапорни течения. Безнапорно движение. Безнапорни води.
БЕЗНАСИ`ЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който става без насилие; ненасилствен. Но тези славени не могли да дочакат да са свърши туй развитие с правилен, безнасилствен начин. Т. Шишков, ИБН, 91.
БЕЗНАЧА`ЛЕН1 -лна, -лно, мн. -лни, прил. Поет. Който няма начало. Загадъчен и безначален / владял в хаос непрозрим. Н. Ракитин, Ст II, 23. Но в тая тежка нощ, / безкрайна, безначална, / полята са безлюдни. Н. Лилиев, Ст., 133. В лице смъртта погледнах: .. / И безначално — няма / край нигде отбелязан стремлението нейно / из пътя на безкрая. П. К. Яворов, Съч. I, 88.
БЕЗНАЧА`ЛЕН2,-лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е без власт, без управа, без ред; анархистичен. Всичката страна беше в едно безначално състояние; въоръжени дружини кръстосваха на всяка посока и обираха и убиваха всякого, когото можеха да хванат. ИЗ, 1877, 1881, 401.
БЕЗНАЧА`ЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Анархия. После Баязидовата смърт чудно безначалие, страшна неразбория и междуособна война са вгнездиха в Османската държава. С. Бобчев, СОИ, 44-45. // Отсъствие на ред; безредие. В безредие и безначалие хората вървят уморени и възбудени като пияни. Л. Стоянов, X, 130. О, ратници смели, о, войнство несметно, / стой в свойте планински гнезда! / Не! — Влачат се те в безначале заветно, / а дебне ги върла беда. К. Христов, Избр. ст, 61.
БЕЗНАЧА`ЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е свързан с безначалие, безначалство.
БЕЗНАЧА`ЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Анархия; безначалие. Всякой искал да бъде цар и от това в цяла България тогаз владеяло анархия (безначалство). Пч, 1871, кн. V, 73.
БЕЗНО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за влечуго — който по природа е без нозе, крака; безкрак. Тялото им [на червеите] е длъгнесто, безного, гладко или набърчено, понякога са покрити с влакна. Д. Мутев, ЕИ, 79.
2. Който е останал без нозе или е със сакати нозе, крака; безкрак. Видях безногия летец-герой / на филм — и образът му в мен остана. Ел. Багряна, ПЗ, 61. По пътя от градината, във свойто / безделие неволно побледнели, / се връщаха петима инвалиди, / безноги върху своите колички. Ат. Далчев, Ст, 106.
БЕЗНО`С, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без нос.
БЕЗНРА`ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безнравственост. След това той [цар Крум] издаде оня знаменит фанатически закон, който от една страна показва каква анархия и безнравие е било завладяло в България по времето на гореописаната вътрешна криза. Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 123.
БЕЗНРА`ВСТВЕН, -а, -о, мн. -и. прил. 1. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал; неморален, покварен, безпътен. Свободата на народа и неговите права безмилостно се тъпчат от една глутница безнравствени властолюбци, жадни за мъст и богатство. Т. Влайков, Съч. III, 57. Той чел слово в черковата и казал, че за да са не развратим .., то ние не тряба да влазяме в семейни сношения с чужденците, а особено с такива безнравствени личности. Хр. Ботев, Съч. 1929, 276.
2. Който противоречи на общоприетите правила за нравственост, в който отсъства нравственост; неморален, безпътен. Всяко занятие / освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните, / е почетно. Ал. Константинов, БПр, кн. V, 69. Изпълнението на това законно придобито право той ще трябва да откупи с цената на своите убеждения и на своята съвест. А туй, несъмнено, ще бъде нящо безнравствено, нящо подло. Т. Влайков, Съч. III, 292. Безнравствена постъпка. Безнравствен живот.
— Друга (остар. книж.) форма: безнъра`вствен.
БЕЗНРА`ВСТВЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Безнравствен. От безнравственен .. момък той създал добродетелен челяк. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 151.
БЕЗНРА`ВСТВЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безнравствен човек. От такива безнравственици аз не мога да се не гнуся! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310.
БЕЗНРА`ВСТВЕНИЦА ж. Рядко. Безнравствена жена.
БЕЗНРА`ВСТВЕНО. Нареч. от безнравствен (във 2 знач.); неморално, безпътно. Постъпва безнравствено. Живее безнравствено.
БЕЗНРА`ВСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Нарушение на общоприетите норми за нравственост; отсъствие на добри нрави, на морал. Гибелното влияние на Византия, отразило се тъй силно с интригите си и политическата си безнравственост върху българския двор и политическия живот на България, беше внесло .. и религиозната си
