Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/620“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>човече. Подмазва се пред Станкулов | + | <i>човече. Подмазва се пред Станкулов.</i> М. Марчевски, П, 266. <i>Вие имате една хубава галерия от портрети на обикновени хора, на загубени и бихме рекли безлични хора.</i> Д. Калфов, ПЮН, 5. // За голямо множество от хора — при който всички отделни индивиди си приличат и се сливат; безлик. <i>Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична маса, която не проникваше до паметта му.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. <i>Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 55. <i>Бяла Черква беше неузнаваема и по обществото си, състояще от млади хора и крайчане — сбирщина безлична и несимпатична — поне на пръв поглед.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. |
| − | 2. За предмет, проява — който не изпъква с ярки, отличителни белези; безлик. <i>Днес всичко там е вече друго и в тия нови претенциозни и безлични постройки аз не мога да позная лицето на моя град.</i> К. Константинов, ППГ, 12. <i>Найден бе запазил смътен спомен от копривщенските къщи, беше се наситил на безличните и жалки софийски къщички.</i> В. Геновска, СГ, 127. <i>Оригиналността се превръща в оригиналничене, в кокетиране с фразата, в самоцел. Тъкмо затова неговият | + | 2. За предмет, проява — който не изпъква с ярки, отличителни белези; безлик. <i>Днес всичко там е вече друго и в тия нови претенциозни и безлични постройки аз не мога да позная лицето на моя град.</i> К. Константинов, ППГ, 12. <i>Найден бе запазил смътен спомен от копривщенските къщи, беше се наситил на безличните и жалки софийски къщички.</i> В. Геновска, СГ, 127. <i>Оригиналността се превръща в оригиналничене, в кокетиране с фразата, в самоцел. Тъкмо затова неговият [на Пеячев] език е и безличен, неиндивидуализиран. Всички герои говорят по един маниер.</i> ЛФ, 1958, бр. 48, 2. |
3. Който не е насочен към точно определена личност. <i>Безлично критикуване.</i> | 3. Който не е насочен към точно определена личност. <i>Безлично критикуване.</i> | ||
| − | 4. <i>Грам.</i> При който не може да бъде посочен определен вършител на действието. <i>Безличен глагол. Безлично изречение.</i> | + | 4. <i>Грам.</i> При който не може да бъде посочен определен вършител на действието. <i>Безличен глагол.</i> <i>Безлично изречение.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЛИ`ЧИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие на индивидуалност, на индивидуални черти; без личност. <i>Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна.</i> Д. Димов, Т, 229. | ||
| − | БЕЗЛИ` | + | 2. Безличен човек. <i>Ала неговият честен ум не може да повярва, че прекрасната за него София може да го замени — да предпочете някого от безличията на това пусто общество.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 131. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЛИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> безличен. <i>Пише безлично. Глаголът в това изречение е употребен безлично.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЛИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на безличен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЛУ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. През който няма лунна светлина, не свети луна. <i>Нощта бе безлунна, облачна и почти непрогледно тъмна.</i> П. Вежинов, НС, 141. <i>Над притихналото село бързо и неусетно припадаше дълбока, безлунна вечер.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VII, 175. | ||
| − | + | 2. За небе — на който не свети луна. <i>Небето беше безлунно и тъмнината плътно притискаше високите зидове.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 414. <i>Замряла земята под снега, заглъхнала нощта, трептят само звездите по безлунното небо.</i> А. Страшимиров, А, 224. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛУ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Период, през който няма, не се вижда луна. <i>Само при безлуние е страшно: тогава мъждеещите тук-там сокашки фенери напомнят гробищни кандила.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 16. <i>Наистина те бяха пресметнали безлунието, преди да тръгнат.</i> П. Вежинов, ДБ, 212. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛЮ`БНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Мома, която няма либе. <i>Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците.</i> СбВСт, 293. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЛЮ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. В който не живеят люде, хора или който е слабо населен; необитаем, ненаселен, пуст. <i>Островът тъй е безлюден. Прилича на мъртъв.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 39. <i>Но тоя град беше безлюден. Никъде се не мяркаше жива душа и входовете на подземните жилища се чернееха като тъмни дупки.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 101. <i>Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село.</i> Й. Йовков, Разк. I, 5. | |
| − | |||
| − | 2. За небе — на който не свети луна. <i>Небето беше безлунно и тъмнината плътно притискаше високите зидове.</i> Ст. Дичев, | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | ЗС I, 414. <i>Замряла земята под снега, заглъхнала нощта, трептят само звездите по безлунното небо.</i> А. Страшимиров, А, 224. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 1. В който не живеят люде, хора или който е слабо населен; необитаем, ненаселен, пуст. <i>Островът тъй е безлюден. Прилича на мъртъв.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 39. <i>Но тоя град беше безлюден. Никъде се не мяркаше жива душа и входовете на подземните жилища се чернееха като тъмни дупки.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 101. <i>Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. В който в определен момент, период няма никак люде, хора или има малко хора. <i>Дворът беше безлюден. Станкул се огледа насам-нататък, не видя човек.</i> Ст. Марков, ДБ, 66. <i>Нямаше птици, полетата бяха безлюдни и пусти, без стада и без орачи.</i> Й. Йовков, Разк. I, 47. <i>Кърът беше пуст, пътищата — безлюдни; само сегиз-тогиз по някой синор се мернеше жена с мотика.</i> К. Константиноз, ППГ, 299. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЛЮ`ДИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Безлюдност. <i>Нощният мрак и безлюдие помогнаха на бежанците{{попр|Отпечатано: „бежанцте“.}} да напуснат селото.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 144. <i>Но кой беше той, аз не съобразих веднага, защото странните произшествия през деня, вечерната тишина и безлюдието на улиците ме заставиха да схващам нещата не чрез сетивните си органи, а чрез вътрешните си чувства.</i> С. Чилингиров, ХНН, 114. <i>А в селото е глухота, мъртвило. / Да би останал в хладна механа, / безлюдието би те задушило — / по-душно от самата мараня.</i> Бл. Димитрова, Л, 63. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЛЮ`ДНО</b> <i>нареч.</i> С гл. <em>съм</em> в 3 л. <i>ед. ч.</i> Означава, че някъде няма люде, хора; пусто, празно. <i>Безлюдно и пусто беше навред.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 274. <i>Но около нас бе така тихо{{попр|Отпечатано: „шихо“.}} и безлюдно, сякаш по някакво чудо на земята бяхме останали живи само ние.</i> П. Вежинов, ЗНН, 126. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЛЮ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Отсъствие, липса на люде, на хора; безлюдие. <i>Пълна тишина и безлюдност владееха в тоя затънтен планински кът.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 149. <i>Тъмнокестеняви къдрави кичури на лъскави преливи закриваха лицето на момичето — едничкото същество в тая горска безлюдност.</i> Т. Харманджиев, КЗ, 42. | ||
Текуща версия към 14:00, 19 октомври 2013
човече. Подмазва се пред Станкулов. М. Марчевски, П, 266. Вие имате една хубава галерия от портрети на обикновени хора, на загубени и бихме рекли безлични хора. Д. Калфов, ПЮН, 5. // За голямо множество от хора — при който всички отделни индивиди си приличат и се сливат; безлик. Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична маса, която не проникваше до паметта му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 55. Бяла Черква беше неузнаваема и по обществото си, състояще от млади хора и крайчане — сбирщина безлична и несимпатична — поне на пръв поглед. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7.
2. За предмет, проява — който не изпъква с ярки, отличителни белези; безлик. Днес всичко там е вече друго и в тия нови претенциозни и безлични постройки аз не мога да позная лицето на моя град. К. Константинов, ППГ, 12. Найден бе запазил смътен спомен от копривщенските къщи, беше се наситил на безличните и жалки софийски къщички. В. Геновска, СГ, 127. Оригиналността се превръща в оригиналничене, в кокетиране с фразата, в самоцел. Тъкмо затова неговият [на Пеячев] език е и безличен, неиндивидуализиран. Всички герои говорят по един маниер. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.
3. Който не е насочен към точно определена личност. Безлично критикуване.
4. Грам. При който не може да бъде посочен определен вършител на действието. Безличен глагол. Безлично изречение.
БЕЗЛИ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на индивидуалност, на индивидуални черти; без личност. Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229.
2. Безличен човек. Ала неговият честен ум не може да повярва, че прекрасната за него София може да го замени — да предпочете някого от безличията на това пусто общество. Ив. Димов, АИДЖ, 131.
БЕЗЛИ`ЧНО. Нареч. от безличен. Пише безлично. Глаголът в това изречение е употребен безлично.
БЕЗЛИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на безличен.
БЕЗЛУ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. През който няма лунна светлина, не свети луна. Нощта бе безлунна, облачна и почти непрогледно тъмна. П. Вежинов, НС, 141. Над притихналото село бързо и неусетно припадаше дълбока, безлунна вечер. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 175.
2. За небе — на който не свети луна. Небето беше безлунно и тъмнината плътно притискаше високите зидове. Ст. Дичев, ЗС I, 414. Замряла земята под снега, заглъхнала нощта, трептят само звездите по безлунното небо. А. Страшимиров, А, 224.
БЕЗЛУ`НИЕ, мн. няма, ср. Период, през който няма, не се вижда луна. Само при безлуние е страшно: тогава мъждеещите тук-там сокашки фенери напомнят гробищни кандила. Хр. Бръзицов, НЦ, 16. Наистина те бяха пресметнали безлунието, преди да тръгнат. П. Вежинов, ДБ, 212.
БЕЗЛЮ`БНИЦА ж. Диал. Мома, която няма либе. Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците. СбВСт, 293.
БЕЗЛЮ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. В който не живеят люде, хора или който е слабо населен; необитаем, ненаселен, пуст. Островът тъй е безлюден. Прилича на мъртъв. Б. Шивачев, ПЮА, 39. Но тоя град беше безлюден. Никъде се не мяркаше жива душа и входовете на подземните жилища се чернееха като тъмни дупки. Елин Пелин, ЯБЛ, 101. Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село. Й. Йовков, Разк. I, 5.
2. В който в определен момент, период няма никак люде, хора или има малко хора. Дворът беше безлюден. Станкул се огледа насам-нататък, не видя човек. Ст. Марков, ДБ, 66. Нямаше птици, полетата бяха безлюдни и пусти, без стада и без орачи. Й. Йовков, Разк. I, 47. Кърът беше пуст, пътищата — безлюдни; само сегиз-тогиз по някой синор се мернеше жена с мотика. К. Константиноз, ППГ, 299.
БЕЗЛЮ`ДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Безлюдност. Нощният мрак и безлюдие помогнаха на бежанците* да напуснат селото. Ив. Вазов, Съч. XII, 144. Но кой беше той, аз не съобразих веднага, защото странните произшествия през деня, вечерната тишина и безлюдието на улиците ме заставиха да схващам нещата не чрез сетивните си органи, а чрез вътрешните си чувства. С. Чилингиров, ХНН, 114. А в селото е глухота, мъртвило. / Да би останал в хладна механа, / безлюдието би те задушило — / по-душно от самата мараня. Бл. Димитрова, Л, 63.
БЕЗЛЮ`ДНО нареч. С гл. съм в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма люде, хора; пусто, празно. Безлюдно и пусто беше навред. Й. Йовков, ЧКГ, 274. Но около нас бе така тихо* и безлюдно, сякаш по някакво чудо на земята бяхме останали живи само ние. П. Вежинов, ЗНН, 126.
БЕЗЛЮ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие, липса на люде, на хора; безлюдие. Пълна тишина и безлюдност владееха в тоя затънтен планински кът. Ив. Вазов, Съч. XIII, 149. Тъмнокестеняви къдрави кичури на лъскави преливи закриваха лицето на момичето — едничкото същество в тая горска безлюдност. Т. Харманджиев, КЗ, 42.
