Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/595“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЛА`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко</i>. 1. Който няма власт над някого или нещо. <i>Ние сме хилядите, царю, безвестните и безвластните, ти — един над нас по божие повеление поставен.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 494. <i>Някой пей за волята безвластна, / пей за любовта безумно сластна, / ах, за мойта младост някой пей.</i> Н. Ракитин, Ст II, 112. | ||
| − | 2. За управление — при който няма държавна власт; анархистичен. <i>В изтеклите 2 годишнини на „Работник“ ние,. | + | 2. За управление — при който няма държавна власт; анархистичен. <i>В изтеклите 2 годишнини на „Работник“ ние, .. подчертахме своя неотклоним стремеж към постигането на нашата конкретна цел: създаването на едно мощно и пропито с безвластнически дух работническо синдикално движение в България, което да поеме върху себе си двойната задача: .. да извърши експроприацията на буржоазията и да изгради новия обществен строй — безвластния социализъм или (което е все едно) анархистическия комунизъм.</i> Раб., 1932, бр. 31, 1. <i>Трябва да се осъществи идеала на федерацията на автономните работнически синдикати, т.е. безвластния комунизъм.</i> PC, 1933, бр. 2, 1. |
3. Безстопанствен. <i>Безвластни имоти.</i> | 3. Безстопанствен. <i>Безвластни имоти.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЛА`СТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Отсъствие на организирана държавна власт; анархия, безцарствие. <i>И сега, щом се разбра, че богомилите разнищват цялото царство, на Сурсубула накипя — и той отиде при царя, та му разправи .. И пред очите на царя изпъкна страшен призрак: призракът на безвластието — и кръв виждаха очите му зад този призрак.</i> НГ Райнов, КЦ, 58. <i>Там той страстно спореше с учителите комунисти, като им доказваше предимствата на безвластието.</i> А. Гуляшки, Л, 8. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЛА`СТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Привърженик на безвластие; анархист. <i>— Ние, безвластниците, отричаме управлението на човек от човека, не само експлоатацията. Ако бъде премахната всяка власт, комунизмът ще дойде сам по себе си.</i> Ем. Станев, ИК I, 73. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЛА`СТНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Свързан с безвластие или безвластник; анархистичен. <i>Наистина в града имаше доста силно безвластническо настроение, особено сред младежите (Анастаси го смяташе за своя заслуга), .. Пак по негов почин миналата зима бе хвърлена бомба в двора на полицейския пристав Пармаков.</i> Ем. Станев, ИК I, 136. <i>От Ловеч имам интересни спомени: една ученическа стачка, основаването на една босохода команда и един безвластнически кръжок.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 110. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЛА`СТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безвластен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЛА`СТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> безвластен; анархия. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който няма достатъчно вода, беден на вода. <i>На всекиго от тях се беше случвало да попада в безводно място и да стои дълго време без вода през летните горещини.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 72-73. <i>В такива мъчителни дни, когато жестокото африканско слънце безмилостно пече над безводните равнини, покрити с изсъхнала висока трева и с редки дървета, си спомнях за нашите студени кладенчета.</i> М. Марчевски, ТС, 118-119. <i>През цяло пусто безводно Влашко по цял ден преминувахме без вода.</i> Ил. Блъсков, Китка (превод), 1887, кн. 5, 8. <i>Безводна пустиня. Безводен край.</i> // Останал без вода, пресъхнал. <i>Една безименна и безводна река, .., простира през сред селото широко каменливо речище и прави картината още по-грозна и по-печална.</i> Елин Пелин, Съч. I, 16. <i>В двора имаше няколко полуизсъхнали маслинови дръвчета, тъжни и посивели от слънчевия пек, една безводна чешма с каменно корито.</i> Д. Димов, Т, 524. | ||
| − | + | 2. <i>Хим.</i> Който не съдържа вода, от който е отделена всичката вода. <i>Безводният калциев хлорид е силно хигроскопично вещество, поради което намира широка употреба като изсушител.</i> Хим. VII кл, 1950, 48. <i>Безводна сода.</i> <i>Безводна киселина.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗВО`ДИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, ср. Липса или недостиг на вода. <i>Безводна Добруджа страда от дълги сушави лета. Добитък и люде трябва понякога да търпят голяма неволя от безводието.</i> Ст. Грудев, ББ, 37. <i>Безводието суши нивите, изсушава без време обилния плод.</i> Н.{{попр|Добавяне на интервал.}} Каралиева, Н, 178. <i>Ако беше имало в Добруджа гора, нейните жители по-малко щяха да търпят от безводие и бездъждие.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 37. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗВО`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество или състояние на безводен; безводие. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗВО`ЛЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Безволен. <i>Професорът наистина вършеше всичко, каквото го накарат, но сам не проявяваше никакви инициативи, имаше вид на отпуснат, безволев човек.</i> П. Славински, ПЩ, 98. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗВО`ЛЕВО</b> <i>нареч.</i> Без наличие на воля; безволно. <i>Горан Сендов .. едва сега разбираше сладката печал на тая нега .. и безволево се отдаваше на наслаждението.</i> К. Колев, ТЕ, 96. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗВО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който има слаба воля, който не е способен да вземе някакво решение или да устои на нещо; безволев, нерешителен, слабохарактерен. <i>Той усещаше как се обърква, как се връща назад и безволен мисли за неща, които искаше да забрави, да не помни…</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 101. <i>Безволен, бездеен, вървеше като насън след сянката на сина си.</i> Д. Кисьов, Щ, 257. // Който е неспособен да направи усилие, да извърши някакво движение; отпуснат. <i>Да я сложи ли на прозореца</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:29, 15 октомври 2013
БЕЗВЛА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. 1. Който няма власт над някого или нещо. Ние сме хилядите, царю, безвестните и безвластните, ти — един над нас по божие повеление поставен. Ст. Загорчинов, ДП, 494. Някой пей за волята безвластна, / пей за любовта безумно сластна, / ах, за мойта младост някой пей. Н. Ракитин, Ст II, 112.
2. За управление — при който няма държавна власт; анархистичен. В изтеклите 2 годишнини на „Работник“ ние, .. подчертахме своя неотклоним стремеж към постигането на нашата конкретна цел: създаването на едно мощно и пропито с безвластнически дух работническо синдикално движение в България, което да поеме върху себе си двойната задача: .. да извърши експроприацията на буржоазията и да изгради новия обществен строй — безвластния социализъм или (което е все едно) анархистическия комунизъм. Раб., 1932, бр. 31, 1. Трябва да се осъществи идеала на федерацията на автономните работнически синдикати, т.е. безвластния комунизъм. PC, 1933, бр. 2, 1.
3. Безстопанствен. Безвластни имоти.
БЕЗВЛА`СТИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на организирана държавна власт; анархия, безцарствие. И сега, щом се разбра, че богомилите разнищват цялото царство, на Сурсубула накипя — и той отиде при царя, та му разправи .. И пред очите на царя изпъкна страшен призрак: призракът на безвластието — и кръв виждаха очите му зад този призрак. НГ Райнов, КЦ, 58. Там той страстно спореше с учителите комунисти, като им доказваше предимствата на безвластието. А. Гуляшки, Л, 8.
БЕЗВЛА`СТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Привърженик на безвластие; анархист. — Ние, безвластниците, отричаме управлението на човек от човека, не само експлоатацията. Ако бъде премахната всяка власт, комунизмът ще дойде сам по себе си. Ем. Станев, ИК I, 73.
БЕЗВЛА`СТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свързан с безвластие или безвластник; анархистичен. Наистина в града имаше доста силно безвластническо настроение, особено сред младежите (Анастаси го смяташе за своя заслуга), .. Пак по негов почин миналата зима бе хвърлена бомба в двора на полицейския пристав Пармаков. Ем. Станев, ИК I, 136. От Ловеч имам интересни спомени: една ученическа стачка, основаването на една босохода команда и един безвластнически кръжок. Б. Шивачев, Съч. I, 110.
БЕЗВЛА`СТНО. Нареч. от безвластен.
БЕЗВЛА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безвластен; анархия.
БЕЗВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който няма достатъчно вода, беден на вода. На всекиго от тях се беше случвало да попада в безводно място и да стои дълго време без вода през летните горещини. Ст. Загорчинов, ДП, 72-73. В такива мъчителни дни, когато жестокото африканско слънце безмилостно пече над безводните равнини, покрити с изсъхнала висока трева и с редки дървета, си спомнях за нашите студени кладенчета. М. Марчевски, ТС, 118-119. През цяло пусто безводно Влашко по цял ден преминувахме без вода. Ил. Блъсков, Китка (превод), 1887, кн. 5, 8. Безводна пустиня. Безводен край. // Останал без вода, пресъхнал. Една безименна и безводна река, .., простира през сред селото широко каменливо речище и прави картината още по-грозна и по-печална. Елин Пелин, Съч. I, 16. В двора имаше няколко полуизсъхнали маслинови дръвчета, тъжни и посивели от слънчевия пек, една безводна чешма с каменно корито. Д. Димов, Т, 524.
2. Хим. Който не съдържа вода, от който е отделена всичката вода. Безводният калциев хлорид е силно хигроскопично вещество, поради което намира широка употреба като изсушител. Хим. VII кл, 1950, 48. Безводна сода. Безводна киселина.
БЕЗВО`ДИЕ, мн. няма, ср. Липса или недостиг на вода. Безводна Добруджа страда от дълги сушави лета. Добитък и люде трябва понякога да търпят голяма неволя от безводието. Ст. Грудев, ББ, 37. Безводието суши нивите, изсушава без време обилния плод. Н.* Каралиева, Н, 178. Ако беше имало в Добруджа гора, нейните жители по-малко щяха да търпят от безводие и бездъждие. Т. Икономов, ЧПГ, 37.
БЕЗВО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество или състояние на безводен; безводие.
БЕЗВО`ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Безволен. Професорът наистина вършеше всичко, каквото го накарат, но сам не проявяваше никакви инициативи, имаше вид на отпуснат, безволев човек. П. Славински, ПЩ, 98.
БЕЗВО`ЛЕВО нареч. Без наличие на воля; безволно. Горан Сендов .. едва сега разбираше сладката печал на тая нега .. и безволево се отдаваше на наслаждението. К. Колев, ТЕ, 96.
БЕЗВО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който има слаба воля, който не е способен да вземе някакво решение или да устои на нещо; безволев, нерешителен, слабохарактерен. Той усещаше как се обърква, как се връща назад и безволен мисли за неща, които искаше да забрави, да не помни… Г. Райчев, Избр. съч. I, 101. Безволен, бездеен, вървеше като насън след сянката на сина си. Д. Кисьов, Щ, 257. // Който е неспособен да направи усилие, да извърши някакво движение; отпуснат. Да я сложи ли на прозореца
