Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/677“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Mister sou (беседа | приноси) м (radoslav 5b) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>— Три пъти!, или: — Десет пъти! — което ще каже, че тия деца са били невнимателни, безчинни, или непослушни два, три и повече пъти.</i> Т. Влайков, Itp I, 217. 2. Който не е в съответствие с реда и правилата за благоприличие; неприличен, непристоен. <i>Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина, .. , как блъскаше по чина пръчката си, за да спре безчинното шумене на децата.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 152. <i>Две неща са безчинни — да молчиш, когда тряба да говориш, и да приказваш когда тряба да молчиш.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 43. | <i>— Три пъти!, или: — Десет пъти! — което ще каже, че тия деца са били невнимателни, безчинни, или непослушни два, три и повече пъти.</i> Т. Влайков, Itp I, 217. 2. Който не е в съответствие с реда и правилата за благоприличие; неприличен, непристоен. <i>Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина, .. , как блъскаше по чина пръчката си, за да спре безчинното шумене на децата.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 152. <i>Две неща са безчинни — да молчиш, когда тряба да говориш, и да приказваш когда тряба да молчиш.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 43. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЧИ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безчинство. <i>Побягнал от тъмницата и преди три дни беше един от първите подвижници в кървавите безчиния на Галата.</i> П. Р. Славейков, ЦП Ш(превод), 81. <i>Повън безчинията му са умножаваха. Кой кого бил или му разпукал главата, кой пробол някого си на Башбунар? — се Пенчо.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 29. <i>Тая набожност обаче никак не пречи на котленските овчери да крадат, да продават умрели овце на татарите и да правят други разни безчиния. 3.</i> Стоянов, ЗБВ I, 27. <i>След бащината си смърт дойде в себе си, разкая ся за безчинията на младостта си и начена да живее живот целомъдрен.</i> П. Р. Славейков, СК, 40. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗЧИ`ННИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> 1. Човек, който върши безчинства. <i>Те не се различаваха от влашките развратници и оезчинници. Дори в черква те показваха своите безобразия.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 13. | <b>БЕЗЧИ`ННИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> 1. Човек, който върши безчинства. <i>Те не се различаваха от влашките развратници и оезчинници. Дори в черква те показваха своите безобразия.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 13. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>БЕЗЧИ`ННО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> безчинен. <i>Недей скача лудешки и не играй безчинно и невнимателно.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 35. <i>Детенце малко с поглед лазурен, / .., / Смей се, пей, викай, играй безчинно, / дор не си йоще на път в морето.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 127. <i>Напусто ся мъчеше Кортес да удържи безчинно разбягалата си войска и да я тури в редове.</i> П. Кисимов, OA II (превод), 164. | <b>БЕЗЧИ`ННО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> безчинен. <i>Недей скача лудешки и не играй безчинно и невнимателно.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 35. <i>Детенце малко с поглед лазурен, / .., / Смей се, пей, викай, играй безчинно, / дор не си йоще на път в морето.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 127. <i>Напусто ся мъчеше Кортес да удържи безчинно разбягалата си войска и да я тури в редове.</i> П. Кисимов, OA II (превод), 164. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЧИ`ННОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> безчинен. <i>Пеш-ците бяха остали много назад и, за да ги стигнат, принудиха ся почти тичешком да прибързат, .., така що дойдоха совсем умалели и откапали от труд и ся представиха пред неприятелите без никакъв ред и с голяма безчинност и размешеност.</i> Г. Кръс-тевич, ИБ, 139. | + | <b>БЕЗЧИ`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> безчинен. <i>Пеш-ците бяха остали много назад и, за да ги стигнат, принудиха ся почти тичешком да прибързат, .., така що дойдоха совсем умалели и откапали от труд и ся представиха пред неприятелите без никакъв ред и с голяма безчинност и размешеност.</i> Г. Кръс-тевич, ИБ, 139. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗЧИНИЕ</b> | <b>БЕЗЧИНИЕ</b> | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>БЕЗЧИ`НСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> безчинствам; безчинствуване. | <b>БЕЗЧИ`НСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> безчинствам; безчинствуване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЧИ`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно деяние; безчиние. <i>Всеки перущенец — мъж, жена, тръпнеше само при мисълта за свирепите башибозуци. Техните злодейства, грабежи и безчинства бяха неброими и непоносими.</i> Г. Караиванов, П, <i>6. Тези дружини [от кърджалии] извършвали многодневни набези над съседни и по-отдалечени райони, а подир безчинст-вата си, натоварени с плячка, се завръщали по местата, от които произхождали. В.</i> Мутафчиева, KB, 106. // Лошо, неприлично държание, лоша неприлична постъпка; безпътство. <i>За него бяха много по-важни престъпленията на „Никотиана“ срещу народа, .. Но едновременно с тях той се бе осведомил неволно и за миналото на Ирина, за продажността и`, за подлостите и`, за любовниците, оргиите и бгзчинствата и`.</i> Д. Димов, Т, 672. <i>Щом влезе в мрежата ти един човек, ти трябва тънко и хитро да хващаш, та да го уловиш!. . , Ти го въвличаш в компании, дето играят на карти и други игри, .. , заплиташ го в бойове и други безчинства.</i> Н. Бончев, Р (превод), 46-47. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЧИ`НСТВУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> безчинствувам; без-чинстване. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗЧИ`СЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не може да се изброи; безброен, безче-тен, неизброим. <i>Често от някоя височина погледът му обфаща обширен кръгозор, напълнен от безчислени долини и рътлини дори до небосклона.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 113. <i>Из своя вечен път тържествено-спокойно / безчислени звезди вървят в движене стройно.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. <i>Безчислените стада мериноси, които са разпръснати по долините, дават добра вълна.</i> Ив. Богоев, ВГД (превод), 211. <i>Без-числено множество.</i> | <b>БЕЗЧИ`СЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не може да се изброи; безброен, безче-тен, неизброим. <i>Често от някоя височина погледът му обфаща обширен кръгозор, напълнен от безчислени долини и рътлини дори до небосклона.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 113. <i>Из своя вечен път тържествено-спокойно / безчислени звезди вървят в движене стройно.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. <i>Безчислените стада мериноси, които са разпръснати по долините, дават добра вълна.</i> Ив. Богоев, ВГД (превод), 211. <i>Без-числено множество.</i> | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
677 | 677 | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЧИ`СЛЕН</b> |
| − | |||
Версия от 12:48, 15 октомври 2013
— Три пъти!, или: — Десет пъти! — което ще каже, че тия деца са били невнимателни, безчинни, или непослушни два, три и повече пъти. Т. Влайков, Itp I, 217. 2. Който не е в съответствие с реда и правилата за благоприличие; неприличен, непристоен. Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина, .. , как блъскаше по чина пръчката си, за да спре безчинното шумене на децата. Ив. Вазов, Съч. X, 152. Две неща са безчинни — да молчиш, когда тряба да говориш, и да приказваш когда тряба да молчиш. А. Гранитски, ПР (превод), 43.
БЕЗЧИ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Безчинство. Побягнал от тъмницата и преди три дни беше един от първите подвижници в кървавите безчиния на Галата. П. Р. Славейков, ЦП Ш(превод), 81. Повън безчинията му са умножаваха. Кой кого бил или му разпукал главата, кой пробол някого си на Башбунар? — се Пенчо. Ил. Блъсков, ПБ I, 29. Тая набожност обаче никак не пречи на котленските овчери да крадат, да продават умрели овце на татарите и да правят други разни безчиния. 3. Стоянов, ЗБВ I, 27. След бащината си смърт дойде в себе си, разкая ся за безчинията на младостта си и начена да живее живот целомъдрен. П. Р. Славейков, СК, 40.
БЕЗЧИ`ННИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който върши безчинства. Те не се различаваха от влашките развратници и оезчинници. Дори в черква те показваха своите безобразия. Ил. Блъсков, ДБ, 13.
2. Човек, който нарушава реда, приличието; немирник, палавник. Идват след това пред учителя един по един прегледниците, що надзирават децата, кога си отиват на редици от училището, и всеки от тях прочита списъка па така наричаните безчинни-ци. Т. Влайков, Пр I, 216. Внезапно някой се хвърли във водата и пръските й умокриха цигарето му. Той се разсърди, гледа зачуден към безчинника и търси с поглед около себе си някой стражарин. Ив. Вазов, БП, 71-72.
БЕЗЧИ`ННИЦА ж. Остар. Книж. Жена безчинник.
БЕЗЧИ`ННО. Остар. Книж. Нареч. от безчинен. Недей скача лудешки и не играй безчинно и невнимателно. П. Р. Славейков, ПЧ, 35. Детенце малко с поглед лазурен, / .., / Смей се, пей, викай, играй безчинно, / дор не си йоще на път в морето. Ив. Вазов, Съч. I, 127. Напусто ся мъчеше Кортес да удържи безчинно разбягалата си войска и да я тури в редове. П. Кисимов, OA II (превод), 164.
БЕЗЧИ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от безчинен. Пеш-ците бяха остали много назад и, за да ги стигнат, принудиха ся почти тичешком да прибързат, .., така що дойдоха совсем умалели и откапали от труд и ся представиха пред неприятелите без никакъв ред и с голяма безчинност и размешеност. Г. Кръс-тевич, ИБ, 139.
БЕЗЧИНИЕ
БЕЗЧИ`НСТВАМ и БЕЗЧИ`НСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша безчинства. Колкото по-често из селата ставаха обири и убийства, толкова по-люта омраза закипяваше в гърдите за отмъщение. Ето на, убиха Мемиша .. Сега заптии ще плъзнат по селата, ще разпитват, ще ядат и пият, ще безчинствуват. .. Д. Марчевски, ДВ, 76. Случваше се и друго: ако дойде турски или арнаутски зулумджия и безчинствува в селския дом — стопанинът или неговият син дига секирата и му разцепва главата на две. Д. Талев, И, 259.
БЕЗЧИ`НСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от безчинствам; безчинствуване.
БЕЗЧИ`НСТВО, мн. -а, ср. Книж. Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно деяние; безчиние. Всеки перущенец — мъж, жена, тръпнеше само при мисълта за свирепите башибозуци. Техните злодейства, грабежи и безчинства бяха неброими и непоносими. Г. Караиванов, П, 6. Тези дружини [от кърджалии] извършвали многодневни набези над съседни и по-отдалечени райони, а подир безчинст-вата си, натоварени с плячка, се завръщали по местата, от които произхождали. В. Мутафчиева, KB, 106. // Лошо, неприлично държание, лоша неприлична постъпка; безпътство. За него бяха много по-важни престъпленията на „Никотиана“ срещу народа, .. Но едновременно с тях той се бе осведомил неволно и за миналото на Ирина, за продажността и`, за подлостите и`, за любовниците, оргиите и бгзчинствата и`. Д. Димов, Т, 672. Щом влезе в мрежата ти един човек, ти трябва тънко и хитро да хващаш, та да го уловиш!. . , Ти го въвличаш в компании, дето играят на карти и други игри, .. , заплиташ го в бойове и други безчинства. Н. Бончев, Р (превод), 46-47.
БЕЗЧИ`НСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от безчинствувам; без-чинстване.
БЕЗЧИ`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се изброи; безброен, безче-тен, неизброим. Често от някоя височина погледът му обфаща обширен кръгозор, напълнен от безчислени долини и рътлини дори до небосклона. Ив. Вазов, Съч. XII, 113. Из своя вечен път тържествено-спокойно / безчислени звезди вървят в движене стройно. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. Безчислените стада мериноси, които са разпръснати по долините, дават добра вълна. Ив. Богоев, ВГД (превод), 211. Без-числено множество.
677
БЕЗЧИ`СЛЕН
