Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/561“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена: Нещо не виждам смисъл в нанесените поправки за дума "μετρέω" - няма никаква разлика от оригинала.) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>м.,</i> батевата <i>ж</i>батевото <i>ср.,</i> батевите <i>мн.</i> | + | <i>м.,</i> <b>батевата</b> <i>ж.,</i> <b>батевото</b> <i>ср.,</i> <b>батевите</b> <i>мн.</i> |
| − | <i>Разг.</i> Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж или по-млада жена. | + | <i>Разг.</i> Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж или по-млада жена. <i>— Олеле, мамо! .. Отиде ми кошничката! — ревна с пълен глас момиченцето. — Не плачи, батевото! Бате ти Лазар ей сега ще я извади!</i> К. Петканов, ОБ, 66. <b>батеви</b> <i>мн. Разг.</i> Домът и семейството на бате. <i>— Щях да забравя — тази вечер ще отидем у батеви на гости.</i> К. Петканов, БД, 38. <i>„У батеви останала е майка; / ще трябва да се иде, че навън / я чуй каква е хала разбесняла.“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. <i>А когато батеви отиваха на кино, .., махахме чергата и танцувахме.</i> Д. Кисьов, Щ, 24. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ТЕНКА</b> <i>м. Пренебр.</i> Фамилиарно обръщение обикн. към по-възрастен мъж. <i>Седем месеца и девет дена съм управлявал най-голямото село в околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните.</i> Чудомир, Избр. пр, 266. <i>— Каквото да ме правите, нищо не знам .. — Знаеш и всичко ще си кажеш, батенка…</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 272. |
— Рус. батенька. | — Рус. батенька. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ТЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. гальов. от</i> бате (в 1 знач.). <i>Сашко беше застанал до леглото на болния. — Бате, виж ме, батенце. С червена връзка съм! Бате Васил отвори очи, едигна се изтежко и се подпря на лакът.</i> Л. Галина, Л, 65. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАТЕ`РИЕН</b>, -ийна, -ийно, <i>мн.</i> -ийни. <i>Прил. от</i> батерия. <i>Спомних си, че вуйчото на Ирена .. имаше батерийно радио, за да слуша предупредителните тревоги и когато електричеството спре.</i> П. Славински, ПЩ, 144. <i>Пазачът потъна в шумака. Светна с батерийно фенерче.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 83. <i>Батериен радиоприемник.</i> <i>Батерийна фабрика.</i> <i>Батерийни елементи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАТЕ`РИЙКА</b> <i>ж. Умал. от</i> батерия (в 3 знач.). <i>Започна истинската приказка за Аладин и вълшебната лампа. Вълшебна лампа наистина нямаше, имаше електрическа батерийка, която хвърляше сноп светлина.</i> Н. Стефанова, ОС, 194. <i>На двата прашни прозорци пък бяха натрупани в безредие дребни работи, .., електрически батерийки, части от грамофони.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 11. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАТЕ`РИЯ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ии, <i>ж.</i> 1. <i>Физ.</i> Верига от галванически елементи за получаване на ток. <i>Една вечер, .., той седеше в празната читалня пред радиоапарата с поизтощени вече батерии и слушаше предаванията на радио Москва.</i> Ст. Марков, ДБ, 15. <i>Акумулаторна батерия.</i> <i>Транзисторна батерия.</i> |
| − | + | 2. <i>Техн.</i> Съединение на няколко еднотипни апарата, съоръжения, устройства в единна система за ефективно съвместно действие. <i>Коксуването се състои в загряване на раздробени въглища до 1000°- 1100° в отсъствие на въздух. Този процес се извършва в огнеупорни батерии, които се състоят от камери за коксуване.</i> В. Цокова, ВС, 42. <i>В лабораторията му, след малък ремонт, се появи нова чешмяна батерия за топла и студена вода.</i> Бр. Мормареви, ХК, 39. <i>Потерята прави опит да атакува. Навързва и хвърля батерии от бомби.</i> З.{{попр|Отпечатано „3“.}} Сребров, Избр. разк., 104. | |
| − | + | 3. <i>Разг.</i> Джобно електрическо фенерче. | |
| − | |||
| − | <i> | ||
— От фр. batterie. | — От фр. batterie. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАТЕ`РИЯ</b><sup>2</sup> <i>ж. Муз.</i> Групата на ударните инструменти в оркестър, в която влизат тимпани, барабани, чинели, там-там, гонг, ксилофон, камбани и др. |
— От фр. batterie ’уред за удряне’ през ит. batteria. | — От фр. batterie ’уред за удряне’ през ит. batteria. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАТИМЕ`ТРИЯ</b> <i>ж. Хидрогеол.</i> Дял от практическата хидрогеология, който се занимава с измерване на морските и океанските дълбочини. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βαθύς ’дълбок’ + μετρέω{{попр|Използван символ „έ“.}} ’измервам’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАТИМЕ`ТЪР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Хидрогеол.</i> Уред за измерване на морските и океанските дълбочини. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βαθύς ’дълбок’ + μετρέω{{попр|Използван символ „έ“.}} ’метър’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАТИНА`Я</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Батева жена. |
| − | — | + | 2. Кума, кумица. |
| + | |||
| + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТИ`САМ</b>. Вж. батисвам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАТИ` | + | <b>БАТИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бати`сам</b>, -аш и <b>бати`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> бати`сах{{попр|Премахване на излишното ударение.}}, <i>св. Диал.</i> 1. <i>Непрех.</i> Затъвам, потъвам. <i>Да се разигра църното море, / ничком да удари тежка гемия, / да батисат девет товари, / и ти най-после да батисаш.</i> Ст. Младенов, БТР I, 110. |
| − | |||
| − | <i> | ||
| − | 2. <i>Непрех.</i> Пропадам, изгубвам се. <i> | + | 2. <i>Непрех.</i> Пропадам, изгубвам се. <i>Батисват ми пари.</i> Ст. Младенов, БТР I, 110. |
| − | <i>3. Прех.</i> Унищожавам, опропастявам. | + | <i>3. Прех.</i> Унищожавам, опропастявам. <i>— Един язовец .. изпояде кукурузищата на цяла община. Вярно, че и ние бая кукуруз батисахме, ама и язовеца батисахме! Ти, Араламби, я помниш тази хайка.</i> Й. Радичков, С, 65. <b>батисвам се</b>, <b>батисам се</b> <i>страд. от</i> батисвам в 3 знач. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАТИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> батисвам <i>и от</i> батисвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАТИСКА`Ф</b> <i>м. Спец.</i> Самоходен подводен апарат, предназначен за изучаване на морските дълбочини. <i>Прочутият изследовател на големите морски дълбочини Огюст Пикар достигна .. със своя батискаф .. една дълбочина от 3150 метра.</i> ВН, бр. 2997, 4. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βαθύς ’дълбок’ + σκάφος ’лодка’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАТИ`СТА</b> <i>ж.</i> Вид фино тънко платно от памук или лен. <i>Кърпичка от батиста. | + | <b>БАТИ`СТА</b> <i>ж.</i> Вид фино тънко платно от памук или лен. <i>Кърпичка от батиста.</i> // Къс, кърпичка от такова платно. <i>Толкова възторг не съм видял, казваше Иванов, като обърсваше с бялата батиста по лицето си мокрите следи от чорбаджиевото лобзание.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 213. |
— От фр. batiste. | — От фр. batiste. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:22, 10 октомври 2013
м., батевата ж., батевото ср., батевите мн.
Разг. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж или по-млада жена. — Олеле, мамо! .. Отиде ми кошничката! — ревна с пълен глас момиченцето. — Не плачи, батевото! Бате ти Лазар ей сега ще я извади! К. Петканов, ОБ, 66. батеви мн. Разг. Домът и семейството на бате. — Щях да забравя — тази вечер ще отидем у батеви на гости. К. Петканов, БД, 38. „У батеви останала е майка; / ще трябва да се иде, че навън / я чуй каква е хала разбесняла.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. А когато батеви отиваха на кино, .., махахме чергата и танцувахме. Д. Кисьов, Щ, 24.
БА`ТЕНКА м. Пренебр. Фамилиарно обръщение обикн. към по-възрастен мъж. Седем месеца и девет дена съм управлявал най-голямото село в околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните. Чудомир, Избр. пр, 266. — Каквото да ме правите, нищо не знам .. — Знаеш и всичко ще си кажеш, батенка… М. Грубешлиева, ПИУ, 272.
— Рус. батенька.
БА`ТЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от бате (в 1 знач.). Сашко беше застанал до леглото на болния. — Бате, виж ме, батенце. С червена връзка съм! Бате Васил отвори очи, едигна се изтежко и се подпря на лакът. Л. Галина, Л, 65.
БАТЕ`РИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Прил. от батерия. Спомних си, че вуйчото на Ирена .. имаше батерийно радио, за да слуша предупредителните тревоги и когато електричеството спре. П. Славински, ПЩ, 144. Пазачът потъна в шумака. Светна с батерийно фенерче. Цв. Ангелов, ЧД, 83. Батериен радиоприемник. Батерийна фабрика. Батерийни елементи.
БАТЕ`РИЙКА ж. Умал. от батерия (в 3 знач.). Започна истинската приказка за Аладин и вълшебната лампа. Вълшебна лампа наистина нямаше, имаше електрическа батерийка, която хвърляше сноп светлина. Н. Стефанова, ОС, 194. На двата прашни прозорци пък бяха натрупани в безредие дребни работи, .., електрически батерийки, части от грамофони. Елин Пелин, ЯБЛ, 11.
БАТЕ`РИЯ1, мн. -ии, ж. 1. Физ. Верига от галванически елементи за получаване на ток. Една вечер, .., той седеше в празната читалня пред радиоапарата с поизтощени вече батерии и слушаше предаванията на радио Москва. Ст. Марков, ДБ, 15. Акумулаторна батерия. Транзисторна батерия.
2. Техн. Съединение на няколко еднотипни апарата, съоръжения, устройства в единна система за ефективно съвместно действие. Коксуването се състои в загряване на раздробени въглища до 1000°- 1100° в отсъствие на въздух. Този процес се извършва в огнеупорни батерии, които се състоят от камери за коксуване. В. Цокова, ВС, 42. В лабораторията му, след малък ремонт, се появи нова чешмяна батерия за топла и студена вода. Бр. Мормареви, ХК, 39. Потерята прави опит да атакува. Навързва и хвърля батерии от бомби. З.* Сребров, Избр. разк., 104.
3. Разг. Джобно електрическо фенерче.
— От фр. batterie.
БАТЕ`РИЯ2 ж. Муз. Групата на ударните инструменти в оркестър, в която влизат тимпани, барабани, чинели, там-там, гонг, ксилофон, камбани и др.
— От фр. batterie ’уред за удряне’ през ит. batteria.
БАТИМЕ`ТРИЯ ж. Хидрогеол. Дял от практическата хидрогеология, който се занимава с измерване на морските и океанските дълбочини.
— От гр. βαθύς ’дълбок’ + μετρέω* ’измервам’.
БАТИМЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Хидрогеол. Уред за измерване на морските и океанските дълбочини.
— От гр. βαθύς ’дълбок’ + μετρέω* ’метър’.
БАТИНА`Я ж. Диал. 1. Батева жена.
2. Кума, кумица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАТИ`САМ. Вж. батисвам.
БАТИ`СВАМ, -аш, несв.; бати`сам, -аш и бати`ша, -еш, мин. св. бати`сах*, св. Диал. 1. Непрех. Затъвам, потъвам. Да се разигра църното море, / ничком да удари тежка гемия, / да батисат девет товари, / и ти най-после да батисаш. Ст. Младенов, БТР I, 110.
2. Непрех. Пропадам, изгубвам се. Батисват ми пари. Ст. Младенов, БТР I, 110.
3. Прех. Унищожавам, опропастявам. — Един язовец .. изпояде кукурузищата на цяла община. Вярно, че и ние бая кукуруз батисахме, ама и язовеца батисахме! Ти, Араламби, я помниш тази хайка. Й. Радичков, С, 65. батисвам се, батисам се страд. от батисвам в 3 знач.
БАТИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от батисвам и от батисвам се.
БАТИСКА`Ф м. Спец. Самоходен подводен апарат, предназначен за изучаване на морските дълбочини. Прочутият изследовател на големите морски дълбочини Огюст Пикар достигна .. със своя батискаф .. една дълбочина от 3150 метра. ВН, бр. 2997, 4.
— От гр. βαθύς ’дълбок’ + σκάφος ’лодка’.
БАТИ`СТА ж. Вид фино тънко платно от памук или лен. Кърпичка от батиста. // Къс, кърпичка от такова платно. Толкова възторг не съм видял, казваше Иванов, като обърсваше с бялата батиста по лицето си мокрите следи от чорбаджиевото лобзание. Ив. Вазов, Съч. VI, 213.
— От фр. batiste.
