Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/665“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (nikolai 6a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЪРДЕ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който не проявява съчувствие, отзивчивост, милост; бездушен, безчувствен, коравосърдечен. <i>Тогаз баба Въла, .. , намразваше като смъртен враг снаха си, тази безсърдечщ чужда жена, която беше отнела сина и`.</i> И. Йовков, ЖС, 117. <i>Тъй суров и хладен, рекъл би някой, че в отношенията си към нас тато е безсърдечен и безчувствен.</i> Т. Влайков, ПР 1, 76. 2. Който изразява безчувственост, кораво-сърдечие. <i>Неговият глас беше сух, омразен, безсърдечен и циничен.</i> Елин Пелин, Съч. II, 117. <i>Но тя говореше за бъдещето си с такава голяма радост и с такъв безсърдечен егоизъм! Това го обиди и огорчи. Той се надпяваше да види повече привързаност в нея.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 135. <i>Безсърдечни думи.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗСЪРДЕЧИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Бездушно, безчувствено или безсърдечно, кораво-сърдечно отношение; бездушие, безчувст-вие, безчувственост, коравосърдечие. <i>Тя се усети силна да се бори с предубежденията на обществото, немилостиво към ония, що падат жертва на неговия егоизъм и безсърдечие.</i> Ив. Вазоз, Съч. XXVII, 125. <i>В погледа му се чете безсърдечие.</i> | <b>БЕЗСЪРДЕЧИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Бездушно, безчувствено или безсърдечно, кораво-сърдечно отношение; бездушие, безчувст-вие, безчувственост, коравосърдечие. <i>Тя се усети силна да се бори с предубежденията на обществото, немилостиво към ония, що падат жертва на неговия егоизъм и безсърдечие.</i> Ив. Вазоз, Съч. XXVII, 125. <i>В погледа му се чете безсърдечие.</i> | ||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
безтелесен | безтелесен | ||
| − | |||
Версия от 12:57, 10 октомври 2013
БЕЗСЪРДЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява съчувствие, отзивчивост, милост; бездушен, безчувствен, коравосърдечен. Тогаз баба Въла, .. , намразваше като смъртен враг снаха си, тази безсърдечщ чужда жена, която беше отнела сина и`. И. Йовков, ЖС, 117. Тъй суров и хладен, рекъл би някой, че в отношенията си към нас тато е безсърдечен и безчувствен. Т. Влайков, ПР 1, 76. 2. Който изразява безчувственост, кораво-сърдечие. Неговият глас беше сух, омразен, безсърдечен и циничен. Елин Пелин, Съч. II, 117. Но тя говореше за бъдещето си с такава голяма радост и с такъв безсърдечен егоизъм! Това го обиди и огорчи. Той се надпяваше да види повече привързаност в нея. Й. Йовков, Ж, 1920, 135. Безсърдечни думи.
БЕЗСЪРДЕЧИЕ, мн. няма, ср. Бездушно, безчувствено или безсърдечно, кораво-сърдечно отношение; бездушие, безчувст-вие, безчувственост, коравосърдечие. Тя се усети силна да се бори с предубежденията на обществото, немилостиво към ония, що падат жертва на неговия егоизъм и безсърдечие. Ив. Вазоз, Съч. XXVII, 125. В погледа му се чете безсърдечие.
БЕЗСЪРДЕЧНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безсърдечен човек. — Аз щях да се потрудя, при всичкото ми презрение към него, да го пипна и да му почета урок на този без-сърдечник. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 111. Дядо Форъо не можеше да разбере упоритостта му. Кипеше от омраза. Гледай ти! Иска да измрат хората от глад!.. Ах, безсърдечни-ко! Ненаситнико! Вл. Полянов, ПП, 125.
БЕЗСЪРДЕЧНО. Нареч. от безсърдечен (в 1 знач.); бездушно, безчувствено, ко-равосърдечно. — Не каляйте така безсърдечно, господине, тия нещастни жертви. Ив. Вазов, Съч. VI, 86.
БЕЗСЪРДЕЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Проява или качество на безсърдечен; безду-шност, безчувственост, коравосърдечност. Изгубих съзнание и едва на другия ден се свестих. А около мене — няма жива душа. Стана ми много мъчно от тая харамийска безсърдечност. П. Росен, ВПШ, 111.
БЕЗСЪЮЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Грам. Свързан в синтактично цяло без помощта на съюз, при който се осъществява свързване без помощта на съюз. Безсъю-зни сложни съчинени изречения. Безсъюзно подчинение.
БЕЗСЪЮЗИЕ, мн. няма, ср. Грам. Свързване в синтактично цяло на думи или изречения без помощта на съюз.
БЕЗСЪЮЗНО нареч. Грам. Без помощта на съюз. Еднаквите приложения могат да се нареждат и безсъюзно: „всичко: души, сърца, умове...“ Л. Андрейчин и др., БГ, 254.
БЕЗСЮЖЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Литер. За литературно произведение — който е без сюжет или само с отделни сюжетни елементи. Преизвестно е, децата не обичат описателните, безсюжетните, статичните книги. Ран Босилек, ЛФ, 1958, бр. 16, 2.
безсърдечен
БЕЗТАКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Нетактичен. Сетих се, че на вратата ми са звънили по всяко време — много сме безтактни и си звъним по всяко време! Ст. Сивриев, ЗСБ, 189. Бедният Груев се видя в чудо и биде принуден с писмо до Славейкова да осъди безтактния си хвалител и да каже, че той е съвсем чужд на дописката. Ив. Вазов, БП, 23.
БЕЗТАКТНО нареч. Рядко. Нетактич-но. Постъпва безтактно.
БЕЗТАКТНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безтактен; нетактич-ност. — Хайде, хайде, нямам време — и стражар инът го тласна за рамото така, че Илийко заора по земята. Разбрал безтакт-ността си, той се наведе и го повдигна, като заотърсва пепела от дрехите му. Ст. Чилингиров, ПЖ, 61. Стремежът към светлото и хубавото не е угаснал в нея. Затова тя иска да опази чувството на момчето от грубите пръсти на еснафската безтак-тност. ФН, 1972, кн. 7, 7.
БЕЗТАЛАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който няма талант; бездарен. Посредствен художник е най-окаяното нещо: то е три пъти по-долу от безталант-ния занаятчия. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 29.
БЕЗТАЛАНТНО нареч. Рядко. Без проява на талант; бездарно.
БЕЗТАЛАНТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Липса на талант; бездарност. Противоп. даровитост, талантливост. Но тоя ненавреме подзет въпрос .. показа твърде нагледно, .. , безталантността на младата генерация поети. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29-30.
БЕЗТЕГЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Физ. При който не се проявява действието на теглото на едно тяло, поради това, че действащата върху тялото сила на гравитацията се уравновесява от друга сила, действаща във всяка негова точка. Безтегловно състояние.
БЕЗТЕГЛОВНОСТ, -тта, мн. няма ж. Физ. Състояние, при което не се проявява действието на теглото на едно тяло, поради това, че действащата върху това тяло сила на гравитацията се уравновесява от друга сила, действаща във всяка негова точка. Космонавтите много по-лесно и бързо могат да привикват към състоянието на безтегловност. Е, 1981, бр. 19, 4.
БЕЗТЕЛЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който няма тяло; безплътен, невеще-
безтелесен
