Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/659“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (stanislav) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Друга (остар.) форма: безсмертен. | — Друга (остар.) форма: безсмертен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСМЪ`РТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, ср. 1. Според религиозните представи — вечен живот; безсмъртност. <i>— В тая пещера живее бялата кукувица, благословена от Господа с безсмъртие. Ще рече — да не умира во веки веков.</i> Елин Пелин, Съч. II, 80. <i>Един от неговите [на царя] големци, .., обещал му безсмъртие, като му приготвил една чаша с билки, които като изпие, никога да не умира.</i> МС, 1883, кн. 4, 29. / / Пребъдване във вековете, вечно съществуване. <i>Ще дойде ден, и той не е далеч, / вселената когато ще да знай/една богиня само — Хубостта! / В живота на безсмъртие начало, / и в мъртвото емблема на живот.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 37. 2. <i>Ритор.</i> Вечен спомен, вечно съществуване в съзнанието на поколенията; безсмъртност. <i>Народната признателност го увенча със славата на безсмъртието и той [Левски] заживя завинаги в съзнанието на поколенията.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 356. <i>Най-сладка смърт е / смърт за свобода; / Тя е безсмъртие — / живот в народа!</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 179- 180. <i>Ботев ли с бунтовните си песни / към безсмъртие на бой зове?</i> Мл. Исаев, ЯД<sub>4</sub> 44. |
— Друга (остар.) форма: безсмертие. | — Друга (остар.) форма: безсмертие. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСМЪ`РТНИЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Диво полско и планинско едногодишно сухо цвете от семейство сложноцветни с бледорозови, лилави цветове и сребристи листа и стебло. Xeranthemum. <i>Край пътя сред повехналите лайкучки нацъфтя синята жлъчка, а прего-рялото пасище заруменя от розовите безсмъртничета.</i> П. Бобев, ГЕ, 103-104. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСМЪ`РТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> безсмъртен; безсмъртие. <i>Защото Хаджи Ахил е един беден бръснар, .., който е чел само сънотълкователя, Мартин Задека и Библията, не записва това, което ражда главата му, и не чувствува силно желание за безсмъртност при сичкото си убеждение, че е голям човек.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 145. <i>Делото на Тенисона е от по-висока природа. Нему се пада безсмъртност.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 172. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСНЕ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Книж.</i> 1. През който не вали сняг. <i>Безснежна зима. Безснежен сезон.</i> 2. По който няма сняг. <i>Безснежни върхове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСНЕ`ЖИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Отсъствие на валежи от сняг. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. В който няма никак или няма достатъчно сол. <i>Седнаха на масата, .. От време на време Петър се сърдеше, че яденето е безсолно или че хлябът е много сух.</i> И. Петров, НЛ, 127. <i>Безсолен хляб.</i> 2. <i>Прен. Разг.</i> Който не е духовит, в който няма остроумие. <i>Не всички се изсмяха на безсолната закачка, но никой не се сети да защити доктор Филев.</i> Б. Несторов, АР, 79. <i>Па и хвалбите му са сухи и ласкателствата му безсолни.</i> М. Балабанов, С (по-бълг.), 68. <i>Безсолни думи. Безсолна шега.</i> |
безсмъртие | безсмъртие | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСО`ЛНАТА</b> <i>нареч. Разг.</i> Без сол. <i>Продаваме по някое яйце, колкото за сол, а когато кокошките се стиснат, караме я безсолната.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П, 185. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСО`ЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> безсолен. <i>Тя готви безсолно. А Опита се да се пошегува, но излезе някак си безсолно.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗСОЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Качество на безсолен. | <b>БЕЗСОЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Качество на безсолен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСО`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> В който няма никак или има малко сок. <i>Отпаднал стоеше царят, — сух като стрък безсочна билка — и се взираше с мъртъв поглед в ъгъла, дето седеше Боян.</i> Н. Райнов, КЦ, 34. <i>Безсочен плод.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСО`ЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Качество на безсочен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСПИ`Р</b> <i>нареч.</i> Безспирно. <i>Стрелбата пак започна — .., кулата сякаш цяла се разтърси — куршумите безспир чукаха по стените й.</i> Д. Талев, И, 128<i>. Аго беше много весел, приказваше безсцир и разсмиваше всички с глупостите си.</i> Й. Йовков, АМГ, 20. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСПИ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който не спира, не престава; неспирен, непрекъснат, непрестанен. <i>Безспирен вой, стихийна буна! / Несмълкно зимната фъртуна / прозорците ми блъска с бяс.</i> П. К. Яворов, Мис., 1899, кн. 5, 504. <i>Задуха вятър, буря заиграе, / с стихийте то [дървото] в безспирна е борба.</i> К. Величков, ПССъч. И, 135. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗСПИ`РНО</b> <i>нареч.</i> Без спиране, без прекъсване; непрекъснато, непрестанно, безспир. <i>По широкия тротоар пред мене безспирно тече буен поток от люде.</i> Д. | + | <b>БЕЗСПИ`РНО</b> <i>нареч.</i> Без спиране, без прекъсване; непрекъснато, непрестанно, безспир. <i>По широкия тротоар пред мене безспирно тече буен поток от люде.</i> Д.Талев, СК, 151. <i>Знаехме само едно: че трябва д<sub>и</sub>а eg бърза, да се върви напред безспирно.</i> Й. Йовков, Разк. II, 137. <i>Смрачава се, безспирно дъжд ръми.</i> М. Петканова, С, 45. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗСПИ`РНО СТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Качество на безспирен. | <b>БЕЗСПИ`РНО СТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Качество на безспирен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСПО`РЕН</b><sup>1</sup>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който не предизвиква спор, съмнение; несъмнен, очевиден, безсъмнен. <i>Защо тогава се сили толкова да обори безспорната правота на неговите разбирания?… Т.</i> Влайков, Съч. III, 34. <i>— Все пак — казах аз,</i> |
<i>— Гюзелев е виновен. Това е доказано по безспорен начин.</i> К. Калчев, ДНГ, 62. <i>Безспорна истина. Безспорен факт. Безспорен успех. Безспорен талант.</i> | <i>— Гюзелев е виновен. Това е доказано по безспорен начин.</i> К. Калчев, ДНГ, 62. <i>Безспорна истина. Безспорен факт. Безспорен успех. Безспорен талант.</i> | ||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
безспорен<sup>1</sup> | безспорен<sup>1</sup> | ||
| − | |||
Версия от 15:02, 10 октомври 2013
А пък когато настана дванайсетий ден оттогава, / всички безсмъртни се върнаха дружно, с Кронида начело, / пак на Олимп. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 20.
— Друга (остар.) форма: безсмертен.
БЕЗСМЪ`РТИЕ, мн. няма, ср. 1. Според религиозните представи — вечен живот; безсмъртност. — В тая пещера живее бялата кукувица, благословена от Господа с безсмъртие. Ще рече — да не умира во веки веков. Елин Пелин, Съч. II, 80. Един от неговите [на царя] големци, .., обещал му безсмъртие, като му приготвил една чаша с билки, които като изпие, никога да не умира. МС, 1883, кн. 4, 29. / / Пребъдване във вековете, вечно съществуване. Ще дойде ден, и той не е далеч, / вселената когато ще да знай/една богиня само — Хубостта! / В живота на безсмъртие начало, / и в мъртвото емблема на живот. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 37. 2. Ритор. Вечен спомен, вечно съществуване в съзнанието на поколенията; безсмъртност. Народната признателност го увенча със славата на безсмъртието и той [Левски] заживя завинаги в съзнанието на поколенията. Ив. Унджиев, ВЛ, 356. Най-сладка смърт е / смърт за свобода; / Тя е безсмъртие — / живот в народа! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 179- 180. Ботев ли с бунтовните си песни / към безсмъртие на бой зове? Мл. Исаев, ЯД4 44.
— Друга (остар.) форма: безсмертие.
БЕЗСМЪ`РТНИЧЕ, мн. -та, ср. Диво полско и планинско едногодишно сухо цвете от семейство сложноцветни с бледорозови, лилави цветове и сребристи листа и стебло. Xeranthemum. Край пътя сред повехналите лайкучки нацъфтя синята жлъчка, а прего-рялото пасище заруменя от розовите безсмъртничета. П. Бобев, ГЕ, 103-104.
БЕЗСМЪ`РТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безсмъртен; безсмъртие. Защото Хаджи Ахил е един беден бръснар, .., който е чел само сънотълкователя, Мартин Задека и Библията, не записва това, което ражда главата му, и не чувствува силно желание за безсмъртност при сичкото си убеждение, че е голям човек. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Делото на Тенисона е от по-висока природа. Нему се пада безсмъртност. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 172.
БЕЗСНЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. 1. През който не вали сняг. Безснежна зима. Безснежен сезон. 2. По който няма сняг. Безснежни върхове.
БЕЗСНЕ`ЖИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на валежи от сняг.
БЕЗСО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. В който няма никак или няма достатъчно сол. Седнаха на масата, .. От време на време Петър се сърдеше, че яденето е безсолно или че хлябът е много сух. И. Петров, НЛ, 127. Безсолен хляб. 2. Прен. Разг. Който не е духовит, в който няма остроумие. Не всички се изсмяха на безсолната закачка, но никой не се сети да защити доктор Филев. Б. Несторов, АР, 79. Па и хвалбите му са сухи и ласкателствата му безсолни. М. Балабанов, С (по-бълг.), 68. Безсолни думи. Безсолна шега.
безсмъртие
БЕЗСО`ЛНАТА нареч. Разг. Без сол. Продаваме по някое яйце, колкото за сол, а когато кокошките се стиснат, караме я безсолната. Г. Караславов, Избр. съч. П, 185.
БЕЗСО`ЛНО. Нареч. от безсолен. Тя готви безсолно. А Опита се да се пошегува, но излезе някак си безсолно.
БЕЗСОЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на безсолен.
БЕЗСО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. В който няма никак или има малко сок. Отпаднал стоеше царят, — сух като стрък безсочна билка — и се взираше с мъртъв поглед в ъгъла, дето седеше Боян. Н. Райнов, КЦ, 34. Безсочен плод.
БЕЗСО`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на безсочен.
БЕЗСПИ`Р нареч. Безспирно. Стрелбата пак започна — .., кулата сякаш цяла се разтърси — куршумите безспир чукаха по стените й. Д. Талев, И, 128. Аго беше много весел, приказваше безсцир и разсмиваше всички с глупостите си. Й. Йовков, АМГ, 20.
БЕЗСПИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не спира, не престава; неспирен, непрекъснат, непрестанен. Безспирен вой, стихийна буна! / Несмълкно зимната фъртуна / прозорците ми блъска с бяс. П. К. Яворов, Мис., 1899, кн. 5, 504. Задуха вятър, буря заиграе, / с стихийте то [дървото] в безспирна е борба. К. Величков, ПССъч. И, 135.
БЕЗСПИ`РНО нареч. Без спиране, без прекъсване; непрекъснато, непрестанно, безспир. По широкия тротоар пред мене безспирно тече буен поток от люде. Д.Талев, СК, 151. Знаехме само едно: че трябва диа eg бърза, да се върви напред безспирно. Й. Йовков, Разк. II, 137. Смрачава се, безспирно дъжд ръми. М. Петканова, С, 45.
БЕЗСПИ`РНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на безспирен.
БЕЗСПО`РЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не предизвиква спор, съмнение; несъмнен, очевиден, безсъмнен. Защо тогава се сили толкова да обори безспорната правота на неговите разбирания?… Т. Влайков, Съч. III, 34. — Все пак — казах аз,
— Гюзелев е виновен. Това е доказано по безспорен начин. К. Калчев, ДНГ, 62. Безспорна истина. Безспорен факт. Безспорен успех. Безспорен талант.
— От рус. бесспорньти`.
безспорен1
