Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/555“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`СКЕТБОЛ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Състезателна игра с топка между два отбора, при която топката се хвърля с ръце, за да се прекара през хоризонтален обръч, закрепен върху табло на определена височина — баскет. <i>Като младежи играехме баскетбол в един клуб.</i> П. Вежинов, ЗНН, 87. <i>Тук имаше и спортни зали, където се виждаха игрища за кегли, пинг-понг, за баскетбол.</i> Ал. Бабек, МЕ, 62. | ||
— От англ. basketball. | — От англ. basketball. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`СКЕТБОЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> баскетбол. <i>Усвояването на техниката на баскетболната игра е процес, който изисква време, упоритост, воля и най-вече желание от страна на упражняващите се.</i> Б. Такев и др., Б, 8. <i>Баскетболен отбор.</i> <i>Баскетболно игрище.</i> <i>Баскетболна площадка.</i> <i>Баскетболен турнир.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`СКЕТБОЛИСТ</b> <i>м.</i> Спортист, който играе баскетбол. <i>Професионален баскетболист.</i> <i>Двуметров баскетболист.</i> <i>Американски баскетболисти.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`СКЕТБОЛИСТКА</b> <i>ж.</i> Спортистка, която играе баскетбол. <i>Изпитите си не разсрочваше, учеше се съвестно, .. Но в същото време тя беше страстна баскетболистка.</i> А. Гуляшки, МТС, 23. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`СКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>ба`ск</b> <i>м.</i> Народ, който населява двата склона на Западните Пиренеи в Югозападна Франция и в Северна Испания, чийто език не е индоевропейски и е с неопределена принадлежност. <i>За произхода на баските са правени най-смели предположения. Всъщност те са едничкият отломък от най-старото население на Испания — иберийците.</i> Л. Мелнишки, ПП, 128. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`СКИТА`РА</b> <i>ж. Муз.</i> Вид електрическа китара с нисък тон. <i>Обича [Явор] да пее и свири на баскитара.</i> ВЖ, 1999, бр. 44, 5. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`СКИТАРИСТ</b> <i>м. Муз.</i> Музикант, който свири на баскитара. <i>Баскитаристът Сид Вишъс .. е прекарал цяла година по коридорите на борсата на труда, докато накрая .. направил опит за самоубийство.</i> Отеч., 1978, кн. 3, 4. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАСКИ`Я</b>, <i>мн.</i> -и`и, <i>ж. Спец.</i> 1. Тънка греда, която служи за подпора на зид или други греди (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | 2. Тънка греда, употребявана при набиване обръчи на бъчва. <i>Набиването на обръча се извършва с чук и с помощта на баския.</i> В. Цветков и др., МТД, 105. | |
| − | + | — От тур. baskı ’преса, натиск’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАСМА`</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> Тънък памучен плат с отпечатани разноцветни шарки. <i>Мъжете негри носят дълга дреха, жените ходят в също такава дреха, само че от пъстра евтина басма.</i> М. Марчевски, ТС, 54. <i>— Купи ми, купи, либе, тежък армаган, / тежък армаган, басма за фистан.</i> Нар. пес., СбНУ XLII, 540. // <i>Ед.</i> и <i>мн.</i> Видове от този плат с различни десени. <i>На сергиите са подредени тонове бяло платно, басми и коприни.</i> Т. Кюранов, АП, 11. | ||
| − | + | ◇ <b>Басма тютюн</b> (съкр. <b>басма</b>). Сорт дребнолист ароматен тютюн. <i>В България се отглеждат различни видове тютюн. От ориенталския тютюн най-ценен е сортът басма.</i> Геогр. X кл, 113. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— Тур. basma. | — Тур. basma. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАСМА`</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Вид туршия, приготвена чрез продължителна ферментация на грозде или зеле в съд, покрит с плат, известна като деликатес. | ||
| − | + | 2. Сокът от такава туршия от грозде и хардал, представляващ сладко питие с възкисел вкус. | |
| − | |||
| − | 2. Сокът от такава туршия от грозде и | ||
| − | + | ◇ <b>Цепя басма</b> някому; <b>не (няма да) цепя басма</b> <i>някому</i>; <b>басма ли ще цепя</b> <i>някому</i>; <b>какво (ще) цепя басма</b> <i>някому. Разг.</i> 1. Оказвам почит и уважение на някого. <i>Почна да разглежда журналистическата ми карта, охо, вика, ти си бил дописник, всички вие сте такива, на министрите басма не цепите. ..</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 137. 2. Държа се внимателно с някого, старая се да не го засегна или обидя. <i>— Аз такива тарикати съм укротявал, та на тебе ли басма ще цепя!</i> Св. Минков, Избр. пр, 22. <i>— Хайде, омитай се. Какво ще му цепиш басма, бе! Глей как ме украси това даскалче — изръмжа другият.</i> Ем. Манов, МПЛ, 100. | |
— Тур. basma. | — Тур. basma. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАСМАДЖИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена басмаджия. | |
2. Жена на басмаджия. | 2. Жена на басмаджия. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БАСМАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> басмаджия. | + | <b>БАСМАДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> басмаджия. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАСМАДЖИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занаят на басмаджия. <i>В тясна връзка с платнарството процъфтява и басмаджийството.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 22. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАСМАДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> В миналото — човек, който изработва или продава басма. <i>— Ех, юнак ти е дядо Либен, .. — рекъл Петко Гъбата, който е басмаджия в Копривщица.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 102. | ||
| − | + | — От тур. basmacı. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАСМАЛИ`Я</b>, <i>ед.</i> неизм., <i>мн.</i> -и`и, <i>прил. Простонар.</i> Басмен. <i>Сум изкинал шест постели, — / шест постели басмалии.</i> Нар. пес., СбБрМ, 379. | |
| − | + | ---- | |
| − | < | + | <b>БАСМЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от басма. <i>Момичето беше без фередже, в пъстра басмена рокля, с пембена плетена жилетка.</i> Б. Несторов, АР, 114. <i>Ангелинка разглеждаше шарените цветя по басмената пола на голямата си сестра и обикаляше контурите им с пръстче.</i> П. Спасов, ХлХ, 124. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:45, 10 октомври 2013
БА`СКЕТБОЛ, мн. няма, м. Състезателна игра с топка между два отбора, при която топката се хвърля с ръце, за да се прекара през хоризонтален обръч, закрепен върху табло на определена височина — баскет. Като младежи играехме баскетбол в един клуб. П. Вежинов, ЗНН, 87. Тук имаше и спортни зали, където се виждаха игрища за кегли, пинг-понг, за баскетбол. Ал. Бабек, МЕ, 62.
— От англ. basketball.
БА`СКЕТБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от баскетбол. Усвояването на техниката на баскетболната игра е процес, който изисква време, упоритост, воля и най-вече желание от страна на упражняващите се. Б. Такев и др., Б, 8. Баскетболен отбор. Баскетболно игрище. Баскетболна площадка. Баскетболен турнир.
БА`СКЕТБОЛИСТ м. Спортист, който играе баскетбол. Професионален баскетболист. Двуметров баскетболист. Американски баскетболисти.
БА`СКЕТБОЛИСТКА ж. Спортистка, която играе баскетбол. Изпитите си не разсрочваше, учеше се съвестно, .. Но в същото време тя беше страстна баскетболистка. А. Гуляшки, МТС, 23.
БА`СКИ мн., ед. (рядко) ба`ск м. Народ, който населява двата склона на Западните Пиренеи в Югозападна Франция и в Северна Испания, чийто език не е индоевропейски и е с неопределена принадлежност. За произхода на баските са правени най-смели предположения. Всъщност те са едничкият отломък от най-старото население на Испания — иберийците. Л. Мелнишки, ПП, 128.
БА`СКИТА`РА ж. Муз. Вид електрическа китара с нисък тон. Обича [Явор] да пее и свири на баскитара. ВЖ, 1999, бр. 44, 5.
БА`СКИТАРИСТ м. Муз. Музикант, който свири на баскитара. Баскитаристът Сид Вишъс .. е прекарал цяла година по коридорите на борсата на труда, докато накрая .. направил опит за самоубийство. Отеч., 1978, кн. 3, 4.
БАСКИ`Я, мн. -и`и, ж. Спец. 1. Тънка греда, която служи за подпора на зид или други греди (Ст. Младенов, БТР).
2. Тънка греда, употребявана при набиване обръчи на бъчва. Набиването на обръча се извършва с чук и с помощта на баския. В. Цветков и др., МТД, 105.
— От тур. baskı ’преса, натиск’.
БАСМА`1 ж. Тънък памучен плат с отпечатани разноцветни шарки. Мъжете негри носят дълга дреха, жените ходят в също такава дреха, само че от пъстра евтина басма. М. Марчевски, ТС, 54. — Купи ми, купи, либе, тежък армаган, / тежък армаган, басма за фистан. Нар. пес., СбНУ XLII, 540. // Ед. и мн. Видове от този плат с различни десени. На сергиите са подредени тонове бяло платно, басми и коприни. Т. Кюранов, АП, 11.
◇ Басма тютюн (съкр. басма). Сорт дребнолист ароматен тютюн. В България се отглеждат различни видове тютюн. От ориенталския тютюн най-ценен е сортът басма. Геогр. X кл, 113.
— Тур. basma.
БАСМА`2 ж. Диал. 1. Вид туршия, приготвена чрез продължителна ферментация на грозде или зеле в съд, покрит с плат, известна като деликатес.
2. Сокът от такава туршия от грозде и хардал, представляващ сладко питие с възкисел вкус.
◇ Цепя басма някому; не (няма да) цепя басма някому; басма ли ще цепя някому; какво (ще) цепя басма някому. Разг. 1. Оказвам почит и уважение на някого. Почна да разглежда журналистическата ми карта, охо, вика, ти си бил дописник, всички вие сте такива, на министрите басма не цепите. .. Сл. Македонски, ЕЗС, 137. 2. Държа се внимателно с някого, старая се да не го засегна или обидя. — Аз такива тарикати съм укротявал, та на тебе ли басма ще цепя! Св. Минков, Избр. пр, 22. — Хайде, омитай се. Какво ще му цепиш басма, бе! Глей как ме украси това даскалче — изръмжа другият. Ем. Манов, МПЛ, 100.
— Тур. basma.
БАСМАДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена басмаджия.
2. Жена на басмаджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАСМАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от басмаджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАСМАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занаят на басмаджия. В тясна връзка с платнарството процъфтява и басмаджийството. Ив. Унджиев, ВЛ, 22.
БАСМАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. В миналото — човек, който изработва или продава басма. — Ех, юнак ти е дядо Либен, .. — рекъл Петко Гъбата, който е басмаджия в Копривщица. Л. Каравелов, Съч. II, 102.
— От тур. basmacı.
БАСМАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Басмен. Сум изкинал шест постели, — / шест постели басмалии. Нар. пес., СбБрМ, 379.
БАСМЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от басма. Момичето беше без фередже, в пъстра басмена рокля, с пембена плетена жилетка. Б. Несторов, АР, 114. Ангелинка разглеждаше шарените цветя по басмената пола на голямата си сестра и обикаляше контурите им с пръстче. П. Спасов, ХлХ, 124.
