Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/550“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>налягане.</i> Геогр. VIII кл, 1958, 39. <i>Барометрична тръба.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАРОМЕТРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Барометричен; барометров. <i>Барометрическо налягане. Барометрическа тръба.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАРОМЕ`ТРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Барометричен; барометрически. <i>Професор М. ни представи резултата от изчисленията на барометровите наблюдения.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 144. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАРОМЕ`ТЪР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м.</i> 1. <i>Спец.</i> Уред за измерване на атмосферното налягане. <i>Професорите погледнаха барометрите и обадиха, че днес ще има хубаво време.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 120. <i>Уредите, които ни показват колко е силата на въздушния натиск, ся зъват просто барометри, което ще рече: мерило за тяготата на въздуха.</i> Й. Груев, Ф (превод), 59-60. <i>Барометърът се качва.</i> △ <i>Барометърът спада.</i> △ <i>Живачен барометър.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Обикн. <i>ед.</i> С предл. <em>за</em>. Чувствителен показател за някакво изменение или за характера на дадено положение, качество, обстоятелство. <i>Той слушаше всичко, което дрънкаше хитрият кръчмар, кимаше учтиво и съобразяваше. И бе уверен, .., че оплакванията на обикновените стопани са истински барометър за настроението на местните{{попр|Отпечатано: „местиите“.}} селяни.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 347. <i>Борсата и банките са най-верният барометър за състоянието па икономиката.</i> ВН, 1961, бр. 3172, 3. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАРОМЕ`ТЪРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който е на барометър. <i>Барометърна тръба.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАРО`Н</b><sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Дворянска титла на благородник в Западна Европа и дореволюционна Русия, обикн. с една степен по-ниска от графска. <i>Петербург, 10 юни. — Барон Мюлер, генерал губернатор на балтийските провинции, биде назначен за член на имперския държавен съвет.</i> БД, 1909, бр. 1, 3. <i>Барон Ротшилд.</i> | ||
| − | <i> | + | 2. Лице, което носи такава титла. <i>Каква пъстрота в пътниците по обществено положение! Разни барони и баронеси, .., търговци-спекуланти.</i> Ал. Константинов, БПр, 27. <i>Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели — графове, барони, .., — тогавашният европеец със смайване открива, че тук управлява наистина една върхушка.</i> К, 1963, бр. 1, 27. |
| − | + | 3. <i>Нов.</i> Лице с голямо влияние и власт в определена област на индустрията, финансите или организираната престъпност. <i>Медиен барон разстрелян в центъра на Будапеща.</i> С, 1998, бр. 1936, 4. <i>Барон от наркобизнеса.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Барон ефенди, султан без гащи</b>. <i>Диал. Подигр.</i> За сиромах човек, който се големее. | |
| − | + | — Фр. baron. — П. Хилендарски, История Славеноболгарская, 1762 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, с. 182). | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАРО`Н</b><sup>2</sup> <i>м. Остар.</i> Кичур коса, който се спуска отпред, от двете страни на челото или се реши високо над него; къдрица. <i>В този момент на вратата застана Николай. Видът му бе унил. В едната си ръка подмяташе празна ампула, а на другата не можеше да намери място и от време на време попипваше щръкналия си барон.</i> П. Проданов, С, 8. <i>Сутрин рано стават, / очи си умиват, / на огледало отиват, / барони възвиват.</i> Нар. пес., СбВСт, 616. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — Фр. baron. — П. Хилендарски, История | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— Вер. от циг. | — Вер. от циг. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАРОНЕ`СА</b> <i>ж.</i> Жена или дъщеря на барон. <i>— Но имаше и тревожно: тази Дитрих, сега баронеса Лихтенфелд, ме попита между другото дали не съм ви виждал тук.</i> Д. Димов, Т, 532. <i>Той си въобразява, например, че ходи на разходка во файтон с четири коня — .., до него някоя хубавица графиня, баронеса и отде да знам аз още каква.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97. | ||
| − | + | — От нем. Baronesse. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАРОНЕ`Т</b> <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Дворянска титла във Великобритания, по-ниска от барон, преходна степен между низшето и висшето дворянство. | |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Лице, което носи такава титла. <i>Из | + | 2. Лице, което носи такава титла. <i>Из ходниците .. се разминах с двама познати и един кралски баронет.</i> В. Мутафчиева, СД, 303. <i>Сър Роберт Пил, втори фабрикантин и пръв болярин (баронет) с това име, наследи бащината си предприемливост, промисленост, умение и имот.</i> Й.{{попр|Заменено „И“ с „Й“.}} Груев, СП (превод), 37. |
— Англ. baronet. | — Англ. baronet. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БАРОНИ`Я <i>ж. Остар.</i> Баронство (във 2 знач.). <i>И оставяте да обезчестяват тази, която с зестрата си удвои притежаванията ви; която ви донесе не само златний тряндафил. . , но това, което държи повече място въз пространството на светът, Сиеп Римини, Цезена, .., и повече херцогства, отколкото баронии имахте.</i> К. Величков и др., ЛБ (превод) 50-51. | + | <b>БАРОНИ`Я</b> <i>ж. Остар.</i> Баронство (във 2 знач.). <i>И оставяте да обезчестяват тази, която с зестрата си удвои притежаванията ви; която ви донесе не само златний тряндафил .., но това, което държи повече място въз пространството на светът, Сиеп Римини, Цезена, .., и повече херцогства, отколкото баронии имахте.</i> К. Величков и др., ЛБ (превод) 50-51. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАРО`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> барон<sup>1</sup>; баронски. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАРО`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. Който се отнася до барон<sup>1</sup>; баронов. <i>Баронска титла. Баронски владения.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАРО`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Звание на барон<sup>1</sup>. <i>Ригер биде наименован за пожизнен член на горнята камара на австрийския парламент и на следнята 1897 год. възпроизведен в наследствено баронство.</i> Пряп., 1903, бр. 84, 1. | |
2. Владение на барон. <i>Докато цяла Европа била разпокъсана в назадничави феодални кралства и баронства, единствена Венеция поддържала държавния ред и омразата към деспотизма.</i> К, 1963, кн. 1, 25. | 2. Владение на барон. <i>Докато цяла Европа била разпокъсана в назадничави феодални кралства и баронства, единствена Венеция поддържала държавния ред и омразата към деспотизма.</i> К, 1963, кн. 1, 25. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАРО`НЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> барон<sup>1</sup>; | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:27, 9 октомври 2013
налягане. Геогр. VIII кл, 1958, 39. Барометрична тръба.
БАРОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Барометричен; барометров. Барометрическо налягане. Барометрическа тръба.
БАРОМЕ`ТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Барометричен; барометрически. Професор М. ни представи резултата от изчисленията на барометровите наблюдения. Ив. Вазов, Съч. XV, 144.
БАРОМЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. 1. Спец. Уред за измерване на атмосферното налягане. Професорите погледнаха барометрите и обадиха, че днес ще има хубаво време. Ив. Вазов, Съч. XV, 120. Уредите, които ни показват колко е силата на въздушния натиск, ся зъват просто барометри, което ще рече: мерило за тяготата на въздуха. Й. Груев, Ф (превод), 59-60. Барометърът се качва. △ Барометърът спада. △ Живачен барометър.
2. Прен. Обикн. ед. С предл. за. Чувствителен показател за някакво изменение или за характера на дадено положение, качество, обстоятелство. Той слушаше всичко, което дрънкаше хитрият кръчмар, кимаше учтиво и съобразяваше. И бе уверен, .., че оплакванията на обикновените стопани са истински барометър за настроението на местните* селяни. Г. Караславов, ОХ IV, 347. Борсата и банките са най-верният барометър за състоянието па икономиката. ВН, 1961, бр. 3172, 3.
БАРОМЕ`ТЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е на барометър. Барометърна тръба.
БАРО`Н1 м. 1. Само ед. Дворянска титла на благородник в Западна Европа и дореволюционна Русия, обикн. с една степен по-ниска от графска. Петербург, 10 юни. — Барон Мюлер, генерал губернатор на балтийските провинции, биде назначен за член на имперския държавен съвет. БД, 1909, бр. 1, 3. Барон Ротшилд.
2. Лице, което носи такава титла. Каква пъстрота в пътниците по обществено положение! Разни барони и баронеси, .., търговци-спекуланти. Ал. Константинов, БПр, 27. Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели — графове, барони, .., — тогавашният европеец със смайване открива, че тук управлява наистина една върхушка. К, 1963, бр. 1, 27.
3. Нов. Лице с голямо влияние и власт в определена област на индустрията, финансите или организираната престъпност. Медиен барон разстрелян в центъра на Будапеща. С, 1998, бр. 1936, 4. Барон от наркобизнеса.
◇ Барон ефенди, султан без гащи. Диал. Подигр. За сиромах човек, който се големее.
— Фр. baron. — П. Хилендарски, История Славеноболгарская, 1762 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, с. 182).
БАРО`Н2 м. Остар. Кичур коса, който се спуска отпред, от двете страни на челото или се реши високо над него; къдрица. В този момент на вратата застана Николай. Видът му бе унил. В едната си ръка подмяташе празна ампула, а на другата не можеше да намери място и от време на време попипваше щръкналия си барон. П. Проданов, С, 8. Сутрин рано стават, / очи си умиват, / на огледало отиват, / барони възвиват. Нар. пес., СбВСт, 616.
— Вер. от циг.
БАРОНЕ`СА ж. Жена или дъщеря на барон. — Но имаше и тревожно: тази Дитрих, сега баронеса Лихтенфелд, ме попита между другото дали не съм ви виждал тук. Д. Димов, Т, 532. Той си въобразява, например, че ходи на разходка во файтон с четири коня — .., до него някоя хубавица графиня, баронеса и отде да знам аз още каква. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97.
— От нем. Baronesse.
БАРОНЕ`Т м. 1. Само ед. Дворянска титла във Великобритания, по-ниска от барон, преходна степен между низшето и висшето дворянство.
2. Лице, което носи такава титла. Из ходниците .. се разминах с двама познати и един кралски баронет. В. Мутафчиева, СД, 303. Сър Роберт Пил, втори фабрикантин и пръв болярин (баронет) с това име, наследи бащината си предприемливост, промисленост, умение и имот. Й.* Груев, СП (превод), 37.
— Англ. baronet.
БАРОНИ`Я ж. Остар. Баронство (във 2 знач.). И оставяте да обезчестяват тази, която с зестрата си удвои притежаванията ви; която ви донесе не само златний тряндафил .., но това, което държи повече място въз пространството на светът, Сиеп Римини, Цезена, .., и повече херцогства, отколкото баронии имахте. К. Величков и др., ЛБ (превод) 50-51.
БАРО`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от барон1; баронски.
БАРО`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Който се отнася до барон1; баронов. Баронска титла. Баронски владения.
БАРО`НСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Звание на барон1. Ригер биде наименован за пожизнен член на горнята камара на австрийския парламент и на следнята 1897 год. възпроизведен в наследствено баронство. Пряп., 1903, бр. 84, 1.
2. Владение на барон. Докато цяла Европа била разпокъсана в назадничави феодални кралства и баронства, единствена Венеция поддържала държавния ред и омразата към деспотизма. К, 1963, кн. 1, 25.
БАРО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от барон1;
